СЛЕД ЕВРОВОТА - ТРУСОВЕ В ЕВРОПА И МРЪСНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРИ В БЪЛГАРИЯ

Мирослав ШОМОВ
Печат

Мощен трус разтресе централата на европейската бюрокрация в Брюксел след отваряне урните на последните избори за ЕП. За първи път политическите сеизмолози отчитат такава антипатия и оглушително осъждане от европейските граждани на неолибералните политики, провеждани от евробюрократите в услуга на задокеанския и западноевропейския банков капитал.

Трябваше да минат десетки години, докато европейските граждани разберат измамата, че сегашният ЕС няма нищо общо с прокламираните при неговото създаване демократични идеи, че от Европарламента, който избират на всеки пет години, нищо не зависи за решаване на проблемите с ширещата се безработица, рецесията и задълбочаващото се социално неравенство, и че той е една политическа играчка в ръцете на поставената извън неговия контрол Европейска комисия.

Вместо да се заеме с решаване на икономическите проблеми на изпадналия в криза в ЕС, Брюксел се бърка не само в политиката на страните-членки, а все повече и в световната политика, въпреки че повечето от комисарите не познават и не разбират почти нищо от политическата ситуация в отделните страни. Най-пресният пример е

опитът на Еврокомисията да присъедини Украйна

който допълнително засили антипатиите сред гражданите към нея и към Европарламента и разединението - между и вътре в - страните членки. Ниската избирателна активност - около 43 %, а в Словакия едва 13 % (и то при положение, че в четири страни на ЕС гласуването е задължително) и мощната вълна в подкрепа на евроскептицизма и национализма от тези, които гласуваха, са сериозно предупреждение за мрачното и несигурно бъдеще на изпадналия в криза ЕС.

Условно като големия победител между гласувалите на евроизборите много от анализаторите определят евроскептиците и националистите, а прагматиците, като пишещия тези редове, смятат, че победители са негласувалите. Неоспорим факт е обаче, че националистите, патриотите и евроскептиците, които гласуваха в няколко държави членки (Франция, Великобритания, Австрия, Унгария, Финландия, Дания и Гърция) печелят и като цяло отбелязват исторически възход. Тяхното представителство от гласувалите в тези страни е приблизително следното: около 25 % във Франция, 23 % - Дания, 22 % - Великобритания, 20 % - Австрия, 15 % - Унгария, 13 % - Финландия и 27 % - Гърция. А колко са техните действителни привърженици от тези и от останалите страни в ЕС, е трудно да се каже, но е почти сигурно, че една голяма част от негласувалите също ги подкрепят.

В самото сърце на ЕС

Брюксел, започнаха да се оформят две отделни групи, които са привърженици на идеята за запазване на националния суверенитет и за борба срещу неравнопоставената европейска интеграция, нещо, което е здравословно за Европа. Едната група, чиито контури се оформиха вече, е дясната коалиция около Марин льо Пен, лидерката на Национален фронт - националистическото движение, което спечели 24 мандата в Европарламента. Другата - на евроскептиците около водача на Британската партия на независимостта (Юкип) Найджъл Фарадж, спечелила също 24 места в Европейския парламент, и който предпочете съюз в Европейския парламент с партията „Пет звезди” (Five Star) на италианския сатирик Бепе Грило, излъчила 17 евродепутати. Тепърва предстоят преговорите за това към кои политически групи ще гравитират тези партии, което може да промени значително картината на Европейския парламент. Знаково е обаче, че атаката срещу сега съществуващия неолиберален ред в Европа беше подета веднага след изборите от тези партии.

Льо Пен се зарече, че фронтът, сформиран около нейната партия, в който влизат холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс, италианската Северна лига на Матео Салвини, и белгийската “Фламандски интерес”, начело с Геролф Анеманс, както и австрийската Партия на свободата на Харалд Вилимски, ще води най-последователна битка срещу ЕС, ще положи усилия да блокира всяко действие в ущърб на отделните страни членки и ще защитава различията и богатството на различията, както и спецификата на моделите, които се появиха в отделните страни, влизащи в състава на групата.

Фарадж пък обеща неговата група да предизвика куп проблеми на Брюксел, защото в нея ще влизат бунтари, които умеят да водят битки с усмивка на уста. Общата цел на двамата политически мъже (Фарадж и Грило), които се очаква да се срещнат отново в рамките на няколко седмици, е да обединят силите си, за да “тероризират” брюкселските бюрократи. „Ако можем да постигнем споразумение, ние, забавлявайки се, ще докараме куп неприятности в Брюксел”, каза Найджъл Фарадж, след като се срещна с ръководителя на движение Five Stars, Бепе Грило, когото той нарича ”страхотна личност“ и забавно момче. „Ние сме бунтовници с кауза и ще отвърнем на удара с усмивка”, реагира от своя страна Грило, който осигурява подкрепа на групата му със 17 депутати.

В ръководството на спечелилата евровота ЕНП с тревога следят групирането на силите в ЕП. Те са наясно, че ако овладеят ЕК, при тази конфигурация на противниците на неолибералния модел, трудно ще прокарват своята политика в интерес на банковия капитал. САЩ също са разтревожени за това, че властта на подопечния им МВФ, с който държат юздите в ЕС, е под заплаха, и започнаха своята атака.

Една височайша американска журналистка от полски произход я нарече „странна коалиция от мошеници, ексцентрици и откровени расисти” и „антиевропейци”, защото отхвърляли „европейските ценности”, „възхищавали се” от патриотизма на руския президент, а не от изстъпленията на фашистите от киевската хунта, които тя кой знае защо причислява към защитниците на „европейските ценности”. По този повод въпросната журналистка прави една убийствена констатация: „Тези, които нямат демокрация, стабилност и “европейски ценности”, много искат да ги имат. А тези, които ги имат, с времето престават да ги ценят – вероятно те не са способни да ги оценят” и цитира втория президент на САЩ, Джон Адамс - един от най-необузданите и конфликтни президенти, които е имала тази държава, който бил написал, че “няма демокрация, която да се е самоубила”. Твърдение, което още от зората на създаване на демокрацията практиката често е опровергавала.

Тук по-подходящо би било да цитираме американския сатирик Армънд Бъроуз, който за разлика от госпожата, е чел уроците на Херодот за демокрацията и който казва: „Ако искате да унищожите едно общество - направете го демократично. После можете да си почивате. То само ще се унищожи.”

Европейският съюз и неговата втора фаза

Що се отнася до понятието „европейски ценности”, което срича и недоразумението Плевнелиев, по съвместителство и президент, то също е спорно от научна гледна точка. Покойният вече професор Николай Василев доказваше със сериозни аргументи, че никъде в науката няма понятия европейски ценности, азиатски ценности или африкански ценности – има човешки ценности. Според науката можем да говорим условно за цивилизационни ценности, тоест с развитието на цивилизацията, все по-силното очовечаване на човешкия свят, може някои от ценностите да бъдат променени, да бъдат наложени нови и т.н.”.

За съжаление такава еволюция в днешния ЕС не се случва, точно обратното - обществото върви все повече към оскотяване.

В този ред на мисли е добре отново да се върнем към тезите на въпросната височайша журналистка, Ан Епълбаум, която се оказа и съпруга на полския външен министър Радослав Шикорски. Тя отива твърде далеч в своя пасквил, като определя евроизборите като „сблъсъкът на източните и западните ценности в ЕС”. Така е озаглавила и статията си във „Вашингтон пост”, в която съветва „посткомунистическите” източни страни членки да приемат т.нар. западни ценности безрезервно. Буквално това означава да се откажем от нашата почти двайсетвековна ценностна система, която е много по-стара и стойностна от идеите на създателите на Европейския съюз отпреди 60 години и примерно да спазваме строго спуснатата преди няколко години от Европейската комисия безумна директива за спазване правата на седемте пола (мъжки-хетеросексуален, мъжки-хомосексуален, женски-хетеросексуален, женски-хомосексуален, транссексуален, бисексуален, хермафродит или някакъв друг измислен от ЕК пол - б.а.), при положение, че бог е създал два пола, а също да узаконяваме гей браковете, както настояват от ЕК.

Оказва се примерно, че според „европейската ценността система” е прието лицемерно да си осиновиш едно негърче от някоя бедна африканска държава, а да се правиш на глух и сляп за геноцида над руснаците в Украйна и да не подкрепяш европейската кампания „Спасете децата на Донбас от унищожение”.

Толкова за евроскептиците в Западна Европа.

У нас партиите на националистите и евроскептиците „Атака” и НФСБ не излъчиха евродепутати, които да се борят за промяна на установения в ЕС ред. Първите, поради политически непоследователните си превъплъщения, а вторите, поради неприкритото си русофобство, неотчитайки простата истина, че не е възможно да си патриот, ако не си честен за мястото на Русия в българския исторически живот, и обратното.

Впрочем освен неприемането на горните натрапвани ни „ценности”, това е и една от главните причини за неуспеха на БСП в евроизборите, чиито привърженици не отидоха да гласуват и по същество наказаха ръководството на своята партия тъкмо заради загърбването на правдата по отношение на сътворения от историята геополитически съюз между българи и руси.

Парадоксално, но с масовото гласуване на евровота в България клиентелата на ГЕРБ, циганите и турците от ДПС доказаха, че са най-големите еврооптимисти. И това се получи така не само заради партийната дисциплина, а и защото първите успяха да осребрят своята европейска гражданственост, като крадяха от еврофондовете в страната, а другите бяха залъгани освен с дребни левчета, дърва и баластра за „стимулиране” на изборната им активност, но и със спомена за мизерните евро от робския си труд, просията и джебчийството по време на гастролите си в страните от Еврозоната.

И в заключение нещо, което всички знаят, но за него малко се говори официално. В национален план най-губеща политическа сила е БСП, а най-печеливша ДПС, чието ръководство най-добре оползотвори резултатите от евровота и чийто апетит от изборната победа нарасна дотолкова да си въобрази отново, че единствено то има право да разпределя порциите във властта. Изразът на Местан на пресконференцията на партията в четвъртък, 5 юни: „Ние можем и сами да си пием кафето”, е повече от показателен. Нишанът, даден от лидера на тази партия, е ясен - предсрочни избори и нова игра с политическата сила, която ще спечели следващите избори, защото самата ДПС, за щастие, все още няма потенциал да ги спечели. Такъв е кодът за присъствие на тази партия във властта и за налагане на своите условия и задкулисни интереси при нейната консумация.

За съжаление този порочен модел, налаган вече 25 години, се реализира съзнателно и с помощта на политиците от големите български партии, чиито властови амбиции стоят над националните интереси на страната. В това е трагедията и ако не се вразумят, тя ще се превърне и в проклятието на България.