ОТКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА ЗА УКРАЙНА

Зора
Печат

• Срещата в Минск - от различен ъгъл

Всъщност реалното положение на нещата след срещата в Минск на 26 август изглежда като един скромен напредък. Владимир Путин и Петро Порошенко „проведоха дискусия”, а призивът на Порошенко да се обсъди неговият мирен план, остана без отговор от страна на Владимир Путин, който в публичното си обръщение говори за сътрудничеството между ЕС и Украйна и Митническия съюз и също, че загубите на Русия вследствие свободната търговия между ЕС и Украйна може да достигнат 100 млрд. рубли, а „Русия, естествено, не може да бездейства в подобна ситуация”. По повод проблема в Донбас Владимир Путин без всякаква температура в тона обяви, че ситуацията „не бива да се разрешава чрез по-нататъшна ескалация на силовия сценарий и без да се отчетат насъщните интереси на югоизточните региони, и без мирен диалог с техни представители”...

В действителност крайният резултат от срещата в Минск, може да се обобщи по следния начин – руският президент не вижда в Порошенко равностоен събеседник, с който да се води разговор за разрешаване на източноукраинската криза. Не е достатъчна и относителната тежест на ЕС в случая. По тази логика основният партньор, с който може да се водят преговори, биха били САЩ (както твърди руският аналзатор Сергей Серебров).

Вероятно всичко това означава, че като цяло ситуацията в Украйна едва ли много ще се измени след срещата в Минск.

 

Подобни изводи се правят и в някои от най-тежките печатни издания на Запад като „Ройтерс”, „Ди Велт”, „Зюддойче Цайтунг”. Британският „Гардиън” разговаря с лорд Дейвид Оуен, който припомня думите на Чърчил, че Русия е като „загадка, обвита в тайната на загадъчна вътрешност” и че „ключът за разрешаване на загадката е руският национален интерес”.

В чисто информационен план, новините от срещата в Минск бяха затъмнени от залавянето на руски десантчици на руско-украинската граница, а от 28 август – и от поплака на Петро Порошенко, че в Украйна са навлезли руски сили и затова свиква спешно заседание на съвета по национална сигурност. Президентът Порошенко жертвоготовно заяви, че отменя и пътуването си до Турция по повод инагурацията на президента Ердоган. Плачем...

А срещата в Минск, проведена на 26 август т.г., продължила до късно след полунощ. Лидерите на Русия, Беларусия, Казахстан и Украйна, както и представители на ЕС, обсъждали ситуацията в Украйна и връщането на Донбас към мирен живот. Предвижда се да бъде възобновена и работата на контактната група Украйна-Русия-ОССЕ.

Катрин Аштън, представител на ЕС по международните работи и политиката, бе сред първите запознати с резултатите от срещата на държавните глави на Украйна и Русия. Порошенко и г-жа Аштън разговаряли в посолството на Украйна в Минск, но те се консултираха в Минск и преди преговорите във формат Митнически съюз-Украйна-ЕС.

Порошенко заявил, че Киев и Москва ще проведат консултации по затваряне на границата, а също и че в най-скоро време ще бъде изготвен план за спешно прекратяване на огъня в Украйна и че това ще е подкрепено и от двете страни.

По-късно обаче президентът на Русия Владимир Путин уточни, че на двустранната среща с Порошенко не са обсъждали детайлно условията за спиране на огъня.Ние, Русия, не можем да говорим за каквито и да било условия за прекратяване на огъня, както и за възможни договорености между Киев, Донецк и Луганск. Ние можем само да подпомагаме създаването на обстановка на доверие, което е възможно и належащо с оглед на преговорния процес, според мен”. Руският президент с хладна любезност оцени преговорите с Порошенко като позитивни.

Още по време на консултациите Митнически съюз-ЕС Петро Порошенко предложи Минск да стане място за регулярни срещи на контактната група Украйна-Русия-ОССЕ. Киев е готов да продължи и занапред тристранните преговори във формат Украйна-ЕС-Русия, „защото в тях има огромен потенциал”, подчертава Петро Порошенко.

За разлика от Владимир Путин, който описа условията за спиране на огъня в Украйна като вътрешен проблем на самата Украйна, хуманитарната криза бе обсъждана задълбочено. В навечерието на срещата в Минск министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че Русия възнамерява да изпрати в Украйна втори хуманитарен конвой, за което е уведомила официално Киев. Владимир Путин също се изказа по въпроса за „хуманитарната компонента” в диалога с Прошенко и подчерта, че „ние имаме определени договорености”.

Позициите на страните са различни, дори понякога кардинално различни. Но е важно, че всички те единодушно смятат, че трябва да се намери компромис. Всички бяха съгласни, че е нужна деескалация и освобождаване на заложниците” – подчерта обобщаващо Александър Лукашенко, в ролята си на своеобразен говорител на участниците.

Освен това държавните глави на Русия, Беларусия и Казахстан се срещнаха с представители на ЕС и на Украйна и призоваха да се изглади недоразумението по повод асоциирането на Киев, което предвижда създаване на зона за свободна търговия.

На срещата на „евразийското Г-3” с представители на Украйна и ЕС президентът на Руската федерация отбеляза, че загубите за руската икономика вследствие споразумението между Киев и Брюксел, може да достигнат 100 млрд. рубли, като загуби ще понесат също и Беларусия, и Казахстан. Според Владимир Путин Украйна може би няма да получи част от милиардите евро поради отказа от общите технически норми с ОНД и адаптиране към стандартите на ЕС.

„Нашите партньори трябва да преценят всичко балансирано и да вземат съответно решение. Всяка страна, участничка в процеса, има пълното право да приема решения в рамките на своите компетенции. Ние ще се отнесем с уважение към избора на европейските ни колеги, на украинските ни партньори. Надявам се, че и те с уважение ще се отнесат към нашите мерки за защита на интересите ни– заяви пред журналисти Владимир Путин.

Вицепрезидентът на еврокомисията, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Йотингер, обсъди в Минск с Александър Новаков, министър на енергетиката на Русия, „подготовката на двустранна среща в Москва”, на 29 август, и той действително пристигна в Москва на този ден. Според Марлена Холцер, говорителка на Йотингер, Европейската комисия не изключва вероятността през зимата да бъде прекъсната доставката на руски природен газ през територията на Украйна. “Ние предложихме страните членки да обмислят как могат да сътрудничат помежду си през зимния период, ако възникнат прекъсвания в доставките на газ”, посочва тя пред журналисти на 28 август.

Договорено е и продължаването на газовия диалог – тристранна среща между Русия, ЕС и Украйна по въпросите за газта, която вероятно ще се проведе в началото на септември.

Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, увери, че Москва смята за успешни дискусиите между държавните глави на Украйна, Митническия съюз и ЕС.

Катрин Аштън също даде дипломатично издържана положителна оценка на атмосферата на преговорите. „Налице беше чувство за отговорност у всички, така че да продължат усилията за разрешаване (на конфликта)” – заяви Аштън.

 

***

Всъщност, извън официалния тон на съобщенията за срещата в Минск, рамката на събитията остава твърде тревожна. Съществуват и по-различни гледни точки за ситуацията, като очевидно очакванията са по-големи от действителните шансове за голяма и положителна промяна.

Според анализатори на „Взгляд”, въпреки високо моралното възмущение на западните страни, те ясно обозначават рамката, която няма да прекрачат „в името на защитата на Украйна от руската агресия”. Изключено е прилагането на сила, предпочетени са санкции – политически и икономически, целта е да бъде наказана Русия, но да се минимизира риска за собствените им икономики. САЩ настояват за по-твърди санкции, но пък рискуват несравнимо по-малко в сравнение с европейските си партньори, тъй като обемите на американската търговия с Русия са десетократно по-малки.

За Запада е несъмнено благоразумно да се минимизират собствените загуби, но санкциите към Русия съвсем не могат да я уплашат. А пък такива, които биха постигнали търсения резултат, са твърде рисковани, защото крият огромни заплахи за европейската икономика, която още не си е стъпила на крака от кризата през 2008-2009 г. и разчита много на Русия що се отнася до енергийната сигурност. Няма нито една европейска държава, която би поела риск за подобни санкции.

На Украйна е необходима западна подкрепа, тъй като сметките сочат, че за 2014-2015 г. трябва да се намерят 35 млрд. долара за покриване на финансовите дупки, да не говорим за други десетки милиарди за възстановяване и модернизация на икономиката. Но Украйна ще си остане силно зависима от руските енергийни доставки, както и от руския пазар, на който пласира неконкурентоспособните за Запада стоки.

Показателно е и че нито един западен лидер не счете за нужно да направи изявление и да обясни какъв е залогът на украинската карта и че ще трябват значителни жертви за постигане на целите на Запада. Явно е, че инцидентът с боинга от полет МН 17 и оскверняването на местопроизшествието принуди европейските лидери да се съгласят на по-строги санкции срещу Русия, макар и секторни. На Запад мнозина са против всякакви компромиси, понеже поощрявали Русия в агресията й, но действителността е, че и Западът, и Киев, отчитат оскъдните украински ресурси и липсата на жертвоготовност сред западните държави. Разбира се, че в морален план това не е задоволително, и още по-далеч от идеалното, обаче така украинците ще могат да се съсредоточат върху решаването на сложните и важни задачи по възстановяването на икономиката си и провеждането на политически реформи, изолирани от геополитическото съперничество и въстанията на изток. Е, какво пък, това не е най-лошият изход! - твърди Томас Греъм, изпълнителен директор на фирмата Kissinger Associates, специалист по проблемите на Русия и Евразия.

Според Модест Колеров, кандидат на историческите науки, действителен държавен съветник на РФ I клас, основният резултат от преговорите (в Минск) е рязко фиксиране на руската позиция във формат ЕС (+ Украйна) и Митническия съюз – неприемливо е „черната дупка” от ЕС да се приплъзне към Митническия съюз през Украйна; неприемлив е съдебният шантаж от страна на Украйна по въпроса за доставките на газ от Русия. В двустранен формат преговорите между Путин и Порошенко обозначават отказа на Русия от „мирния план” на Киев, който се свежда просто до изтребване на опълченците в Донецк и Луганск. И още два принципни въпроса – Киев трябва да бъде принуден да преговаря с властите в Донецк и Луганск, да признае хуманитарната катастрофа на Източна Украйна и правото на Русия да помогне за преодоляването й”.

Очевидно, че както в онзи афоризъм, Украйна ще трябва да изяде цялото яйце и едва тогава ще е наясно, че е било ... развалено. Но бъдещето е близко и обозримо, а освен това нещата бързо може да се променят, защото вятърът на промяната е константна величина от доста време насам.