ОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕВРОЛОВ

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

Да започнем с риторичния въпрос „Може ли нашенецът да обича милионерите, когато самият той не смогва да си плаща сметките и кредитите?“ Не може, разбира се, защото 1 милион лева могат да се спечелят само от реституция, продажби или кражби, но не и с упорен труд.

Но „Труд” плаче: „Милионерите се топят“, плаче в Деня на победата 9 май, защото според вестника за 2013 г. те са намалели с цели 20 души (от 167 на 147 милионери). Спокойно, господа! Предстои ви да гласувате за Меглена Кунева, значи за един милионер в повече.

Госпожата по времето на мандата си като еврокомисар твърдеше, че в сметката си има само 20 000 лева, а месечната й заплата в Брюксел беше цели 30 000 евро! Тя преброена ли е към милионерите?

Забравихме ли колко години беше комисар и преговарящ за ЕС, попитахме ли, научихме ли за колко продаде 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй” и срещу колко затвори глава „Промишленост” и 2200 български фабрики и заводи в преговорите за присъединяване към ЕС? Затвори главата само за три часа разговори, скорост, която също се оценява подобаващо, когато се усвояват територии!

Предстои ни да гласуваме и за Слави Бинев, който, без да е милионер, първо си плати, за да бъде произведен като архонт, а след това си доплати, за да бъде избран и за евродепутат. Но той и бенефициентът му, въпреки че вече са противници, джентълменски пазят мълчание по въпроса. Не си струва изобщо да се споменава името на г-н Делян Пеевски, който и така си е милионер и сигурно не са го преброили въпреки платените протестъри, които прегракнаха да питат „Кой?”.

Въпросът е обаче по-широк и за това почти не се говори. Европейският съюз, толкова привлекателен като идея (също както и социализмът), от кризата през 2008 г. започна да изглежда като една все по-несигурна конструкция. Съвременният Хамлет би казал „Нещо гнило има в Дания” но днес цяла Европа е Дания.

Евроскептицизмът нараства, защото гражданите на Европа чувстват как държавите им губят суверенитет и правителствата им стават по-слаби от ТНК (транснационалните компании). Неолиберализмът, привнесен от САЩ, се оказа пагубна икономическа теория, която прави невъзможно за новите демокрации достигането на жизнения стандарт на старите членки на ЕС. Нещо по-лошо.

В Италия, Испания, Белгия и дори във Великобритания по-богатите региони  не искат повече да хрантутят по-бедните. Очертава се мрачна прогноза за бъдещето на Европа. Новите поколения, израснали  при безработица и със социални помощи са обречени да живеят по-бедно от поколението на родителите си. Глобалното затопляне и неолиберализмът топят както ледниците, така и средната класа.

Напускането на ЕС, от една страна, може да предизвика домино ефект и разпадане на съюза, съставен от бивши колониални и комунистически държави. Тогава ще престане да съществува и Европарламентът. Ще замлъкнат и предизборните мантри за евроизборите като за борба на лявото с дясното. Няма ляво, няма дясно, ако правителството е лишено от възможността да управлява със собствена валута, ако затваря очи пред плоския данък и е принудено да участва в наказателни операции на НАТО срещу суверенни държави.

Десният Саркози разпали войната в Либия, а левият Оланд от година призовава европейските страни към интервенция в Сирия. Бъдещият конфликт в ЕС няма да е ляво срещу дясно, а национализъм срещу глобализъм.

Трябва да признаем, че българите вече го докарваме на глобализъм. 25 години бяха достатъчни на мястото на космополитите да израсне цяла армия от глобалисти - безродници , за които Западът е всичко, а Отечеството – нищо. С допълнението, че за всичките ни нещастия е виновна Москва.

Откъм национализъм сме силни само в спортния национализъм. Но стигне ли се до оспорване и отхвърляне на някоя безумна европейска директива, се възцарява оглушително мълчание.

Изборите за Европейски парламент по всичко личи ще бъдат филм, който вече сме гледали. Отново се повтарят неща, които объркват и отблъскват потенциалните избиратели:

• Партиите водят кампания с послания и обещания като за парламентарни избори у нас, а не за ЕП

• Мажоритарният елемент е постигнат единствено с номиниране на партийния лидер за водач на съответната листа. Останалите кандидати за евродепутати са малко разпознаваеми.

• Коалициите за прескачане на бариерата от 150 000 гласа са безпринципни. Примери: ББЦ, Реформаторски блок, НФСБ

• Финансирането на партиите  е непрозрачно

• Води се безмилостна компроматна война в средствата за масова информация

• Всички  партии се готвят да купуват гласове. Доказателство за увеличеното търсене е фактът, че този път цената на един глас вероятно ще се вдигне по европейски до 30-40 евро.

Старите муцуни“ от Европарламента доказват за сетен път, че „апетитът идва с яденето“. Политици, персонално виновни Република България да придобие облик на колониална държава като Надежда Нейнски (СЕ), Меглена Кунева (РБ) и Антония Първанова (НДСВ) отново напират да защитават националните интереси в Брюксел. Илиана Йотова (КБ) също предпочита  да участва в вътрешнопартийните битки от разстояние. Слави Бинев (НФСБ) иска да помогне поне на екипажа на още един задържан български кораб (може и такъв, превозващ кокаин например). А Андрей Ковачев (ГЕРБ) сигурно е убеден, че няма по-подходящ от него да отваря очите на ЕНП за руските имперски интереси в България.

И все пак най-показателен си остава примерът с „новия политик“ и лидер на новата партия „България без цензура“ Николай Бареков. Този пореден медиен продукт си е поставил високата цел да стане министър-председател, и то за два поредни мандата, за да успеел да завърши програмата си. Доживяхме още един план, този път планът Бареков.

Обърканите граждани, които се струпват на предизборните събрания на речовития телевизионер, „слушат и не вярват на очите си“ следното:

- вкарвам без забавяне Борисов и Цветанов в затвора. Свалям имунитета на Томислав Дончев, за да отговаря за престъпленията си като кмет на Габрово

- слагам край на опитите на ДПС да превърне България в турски султанат. Само през трупа ми ББЦ може да се продаде на Доган и ДПС

- осигурявам безплатна медицинска помощ за децата и майките

- осигурявам инвеститори, респ. работни места и достойни  европейски заплати за младите хора. Те ще гласуват за мене, защото аз съм последната надежда

- пробивам тунел под Шипка, ако управлява ББЦ

- откривам Северозападен университет за Видин и Монтана

- крадат не от бюджета, а от вас, мили хора. Софийското метро е най-скъпото в света, защото 2 милиарда са откраднати.

За всичко това - обикновено завършва монолога си Бареков, - е необходимо само едно нещо: българите да гласуват за мене и за ББЦ и да ме изпратят в Европейския парламент. Цялата си заплата (17 000 евро плюс неясно още колко) ще дарявам на читалищата. България се нуждае от нов  енергичен лидер, т.е. от мене, и от силна армия с нов военен министър. Той ще се казва Красимир Каракачанов (ВМРО).”

Патриотите Каракачанов, Росен Петров и Йончев стоят леко смутени зад новия политик и чакат с нетърпение медийният продукт да завърши.

Дотук добре , но на такава комбинация му се вика хунта.

По аналогичен начин новият министър-председател на Украйна Яценюк назначи за вътрешен министър коменданта на майдана г-н Парубий. Какво сътвориха Парубий и „правосеките“ в Одеса, как посрамиха спонсорите си от Европа и САЩ, видя цял свят и всъщност на тях най вече се дължи внушителният резултат (90 %) на референдума за независимост на Донбас.

Някой трябва да обясни на самозабравилия се телевизионер Бареков, че посланията му всъщност са доста ретро, а и да се прави на националист и противник на ГЕРБ, е малко късно. Сега какво се получава, Волен Сидеров от президент кандиса на министър-председател. Бареков от евродепутат мисли също за премиерския пост. Както се казва, очертава се остра конкуренция, даже колизия. Все пак добре би било  двамата кандидати за слава да видят, че посланията им към избирателите не само не са нови, но и фигурират като разпоредби в Конституцията. Така че те по-добре да обявят направо, че ще защитават  суспендирания основен закон на републиката.

Разчитайки на късата народна памет, амбициозни играчи като Бареков постигат своето: хората престават да различават доброто от злото. А тези, които все още ги различават и не са обхванати от апатия, след като теглят по една на роднините  на новия политик, заявяват категорично: „В България всичко е възможно. Но ако и Дудука стане премиер – напускам страната!“