БОРА

Проф. Божидар ДИМИТРОВ
Печат

Бурята,  която опустоши Южното Черноморие на 15 юли, не е нещо непознато за този бряг. Напротив, тя е ординерно събитие, очаква се с тревога всяко лято между 10 юли и 25 август. Има си дори и име – „бора”.

Етимолози смятат, че името идва от страшния за античните гърци северен вятър, наречен от тях Борей. Случва се веднъж, но понякога два пъти на лято.

Характеристиката на „бората”, както я наричат старите созополчани, е внезапно и плътно потъмнял от черни облаци хоризонт от северозапад, силен вятър с обилен дъжд (понякога и градушка) и тук-там и малки торнадо. Всичко това - в течение на 3-4 часа, понякога и повече. Кротките иначе безименни реки между Созопол и Черноморец, при Каваците, Алепу и Аркутино, Ропотамо, Дяволска, Караач, Велека и куп други дерета по странджанския бряг излизат от коритата си и заливат огромни ниски площи. В морето, понякога в самите пристанища, се разбиват десетки лодки и по-малки кораби, разрушават се паянтови къщи, наводняват се мазета и приземни етажи.

В Созопол, откъдето са личните ми наблюдения, по време на ”бора”, през лятото на 1963 г., се разби на самото пристанище корабът „Сийка”. В края на осемдесетте години в пристанищния залив потъна корабът „Балкан”. Само преди 5-6 години юлска „бора” помете десетина дървени заведения на Градския и Харманския плаж.

Прелиствайки стари хроники и вестници, установявам, че през август 765 г. „бора” потопява пред Поморие 2600 византийски кораба, тръгнали на поход срещу България. Девет години по-късно същата съдба сполетява 2000 византийски кораби пред Несебър. Над остров Св. Иван през 1629 г. (края на юни) бора потопява флотилия от 17 казашки кораба, ограбили въпреки общата вяра всички християнски църкви и манастири от Ахтопол до Св. Никола (днес Черноморец).

Но да дойдем в по близки времена. В. „Македония”, издаван в Цариград от дядо Славейков, съобщава, че при ”бора” в Созополския залив потъват един гръцки, един турски и един влашки кораб.

В по-нови времена известният български писател и деец на ВМРО Атанас Разбойников на летуване в Созопол през август 1926 г. е станал пряк свидетел на две „бори” – на 10 и 23 август, и ги описва с характерните за „бора” особености – силен вятър, обилен дъжд, „чиито капки шибат лицата като куршуми” (цитат по А. Р.), огромни вълни в морето. Те разбили новостроящия се вълнолом, отнасяйки осем железобетонни блока, два от които тежали по 30 тона, а останалите шест по 25 тона. При подобна „бора” в Бургаското пристанище пострадали през 1921 г. цитирам: „8 платнохода, 1 моторен катер с 400 тенекии газ и 1 реноркьор”.

Така че нищо ново под слънцето. Няма зловещи резултати от глобално затопляне, нито резултат на експерименти на свръхсилите за климатични войни. Друг е въпросът, че пораженията сега са по-големи на сушата поради далеч по многобройните жители, наличието на сериозна инфраструктура.

Какво да залеят Ропотамо и Дяволска река, когато до 1966 г. между Созопол и Приморско нямаше път, нямаше ги и стотиците хотели, хилядите нови жилища.

До 1960 г. Приморско бе село с 15 къщи, а Китен с 10!

Сега двете някогашни селца са средно големи за българските мащаби градчета.