НЕКА ГОВОРЯТ...

Мирослав ШОМОВ
Печат

• Подмолни дела и опасни документи

На 25 март в сайта Afera.bg бе публикуван интересен документ, изнесен от президентската канцелария, наречен Проект за становище и предложения на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) относно рисковете пред България, свързани с развитие на кризата в Украйна, с още по-интересен и унищожителен за съставителите на този документ коментар от журналистката Нора Стоичкова. В него г-жа Стоичкова, като журналист вещ в енергийната проблематика, подлага на убийствена критика логиката и опорните точки на документа, както и открито прозиращите лобистки мотиви на Росен Плевнелиев (и неговите вдъхновители) в полза на енергийните проекти на Цветелина Бориславова, както и на бизнеса на мултинационалните компании „Мелроуз” и „Бритиш Петролеум”. Не може да не признаем на г-жа Стоичкова достойнствата на обективния й анализ и коментара за подмолните завери в областта на енергийната сфера. Но по-опасни са външнополитическите действия и изявления на г-н Плевнелиев, поставящи в сериозен риск националната сигурност на страната, стремежът му чрез КСНС да въвлече изпълнителната власт и политическите сили в опасна спирала, изходът от която е възможното самоунищожение на България. Проектът за становище на КСНС, предложен за обсъждане на съвета, изобилства от политически клишета, неверни оценки и абсурдни мерки, привнесени от военните комюникета на Пентагона и НАТО. Още във второто изречение се казва че: „Анексирането на Автономна република Крим и Симферопол от Руската федерация е в нарушение на международното право, създава опасен прецедент, който подкопава установения международен ред и застрашава мира и сигурността в Европа и в света”.

За сведение на г-н Върховния главнокомандващ (това звание, по смисъла на конституцията, важи само в условия на война обаче), който обича да говори за себе си в трето лице, също като една кралска особа, и когато чете словата си накъсва простите изречения, според международното право, на което той се позовава,

а господарите му отвъд океана никога не спазват - „анексиране” няма, има мирно и свободно волеизлияние на един народ, който за първи път в своята история сам определя съдбата си.

Международният съд на ООН по повод косовския прецедент на 22 юли 2010 г. отсъди: „Няма никаква обща забрана за едностранно провъзгласяване на независимостта,която да произтича от практиката на Съвета за сигурност”.

Това свободно волеизявление на кримския народ бе подкрепено от поне половината свят и 73 % от българския народ. Другото, което е важно да научи господинът, който трудно изговаря “консултативен” и “разоръжаване”, е, че силовите прецеденти за промяна на установения световен ред и в нарушение на международното право винаги са били и си остават патент в политиката на САЩ и НАТО. Такива опасни за световния мир прецеденти, без разрешение от ООН, бяха действията им във войните срещу Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, както и в последвалите ги „цветни революции”.

Що се отнася до умозаключението, че руско-украинската криза показвала, че е особено важно да се ускори разширяването на ЕС и НАТО за държавите от Югоизточна Европа, то е плагиат от изявлението на генералния секретар на НАТО след срещата с американския президент Обама.

Без съмнение най-опасната част от този нереализиран досега проект за становище на КСНС, е призивът на върховния главнокомандващ: „Министерският съвет да направи постъпки пред съюзниците от НАТО за гарантиране сигурността на България във връзка с кризата между Украйна и Русия”.

Какво още иска още Плевнелиев от съюзниците, не може да се разбере. Може би иска българско военно участие в евентуална инвазия срещу Русия, или още чужди военни бази, защото тези, които са на територията на България, не са на НАТО, а на САЩ, и досега не са платили дори цент за тяхното ползване. Благодарение на плеяда безродни управници като него, бедна България е може би единствената страна в света, която предостави територия за разполагане на американски военни бази, без да получава дори наем, ако не се броят дребните левчета за хонорари на жриците на една древна професия около базите. Чиста икономическа полза и работни места за българите, както ни бе обещано отдавна.

Войнственият призив на бившия комсомолски секретар  срещу Русия бе подкрепен с едно характерно кресчендо: „Приветстваме общото военно учение между България, Румъния и САЩ”. Ерго, провеждането на това военноморско  учение, насочено срещу Русия, нито е било предварително  планирано, нито е инициатива на Щаба на отбраната на БА, а наложено отвън политическо решение вследствие на разразилата се по сценарий украинска криза.

В заключение, добре е все пак, че здравият разум проявен от мнозинството от участниците в КСНС, успя до голяма степен да елиминира абсурдните предложения на г-н Плевнелиев, залегнали в неговия проект за становище, целящ да ни набута в напълно безсмислен конфликт с Русия. Не бяха подкрепени дори от патрона му Бойко Борисов, който с присъщия си объркан изказ отново „блесна” пред журналистите: „Въпреки че се съгласих да подкрепим резолюциите, които президентът даде, по-добре е да няма санкции и правителството да вземе решения, участвайки в Европейския съвет, на съответните съвети, и да се опитаме да бъдем посредници за по-бързото решаване на тази криза”....

След всичко дотук, все повече ми се иска да се присъединя към коментара на бившия шеф на столичната Апелативна прокуратура Иван Петров, споделен в интернет: „След като изпълняващият функциите на президент на Република България продължава да настоява за намеса на Европейския съюз в Украйна и предприемане на крайни мерки срещу Русия, аз предлагам Народното събрание да вземе решение за изпращане там на ограничен военен контингент, състоящ се от 1 (един) човек – Главнокомандващият на армията!”...