ЕДИН СБЪРКА ТЕМАТА, ДРУГ – ВРЕМЕТО И МЯСТОТО

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

Независимите” национални медии отделиха обидно малко внимание на форума в Ню Йорк, на който речи произнесоха и президентът на Република България, и президентът на Република Турция, и други държавни лидери. От речта на Реджеп Ердоган например бе изваден с приоритет упрек, че ООН кани президента на Египет Абдулфатах Ас-Сиси и така легитимира извършения от него военен преврат срещу законно избрания държавен глава Мохамед Морси. Руският министър на външните работи – логично, - предложи ООН да приеме декларация за непризнаването на режими, установени с преврат. Очевидно Сергей Лавров визираше насилствено сваления от бандеровци легитимно избран президент на Украйна В. Янукович. Това предложение – логично, - не намери адекватно отражение в българските медии по обясними причини, които „Нова Зора” многократно е изяснявала.

На словото на Росен Плевнелиев българските медии отделиха още по-малко внимание. И да признаем - с основание.

Медиите не забелязаха, че г-н Плевнелиев говори за 68-мата сесия на ООН, въпреки че за всички други участници тя беше 69-а. Очевидно след „онова” новогодишно приветствие към българския народ, в което г-н Плевнелиев рекламираше красотите на българската природа на фона на Скалистите планини (в Колорадо), всеки гаф на държавния глава се приема за нещо... нормално. И не направи изключение и сега.

Скучните баналности срещу режима в Дамаск, опровергани вече от редица експерти, бяха основен акцент в словото му. Росен Плевнелиев дори не се опита да обясни трудностите, с които се сблъсква родната му страна (заради импровизациите на Вашингтон и Брюксел при „управлението на кризи”, регионални и глобални) като например поройните дъждове и наводненията, борбата с тероризма и предизвиканата от войните в Средния изток бежанска вълна към Европа... „Управлението на кризите”  обаче е не само лошо, ами някои от тях Западът, и преимуществено САЩ, създава и насърчава със собствените си ръце, погазвайки собствените си принципи и „ценности”, и прехвърляйки последиците върху гърба на невинни народи.

Впрочем така беше и с „финансовата криза” от 2008 г., чийто „скелет” величествено се рее и до днес в българското публично пространство...

Но всъщност за двойните стандарти, за глобалното безразличие към онеправданите и страдащите, което ги тласка към капана на тероризма, участниците в сесията трябваше да чуят не от някой американски или европейски представител, а от президента на Република Турция Реджеп Ердоган. Във връзка със 100-годишнината от началото на Първата световна война Ердоган заяви: „Въпреки изминалия оттогава един век, с прискърбие свидетелстваме, че географският район, станал сцена на Първата световна война, все още е лишен от стабилност, спокойствие, мир и благоденствие. От Ирак до Сирия, от Палестина до Йемен, от Египет до Либия и от Афганистан до Украйна – един обширен географски регион, обхванат от дълбоки кризи, става сцена на гледки, които нараняват съвестта на човечеството”... „Докато богатите страни по света живеят в благоденствие, бедните страни се задушават от проблемите на глада, лошото хранене, епидемиите и липсата на образование.” ...

Само през миналата година в света са изгубили живота си 6,3 млн. деца на възраст под 5 години. Във войната в Сирия са загинали 17 хиляди деца, ранени са били 375 000, а 19 000 са изгубили поне по един орган; през тази година, само в ивицата Газа на Палестина, като пряка цел на най-съвременните смъртоносни оръжия, са били убити 490 деца и 3 000 са били ранени.

„От вниманието на глобалната съвест не убягва – назидава Ердоган, - че тези, които критикуват страни заради липсата на свобода на печата в тях, се правят, че не забелязват 16-те убити журналисти в Палестина и натиска, упражняван върху членове на медиите... тези, които остават наблюдатели на избиването на деца, на подлото избиване на невинни жени, на свалянето чрез преврат с оръжие и танкове на власт, дошла с гласовете на народа, които остават безмълвни и не реагират, моментално стават съучастници в това престъпление срещу човечеството. И нещо по-важно, този двоен стандарт на модерния свят формира у много широки народни маси сериозна несигурност. ... И именно това чувство на несигурност е един от най-главните източници за подхранване на международния терор, пред който сме изправени днес.”

Не друг, а Ердоган призова ООН незабавно да се заеме с решаването на глобалните проблеми. “Искам да подчертая, че светът е по-голям от 5. Парализирането на ООН от петте постоянни членки на Съвета за сигурност по начин, който не съответства на световните реалности, не е положение, което глобалната съвест може да приеме”.

Кой български политик ще посмее да напомни на Великите сили, че светът не се свежда единствено до тях? Турският президент разкритикува ООН, че е реагирала на употребата на химически оръжия в Сирия, но е останала безмълвна за избитите с конвенционални оръжия 200 000 души.

Росен Плевнелиев, за разлика от държавния глава на южната ни съседка който обясни и защити религията на исляма и отхвърли схващането, че ислям е равно на тероризъм, дори не спомена за православната вяра на българите. Нашият държавен глава говори за Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий като просветителска акция за разпространение на славянската писменост, не и на православието.

Ердоган пък не пропусна да се похвали, че страната му не се ръководи от расови, религиозни или вероизповедни съображения, а служи на хуманността и съвестта. „На наша територия, и в много голяма степен със собствени възможности, ние приютяваме 1,5 милиона души, принудени да напуснат Сирия, с всичките хранителни припаси, с лекарствата и здравните услуги... Сумата на средствата за сирийските бежанци досега надхвърля 3,5 милиарда долара...”

Реалистично ли е при това положение България да се надява, че Турция ще подпише споразумение за реадмисия на нелегалните имигранти и бежанци?! Не, тя няма да го стори дори в замяна на премахване на европейските визи за совите граждани. Само президентът Плевнелиев и назначеният от него външен министър Даниел Митов могат да подхранват илюзията, че Анкара ще си прибере бежанците и имигрантите от Африка, преминали през нейната територия, за да пресекат границата с България.

Разчитайки на късата памет на слушателите, Ердоган се похвали, че неговата страна е тази, която най-много желае и търси пътища за решаването на кипърския въпрос. Накрая изплю и камъчето, напомняйки, че Турция очаква подкрепа за временно членство в Съвета за сигурност на ООН...

Що се отнася до речта на българския президент, той изглежда беше забравил времето и мястото на събитието. Освен, че смяташе, че присъства на 68-мата сесия на ООН, но и речта му наподобяваше новогодишно обръщение.

Спомена за бедността, глада, изостаналостта и липсата на здравни услуги за милиарди човешки същества по света, но благоразумно не посочи нито един виновник. По въпроса за бушуващите войни и въоръжени конфликти и произтичащите от тях хуманитарни кризи, цитира единствено Сирия като повод за безпокойство и сериозен риск за регионалната и глобалната сигурност. И то, във връзка с химическата атака на 21 август в източното предградие „Гута” на Дамаск, за която видни разследващи журналисти като американецът Сиймур Хърш и британецът Робърт Фиск писаха, че е била извършена от фронта „Ал-Нусра”; и че прекурсорите за химическите оръжия са били взети от арсеналите на Кадафи в Либия и посредством американското консулство в Бенгази са били експедирани през турската територия от МИТ.

Само нашият президент продължава упорито да настоява, че „съществуват сериозни доказателства в подкрепа на твърдението, че режимът в Сирия е отговорен за тази атака (в Гута, предградие на Дамаск - бел. ред.), тъй като е единствената страна, притежаваща химически агенти и средства за доставката им за осъществяването на атака от такъв мащаб”. Това обаче е претопляне на стари манджи, сготвени в кухнята на ЦРУ... И вместо да поиска допълнителна помощ от Запада за справянето с бежанския проблем у нас, изострен от новите бомбардировки на САЩ, Великобритания и Франция в Ирак и Сирия, г-н Плевнелиев се похвали с приетия от правителството екшън план за извънредни ситуации и с осигуряването на „допълнителни ресурси”. Един вид, и да не ни помогнете, ще се справим сами...

Ни в клин, ни в ръкав, г-н Плевнелиев подхвана и темата за ядрената програма на Техеран, за която Ердоган дума не обелва. И защо да го прави, след като според експерти на германското разузнаване, цитирани от „Ди Велт”, Турция възнамерява да създаде собствено ядрено оръжие.

След всички атентати на „Ал Каида” в Ирак и провежданата днес офанзива на „Ислямска държава”, която правителствените сили едва успяха да спрат на 40 километра от Багдад, Росен Плевнелиев заяви: „България приветства назначаването на бившия министър на външните работи Николай Младенов за специален пратеник на Генералния секретар и ръководител на мисията на ООН за Ирак. Неговата мисия в Ирак допринася както за процеса на изграждане и възстановяване на мира в тази приятелска държава, така и за стабилността в региона като цяло”.

Коя страна на света приветства назначаването на свой провален министър на висок пост в ООН? В Ирак се води война; текат съюзнически бомбардировки по цели на „Ислямска държава”, които оставят без покрив хиляди мирни жители; джихадисти режат глави на западни журналисти и хуманитарни работници, а г-н президентът хвали своя бивш колега в правителството на Бойко Борисов!

„Обущарю, не по-високо от обущата!”, казал един древен скулптор на дилетанта, който критикувал творбата му. След като нашият „обущар” от името на България анатемоса тероризма, започна да превъзнася Европа за нейните постижения за едно столетие. Включително, за „общото ни законодателство” - ами сигурно затова ЕК непрекъснато заплашва София със санкции, моля ви се. Обаче директивата, на която противоречи българският Закон за банковата несъстоятелност, е приета през 1994 г. и променена през 2009 г. Сиреч, цели четири години правителството, от което беше част и Плевнелиев, не си е мръднало пръста да предложи промяна в закона. За сметка на това е задължило държавните фирми и ведомства да си държат парите в банката на Цветан Василев.

За изпълнението на целите на хилядолетието за развитие по въпросите на хората с увреждания у нас г-н президентът по-добре да беше замълчал. Защото инвалидите в България са принудени да висят пред „реформираните” ТЕЛК за преосвидетелстване дори когато са с ампутирани крайници, и не могат да се качат без придружител в обществения транспорт, или да влизат в обществените сгради...

Участниците в сесията чуха лично от г-н Плевнелиев, чеБългария ще бъде отговорен и надежден партньор, ако бъде избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2016-2018 г.” Хората не го пускат в селото, той пита за поповата къща! А може би вече се оглежда за престижна служба в ООН, щото и Борисов може би има свои планове за бъдещето...

Накрая Росен Плевнелиев увери, че хората в България „активно участват в обществения живот, настоявайки пред своите политици за прозрачност, отчетност и почтеност”. Настояват, но не получават нито едното от трите. За финал, пред българската колония в Ню Йорк, нашият държавен глава наруга Русия заради кризата в Украйна... Съвсем по протокол! Така че с една дума - пак нищо ново под слънцето.