КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ

Зора
Печат

ИЛИ КОПНЕЖЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА СВОБОДА, НАРОДОВЛАСТИЕ И ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА

135 години от създаването на Търновската конституция

• Слово на Сергей СТАНИШЕВ, председател на ПГ на „Коалиция за България”

Уважаеми господин Президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо вицепрезидент, Ваше светейшество, уважаеми представители на вероизповеданията в България, Ваши превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Честит юбилей, честит празник на българския конституционализъм и българската демокрация!

Винаги, когато отбелязваме важна годишнина, аз си задавам въпроса какъв е смисълът и съдържанието на тези празненства? Дали не правим просто един ритуал, или се опитваме все пак да извлечем поуките и да потърсим чрез тях перспективата за България и за хората в нашата страна.

Честванията и на Търновската конституция имат смисъл единствено, ако наистина отдадем почит на нейните автори, на ценностите и принципите, заложени в нея, ако направим смислен преглед на нейното прилагане и ако извлечем поуките за бъдещето за развитието на българската демокрация и за перспективата за всички български граждани.

Общоприет факт и констатация е, че Българската конституция от 1879 г. е сред най-прогресивните за своето време и е редно да си зададем въпроса: как се случва така, че една новосъздадена държава, след 500 години чуждо владичество, е способна, със слабо гражданско общество, без реални традиции в тази област, да произведе толкова добра конституция, даваща възможности за страната, за нейното демократично и прогресивно развитие?

Убеден съм, че Търновската конституция изразява в най-голяма степен копнежа на българите от онова време за свобода, за народовластие, за върховенство на закона и е ясна декларация за принадлежност на новосъздадена България към модерна Европа. Това е големият стремеж на авторите и на делегатите – депутатите от Учредителното събрание.

Много интересен е фактът, че след Руско-турската освободителна война монархична самодържавна Русия дава възможност чрез своите представители България да приеме една от най-демократичните конституции. Добре знаем, че за основа на Конституцията служи Органическият устав – първоначален проект, изготвен от руски специалисти, и трябва да отдадем дължимото и на желанието, разбирането и толерантността на временната тогава администрация, оглавявана от княз Дондуков-Корсаков, да се даде възможност българският дух да бъде реализиран без натиск отвън, без да се копира чужд политически и държавен модел.

В текстовете и конструкцията на Конституцията е използвана и френската Декларация за правата на човека и гражданина, и самата Френска конституция. Тя е систематизирана съобразно немската държавно-правна философия, но в най-голяма степен сигурно е повлияна и отразява тогавашната конституция на Кралство Белгия.

В Учредителното събрание заседават много изтъкнати личности, част от които се изявяват и утвърждават в политическия живот, в държавното управление на следосвобожденска България. Сред тях са Константин Стоилов, Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов и много, много други. Както става и днес, има личности с превратна политическа биография, в това число, служили усърдно на Османската империя, а после и на новата българска държава, и в този смисъл политическото ренегатство или нагаждачество не е модел и изобретение само на българския преход от 90-те години на 20 век...

Има такива ярки примери и през 70-те години на 19 век. Още тогава се очертават първите политически разделения на тези, които по-късно се определят съответно като консерватори и като либерали. И от двете страни можем да намерим примери за солидни идеи, много добри, блестящи дори оратори. Откриваме примери и за толерантност, и за съединение, но също така и груби препирни, някои от които надхвърлят далеч дори днешните твърде сурови политически нрави в българския парламент. Има също примери на силни патриотични пориви, които често бързо се потушават от великите сили и техните интереси. Така че нищо ново под слънцето, в известен смисъл.

Не бива да идеализираме политическия живот от онова време. Имало е всичко – и възвишеното, и ниско приземеното. В състава на Събранието най-много са заседаващите по право, главно от средите на съдебното ведомство. Друга част са избраните народни представители. Разбира се, отделен въпрос е дали в много от районите е имало повече от един кандидат и как се е гласувало – извечен въпрос за българската демокрация. Според редица сведения всеки избирател е трябвало да впише името на избраника, а в някои случаи неграмотните са гласували с бял и черен боб или с боб и кукуруз.

Третата част от Събранието са назначени от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Тъй като от избраните представители малцина са от турски произход и от ислямското вероизповедание, той назначава 11 от общо 21 назначени народни представители именно от техния състав. Това е признак за толерантно отношение от страна на държава, която е победител в Руско-турската освободителна война. Важно е, че съвременна България изведе тези поуки и развива своя модел на етническа и религиозна толерантност последователно още от началото на българския преход и хора с различни етнически принадлежности и вероизповедания са представени устойчиво в българския парламент.

Имперска Русия проявява към България демократичен подход, предоставяйки като основа една общо взето напредничава за времето си Конституция. Въпреки това Търновската конституция не преодолява конституционната, дуалистичната монархия. В този смисъл тя не отразява изцяло завета на Апостола на свободата Васил Левски за чиста и свята република. Въпреки законодателната власт на парламента и поделената министерска отговорност между княза и Народното събрание, България е по-скоро с монархическо, отколкото с парламентарно управление. Това напрежение върху върховната власт на княза, по-късно у царя и Народното събрание, е източник на множество конфликти през десетилетията, когато съществува и функционира Търновската конституция. Тя е най-дълго действащата Българска конституция – 67 години, но през голяма част от този период е била нарушавана, погазвана или открито суспендирана. Демократичните и прогресивни сили в България са отстоявали нейните принципи и разпоредби и са се борили за възстановяване на нейното действие.

Когато днес отдаваме почит на хора, загинали при един от най-големите атентати, в църквата „Св. Неделя“, с различни убеждения, по-голямата част от тях нито дяволи, нито ангели, нека не забравяме, че една продължителна по същество тлееща перманентна гражданска война в България започва от 1923 г. с един крайно десен военен пуч, преврат, резултат от който е убийството, зверското убийство на законния министър-председател, избиването на десетки и стотици интелектуалци и народни представители и хора с различно мнение от опозицията, което далеч предшества атентата, чиито жертви днес почетохме. (Ръкопляскания от КБ.)

Нека имаме истинската памет за цялата сложност и противоречивост на българската история и борбата за демокрация в България. Винаги трябва да отчитаме, че има разлика между текстовете на Конституцията и реалната конституционна действителност. Когато даваме оценки на конституционализма, те не бива да се ограничават само с разпоредбите на основния закон, а трябва да се анализира тяхното прилагане.

Днешната, модерната Българска конституция също беше родена в бурни времена от широко представително събрание, в което имаше много изявени личности, макар и с много различни политически убеждения. Великото Народно събрание по своя състав и качеството на парламентарните изказвания, на политическия живот, беше сигурно най-яркото събрание от българския преход. Искам да отдам почит, дълбока благодарност към тези народни представители от Великото Народно събрание, които въпреки своите политически различия се обединиха и постигнаха три четвърти мнозинство при приемането на новата Българска конституция.

Аз, като човек, който тогава не е бил в голямата, активна политика, никога няма да забравя като зрител кадрите, когато народните представители заявяваха своята воля в подкрепа на новата демократична Българска конституция. Никога няма да забравя Пирин Воденичаров, който принадлежеше на тогавашната опозиция, тежко болен, дошъл специално да заяви своята воля. Поклон пред всички тях – и пред живите, и пред тези, които не са сред нас! (Ръкопляскания от КБ и ДПС)

Двадесет и три години след приемането на новата Конституция можем да констатираме, че тя се оказа много повече от конституция на преход, едновременно устойчива и перспективна, открита за развитие и промени. С малки допълнения, тя се оказа напълно пригодна за приемането на България в Европейския съюз. Недоверието към съвременната демокрация и в Европа, и в България се дължи на провежданата дълги години политика, която се диктува не толкова от преките интереси на обществото, а или от големи икономически интереси, или от външни фактори, и допуска също така голямо неравенство между хора и между страни. Критиките срещу Конституцията не са преставали от първия й ден, дори преди нейното приемане. Да си спомним палатковите лагери през 1991 г., опитите да бъде саботирана работата на парламента на всяка цена.

На Конституцията се приписват много от недъзите на самото общество и особено неспособността на много от политиците да се справят с реалните проблеми. Поради това не можем да очакваме, че Конституцията, въпреки съдържащите се в нея механизми, може да бъде единствената универсална защита на демокрацията. Тя трябва да се ползва с подкрепа от политически партии, от гражданските сдружения и от самите граждани, защото в крайна сметка важно е нейното прилагане и спазване от всички, започвайки от най-високите етажи на властта.

Ако погледнем повечето от предложенията за ревизия на Конституцията, ще видим, че те издават доста голяма теоретична ограниченост, а в някои случаи и юридически фетишизъм. В момента няма належаща необходимост от промяна на Конституцията, но има и е необходим конституционен дебат – сериозен, перспективен и отговорен. Той не бива да заобикаля темата за правата на гражданите, за формите на собственост и тяхната защита, за регулиране на финансовата система и информационната среда, за начина на прилагане на принципите на върховенството на закона в България.

Нашата Конституция е отчела съвременните конституционни модели. В Европа и в света конституционализмът продължава да се развива и затова Конституцията от 1991 г. позволява страната да продължи извършването на дълбоки промени в развитието на обществото, стига да сме достатъчно зрели за това, а не да се фокусираме върху политически интереси и да използваме този дебат за конюнктурни политически цели.

В заключение на моето изказване от името на ПГ на „Коалиция за България”, искам да отдадем почит, поклон пред Търновската конституция и нейната роля за развитието на българската държавност! Да живее съвременната демократична българска Конституция! Честит празник!

 

 

На 16 април т.г. 42-рото народно събрание отбеляза тържествено 135 години от Търновската конституция, приета на Учредителното събрание от 16 април 1879 г. Председателят на парламента Михаил Миков поздрави гостите, Негово Светейшекгво и представителите на вероизповеданията в България,  съдии, министри и омбудсмана на републиката и народните представители с таза забележителна дата. “Макар и създадена за първи път в една току-що възкръснала самостоятелна българска държава, Търновската конституция не е подарена - казва в словото си председателят на Народното събрание Михаил Миков. - Тя е изстрадана и извоювана в борбите на народа. Корените й тръгват от килията на Хилендарския манастир, преминават през легиите на Раковски, през Възраждането, през Априлското въстание, през четите на революционерите. ... Търновската конституция е българско творение. ... Търновската конституция е изработена активно, на моменти бурно, обсъждана и приета от българското Учредително събрание, създадено от българските представители. То има уникален, но и автентичен български състав с представители на българския народ. И както казва Симеон Радев: „Тези хора, дошли облечени в селски дрехи, успяха да направят по-късно при закриването на Събранието, казано от екзарх Антим „Закон от народа и за народа”. ... В дейността на Учредителното събрание има буреносни обсъждания, достигащи до високи стойности и напрежение във вдъхновените и пълни с народна мъдрост и неподражаем хумор и остроумия речи на великите оратори: на стария Петко Рачов Славейков – водач на младите и либералите, на Петко Каравелов, на Драган Цанков, на Негово Преосвещенство Климент, на европейците и учените Константин Стоилов, Димитър Греков, Марко Балабанов, Константин Помянов, на Тодор Икономов и редица други. Помнят се онези бурни дни на 4, 5 и 6 април 1879 г., когато Учредителното събрание прекъсва работите си е пред разпадане и провал. Но в тези дни на върховно напрежение у всички надделява волята за България – България над всичко и над всички. От 7 април продължават и довършват и изпълняват успешно историческата си национална мисия.

Една от великите ценности, които Търновската конституция признава и последователно утвърждава, е свободата. ... Търновската конституция обявява България за територия на свободата, а хората, които живеят на нея – за свободни граждани. В чл. 61 звучат онези знаменателни слова на учредителите: „Никой в българското Княжество не може ни да купува, ни да продава человечески същества”. Достатъчно е само да напомним, че търговията с робство се забранява през 1926 г. с Версайските мирни договори. ...

Тържественото слово на г-Михаил Миков бе последвано и от изказвания на председателите на парламентарните групи на БСП, ГЕРБ и ДПС в 42-рото НС.

В. “Нова Зора” публикува текста на словото на Сергей Станишев в качеството му на едно от най-силните и актуални наблюдения за днешния български ден в ретроспекцията на парламентарния път, извървян досега.

Зора