СТУДЕНА ВОЙНА ИЛИ СТУДЕН МИР, НА КОЯ СТРАНА СМЕ НИЕ?

Мирослав ШОМОВ
Печат

Последните събития в Украйна, за които писахме подробно, показаха, че светът вече е друг и навлиза в нова фаза на ескалация на напрежението, че отговорността за изостряне на международните отношения пада изцяло върху САЩ и западните им съюзници от НАТО. Признаха го дори редица консервативни, но трезво мислещи политически анализатори, в това число и бившият заместник-министър Пол Робъртс и президентският съветник Патрик Бюканън от кабинета на “ястреба” Роналд Рейгън, за когото тогавашният СССР и социалистическата система бяха „империя на злото”.

Тезите им отговарят напълно на обективната действителност и се свеждат накратко до следното: Западът, начело със САЩ, е виновен за кризата в Украйна и за изостряне напрежението в света. За да неутрализира Русия, Вашингтон наруши договора между Рейгън и Горбачов, разшири НАТО на бивши съветски територии и сега възнамерява да привлече в НАТО и бивши части на самата Русия - Грузия и Украйна.

Вашингтон излезе от договора за забрана на противоракетната отбрана и разположи бази на руската граница. САЩ промениха ядрената си доктрина, за да могат да си позволят да нанесат първия ядрен удар. Русия решително се противопоставя на това.

Изглежда, това не е напълно разбрал все още последният съветски лидер Михаил Горбачов. Той се опитва гузно да излезе от политическото усамотение чрез закъснялото прозрение: „Светът трябва да приветства възможността Крим да стане част от Русия, коригирайки историческа грешка от ерата на Съветския съюз... Русия трябва да предотврати нова „студена война”.

Това каза Горби, след референдума в Крим и решението на САЩ и ЕС да наложат санкции на Русия. Каква закъсняла еволюция... Та нали Горбачов предаде родината си и нейните съюзници в ръцете на САЩ и НАТО, че именно „перестройката” отприщи бесовете на войнстващия американски империализъм и апетитите на мултинационалните корпорации!? Оказа се, че тонова, което не вярвахме, че може да се случи със социализма - предателство от най-високо равнище и отвътре, се случи, а това, което знаехме и учихме за империализма и капитализма, се оказа безспорна истина!

Хищническата природа на  американския империализъм не се е променила, както ни уверяваше Горбачов със златната си усмивка. САЩ възприеха края на „студената война” като капитулация на геополитическия противник и тържество на наложения от тях еднополюсен модел.

Ако се върнем в близката история, ще видим, че терминът „студена война” бе въведен именно от САЩ, от американския политолог Бърнард Барух, като терминология, оправдаваща американския стремеж към световна хегемония. Сега, от политолога Джордж Фридман, влиза в обръщение терминът „студен мир”. Негово е и твърдението, че „в световната политика американският президент трябва винаги да преследва морални цели с неморални средства”.

Но няма да влизаме в обяснение за приликите и разликите между понятията „студена война” и „студен мир”. Независимо от използваната терминология, по-важен е крайният резултат и фактът, че именно по вина на САЩ и НАТО светът навлиза в нова фаза на ескалация на напрежението, а за тези, които още не са разбрали, започва битката за Евразия.

В стремежа си да възвърнат своята хегемония при решаване на световните дела, САЩ и НАТО затягат обръча около Русия - единственото засега военно препятствие към тази цел. Казвам засега, защото според Фридман, следващото препятствие е Китай.

В изпълнение на близката цел се форсира разширяването на НАТО пред границите на Русия. На 21 март в института “Брукингс”, във Вашингтон, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен потвърди, че кризата с Украйна поставя по-високо в дневния ред разширяването на алианса. „Желаещите да станат нови членки на НАТО - Грузия, Босна и Херцеговина, Черна гора и бившата югорепублика Македония, все още стоят на пътя за разширяването” - припомни Расмусен, и потвърди, че в НАТО е взето вътрешно решение как да се пристъпи към политиката на отворени врата и са решили поканата да не бъде отправена сега, а малко по-късно, когато министрите на външните работи на страните-членки се съберат в края на юни. Расмусен изрази надежда пречките на пътя на четирите държави да бъдат отстранени и че на срещата на върха трябва се изтъкне напредъка на тези страни. „Много е важно да очертаем пред страните кандидатки ясна евро-атлантическа перспектива” - подчертава Расмусен.

Като знаем какъв е главният критерий за приемане в НАТО, споделен неофициално от шефа на алианса: „достатъчно е дадена страна да се държи като член на НАТО и трябва да бъде приета като такъв”, става ясно, че тези страни ще бъдат приети.

Същия ден в интервю за “Гласът на Америка” бившият посланик в Република Македония и зам.-помощник държавен секретар за източноазиатските и тихоокеански въпроси Кристофър Хил заяви: „Трябва да се обърне по-голямо внимание на източното крило на НАТО и по-специално на Балканите. Не става въпрос само за Алианса, но и въобще за отношението ни към балканските страни”. Не е трудно да се досетим какво е искал да каже г-н Хил и какво ли ни мислят и на нас, защото пушечното месо е това, от което най-много се нуждае алиансът.

Пушечно месо се осигурява и на североизточното крило на НАТО. След като посети Естония, Латвия и Литва миналата седмица, вицепрезидентът Джо Байдън увери държавните глави на тези три страни, че „САЩ остават “сериозни” и “решителни” привърженици на член 5 от договора за НАТО”. За тези, които все още не знаят смисъла на прословутия текст на член 5, сме длъжни да поясним, той задължава САЩ като страна от НАТО да започне война с Русия, ако последната наруши териториалните граници на една от тези балтийски държави. В отговор на това абсурдно, цинично изявление американският политолог и бивш съветник на трима американски президенти - Никсън, Форд и Рейгън, Патрик Бюканън, заяви: Нито един президент даже не можеше и да си помисли да започне война заради тях с Русия. Днес, отчитайки новия състав на НАТО, ние трябва да направим това. Джо Байдън потвърди военните гаранции, които дори генерал Айзенхауер би сметнал за ненормални”.

Офанзива има и за засилване американското военно присъствие в Централноевропейските страни от бившия социалистически лагер. Под натиска на САЩ Полша поиска увеличаване на американското присъствие. Американският вицепрезидент Джо Байдън посети на 18 март Полша и потвърди плановете си за разработване на елементи от системата за противоракетна отбрана на САЩ на територията на Полша до 2018 г. „САЩ трябва да увеличи присъствието си в (Централна и Източна) Европа, както и в Полша”, заяви полският военен министър Томаш Симоняк след срещата с Байдън. Байдън доволно обяви после: “Има ясни очаквания от всички съюзници на НАТО в Източна Европа за по-голямо американско военно присъствие и на източната страна на САЩ и НАТО.”

За помощ от САЩ и НАТО ревна и румънският президент Траян Бъсеску. НАТО трябвало да преразпредели силите си, след като Русия анексира Крим, и заяви, че ще обсъди кризата в Украйна, която има обща граница с Румъния, със световните лидери по време на срещата в Хага. Там Бъсеску щял да подчертае “необходимостта от преразпределение на военните ресурси на НАТО на фона на военните действия на Руската федерация през последните месеци”. А дали няма да иска да глътне Молдова? Ясно е, че зад неговите изявления прозират интереси, докато зад безумните и предателски изявления на нашия Плевнелиев стоели по неговите думи само ”западните ценности”.

ЕС също е готов дори с цената на своето саморазрушение да се постави в услуга на американската експанзионистична политика, защото освен икономическите санкции, които САЩ му налагат да приложи спрямо Русия, се готви да приеме за свои членове страни, неподготвени икономически и които целият съюз после ще трябва да подпомага.

Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и кандидат за председател на Европейската комисия от квотата на ЕНП, предупреди Европейския съюз да не оставя Молдова да стане, след Украйна, „следващата жертва” на Русия. Юнкер каза пред германския вестник “Велт ам Зонтаг”, че ЕС трябвало бързо да протегне ръка към Молдова със споразумение за асоцииране като това за Украйна.

В стремежа си да осигури световна подкрепа за своята експанзионистична политика САЩ се опитват да реанимират едно от най-големите постижения от времето на американския президент Ричард Никсън, който за един не малък период успя да противопостави и да раздели Русия и Китай. И тъй като това очевидно е занимание за президенти, Барак Обама използва и посещението си в началото на миналата седмица в Холандия за участие в Конференцията за ядрената сигурност, за да се срещне с китайския президент Си Цзинпин в резиденцията на посланика на САЩ в Холандия. Според заместник-съветника  по националната сигурност в Белия дом Бен Роудс, направен бил опит за изглаждане на различията между САЩ и Китай по въпроси като правата на човека, морските спорове и Северна Корея, в замяна за подкрепа за осъждане на Русия като виновник за кризата в Украйна, но позициите се разминали. Китайският президент заявил, че Пекин „разбира позициите на Русия, подкрепя “конструктивните усилия” на международната общност за подобряване на положението в Украйна и че за политическото решение на кризата в Украйна трябва да се вземат под внимание интересите на всички страни”.

Но ако с Китай удариха на камък, съвсем не значи, че опитите ще спрат дотук - пропагандната машина на САЩ пуска в употреба т. нар. монголска карта.

„Пощенската кутия” за разрастване на тази мръсна психологическа атака според гръцкия вестник „Вима”, стана китайската туитър мрежа.

От 10 март в нея се върти клип  с картата на Китай и оцветена в жълто Монголия, с текст: „Не забравяйте, че с подобен референдум на този в Крим, който нашето правителство подкрепи, Китай загуби Монголия! През октомври 1945 г. Съветският съюз насърчи Монголия на север да направи референдум и с по-малко от 50 000 гласа Китай загуби 15 % от своята суверенна територия”. Клипът е гледан повече от 15 000 пъти.

Не без намесата на САЩ и чрез Турция отново ескалира напрежението в Сирия, което принуди президента Путин да изпълни обещанието си за подкрепа, като изпрати на 24 март три кораба от руския Черноморски флот - “Минск”, “Оленегорски” и “Калининград “, в Егейско море.

Всъщност, сметките на тези, които ни връщат към ерата на „студената война”, са грешни. Американският президент и тези, които го съветват и манипулират, изглежда, са се объркали.

Русия - най-голямата страна в света, която се разпростира на два континента, е и втората по мощ ядрена държава . Тя не е „регионална сила”, както твърдят те, а световна. И вече има воля и потенциал да им го докаже.

Студената война или студеният мир вече са факт, ние обаче отново сме на горещо.

От началото на тази година с пари от НАТО започна разширяване и модернизация на авиобаза „Безмер”, така че да може да приема най-големите военно-транспортни самолети в света, както и самолети шпиони от типа на „Ауакс”. Като членове на НАТО и по волята на САЩ, нашите ВМС и ВВС вече изпълняват своята братоубийствена мисия. След участието на единствената ни читава фрегата в провокативните учения в акваторията на Черно море, в близост до Крим, оцелелите 8 самолета от всичките 340 МиГ-а на родните ни ВВС вече летят, за да прихващат руски самолети, които не нарушават нашето въздушно пространство. На нашето недоразумение, наречено президент, му се привидя дори, че войната е почнала. По време на визитата си във Великобритания Р. Плевнелиев (на 20 март), дал безумно интервю за британската обществена телевизия, в което казал: “Не може в 21 век да изпращате войници и да окупирате територията на независима държава, не може да организирате незаконен референдум с цел да анексирате територия на трета държава. Трябва да стоим зад ценностите си. Има много руски туристи, които купуват имоти в България. Възможно ли е те да се обадят на Москва и Москва да изпрати войски в България? Възможно ли е това” – пита, изпаднал в циклофренично помрачение г-н Плевнелиев, както цитира агенция Бгнес. Същият Плевнелиев, който на националния ни празник 3 март се изгаври с паметта на 150 000 руски воини, паднали за българското освобождение, като никъде в словото си не спомена заслугата на Русия и братския народ, за да я има днес България.

Ясно е, че пак сме на страната на губещите, без искрени  съюзници и истински приятели, защото ако не ни унищожат санкциите, които нашите управници подкрепят, а 70 % от народа ни не приема, ще ни унищожат чуждите „западни ценности”, зад които те застават и ни натрапват. Дали отново няма да ни застигне прокобата на Уинстън Чърчил след подписване на унизителния  за България Ньойски договор: „Така се пада на народ,който вдига ръка срещу своя освободител”...

Пази, Боже!