ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА

Член кор. проф. д.ф.н. Васил ПРОДАНОВ
Печат

• Девети септември 1944 г. - 70 години

• Три източника и две вълни на реабилитация на фашизма

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 35

В своя документален филм „Неразказаната история на САЩ” знаменитият американски режисьор Оливър Стоун отбелязва, че президентът Трумън одобрява през 1941 г. формирането на партизанска армия срещу съветската власт, закодирана под името „Славей”. Тя е инфилтрирана в създаденото от нацистите през същата година движение на ултранационалисти, виновно за смъртта на хиляди евреи, поляци и съветски граждани, противопоставящи се на отделянето на Украйна в отделна държава. Лидер на тази група е Степан Бандера, чиито последователи извършиха през последната година евромайдана, приключил с преврат и довел на власт нова олигархична групировка. Стоун отбелязва, че идеята е ЦРУ да инфилтрира свои хора в страната, за да може за „изтика съветския контрол”.

Бившият заместник-секретар на въздушните сили и професор по история Дъглас Брънкли потвърждава, че „Организацията на украинските националисти” – военно-политическо нелегално движение, възникващо през 20-те години в Украйна, привлича вниманието на ЦРУ. Използвана е от нацистите при инвазията в СССР, по-късно е била инфилтрирана и от американците със същата цел – отделянето на Украйна от СССР. Тази организация носи отговорността за масовото убийство на хиляди евреи и руснаци. В края на войната редица от тях са изтеглени на Запад и след това спускани с парашут, за да вършат нелегална подривна дейност. (4)

Описвайки

американската стратегия в перспектива

един от ключовите американски политически стратези Джордж Фридман, ръководител на агенция „Стратфор”, смятана за явно аналитично звено на ЦРУ, казва в своята книга „Следващите десет години”, посветена на въпроса как САЩ да запазят своето глобално господство през 21 век, следното: „От първостепенна необходимост за американската политика през настоящето десетилетие е да се върне към балансираната стратегия, използвана от Древния Рим и Великобритания. Те не са управлявали чрез груба сила. Съхранявали са водещата си позиция, като са насъсквали регионалните играчи един срещу друг и са се стараели да ги държат като противници на трети, на които би им хрумнало да се съпротивляват. Поддържали са баланса на силите, използвайки противоречията между по-дребните, за да ги накарат да се унищожат взаимно, защитавайки така по-широките интереси на империята. Стараели са да ги подчинят чрез икономически интереси и дипломация, която не се изчерпва само с обичайните любозности на междудържавно ниво, а с неуловима и коварна манипулация, принуждаваща регионалните съседи да се ненавиждат един друг повече, отколкото ненавиждат имперските сили...”

Известно е например, че възходът на ислямския тероризъм е резултат на такъв тип американската политика. Първоначало САЩ създават и използват радикалните терористични групировки за реализация на своите геополитически интереси. Те стимулират ислямската солидарност и фундаментализъм, подготовката на мюсюлмани от различни страни под флага на исляма за битка срещу съветските войски в Афганистан. Бин Ладен бе подготвен от американците, за да води война срещу СССР. След като съветските войски се изтеглиха от Афганистан Бин Ладен и подготвените от САЩ муджахедини се превърнаха в своеобразен Франкенщайн и насочиха своите атаки срещу САЩ.

Подобни процеси протекоха и в страни като Ирак, Сирия, Либия, където американската намеса предизвика ислямския фундаментализъм и тероризъм, довел до срива на тези държави и появата на нова ислямска държава на територията на Ирак, претендираща за създаването на халифат, простиращ се от арабския свят до Европа.

Навсякъде в бившите съветски републики бяха подкрепени десни, националистични и понякога фашизоидни антируски сили срещу възможността за възраждане на Русия. Главни участници в пренаписването на историята на отделните страни, включително и на България, са неправителствени организации, финансирани отвън за тази цел. Типичен пример в това отношение е финансирането на звена като „Институт за близкото минало” като инструмент за такова пренаписване, както и на така нар. „историци на свободна практика”, които се занимават с пренаписване на историята на съответната страна в антикомунистически и антисъветски дух и така и с делегитимация на борбата срещу фашизма в нея.

Още в своята книга „Голямата шахматна игра” Збигнев Бжежински говори за стратегическия за САЩ характер на Украйна, без който не би могло да се въстанови отново предходната мощ на Русия. Всичко това може да ни обясни и поведението на САЩ днес, тяхната стратегия в Украйна.

Месец преди отстраняването на украинския президент, заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, съпруга на известния архинеоконсервативен професор Робърт Кейгън, идеолог на нахлуването в Ирак и автор на книгата „Завръщането на историята”, пропагандираща политическия реализъм, обяви планове за подпомагане на създаването на „ново правителство” в Украйна. Тя призна, че там са дадени 5 милиарда долара за дейността на неправителствени организации и медии, на първо място на потомците и последователите на бандеровското движение, които да създадат антируски нагласи, да формират масова психика на откъсване и противопоставяне на Русия. А както стана вече дума, САЩ са подпомагали това движение в опита да откъснат Украйна от Русия още при техните бащи в края на 30-те и началото на 40 години години в СССР.

Всъщност стратегията, довела до възраждане на фашистките сили в Украйна, изгорили множество невинни хора, несъгласни с тях, в Одеса, е описана добре от Джордж Фридман: „Поколения наред една от ключовите цели на американската външна политика в този регион бе да държи технологичните постижения на Европа далеч от естествените природни ресурси на Русия... Постепенно се наложи изводът, че Германия има много повече общи интереси с Русия, отколкото със своите съседи. Каквито и да са ползите на Германия от икономическите съюзи в Европа, тя си остава зависима от Русия за голяма част от своя природен газ. А Русия на свой ред се нуждае от технологии, с каквито Германия разполага в изобилие. Германия пък охотно би приела работна ръка, която обаче не създава социално напрежение чрез масова имиграция в страната – проблем, който автоматично би бил разрешен чрез изграждане на германски фабрики и заводи в Русия... Всички тези обстоятелства показват защо връщането към политиката на баланс ще изисква значителни усилия за блокирането на евентуално споразумение между Германия и Русия. Както ще видим по-нататък, подходът на САЩ би трябвало да включва и нов тип отношения с Полша – географски препъни камък, който би могъл да бъде хвърлен в колелата на един бъдещ съюз между Германия и Русия.” (6) Всичко това е писано през 2011 г., но ни дава великолепно обяснение на ставащото през 2014 г. в Украйна.

Ще обърна внимание, че то се случи точно когато екип на руски и западни експерти предложи своята концепция за „Голяма Европа”, свързана със засилени интеграционни връзки между ЕС и Русия.

Гражданската война и съсипването на Украйна с помощта на подпомагани отвън фашизоидни сили са просто част от стратегията за противопоставяне и обезсилване на ЕС и Русия.

 

СЛЕДВА

4. Вж. America Backed Ukraine Neo-Nazis In the Immediate Wake of World War II, In: Global Research, May 05, 2014.

5. Фридман, Джордж. Следващите десет години. Къде бяхме и къде отиваме, С., НСМ Медиа, 2011, с. 11.

6. Фридман, Джордж Следващите десет години. Къде бяхме и къде отиваме, С., НСМ Медиа, 2011, с. 14-15