С АРОМАТ НА ... КРИЗА

Мирослав ШОМОВ
Печат

„Когато искаме да изясним причините за масовото изчезване на парите, трябва да отидем там, откъдето те се появяват на бял свят. И едва тогава ще ни бъде ясна причината за днешната икономическа криза”

Николай Стариков

Доскоро дългосрочните перспективи за икономиката на Турция се оценяваха от западните финансови експерти като една от най-благоприятните в развиващите се пазари. Само допреди година икономистът Робърт Бърджис от Дойче Банк прогнозираше, че страната ще стане 13-ата по големина икономика в света през следващите 15 години, надминавайки Испания, Канада и Италия. Перспективите, които очерта в началото на тази година Федералният резерв на САЩ обаче, вещаят неприятности. Федералният резерв обяви, че въз основа на финансовите си изчисления Турция в момента е сред “най-уязвимите нововъзникващи пазари в света”, следвана от Бразилия и Индия. Анализът на ФР на САЩ установи, че най-уязвимите финансови пазари са страните, които са направили най-голямото обезценяване на валутата си и също толкова големи увеличения на лихвените проценти по кредитите. Тази констатация на експертите действително отговаря на положението, тъй като централната банка прибегна преди броени дни до увеличение на лихвените проценти - от 4,5 % до 10 %, и от 7,75 % до 12 %, за да предотврати по-нататъшно обезценяване на турската лира, която миналата година е поевтиняла с около 30 % спрямо долара.

Английският паунд също е загубил почти половината от стойността си спрямо долара от 2008 г. насам”, отбелязват от Федералния резерв, и добавят, че сега има група страни (Бразилия, Южна Африка, Индия, Индонезия и Турция), известна и като “The Fragile Five” (Крехката петорка) с изключително уязвими пазари и слаби валути, с нисък фискален резерв и дефицит по текущата сметка, с нисък растеж, инфлация и политическа несигурност”, отбеляза наскоро в своя статия един от известните професори по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини. Проф. Рубини заключава, че “за съжаление тази малка перфектна буря в развиващите се пазари, бързо се разпространява към фондовите пазари на развитите икономики”.

По отношение на Турция анализаторите са обезпокоени и от факта, че централната банка на страната, в опит да облекчи натиска на пазара, последица от скандалите с корупция, засягащи правителството на премиера Реджеп Ердоган, била принудена да продаде около два милиарда от валутния си резерв (в периода 24 декември 2013 г. - 1 януари 2014 г.), в резултат на което той намалял до 28 милиарда евро. Към края на 2013 г. дефицитът по текущата сметка на страната нараснал до 51.9 млрд. долара, от 39,5 милиарда година по-рано, по данни на централната банка.

След доклада на ФР на САЩ в началото на тази година настъпиха корекции и в прогнозите на анализаторите от Дойче Банк. В специалния отчет на банката за Турция е записана следната лишена от оптимизъм прогноза: „През 2014 г. турската икономика ще забави растежа на БВП на запис до 3.4 %. През 2014 г. номиналният БВП на страната се оценява на 824 милиарда долара, БВП на глава от населението - на 10.736 щ.д., а валутните резерви ще са в размер на 115 милиарда долара. Дългът на страната ще достигне 34,9 % от БВП, процентът на турската лира спрямо долара се оценява на 2.15. Дефицитът по текущата сметка се очаква през 2014 г. да бъде около 6,5 % от БВП. В краткосрочен план още по-големите нужди от финансиране от чужбина правят турската икономика уязвима за по-високите лихвени проценти в САЩ и по-слабия приток на капитали към страната”.

С констатацията в последното изречение на специалния отчет на Дойче Банк, макар и доста завоалирано, се подсказва коя е причината за кризата в турската икономика - липсата на парите, които са в основата и на сегашната криза.

Защо обаче изчезнаха и къде са парите, Федералният резервт на САЩ и Дойче Банк не казват. Всеки, който е прочел внимателно станалата бестселър у нас книга на известния руски писател, публицист и икономист Николай Стариков „Криза Как се прави”, е наясно с отговора на този въпрос.

Онова, за което пише Стариков в книгата си, днес го потвърждава и големият американски икономист Пол Кругмън. В статия в “Ню Йорк Таймс” от 1 февруари - „Кой е виновен за кризата в Турция”, Кругмън пише: „Последното нещо, което е необходимо, е една нова икономическа криза в страна, разтърсвана от политически вълнения. Вярно е, че влиянието на глобалната криза върху турската икономика няма да бъде катастрофално. Но отново чуваме проклетата дума “спиране” на движението на капитали. Затова и сега всички се тревожат, че проблемите на Турция се отнасят до всички развиващи се икономики в света. Това е позната история, кое обаче я прави толкова тревожна: защо продължаваме да имаме тези кризи? И тъй като интервалите между кризите стават все по-малки и по-малки, защо резултатите са все по лоши?

След Първата световна война глобалната финансова система е изключително стабилна, най-вероятно защото повечето страни ограничават движението на трансгранични капитали. В началото на 70-те години на 20 в. обаче, дерегулацията и нарастващата агресивност на банките предизвика вълна от насочване на средства към Латинска Америка. Следва “внезапното прекратяване” през 1982 г. и икономическа криза, която доведе до десетилетие на икономическа стагнация.

Латинска Америка най-накрая се върна към растеж, но през 90-те в по-голям мащаб същата история се повтаря в Азия: огромни парични потоци, рязко прекратяване и икономически колапс. Неотдавна версията се повтаря и в Европа с поток от пари към Гърция, Испания и Португалия, внезапен край на това движение и огромна икономическа болка. Както казах, историята остава същата, но опустошителният ефект е по-мащабен.

Турция по-специално има малък дълг, но фирмите са привлекли големи суми от чужбина, които секнаха. Въпреки това резултатите от предишни кризи не дават много място за оптимизъм. И същите сили, които направиха теча на пари към Турция, спряха тези пари и глобалната икономика става изключително уязвима.”

Както е видно, “успешният икономически модел на Турция”, за който продължава да говори министър-председателят Реджеп Таип Ердоган в медиите и пред избирателите си, опасно скърца. Тези, които даваха парите за взривен ръст на турската икономика, затвориха кранчето. Федералният резерв на САЩ също предупреди Турция за предстоящо намаление на програмата за изкупуване облигации от страната.

Казано кратко и ясно, парите ги няма, а това, което следва, не е нищо друго освен криза с всички произтичащи от това последствия за губещите – тези, които ще плащат нейната цена, а това са винаги обикновените хора.