КАК БУДА НАДДЕЛЯ НА ДЕВАДАТА ИЛИ ПРИТЧА ЗА СТРАДАНИЕТО

Мирослав ШОМОВ
Печат

Според колоритните будистки легенди Девадата, един от сподвижниците на Буда, който станал монах, но не и архат (тоест достоен монах, постигнал просветление, освободен от пороци, нещо като светец), често се опитвал да разклати доверието в Буда и дори повече от веднъж се опитал да го убие... Пак според историята, в един от случаите Девадата дори помолил Буда да стои настрана и да го остави да ръководи сангха общността. Когато идеята се провалила, той бил обвинен, че трижди се опитал да убие учителя си... След това Девадата опитал да създаде разкол в сангхата. Буда обаче отново надделял, а Девадата създал отцепническа група и поел пътя на страданието.

Толкова за легендите, те са само още едно доказателство, че в механизма на раздорите и боричканията за лидерство и власт от древността до днес промяна няма.

Свидетели сме на същия синдром и в българския политически живот днес. Предварително следва да кажем, че няма да говорим за процесите в лявото пространство не само защото там „Буда” няма, а има „Гоце”, но и най-вече защото нещата вече са публично ясни. Девадата от лявото шумно премина през всички фази на раздора и съзаклятията, създаде отцепническа група и пое своя път на страданието. Целият този ритуал на унищожение на желанията бе шумно раздуван и подклаждан от т.нар. независими медии и наблюдаван с нескрито злорадство от наричащата себе си отскоро главна дясна опозиционна сила, а в действителност ГЕРБ.

Опиянена от временните несполуки в лявото пространство, върхушката на тази шайка си въобрази, че разпадът в нейните редици е вече овладян. Обаче забравиха, че при тях освен „Буда” също има и Девадата, борбата между които, за разлика от тази в лявото, се вихри не явно, а по-тайно, подло и коварно, по методите и със средствата на мутренско-мафиотската конспирация.

Тази борба има своята история и своите причини - стремеж за още власт. Борисов, чието основно занимание през осемгодишното му присъствие във властта като главен секретар на МВР и министър- председател, освен че бе да ликвидира конкурентите и следите от криминалното престъпно минало, но и да събира компрометираща информация за политическите опоненти. Цветанов, като вътрешен министър в кабинета на ГЕРБ, също имаше неограничен достъп до тази информация. Така заформеният престъпен тандем впрегна цялата информация за правене на пари и дискредитиране на политическите опоненти, а оттук и за увековечаване на своята власт. Освен всичко те превърнаха рекета срещу бизнеса от зората на демокрацията в държавна политика.

Апетитът обаче идва с яденето. Подозренията и противоречията в тандема изплуваха на повърхността през 2011 г., след като герберският Девадата, въпреки обещанието, не бе посочен от своя „Буда”за президент, защото „божеството”, уверено в своята вечност, предвидливо обяви, че запазва за себе си този пост, като постави там временно безволевия и непълноценен в този смисъл Росен Плевнелиев. Не бива да се забравя, че първият  лидер на ГЕРБ, макар и формално, беше Цветанов и е съвсем естествено той да се почувства обиден и незаслужено пренебрегнат от своя шеф. Благодарение на дългите си уши и на контрола над тайните служби Девадата Цветанов научи опасно много неща както за миналото, така и за настоящето битие на своя „Буда”, дори такива, които и той не знае за самия себе си... Елементарната логика на събитията след това показа, че добре се е възползвал от тази информация.

Сега, след като на всички вече е ясно кой е и на какво е способен, не е трудно да се предположи кой стои зад изтеклата информация и записи в обществото и медиите, свързани с престъпното поведение и намерения на Борисов. Неговият почерк личи и в разразилите се скандални трусове във върхушката на ГЕРБ, както и в дискредитирането на политическите опоненти, какъвто е случаят с депутата от ДПС Христо Бисеров. Борисов без съмнение е наясно с всичко това, защото положението, в което сега изпадна Цветанов, в голяма степен е и негова заслуга. Нещо повече, според логиката на резултатите целта на вота на недоверие срещу политиката на правителството на Орешарски по проблемите на сигурността, която бе най-голeмият провал по време на управлението на ГЕРБ, беше целенасочен удар срещу Цветанов. Фактът, че мотивите за вота не бяха подписани от Цветанов „поради отсъствие в чужбина”, а Борисов като мишок изчезна по време на дебатите, ясно показва кой има интерес и каква е целта на занятието. „Буда”много добре знаеше, че това е отлична възможност депутатите от управляващото мнозинство още веднъж публично да разобличат престъпните практики на Цветанов.

В момента, в който Цветанов в безсилна злоба заяви, че „държавата в момента се управлява от олигархията, организираната престъпност и задкулисието”, Борисов нанесе коварно следващия си удар срещу него: “Аз искам само да помоля г-н Цветанов и всички останали, когато споменават институциите, да бъдат внимателни, защото институциите са основата и гаранцията за едно демократично общество. Всеки в лично качество може да си говори каквото иска, но ние като партия държим да се уважават институциите”. Последното лицемерно изявление на Борисов трябва да се разглежда както като реверанс към прокуратурата да не закача самия него, а също и като послание, отправено към делегатите на конгреса на ГЕРБ за отношение към Цветанов. Значи ли това, че ще станем свидетели на окончателна раздяла между Бойко Борисов и Цветан Цветанов... Мисля, че такива прогнози са прекалено оптимистични и прибързани не само защото двамата имат общи (престъпни) тайни, но и за това, което самият Борисов дори открито е признавал, че партията е на Цветанов и не може да си позволи да се раздели с него. Последното е наистина така. Поради леността на своя лидер, Цветанов се сдоби с най-важното оръжие за собственото си оцеляване - партийните структури в страната, които той създаваше по образ и подобие на болшевишки ядки и ППО по месторабота. Въпреки това обаче той няма пълен контрол над чудовището, което е създал, по една-единствена причина: обикновено мнозинството от членовете на такива клиентелистки формирования не вървят след идеи, а след силния на деня, този, който им обещава и може да им осигури достъп до добре платена работа и облаги. Цветанов обаче, по силата на обстоятелствата, вече не е от тях и той много добре осъзнава своето положение. Именно поради това няма да се опита да създаде отцепническа група като Девадата... Прогнозите за бъдещето на Цветанов са класически предопределени.

В будизма, както и при ГЕРБ, липсват понятия като низвергване, отговорност и вина, но за сметка на това има страдание, което е състояние на проявеното битие. По тази причина на конгреса на ГЕРБ нито ще му се търси отговорност на Девадата Цветанов, нито пък ще бъде низвергнат. „Буда”просто ще му „издейства” от делегатите участие в зам.-председателския състав, който той намекна, че може да създаде, и ще го остави на собственото му страдание. Той обаче няма да е сам в страданието си. Обезличаването и обезвластяването на Цветанов в партията не е край на разцеплението и разпада на клиентелата ГЕРБ, една голяма част от която вече тича на бегом при Бареков и Реформаторския блок (справка - бившият началник на столичния КАТ Богдан Милчев, координаторите и много от структурите в Североизточна и Югозападна България, където ГЕРБ отсъства от властта в общините), а началото на едно мъчително общо страдание.

В заключение, конгресът на ГЕРБ е поредният и почти сигурно последен опит да се демонстрира сила и единство на партията. Той не е демократичен форум, а служебно мероприятие (въпреки че „правилните” и добре захранени медии се правят, че не го забелязват), на което присъства по списък личният състав на общините, в които ГЕРБ е на власт. Партията ГЕРБ е създадена в името на властта и може да съществува само ако се храни от властта. След като тя, благодарение на некомпетентната си, но граблива и брутална разбойническа върхушка бе лишена по демократичен път от властта, нейното съществуване по-нататък е безпредметно.