НОВАТА ПРИКАЗКА ЗА МОРДОР

Олег ОДИНЦОВСКИ
Печат

• ИЛИ КАК ЩЕ СЕ ИЗГРАЖДА “ИКОНОМИЧЕСКО НАТО” ВЪРХУ СКЕЛЕТА НА УКРАЙНА

Когато украинците казват, че са направили държавен преврат, че са влезли в конфликт с най-изгодния си икономически партньор, че са изгубили Крим, че са започнали гражданска война, в която загинаха хиляди хора, и че всичко това е за да подпишат неизгоден договор с ЕС и да сменят едни олигарси в управлението с други, - наистина е твърде неприятно. Но съвсем не е цялата истина. Това е само първият слой от истината. В него хората виждат някакъв порив на нацията към свобода и европейски ценности, гарниран със съпротива срещу предишната корумпирана власт, към нейните “руски покровители” и някакви сепаратисти на Югоизток.

Някак си изглежда, че всичко това се случва само заради хората, заради тяхната непрежалима кърмилница Украйна, заради привлекателния им икономически потенциал и пазар. Сега те са на първата линия в борбата между Доброто и Злото, целият свят е с тях, а срещу тях са азиатските орди, комунизмът, империализмът, фашизмът, Мордор * и Междугалактическата империя.

Естествено, по-внимателните наблюдатели ще се заядат с някои дреболии като например защо народната страст избухна стихийно, но тъкмо навреме за Олимпиадата в Мордор, когато ръцете му бяха вързани? Защо не вали дъжд от изобилна чуждестранна помощ от най-богатите и най-силните на този свят, а се чуват само аплодисменти? Защо злият съсед не нападна, както се полага, ако толкова му е дотрябвала Украйна, сякаш е загубил апетит? Е, и т.н., и т.н.

Има и втори слой истина

В него целта не е Украйна, а Русия. Нея я ръфат, демонизират, изолират, санкционират, дезинтегрират, скарват я с Европа, лишават я от шансове за възсъединяване с осколките от СССР. Съвсем според заветите на Бжежински: без Украйна Русия не е империя. Украйна е ключът към Русия, “червената линия” и Рубиконът за всеки управник, а затова и най-важната цел не беше превратът в Киев, а очакваната реакция на Москва по този повод.

Явно обаче, стратезите не са очаквали, че важният Крим така бързо и мирно ще си отмине, а въстаналата Новорусия ще се превърне повече във вътрешен проблем на Украйна, вместо арена на битката между редовните армии на две страни.

Впрочем, и това не е вече толкова важно, щом имаш голямо превъзходство по въздух, сиреч - в ефира. Най-важното е да се види картинката, а пък ние ще я “пооправим” с фотошоп, така че обитателите да видят онова, което трябва да видят - т.е., агресията на Русия и героичната Украйна, защитаваща с голи гърди Европа с всичките й ценности. По-нататък от този слой обикновено не стигат и в самата Русия, защото той дава достатъчно мотиви за самоизразяване и самоопределение на вътрешните фронтове - за “ура-патриотите на Крим” - на 17 март, или за “маршистите” – на 21 септември.

А има и трети слой, за който съм писал преди - това е отново актуалната тема за нападението срещу Сирия и активизирането на САЩ в Близкия изток.

Тази тема е “гореща” и всъщност е “по-гореща” и от темата “Украйна”. Защото в играта участват Китай, Иран, Русия, нефтените емирства и разбира се, Израел.

Обаче

има и четвърти слой

който вероятно обяснява повечето неща. Например защо разработката на темата за “злата Русия” започна именно през 2013 г., и то по един несъществен повод - правата на малцинствата. А по тази тема положението в Русия не е по-различно от това в други 130 държави по света и в редица щати на самите САЩ. Но бе избрана Русия, развърна се истинска „художествена” война от всички медиа-стволове с такъв калибър, че доведе до отказ на мнозина от участие в руската зимна Олимпиада.

Украинският преврат си изпълни ролята на 100 %

Русия бе демонизрана, Европа бе принудена да се сплоти (или по-скоро уплашено да се скупчи) около САЩ, въведоха се взаимни икономически мерки (терминът “санкции”, използван на Запад, цели да създаде видимост на шантажа за легитимност и “международност”).

Любопитни са откровените “лапсуси” в развитието на събитията, като например - “канцлерът Ангела Меркел още от началото проявяваше нерешителност, не желаеше да бъде наказвана Русия. Но когато самолетът от полет МН 17 на Малайзийските авиолинии бе свален, тя настоя за затягане на санкциите”. И превратът - съвсем навреме дойде, и самолетът падна - като по поръчка, и ескалацията на “санкциите”- на фона на примирието, явно сочат, че всичко върви не към мир (или война) в Украйна, а че са важни сами по себе си и твърде необходими в един процес със съвсем друга цел.

И ето тук просветва четвъртият слой. През февруари 2013 г., в увертюрата на “изненадващо” изострилата се „пиеса” с гей-обществата, Олимпиадата и майдана, вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън направи изявление на съвещание в Мюнхен, че споразумението за създаване на TAFTA (Transatlantic Free Trade Area, Трансатлантическото споразумение, за което писа и в. “Нова Зора”. - Бел. ред.) между САЩ и ЕС е постижимо. И какво стана?

Както казват виртуалните “дъщери на кримските офицери”, “не всичко е еднозначно” в споразумението. На САЩ то дава гигантски шанс да отговори на китайското глобално предизвикателство и да си възвърнат лидерските позиции в световната икономика. Но от тази страна на Атлантика възникват въпроси. “Това споразумение ще промени неузнаваемо света - и не към по-добро... Според критиците, ТАФТА ще доведе до крах на социалните модели и на околната среда, и в резултат Европа дефакто ще бъде колонизирана от американските корпорации. Обаче как да бъдат убедени европейците, че трябва да сключат сделка?”

И ето че отново дойде редът на старото, проверено от годините и дори от вековете “руско страшило”. Но е твърде дребнаво с него да плашат някакви си гейове. Русия и ЕС май твърде се сближиха и едва ли ще пожертват взаимните си интереси заради хвалипръцковците за правата и други второразредни теми. Следователно, трябва да има нещо по-сериозно, шокиращо, почти като война, и то заради ценности, а не съседска свада. В крайна сметка - “в тази нощ самураите решиха да преплуват реката и да минат границата”.

Решено бе “да се взриви” Украйна

с оглед на очакваните ответни действия на Русия и на силния й лидер (предишните все някак биха могли и да го преглътнат, въпреки порцията презрение, която щяха да получат от сънародниците си). Залогът бе амбицията на Путин, на възраждащото се самосъзнание на руснаците, на опърничавостта и кипналия радикален национализъм на украинците, и естествено - на тоталните евроатлантически медии, които трябваше да излеят реки от бензин върху разгарящия се конфликт.

Реакцията бе по-важна от акцията, майданът натисна спусъка, това бе удар по билярдната топка, който след отскока на Русия встрани, трябваше да чукне силно следващата топка (ЕС) и да я вкара в джоба (Трансатлантическото споразумение - ТАФТА).

Бившият американски посланик в Москва Бодън Грей нарече ТАФТА ни повече, ни по-малко, - създаване на “икономическо НАТО”. ТАФТА трябва да се подпише до края на годината, после ще бъде късно, защото ако новият търговски съюз не се състои, Китай и страните от БРИКС най-вероятно ще започнат да определят правилата на играта в глобалния пазар.

Нека да си припомним, че от 1945 г. относителната тежест на САЩ в световната икономика спадна от 50 % до 19 %. Така вече става разбираемо, че Вашингтон изпитва крайна необходимост от подкрепата на Европа, за да не изпаднат от процеса на регулиране на финансовите и стоковите потоци.

Съмненията на европейците възникнаха по обективни причини - те заподозряха, че им е отредена главна роля в пиесата. Според Михаил Хазин, ако споразумението за ТАФТА бъде сключено, в Западна Европа няма да остане и спомен от промишленост, понеже себестойността й е по-висока, отколкото в САЩ, заради социалната компонента и данъците. С други думи, САЩ подготвят за Западна Европа деиндустриализация, каквато ЕС организра за Източна Европа. Италия, Испания, Южна Франция ще се превърнат в България, а Дания и страните от Бенелюкс - в Прибалтика. Тъкмо затова континенталният елит отчаяно се съпротивлява на тази перспектива. Това е война за съществуването на европейската индустрия”.

Трансатлантическото споразумение ще отвори до дъно

европейските пазари не само за американски газ, но и за клонирани говеда, генномодифицирани семена и други продукти, които повечето европейци не искат и да видят в двора си.

ТАФТА ще принуди европейците да приемат американските стандарти за качество и безопасност на храните, както и минимизираните стандарти за тях в угода на големите корпорации от САЩ.

Обаче става дума не само за ГМО, според скептиците в Европа. И дори не за идеята да се изтика “Газпром” от европейските пазари под натиска на евтината американска газ.

Споразумението се прицелва много напред в бъдещето. То е способно да “удуши” не само Световната търговска организация, но и всякакви евразийски интеграционни и кооперативни проекти с участието на Европа. Ибо ЕС, при положение, че избере задокеанския партньор, ще сложи кръст на перспективите (дори и най-далечните) за икономическо съдружие с Русия, на обединението с локомотива на световното развитие - азиатските “дракони”.

Ето това е сериозно предизвикателство за Русия, Китай и Индия, което не може да остане без последствия. И затова трябва да се готвим за по-сложна игра в този четвърти, “надукраински и надруски” слой. Трябва да си дадем сметка за вероятните последици за Русия (а те са предимно негативни) и за нужния алгоритъм на действия при всякакъв сценарий.

Ако Трансатлантическото споразумение - ТАФТА, наистина бъде подписано до края на годината, можем да поздравим организаторите на евромайдана с успеха, че в къси срокове, на практика за “един пробит долар”, организираха мини “студена война”, за да хвърлят Европа в обятията на задокеанския партньор, подплашен от растящата световна конкуренция. Е, постараха се.

На арената” останаха само посредствените изпълнители на сценария, които героично привлачват страната си в Европа, в която никой не ги чака, но те се надяват на дарове заради разрива с Русия, без да осъзнават, че това не беше само някакъв етап, а крайната цел на пиесата, написана специално за тяхната държава.

Първата стъпка на това дело ще е скоро и страната ще се окаже захвърлена в пожарища пред портите на Европа...

24.09.2014 г.

 

* Мордор (от Синдарин, т.е. черна земя, “мор” - мрак, черен, и дор - “земя”) - географска област от света на Средната земя във фентъзи романите на Дж. Р. Толкин. Страната на Сянката, където властва Мрачният владетел Саурон. - Бел. ред.