СВИДЕТЕЛ НА ОБВИНЕНИЕТО

Иван БОЕВ, доктор по история
Печат

• Апостроф на очевидец

Кой знае защо, помисля ли си за времето, когато превеждах като официален преводач с руски език на срещи на Тодор Живков със съветски ръководители (включително Михаил Горбачов), наум все ми идва твърде забавен виц. Главният герой е един кръгъл нещастник. Завиждали му, че има всичко: разкошен апартамент, вила - сарай, супер модерна кола, много пари в банката. А нещастникът непрестанно и тъжно нашепвал – дори насън: „Да, ама ми липсва алиби!”... Тук е уместно да припомним на уважаемия читател един актуален факт отпреди известно време: петима депутати от Държавната дума на Руската федерация поискаха от главния прокурор на страната Юрий Чайка да бъде извършено щателно разследване на събитията около разпадането на Съветския съюз и ликвидирането му като субект на международните отношения. Настоява се да се потърси най-строга отговорност от виновните за „престъплението на века” и да им бъде въздадено адекватно възмездие за конкретните им престъпни деяния. Защо? За да бъде надеждно премахната всякаква възможност в бъдеще да се повторят под формата на още по-пагубен рецидив.

Може би вече и на пеленачетата стана ясно, че сред подписите на престъпната тройка, поставила ги под „споразумението от „Беловежката гора” от края на 1991 г., на преден план изпъква подписът на покойния Борис Елцин. Но една от възловите предпоставки за този изключително аморален акт създаде с престъпното си бездействие първият и последен „президент на СССР” Михаил Горбачов. Именно той пренебрегна недвусмислените резултати от признатия за правомерен референдум от 17 март същата година. Тогава против разтурянето на Страната на съветите като съюзна държава гласуваха две трети от населението - 76,4 %! Престъплението от края на същата тая година е от естество, което не дава основания за оневиняване „по силата на давност”.

В наши дни, вместо да посипе главата си с пепел, Михаил Горбачов нагло нарича призива на групата депутати „абсолютно необмислен”, „пълна глупост” и „желание за личен пи-ар”. Ала от гледището на историческите факти, тази парламентарна инициатива е напълно резонна и състоятелна. Днес Горби се жалва, че изнемогва „на една пенсия”. Той заявява, че в руския парламент му завиждали и не искали „да му увеличат пенсията”. Где го чукаш, где се пука! Премълчава обаче факта за функционирането на пълни обороти (известно в чии интереси) на цяла огромна фондация със завидно голямо имущество, на негово име. По същество „фондацията” е паметник приживе на един уникален изменник на родината от „признателните” му отвъдокеански господари и спонсори – претенденти за „световно господство”. Той е получател и на тлъсти хонорари за бръщолевене, за рафинирано „разклащане на въздуха”. Сиреч - за духане във вятърните мелници - зловонни пропагандни рупори, които ретроградни сили са разположили в различни региони по целия днешен свят.

Изпеченият отвсякъде политически мошеник Горби се жалва, че през последните 20 години нееднократно бил обявяван за „мъртъв”! Съвест нямат тези хора – възмущава се той. - Аз никога няма да бъда съден, защото няма за какво, а още по-малко да вляза в затвора”, самонадеяно твърди Горби. Има, има! И още как... Нищо че се ръководи от жалкия девиз, че колкото повече ридае над своята „бедност”, толкова – поне така се надява навярно, по-бързо и повече хората ще забравят за зулумите му.

Лично за мен Горби отдавна не е „другар”. Но и „господин” не стана. Защото се оказа завършен „г-н Никой”. Честният джентълмен, за какъвто иска да се представя, не лъже така нагло и злостно. За Михаил Сергеевич  това не е просто хоби; то явно отдавна му е станало професия, и, да, той посреща особено болезнено слуховете за „преждевременната му смърт”. Всъщност отдавна е само жив политически труп, изтляващ силует на политически спекулант без аналог.

Като милионите отрудени хора по света, в това число в братска Русия и България, пишещият тия редове жадува не за кръв и мъст, а единствено за тържеството на елементарната справедливост. Тоя толкова омерзителен грешник все още не се е разкаял пред Бога; нито веднъж не поиска прошка от собствения си народ за ужасните страдания, които му причини. Нещо повече, Горби продължава да се опитва - под път и над път, да се изкарва за „герой над героите на нашето време”, едва ли не „спасител на планетата Земя”.

В съзнанието ми още са живи неговите лукави по йезуитски усмивки, ония, с които Горби съпровождаше проповедите си за „всепобеждаващото учение на марксизма – ленинизма”, за „недопустимостта на отклоняване от неговите безсмъртни принципи” и прочее лицемерни фрази. Къде ли? Ами – на срещите и в хода на разговорите си с Тодор Живков. В присъствието на официалния му преводач. Тоест – моя милост.

При фалшифицирането на фактите Горбачов е безпределно елементарен и безпардонен. Точно преди 12 години (Живков вече не беше сред живите), при частно посещение, московският гастрольор нагло и публично пусна в обръщение насред столицата на „демократична” България следната измислица: в разговорите си с него Тодор Живков не вземал преводач, а срещите не се били протоколирали. Според него събеседникът му не знаел много добре руски и не разбирал половината неща, за които му говорел. После българският лидер бил казвал: „Аз съм се разбрал с генералния секретар, и никой не можеше да го оспори. Свидетели бяхме само аз и той” – публично лъжеше Горби в началото на май 2002 г. (виж в. „Нова Зора”, бр. 19, 14 май 2002 г.).

И друг път съм посочвал, но едва ли е излишно да се напомни и сега: най-меко казано, това е елементарна неистина. Защото за разлика от „архитекта на перестройката”, който или се преструва, или наистина страда от сериозна амнезия, покойният лидер на Н Р България имаше почти феноменална памет. Но най-вече – човешко достойнство, етика, морал, достолепие, завиден опит на политик и държавник. В действителност Живков почти никога не пропускаше да води официалния си преводач практически на всички свои срещи. Не само с Горбачов, но и с неговите предшественици – Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Константин Черненко. А и изобщо на срещите си със съветски събеседници, членове на Политбюро на ЦК на КПСС, министри и т. н. Твърдя го като непосредствен очевидец. За сведение: Горби си криви душата и за прословутото „протоколиране” на разговорите. Наред със съответните помощници на двамата събеседници, нерядко пряко са участвали и самите преводачи – от българска и съветска страни (Иван Боев. На крачка зад държавния глава. Записки на преводача. (1979 – 1990 г.), Второ издание, София, , 2011 г.).

Горбачов явно разчита, че с времето много факти избледняват. Историята обаче своевременно и автентично регистрира подобни на неговите тежки, непростими грехове с подходящия най-едър шрифт, в траурно-черна окраска.

Разбира се, ако в глобализиращия се свят съществуваше истинско правосъдие, а нормите на международното право се спазваха стриктно, по същата логика днес едва ли щяха да се „развяват на свобода” и други престъпници от високия ранг на екссъветския президент, такива като Бил Клинтън, Джордж Буш (и младши, и старши) би следвало да му правят „компания зад решетките”. За какви конкретни заслуги например президентът Барак Обама бе удостоен със званието „нобелист за мир”? Нали в тандем с Джоузеф Байдън вече втори мандат се възползва от плодовете на агресията на своите предшественици спрямо Югославия и безнаказаните диктат и самоуправство на “господарите на света” навред из Балканите?! Днес посоченият тандем разпалва пожара на гражданска война в Украйна, като се опира на услугите на профашистката хунта, дошла на власт в Киев чрез държавен преврат, на местни потомци на бандеровци и други бандитски наемници отвън. Нескопосано завоалираната цел на техните действия е Русия да се види принудена да се намеси – толкова желани от американската военщина повод и алиби за евентуални мащабни експанзионистични операции на американската военщина срещу евразийската Руска федерация. В тази опасна за световния мир авантюра все по-активно е въвличан и ЕС с оглед взаимното им изтощаване.

Пътят към подобно развитие и на тези актуални събития откри преди четвърт век тъкмо престъпната политика на „архитекта на перестройката”. Именно с нея “рекламното лице на пица “Хът” потроши съдбата на милиони отрудени хора. Дълбоките корени на днешната трагедия – по-конкретно в Украйна, но не само там, водят безпогрешно в „епохата” на безславната „перестройка – перестрелка” на Горбачов. Дали пък не удря часът на истината, когато и в Русия, и в екс-НРБ ще бъде приложен т. нар. исландски модел: управниците да се съдят не само за отделни криминални действия, но и за цялостна престъпна – антинародна и противодържавна, - политика. Със сигурност в техния кръг би попаднал и днешното ни върховно недоразумение заради своята безпрецедентна русофобска политика - крайно опасна с евентуалните последици за братските народи на двете страни.

И така: в случай, че се стигне до съдебен процес в Москва срещу Горби – прословутата „словесна машина” на празни обороти, тържествено изразявам своята готовност – под клетва и от първо лице, - да стана свидетел на обвинението. Смятам, че като пряк очевидец на редица негови антинародни и антисъюзнически „изпълнения” бих могъл да внеса своята скромна лепта в едно справедливото дело. Защото за предателската и продажната същност на тоя хамелеон в човешки образ – доказателства бол! И никаква давност. При никакви обстоятелства.

Специално за в. „Нова Зора”

7 май 2014 г.