ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ ЗА СТРАНИТЕ ОТ ЕС - 1

Зора
Печат

Текстът представлява анализ и оценка на екип от учени, членове на Научния съвет по комплексни проблеми на евразийската икономическа интеграция, модернизация, конкурентоспособност и устойчиво развитие при президиума на Руската академия на науките. Целта е да се получи обща оценка на вероятните последици от възможни санкции на ЕС по отношение на Русия за самите европейски страни, и на първо място за Германия като икономически лидер в Европа. Ръководител на екипа е Дмитрий Митяев

Задачата на тази аналитична статия е да се даде обща оценка на последиците от споменатата катастрофа за страните на ЕС, и на първо място за Германия като икономически лидер и най-важен търговски партньор на Русия.

Ако (по настояване на Америка) нещата стигнат до прилагане на санкции по „ирански вариант”, което включва и замразяване на сметките на руските държавни компании и държавни банки, или пък търговско ембарго, то такава пълномащабна финансово-икономическа война наистина ще означава катастрофа не само за Украйна или Русия, но и за страните от ЕС и Германия, ако те участват на равна нога в единен фронт със САЩ.

Самите САЩ ще останат най-малко засегнати, тъй като нямат особено значими търговски или инвестиционни отношения с Русия.

 

Значението на Русия като

гарант за стабилност на европейския енергиен пазар

 

Русия поема 3,5 % от германския експорт (т.е., 36 млрд. евро от общо повече от 1 трилион евро), но реално значението на търговските отношения между Германия и Русия е много по-голямо. Русия доставя почти половината нефт и една трета от газта за общото потребление на страните от ЕС. В последните години Германия (след изграждането на „Северен поток”) е централната фигура по приемането и разпределението на значителна част от руския газ, германските компании са съинвеститори и съвладелци на „Северен поток”. Има и още значително множество други немски инвестиции и кредити в руската икономика.

В дългосрочен план става дума не за кратковременни дисбаланси в доставките (те могат да се преживеят поради запасите в хранилищата – около една пета от годишното потребление), а за стабилността на европейския енергиен пазар като цяло, тоест, за цялата икономика на Германия и на ЕС.

Нека да видим ролята на Русия на този пазар.

През 2012 г. Германия, Франция, Италия и Испания са внесли 233,6 млрд. куб. м (от които 195 млрд. куб. м по тръбопровод и 38, 5 куб. м втечнен природен газ). В тези 195 млрд. куб. м частта на „Газпром” е 57,3 млрд. куб. м, или 30 %.

В Латвия, Литва, Естония, Украйна, Беларусия, Финландия, България, Чехия, Словакия руският газ участва в структурата на вноса почти 100 %. В Турция – 70 %, в Гърция и Унгария – по около 40-45 %.

Страните от еврозоната потребяват 9,5 млн. барела на ден нефт и нефтопродукти, от които дефицитът на вътрешните енергоресурси е около 98 %, тоест, почти всички страни ги внасят отвън. Като стойност вносът за 2012-2013 г. е на сума от 370-380 млрд. долара годишно. Страните от ЕС, Норвегия и Швейцария потребяват около 13 милиона барела дневно. Общите разходи за нефт и нефтопродукти са 510-520 млрд. долара годишно. Вътрешният дефицит на енергоресурси в ЕС е 75 %, включително Норвегия, ако се изключи Норвегия, това са 90-92 %. Стойността на вноса, включително и Норвегия, е 380-400 млрд. долара.

Общият добив на нефт в Европа задоволява само една четвърт от нуждите на европейската икономика и намалява в дългосрочен план заради изчерпване на находищата.

Норвегия добива 1,9 млн. барела нефт дневно, Англия – 0,9 млн. барела дневно. Всичко останали страни произвеждат 0,5 млн. барела дневно.

Съвкупните обеми на добива преимуществено намаляват заради изчерпването на съществуващите достъпни находища. Това важи и за последните 15 години, когато намалението е двойно, достигайки минимума на запасите за 30 години. В Европа няма ресурси за нарастване добива на нефт. Пада и потреблението му не само в еврозоната, но и в Европа като цяло. Този процес започна през 2006 г. и продълава до днес. Потреблението на нефт е на нивото от средата на 80-те години на 20 в.

Причините са повишаване на енергийната ефективност на икономиката, но ако вземем последните пет години, в редица страни на ЕС това е резултат от съкращаване на икономиката и общата стагнация. Кой внася нефт в Европа?

Зависимостта на Европа от руския нефт е дори по-голяма отколкото от руския газ. Почти половината от целия внос идва от страните на бившия СССР, от който примерно 90 % се падат на Русия, а останалото на Казахстан, Азърбайджан, Туркменистан. Русия доставя на Европа около 5 млн. барела дневно.

Какво ще стане, ако възникне проблем с доставките?

Какъвто и да било проблем по линия на доставката на нефт от Русия ще доведе до неизбежно повишаване на цените на енергоносителите с десетки проценти и в дългосрочен план – и до колапс на европейската икономика, понеже зависимостта от руските енергоносители е повече от 40 %.

За Европа (без доставка на нефт и газ от Русия) това може да означава:

- спиране или сериозни проблеми при повече от 25-30 % от електростанциите в ЕС

- спиране или проблеми при 50 % от нефтопреработвателните заводи и 60 % от металургичните компании

- гарантирана студена зима без отопление за една трета от населението на Европа (повече от 100 милиона души), ако проблемът за заместване на руските доставки не се реши до следващия отоплителен сезон

- колапс на обществения, частния и търговския транспорт (поради дефицит на гориво)

- спиране на по-голямата част от химическите заводи

- спад на БВП на редица страни в ЕС, което може да достигне десетки проценти.

Общо щетите може да са в пъти по-големи от кризата през 2008-2009 г. и значително по-големи от нефтеното ембарго на арабските страни от началото на 70-те години на 20 век.

Това е общата предварителна оценка, но е възможно и пълно ембарго на доставките на руски нефт и газ на европейския пазар, или финансова блокада от страна на Федералния резерв и Европейската централна банка, а също така (както бе в случая с Иран) вероятно едностранно изолиране на руските банки от страна на S.W.I.F.T. *

 

* SWIFT - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications, от англ. Общност на световните финансови телекомуникации между банки - международна банкова система за предаване информация и извършване на плащания