2014 г.: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО ИЛИ РУСИЯ И ТЕРОРИЗМЪТ

Проф. Евгений ГИНДЕВ
Печат

Всичко, което напоследък се случва в Русия, възбужда много въпроси и предизвиква неприятни чувства. И то се отнася не само до Русия. Пред очите на света се разиграва картината на стартирал отдавна процес, който засяга всеки от нас и влияе непосредствено върху бъдещето.

В края на 2013 г., във Волгоград, в течение на два дни, бяха извършени два терористични акта - на 29 декември най-малко 14 души бяха убити и десетки ранени, при самоубийствен атентат на жп гарата във Волгоград; сутринта на 30 декември последва още един взрив, този път в тролейбус, загиват 14 души. Като прибавим и атентата в автобус, пълен със студенти, от 21 октомври 2013 г., със шестима убити, смъртоносната серия наистина прави ужасяващо впечатление. И не само поради жертвите.

Погледнато от гледна точка на терористичната ефективност, тя и при трите акта е сравнително ниска, но има терористични актове, при които абсолютните жертви надминават волгоградските жертви (28 души) в пъти:

- 5 юли 2003 г. Двоен самоубийствен атентат в Москва по време на рок-концерт, извършен от жени-камикадзе, причинява смъртта на 15 души, освен двете нападателки, и ранява петдесетина човека.

- 24 август 2004 г. Две жени-камикадзе, опасани с експлозиви, успяват да се качат на самолет и ги взривяват по време на полет, съответно южно от Москва, и в Югозападна Русия. Равносметката е общо 90 жертви.

- 29 март 2010 г. Двоен самоубийствен атентат в московското метро, приписан на две жени-камикадзе, причинява смъртта на 40 души.

- 24 януари 2011 г. Самоубийствен атентат с бомба причинява смъртта на най-малко 35 души и ранява 46 в зоната за пътници, пристигащи с международни полети на московското летище “Домодедово”.

В това изброяване не са взети предвид специализираните терористични операции, където броят загинали е изключително голям (операцията в Москва, в театъра „Дубровка” със 130 жертви, или операцията в Беслан с 330 загинали).

В резултат от всички терористични актове в последните 13 години в Русия загиват 879 души и са ранени повече от 2300 души. Това са сериозни жертви. Но в резонанса от волгоградските събития има и друга, съществена компонента и точно тя предизвиква тревога. Нейното ехо прозвуча в много коментари в руските медии. „Всички са потресени от случилото се. И не защото има много жертви, и не защото в това число има деца и всички са невинни. В Сталинград се извършва страшното тайнство за пробуждане на съзнанието. Такова пробуждане винаги предизвиква шок. Защото това е Историята. И това не е сън, това е кръв. В този шок се сблъскват справедливост и несправедливост, вина и невинност, закономерност и произвол, достойнство и случайност. Заедно с тях е страшнияг въпрос: какво искат от нас?” (Александър Дугин, “Завтра”, 31.12.2013).

„Светът поднася съболезнования на Русия, но е разтревожен: може ли тя да осигури безопасността на Зимната олимпиада в Сочи? Но кой е врагът днес, каква война се води и в името на чии интереси загиват невинните хора? Във Волгоградска област вместо новогодишни тържества петдневен траур. Траурът е регионален, защото за общодържавен са „малко жертвите”. И по телевизорите текат крещящи празнични представления, а във Волгоград страшно напрежение и панически настроения” („Советская Россия, 30.12.2013 г.).

Малко по-определено се изказва Александър Проханов („Завтра”, 30.12.2013 г.): „Подобни акции, като във Волгоград, винаги имат няколко ешелонирани въздействия, няколко вектора, по които се разпространява взривната вълна. Стратегическата цел е да се скарат руските мюсюлмани с руснаците и да възникне силна омраза между православни и мюсюлмани, като едновременно Русия се обърне с лице към САЩ и Израел, т.е. срещу възникналата огромна ислямска вълна връхлитаща Запада трябва да се противопостави и Русия.

Вторият вектор е конспирологичен и затова е особено мъчителен и кошмарен – ударът е насочен в сърцевината на общественото мнение на Русия и цели неговата окончателна деконсолидация, с цел превръщането му в напълно несъстоятелна аморфна маса, неспособна адекватно да възприема реалността около себе си. В него и без това липсва национална солидарност и мобилизация, то прелива от глупости и интелектуална мръсотия”.

Няма да коментираме написаното от Проханов. Искаме само да представим посоката, по която се движат актуалните руски коментари след терористичните актове. Само ще добавим няколко щрихи, които Праханов не засяга.

Като цяло, терористичните актове в Русия и особено последните три, показват все по-нарастващото единство на всички сили, за които самата тя и нейният свят, са абсолютно неприемливи (Евгений Галицки, „Завтра”, 29.12.2013 г.). Последните три терористични актове бяха във Волгоград неслучайно и не само поради неговата близост до Северен Кавказ (предупреждение за Олимпийските игри?!). В случая трябва да говорим не за нелепия евфемизъм „Волгоград”, измислен и наложен от глупака Хрушчов, а за Сталинград – градът на съветската и руска бойна слава, символ на руската сила. Терористичните актове се мъчат да превърнат Сталинград в символ на руското безсилие и това е такава плесница за съвременна Русия, пред която бледнеят последиците от всички терористични актове” (Анатолий Васерман, „Военное обозрение”, 6.01.2014 г.).

И като капак – главната стратегическа цел на организаторите на терора: върху тялото на Русия и на славянството да се създаде бъдещият световен халифат.

Откъде и кой провокира тази стратегическа опасност? Как тя възникна и дали само над Русия е надвиснала?

В края на 40-те години на 20 век американското и британското разузнаване пристъпват към създаване на специална, дълбоко засекретена организация наречена „Гладио” (т.е. меч). Първоначално в нея постъпвали бивши офицери от тайните служби на Третия райх, съсредоточени в организацията на Гелен (първообраз на тайните служби на ГФР). Впоследствие – нацистки кадри и колабрационисти, след това – неонацисти и хора от крайнодесните групи. Официално задачата на „Гладио” била организиране на партизанска война в западните страни при превземането им от Съветската армия. Но още през 50-те години „Гладио” е ориентирана към противодействие на вътрешния враг на управляващата капиталистическа класа, които са комунисти, социалисти и съчувстващи.

Най-големите терористични операции в Западна Европа през 70-те - 80-те години, като взрива на гарата в Болоня и убийството на италианския министър-председател Алдо Моро, са дело на терористични ядра на „Гладио”, която работи „под чуждо знаме”, например италианските „Червени бригади”.

След края на „студената война” в задкулисните западни организации започват дискусии за коренна преориентация на тайната геополитическа война и отказ от предишния базис - неофашистки и пронацистки кръгове и течения. В НАТО решават, че съобразно опита на войните в Афганистан, СССР и Югославия, най-перспективно е използването на исляма, още повече че новите направления на геополитическата борба стават Русия, с нейното голямо мюсюлманско население, Средна Азия, и Уйгурския район на Китай.

Ефикасността, мощта, масовостта и стилът на политическия ислям поразяват въображението на натовските аналитици. Те решават, че старият европейски неофашизъм, дори в турския вариант, вече е отживелица и става само за дълбок резерв. Той е пигмей в сравнение с надигащия се ислям. Затова след 1996 г., в „Гладио” започва дълбока реорганизация – закриват се или се замразяват старите европейски ядра. Цялата тази операция е наречена „План Б”. Създава се ново подразделение на НАТО с центрове в Турция и Румъния. То започва осъществяване на контакти с различни ислямски терористични организации.

Използването на исляма в борбата срещу Русия и православието не е патент на американците и на НАТО, то е нацистко наследство. Хитлер възлагаше на него големи надежди и дори Главният мюфтия на Палестина беше негов личен приятел.

Централна фигура при реализацията на „План Б” става първият помощник на Осама бин Ладен Айман Зауахари, получил условен военен чин подполковник от ЦРУ. Става дума не за временно съвпадане на интерси между НАТО и джихадистите, а за взаимно изгодно сътрудничество и партньорски съюз, довели до включване на джихадистите в югоизточното подразделение на НАТО „Гладио”. На първо място в това сътрудничество е подпомагане на сепаратистките войни в Северен Кавказ и планиране разрастването на тези войни в терористична война по цялата територия на Русия. Това дава основание на редица аналитици и висши служители в американските тайни служби да твърдят официално, че правителството на САЩ и НАТО са отговорни за всички големи терористични атаки в Русия („Правительство США стоит за всеми крупными актами террора в России” – „Завтра”, 2.01.2014 г.).

Така че сега може да се говори по-определено за издигане на правдоподобни хипотези за случилото се в Сталинград през последните два месеца. Очевидно става дума за предварително планирана или за ехо от мащабна военна провокация, замислена и проведена от западното задкулие и от неговите специализирани силови органи с цел вътрешно отслабване и дезорганизиране на руското общество, като изходна предпоставка за бъдещето му окончателно деморализиране, духовна деградация и доброволна капитулация пред западния враг (както се случи със СССР). Това е несбъдната западна мечта – Русия вън от историята! Не е за първи път, не е и за последен.

В годините след Втората световна война поради политически причини, беше прието и се смяташе, че всички европейски народи са били антифашистки. Но реалната картина беше точно обратна. Цяла Европа, в буквалния смисъл на думата, беше пронацистка и прохитлеристка. Върху Съветския съюз се нахвърли не немско, а общоевропейско нашествие, както по времето на Наполеон, пък и още по-рано. Заедно с Вермахта се сражаваха две румънски, две финландски, две унгарски и една италианска армия, самостоятелни словашки части. В самите германски части служиха не само немци. Имаше австрийци, 500 000 поляци и 500 000 чехи, жители на Елзас и Лотарингия, т.е. французи. На фронта действаха френската дивизия „Шарлеман”, белгийските „Лангемарк” и „Валония”, скандинавските „Викинг” и „Нордланд”, холандската „Лансторм Нидерланд”, чешката „Валенштайн”, мюсюлманската „Хандшар”, албанската „Скендербек”, индийският легион на СС, три дивизии от Вермахта и дивизията на СС „Кама” бяха окомплектовани от хървати. Сред съветските предатели най-многобройни бяха ислямските части от кавказци, средноазиатци, татари и калмици.

Испания се смяташе за неутрална, но Франко изпрати на Източния фронт „Синята дивизия” от 20 000 души и още 50 000 испанци служеха непосредствено във Вермахта. Неутрална Швейцария разреши транзит на немски войски, Швеция доставяше висококачествена желязна руда, няколко шведски доброволчески полка воюваха в състава на финландската армия.

Европейските граждани доброволно и усърдно работеха в услуга на германската армия, промишлените гиганти на Чехия, Франция, Белгия, Австрия доставяха първокласно оръжие и за периода на цялата война в тези предприятия не са регистрирани никакви саботажи и диверсии – нито един факт!

Единствена България, българската държава, не изпрати нито един войник, нито един доброволец на Източния фронт!

Достойно за съжаление и презрение е българското съвремие, когато остатъците от Българската армия, българските наемници, се бият по далечни страни за интересите на бившата профашистка, пронацистка и хитлеристка Европа. Достоен за подозрение е българският народ, който в западното си заслепение отново се нарежда в редиците на враговете на Русия и се сдушва с бившите си поробители. Ето, това е историческото ехо от терористичните актове в Сталинград, това е историческият и геополитически резонанс, който достига до нас и трябва да ни накара да преосмислим своето настояще.