АКО ДНЕС ВАПЦАРОВ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ СВОЯТА БЪЛГАРИЯ...

Боян АНГЕЛОВ
Печат

На 23 юли се навършиха 72 години от разстрела в Гарнизонното стрелбище. Доскоро тази годишнина и кобното място не се нуждаеха от обяснение, но след 24 години “преход” българите, за които това е част не само от историята, но и знаково събитие, стават все по-малко, а безпаметството се множи...

Разстрелът в Гарнизонното стрелбище е всъщност изпълнение на смъртната присъда по Закона за защита на монархо-фашистка България над Никола Йонков Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев. Годините на антифашистката борба в България (1941-1944) упорито и последователно биват зачертавани с възлизането на всяко “по-демократично” от предходното правителство и парламент още от 1989 г. насам. Но по някаква необяснима ирония и сякаш на инат, винаги остават достатъчно хора и граждански организации, които не забравят да отдадат почит на жертвите на страшното близко минало. Въпреки всичко.

Паметта на поета Вапцаров и гибелта на неговите другари тази година бяха отбелязани с поклонение в Гарнизонното стрелбище в София. Организацията на честването поеха Централното ръководство на БСП, Софийската градска организация на БСП, Българският антифашистки съюз и Съюзът на българските писатели. Вечерта на същия ден се състоя поетичен рецитал пред възстановения февруари т.г. паметник на поета на ул. “Московска”, в който участваха поетите Иван Гранитски, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков, Боян Ангелов, Минчо Минчев, Йордан Милев, Атанас Капралов, Нико Стоянов, Иван Есенски... Михаил Белчев изпълни “Хайдушка” - красива песен по едноименното стихотворение на Никола Вапцаров и музика на Мария Нейкова, светла й памет.

Публикуваме словата на Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, и на Борис Цветков, народен представител от “Коалиция за България”, председател на градския съвет на БАС

 

Зора

 

 

На тази дата преди седемдесет и две години световният поет Никола Йонков Вапцаров и неговите другари загинаха в името на един по-добър живот. Милите те, не знаят, че животът ни никак не е по-добър, а е станал по-жесток и по-труден. Родината ни е пак поругана, ограбена и разграбвана от чужди и от свои.

Когато говорим за Никола Вапцаров, говорим за нашата вяра. Не за вярата, окадена от свещи и кандила в православните черкови. Не вярата в другия живот, а увереността , че ще живеем по-добре, по-свободно и по-достойно тук, в нашата Родина. За зла участ злодеите май намериха и бронебойни патрони, за да унищожат тази Вапцарова вяра. Но все още се надявам, че те могат да убият мечтите ни, но достойнството – едва ли. Всичките тези охранени лешояди с неизброима охрана, с черни бронирани джипове и бронежилетки, лакомо преживят последния къшей хляб на най-бедните наши сестри и братя.

Ако днес Вапцаров можеше да види своята България и своите деца, които увещаваше да не се боят за утрешния ден, каква ли щеше да е неговата реакция? И какво ние да кажем на нашите деца и внуци – да бягат презглава от родината си ли?

Днес на това място е нужно да се поклоним пред един подвиг и да порицаем едно братоубийство. Аз лично не зная друга държава, която така методично и безнаказано да унищожава своята интелигенция и в частност своите поети. Страната на убитите поети – това е другото име на България, противоположно на Родина на розите. Или може би тази държава отглежда рози, за да ги полага в ковчезите на поетите и писателите български?.. След четвърт век лъжедемокрация държавата България цинично и методично убива своите поети по много и разнообразни начини -  от високомерно пренебрежение до  нагло отрицание. Толерират се бездарни самозванци, соросоиди и отцеругатели, а честните и талантливи български писатели умират в мизерия и недоимък.

Аз много добре правя разлика между държава и родина. И знам, че ако потрябва, всичките тези отритнати от своята държава поети ще заминат като Дебелянов на фронта, за да спасяват своето Отечество, макар отечествените слова да нямат нужда от защита.

Поклон  пред саможертвата на тези свети мъже!

23 юли 2014 г., Гарнизонното стрелбище, София