ОРИСИЯ

Илияна Велева
Печат

Като пекна едно слънце, та две недели... Не спира, пече сърдито и бълника сметките на цялата балканска вселена. Първо се чу скърцане на зъби от Лернейските... ере-пе-та, после се чу Немейският рев на ве и-ка-то, накрая подадоха глави и Сирените на всевъзможни не-митични щабове и запяха омайни трели с цел да повдигнат електоралната активност за предстоящите много важни и жизнеопределящи избори за метрополията от Брюксел.

Само българинът, селякът, гражданЪт и обитателят на новия прекрасен либерален свят гледа живота под вежди, гледа го строго и суче мустаци. Додеяло му е бюрократ да вилней над бащино огнище, как е захвърлил на една страна писалка, на две строшена, и никакви самодиви, па дори в бяла премяна, не могат да превържат раните люти...

Минаха доста години от бодрото раждане на една нова българска бръснарница със славния никнейм „Нато”, минаха доста години откак един картонен трабант стана виза за НАТО, минаха доста години, откак български юнаци се сражаваха през девет земи в десета под чужди пряпорец и под чужда воля, а животът – все тъй мирише на вкиснало и отнийде надежда взорът не види.

Като пекна едно слънце, та три недели... Полетяха ордени и медали за героична храброст – на думи и в кабинети, чутовни герои окичиха гърди със звезди, и как иначе?! 10 години сме рамо до рамо с орляка защитници на родната сигурност, небе, икономически гаранти за светлото бъдеще, което се чува как вече се търкаля по урвата, с красни имена и слава, слава, слава! Световна слава!

Мукавеният балкански лев празнува. Празнува годишнини, юбилеи, призовава ту Ф-16, ту Ф-еди кое си на помощ, обещава и се покланя, чупи кръст на вси страни, и дава и хубава Яна, и бели пари за черни дни. Само да е рахат.

Отнюд! Нъц рахат.

Това, дето слънцето пече ли, пече, значи, че градушка иде. И облаци тъмни са се задали от ясното небе… Но накъде? Накъде в тая орисия?

***

Отвсякъде летят метафори и кухи фрази. Държавният глава „иска повече НАТО”, сякаш е биволско сирене; притеснен бил - да не станем следващата дестабилизирана страна; министрите го бойкотирали, да не кажем, че го саботирали. Защо бе, г-не президенте, защо да ви бойкотират, като и вие сам сте потънали в обърканото статукво на нито рак, нито риба. Кой да ви бойкотира, вие сам се бойкотирате, и не само се бойковизирахте, ами продължавате смело напред към вечно зелените поля на Централна Европа и по-натам. Да, обаче там има не само трева, има и бодливи храсти и тъмни вековни гори, от които пътят трудно излиза. Г-н „майната му на православието” иска да седи в натовски Еф-16, иска и ядрени ракети „made in USA” тук, в райското кътче България; г-жа НОУланд, прочула се с още по-сочна фразеология – „Fuck the EU”, подслушана неправомерно според нея си, – също иска, иска нещо, ама заради информационното затъмнение не го разбрахме какво точно е... Ще го видим малко по-късно сигурно.

Така започна голямото искане. Неволята ли ще викаме, друго ли?! Ами нека почваме тогава. Сега му е времето... Да живей! – за новите технологии, - там всичко може. Там и бялото става черно, и черното – бяло. А билетите за този нов световен ред отдавна са продадени.

Един човек поискал морал... в политиката примерно. Ще чакаме да видим дали ще го получи. Всекиму – своето. На нас – пак това, дето сами сме си го направили. И дето още ни един поет не е описал...