В БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ФОРМИРА НОВА БАНКОВА СИСТЕМА

Проф. дикн Ангел ДИМОВ
Печат

През юни 2014 г. в България избухва банкова криза, която засяга  две от общо 29-те банки в страната, а именно: Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто мажоритарен собственик е Цветан Василев, и Първа инвестиционна банка (ПИБ), принадлежаща на българите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Израз на тази криза е липсата на достатъчно парични ресурси за извършване на ликвидни операции.

През периода 18-28 юни 2014 г. хиляди вложители са изтеглили от въпросните банки близо 2 млрд. лева.

Управителите на Българската народна банка (БНБ) са изпратили в тях одитори със задача да направят преглед на банковите активи и пасиви, а отделно са поставили КТБ под специален надзор и са й назначили квестори.

Избухналата в КТБ и ПИБ ликвидна криза опровергава тезата, че въведеният през 1997 г. у нас валутен борд е „гарант за финансова стабилност”. За пореден път потвърждава гледището, че този борд е банков инструмент за колонизиране на българската държава, чрез отнемане на нейното изконно право да има действаща държавна Централна банка, която да кредитира, инвестира и регулира лихвените и други парични отношения.

Ликвидната криза в КТБ доказа, че валутният борд не може да предотвратява банкови кризи и постави в неловко положение сочения за негов „баща” американски проф. Стив Ханке, който твърди, че този борд е „опората и сърцето” на „цялата икономическа система” в нашата страна (Investor.bg от 14.03.2013 г.).

Както е известно, колониалният валутен борд у нас не позволява да бъдат емитирани български левове в количества по-големи от наличния държавен валутен резерв. Смята се, че по този  начин могат да се възпират процесите на инфлация в страната и да се избягва обезценяването на българския лев. Но това не е достатъчно за осигуряване на финансова стабилност в страната. Тази стабилност зависи от множество възпроизводствени, имуществени, институционални, парични, системни и пр. фактори.

Главната причина за избухването на банковата криза в България (2014 г.) е капиталистическата финансова система. При нея  банките, които са част от единния възпроизводствен процес (финансиране, производство, търговия), функционират откъснато от своята база - общественото производство. С оглед да бъдат извличани максимални печалби, в тях своеволно се повишават лихвите по депозита и кредита. Вследствие на това във възпроизводствения процес периодично възникват диспропорции и избухват опустошителни финансови и други капиталистически кризи.

Капиталистическата финансова система у нас е формирана под диктата на Федералния резерв на САЩ и на своеобразните му филиали - Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ). Чрез нея се осигурява диктатурата на банкерите в обществото. Тази система е взривоопасна, кризисна и порочна поради обстоятелството, че частните банки, включително КТБ и ПИБ, обслужват държавни органи и организации (министерства, фирми и дружества) и източват от тях пари, които впоследствие се възстановяват от българските данъкоплатци. Въпросните банки привличат граждани за свои вложители, като предлагат съблазнително високи (5-10%) депозитни лихви, които се изплащат, като на държавните управленски и стопански организации се отпускат кредити с още по-високи (10-15%) лихвени проценти (в ПИБ високите депозитни лихви са привлекли над 2 хил. вложители от Германия, където депозитната лихва не превишава 1 %).

При капиталистическата финансова система частните банки и техните собственици непряко, опосредствано, ограбват трудовите хора. Това се прави, като се предоставят високолихвени и невъзвращаеми заеми на правителства и държавни организации и предприятия, които след това се издължават с бюджетни пари, събрани от данъкоплатците; прокарват се закони, задължаващи държавата, т.е. данъкоплатците, да изплащат влоговете на вложителите във фалирали частни банки; изкуствено се поддържат високи лихвени нива и гражданите, които са изтеглили високолихвени кредити, години наред ги връщат, като понасят лишения или продават своите жилища и други имоти.

Впрочем колониалният режим на валутен борд у нас най-ревностно се брани от частните български и чуждестранни банки, защото им гарантира възможността по свое усмотрение да определят величината на основния лихвен процент. Когато бъде възвърнато правото на БНБ да кредитира и нейните клонове започнат да предоставят кредити с лихва до 2-3 %, разположените на наша територия десетки чуждестранни банки няма да могат да лихварстват и да продължават да ограбват българските граждани.

Валутният борд се подкрепя от спекуланти и тарикати, които печелят, влагайки в пирамидалните търговски банки своите милиони левове с високи лихви. Неговото въвеждане у нас стана при властването на продажното правителство на Иван Костов, който е депозирал в КТБ над един милион лева с лихва 8-10%, или годишен доход 80-100 хил. лева (такива са постсоциалистическите представители на рентиерската паразитна класа в нашето общество).

В условията на предоставяне на високолихвени банкови кредити непрекъснато намалява националното производство, нараства броят на безработните и бедните хора и се свива потреблението на стоки от широките народни маси. А масовата бедност и слабата покупателна способност на населението са основна причина за избухване на кризи и взривяване на паричния и търговския капитал.

За премахване на тези икономически кризи е необходимо да бъде променена капиталистическата система на обществено производство в посока към преструктуриране на отношенията на собственост и подчиняване на банковия кредит на държавата. Това е доказано в десетилетната практика на съвременен Китай и на бившите европейски социалистически страни, където основният лихвен процент не превишаваше 3 %.

Интересите на банкерите и другите групи в българското общество могат да се съчетават като: държавата (министерства, войска, полиция, съд, затвори и т н.) и принадлежащите й предприятия задължително се обслужват от няколко държавни банки (индустриална, земеделска, външнотърговска); капиталистите и индивидуалните бизнесмени се обслужват от частни банки; спестителите свободно избират дали да си откриват влогове в държавна или частна банка.

Друга причина за възникване на банковата криза у нас е междубанковата война за завладяване на българския паричен пазар. През последното десетилетие тази война се води за елиминиране на КТБ и ПИБ от този пазар, монополизиран предимно от италиански, унгарски, гръцки, австрийски, американски и турски банки, които държат над три четвърти от паричните ресурси в  страната.

Понастоящем в нашата страна продължава тенденцията на намаляване на българското национално производство, а има твърде голям брой банки. Само няколко от тях могат да обслужват все по-оредяващите български граждани и фирми, а също и милионите българи, които превеждат пари от чужбина. Главно поради това се води компроматна война срещу притежаваните от българи банки. Задкулисно се действа тези български банки да бъдат ликвидирани, а пазарният им дял да бъде обсебен от чуждестранни финансови институции, включително Българо-американската кредитна банка.

Чуждестранните банки у нас прокарват политиката на техните правителства и печелят, като предоставят кредити с неколкократно по-висок лихвен процент от този в техните страни. Продължават да функционират в нашата малка и бедна държава, където ежегодно получаваният брутен вътрешен продукт (БВП) е около 50-60 млрд. долара, т. е., колкото е годишната печалба на голяма транснационална корпорация и под нивата, достигнати през годините на социалистическа България (още повече като се отчита обезценяването на долара).

С оглед да бъде завладян българският паричен пазар, у нас се води медийна и психологическа кампания. Бегъл преглед по интернет показва, че още от 2011 г. (т.е. при преторианския режим на Бойко Борисов) КТБ е обект на журналистически „разследвания” предимно от в. „Капитал”. Първоначално е алармирано, че в нея са вложени половината от депозитите на стотиците (над 230) държавни дружества (летище София, „Български пощи”, „Булгаргаз”, АЕЦ „Козлодуй”, Националната електрическа компания (НЕК) и БДЖ). Апелирано е за равностойно разпределяне на парите, които държавните дружества депозират в единадесет банки, включително Българо-американската кредитна банка.

Избухването на банковата криза в България е ускорено чрез водената агресивна проамериканска и антируска политика. Прилагането на тази политика е активизирано през първите месеци на 2014 г. у нас с оглед да бъде накаран министър-председателят доц. Пламен Орешарски да подаде отставка и да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. След това, съгласно с конституционните клаузи, проамериканският български президент Росен Плевнелиев да назначи служебен правителствен кабинет, който да отложи и предоговори започналото на наша територия строителство на газопровода „Южен поток”. В парламента да бъдат „избрани” повече привърженици на евроатлантизма, които да отменят неотдавна приетите текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 3, ал. 7 и чл. 3в), повеляващи до 2015 г. да бъдат продадени незаконно изкупените милиони декари български земеделски площи от израелски и други граждани на страни, извън ЕС.

Взривяването на капитала на КТБ е ускорено и чрез тенденциозни изявления, направени от бившия министър-председател (2009-2013 г.) на Република България и председател на партия ГЕРБ Бойко Борисов. След завръщането си от едноседмично (8-15 юни 2014 г.) пребиваване на територията на САЩ, той още на летище София каза, че нашата банкова система се срива, а българската държава е „във фалит”. Вероятно в изпълнение на американска поръчка Бойко Борисов призова правителството „веднага” да „вземе” от Международния валутен фонд (МВФ) заем в размер „на 5-6 млрд. лева” (около 4 млрд. долара), „за да се подпре бюджетът и банковата система”. Той гръмогласно препоръча „да се викне МВФ да ни прави бюджета” (държавния бюджет). На 28 юни тези искания бяха повторени по няколко телевизии.

Впрочем, основателно се поставя въпросът защо отвъдокеанските неоколонизатори настояват българската държава да взема заеми от МВФ. Преди всичко защото един държавен кредит в размер на 4 млрд. долара ежегодно ще осигурява на този фонд доход по неколкостотин млн. долара и дивиденти на мажоритарния му акционер – Федералния резерв на САЩ. За изплащане на този дълг ще се пристъпи към разпродаване на останалите български държавни енергийни, водни и т. н. дружества и земеделски земи, които са последната опора на суверенитета на нашия народ. Фондът ще може да хазяйничи на наша територия и да ни изпраща чиновнически „мисии”, които не „правят” бюджета на българската държава, а смятат до какъв обем може да бъде обслужван нейният външен дълг, т.е. да бъде изплащан от милионите едва оцеляващи физически български граждани.

Засега са предлагат два варианта за решаване на казуса КТБ. Единият е за съхраняване на банката, като й бъде оказана финансова подкрепа от държавата или акционерите, а другият е за нейното затваряне и ликвидиране.

Правителството с премиер финансиста доц. Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов и управителят на БНБ Иван Искров са за запазване и оздравяване на КТБ, включително и чрез нейното одържавяване. Решено е държавата да окаже финансова подкрепа чрез нейната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите.

Правителственият вариант за спасяване на КТБ е социално несправедлив, защото нанесените в нея финансови щети ще се плащат от невинните български данъкоплатци. Реализацията му обслужва предимно интересите на банкерите, които след 1989 г. властват в нашата държава и прокарват закони за възстановяване на всички банкови загуби от трудовите хора. Освен това, почти е сигурно, че след като бъде одържавена и стабилизирана, КТБ ще бъде приватизирана и „продадена” на чужденци. Отвъдокеанските финансови олигарси и мафиоти всячески прилагат политиката на тотална приватизация на държавните банки и предприятия в нашата страна, за да я лишат от национален суверенитет и да могат свободно да разполагат с нейните финансови, материални и човешки ресурси.

Най-заинтересовани от съхраняването на КТБ са акционерите и вложителите. За оздравяване на тази банка са и ръководителите на нейния основен акционер (с 30% от акциите) Държавен резервен фонд на Султаната Оман. Неотдавна неговият изпълнителен директор Абдулсалам ал Муршид е обещал на българския министър на финансите Петър Чобанов да бъде разгледан планът за капитализацията на банката и за осигуряване на капиталов и ликвиден паричен ресурс. Според министъра такова решение на казуса е „най-желаният изход” от банковата криза, а държавата да се намеси само ако акционерите не успеят да санират банката.

Българският президент Росен Плевнелиев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, Иво Прокопиев и други лица, свързани с Българо-американската кредитна банка, са против запазването на КТБ. Тази позиция е изразена под формата на притворно искане да бъдат защитени интересите на държавата и на вложителите в банката. Те използват всяка възможност за дискредитиране на въпросната банка и за подкопаване на доверието в нея. Изпращат писма до прокурори, правят изявления по медиите и искат дни, преди да бъде разпуснат, парламентът да освободи управителя на БНБ Иван Искров, защото е предлагал схеми за съхраняване на КТБ.

Но за защита на народните интереси у нас е необходимо да бъде формирана нова банкова система, в която да няма колониален валутен борд, БНБ да бъде пряко подчинена на правителството и да има няколко държавни банки за обслужване на министерствата и на принадлежащите на държавата производствени и външнотърговски предприятия. При тази система българската страна може да бъде освободена от експлоатацията на МВФ и Световната банка и да взаимодейства с алтернативни международни финансови организации, като създадената през юли 2014 г. кооперативна Банка за развитие на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС).

 

28 юли 2014 г.

 

Проф. дикн Ангел ДИМОВ председател на „Социалистическа партия „Български път”