БЪЛГАРИЯ И ЕВРАЗИЙСКАТА ИДЕЯ

Проф. дфн Орлин ЗАГОРОВ
Печат

Възраждането на евразийската идея все по-осезателно засилва интереса към славянската духовност. Увеличават се изследванията и изданията, посветени на славянската солидарност, на приноса на славянските народи в историческото развитие на европейската културна идентичност, засилва се отпорът срещу опитите за противопоставянето на славянските народи, срещу проявите на русофобията, деславянизацията и други деструктивни действия на външни и вътрешни политически и интелектуални среди. Постоянно се увеличават съответните форуми у нас и в другите славянски страни за културен обмен, срещи на творци от областта на науката, изкуството и литературата, фолклора и др. Продуктивна дейност в тази насока развиват Славянското дружество в България, фондациите „Устойчиво развитие за България”, „Славяни”, форум „България и Русия”, „Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД”, Славянски литературни и артистични сдружения и творчески съюзи и др. НД „Русофили” постепенно се превръща в масово организирано гражданско образувание, обединяващо многобройните поделения по места, хора от всички възрасти, слоеве и професии, искрено обичащи руския народ и неговата култура. Нараства броят на клубове, научни центрове и др., съставени от творци в областта на науката, културата, изкуството, литератерата и славяноведението, които задълбочават изследванията, насочени към историческите корени, настоящето и бъдещето на евразийската идея. Основният мотив на тази многостранна и съдържателна дейност е: „Да сме заедно и да носим светлината на нашата вяра, на справедливостта”.

Посочените граждански движения са продължители на идейни и политически начинания от времето на Възраждането и заемащи особено място в цялостния обществено-политически живот на следосвобожденска България. Благодарение на активното осветляване на българското общество от страна на средствата за масова информация с патриотична и лява ориентация се повишава интересът към дейността и резултатите от функционирането на творчески структури, разискващи по-нататъшното развитие и задълбочаване на евразийския проект като геополитическа, икономическа, гео-културна и цивилизационна алтернатива, както и към активната роля на Русия в осъществяването на евразийската перспектива. От 2000-ата година досега постепенно кристализират основните ценности и принципи на евразийския проект като доброволна асоциация на свободни и независими народи, възприели цивилизационен модел, основан на социална справедливост, хуманизъм и прогрес.

Евразийската идеология е несъвместима с основните постулати на атлантизма, че капитализмът от неолиберален тип е постигнал безусловно превъзходство над всички останали социално-икономически модели на развитие, че пазарната икономика в нейната неолиберална версия няма алтернатива, че либералната демокрация представлява единствената приемлива форма на политическа организация на обществото, че универсалността е отличителен признак на западните ценности, че човечеството задължително трябва да измине пътя на западните общества като единствено възможен и правилен и т.н.

Евразийската идея се основава на своя собствена философия, която приема за устойчиви социални и духовно-идеологически императиви социалната справедливост и съзиданието, хуманизма и прогреса, толераността и уважението към човешкото достойнство, съчетано с преклонението пред живота, плурализма на ценностните системи и др.

Евразийската перспектива разкрива пред българската историческа наука, културна антропология, археология и етнология широки възможности за изучаване и отстояване на истината за историческата еволюция на българския народ в автентична културна среда, опирайки се и на помощта и съвместната работа с местни изследователи.

Чрез интеграционния процес в рамките на Евразийския съюз славянският свят се стреми към бъдеще с устойчиво развитие на новия си цивилизационен облик. За България обаче евроатлантическата интеграция означава неясна перспектива за запазване знаците на националния дух. Известни са подобни опити в недалечното минало, когато чрез латинизация цели народи се отдалечават от изконната си цивилизационна самоличност. Такива опити се правят и сега. В новия евразийски съюз България ще намери своето място в семейството на славянските народи и ще се развива, запазвайки едно от най-високите си исторически завоевания – писмеността и православната вяра, чрез които осъществява цивилизаторската си мисия в славянския свят.

Евразийската идея предоставя на България не само историческия шанс да оцелее в новото хилядолетие като равноправен член на семейството на братските славянски народи, но и да възроди автентичните си исторически корени, чието начало лежи в дълбините на евразийския материк. Така България ще може да потвърди мисията си на мост между Изтока и Запада.

В крайна сметка евразийската перспектива на българската мечта за един по-добър, по-толерантен, по-мъдър и справедлив свят, който бихме искали да оставим на поколенията, завинаги ще обезсмисли изкуствено натрапваната дилема Европа или Русия, Изток или Запад и ще помогне на народите да съсредоточат волята и енергията си върху изграждането на една хуманистична цивилизация, обхващаща огромното географско пространство, наречено Евразия...

Днес светът преживява революционна треска, а огненият обръч на бедните и „възмутените”, „негодуващите”, „недоволните” от капиталистическия начин на обществен живот и настояващи за замяната му с обществен модел, основан на социалната справедливост, обхваща постепенно цялото земно кълбо. Това може да се превърне в армагедон, след който светът ще е много по-различен. Всеки е длъжен да се подготви за това глобално „преобръщане” на всичко. Времето, което изтече, бе подготвителен етап на движението към всеобщо щастие, благоденствие, справедливост, мир и браство между хората.

Завършва една историческа епоха в световната политика и започва нова, която все още е с неопределени контури, изпълнена с предизвикателства към политическата и интелектуалната способност на човечеството като цяло.

Всичко това налага необходимостта от постоянно задълбочаване, разширяване и ускоряване на революцията на духа, поддържайки в същото време и духа на революцията като двигател на историята. Практическото решение на тази глобална задача е възможно само чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната ирационална цивилизация, за да възтържествува благоразумието, милосърдието, любовта, толерантността и свободата, т.е., цивилизацията на устойчивото развитие.

Съвсем очевидно е, че се възражда един хуманистичен свят, възникват реални надежди за справедливо общество и хуманистична цивилизация с универсална приложимост. Тези идеи завладяват все повече и повече хора по цялата планета. Движения със социална, политическа, културна, конфесионална, професионална и духовна насоченост не само изповядват и проповядват тези идеи, но и се включват в мащабни акции за тяхното осъществяване.

В отговор на това силите на Злото ни въвличат в нови и нови кървави сблъсъци чрез подклаждане на религиозни и етнически конфликти. Целта е да се предотврати или поне да се отложи във времето замяната на една абсурдна цивилизация на насилието, чудовищната социална несправедливост и кръвопролитията с вечното въжделение на човечеството за достоен живот на всички върху Земята. Съществува сериозна опасност определени български политици, които ни вкарват в зоната на здрача, един ден да не реагират адекватно на тази заплаха. От време на време се прокрадват сериозни съмнения за неумението им да защитават националните интереси на България. Любопитно е дали обикновените българи разбират, че се намираме в състояние, когато съдбата ни се определя не от тях, а от геостратегическите интереси на други сили?

Ако не ни е безразлично какво ще бъде бъдещето на страната, която обитаваме, и ако желаем да се съхраним като древен народ, крайно време е да прогледаме и да реагираме адекватно на опасностите за съдбата на нашите деца и внуци.