САМО ГНЕВЪТ НА НАРОДА...

Зора
Печат

• Избори до последната дупка на нашийника?

По волята на 49 % от българските избиратели и с отказа на останалите 51 % да гласуват дори с отвращение, в 43-ото народно събрание влязоха цели осем партии и коалиции. Същински октопод! Тази шарения вещае или сформирането на нестабилно правителство от или около ГЕРБ, или повторение на упражнението от 5 октомври.

Както се казва „избори до дупка”, само че тази „дупка” е последната и се намира не върху колана, а върху нашийника на кризата, с която е пристегнат вратът народен.

В първата следизборна нощ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, макар и „победител”, забрани на съпартийците си да ознаменуват с аплодисменти поредното първо място на партията. При това с двойно по-голям резултат от основния конкурент БСП... Но макар да се самопредложи като най-логичния кандидат за премиер на бъдещия кабинет, Борисов изобщо не изглеждаше оптимистично и приповдигнато настроен. С вид на жертвен агнец той декларира готовността си „да поеме всички рискове” по „изваждането на България от катастрофалното положение”. А останалите партийни лидери, които заявиха предварително че няма да подкрепят правителство, начело с Бойко Борисов, „лидерът слънце” от Банкя посъветва „да преспят с резултатите от изборите”, преди да правят прибързани изявления относно състава на бъдещото правителство.

Във връзка с вероятността в 43 НС да не мине кабинет, начело с него, Борисов се закани „да не пусне ГЕРБ на следващите предсрочни избори”.

 

„ГЕРБ – това съм аз!”- продължава да внушава Борисов.

На другия ден след изборите Изпълнителната комисия на ГЕРБ взе решение да сформира еднопартийно правителство, или правителство на малцинството, което да има широка парламентарна подкрепа.

За целта беше сформирана женска тричленка, която да води преговори с останалите парламентарни сили, без да ангажира самия Борисов. Но като стане въпрос за премиера, неизменната позиция на ГЕРБ е, че лидерът й е без алтернатива.

Тезата за „безалтернативността” на Борисов бе подхваната и от Меглена Кунева (Движение „България на гражданите” и Божидар Лукарски (СДС). Против кандидатурата на Борисов се обявиха категорично от ДСБ и едва влязъл в НС, Реформаторският блок бе изправен пред вътрешнокоалиционна криза. От своя страна, Борисов е категоричен, че трябва той да оглави кабинета, за да „носи цялата отговорност”. „Понеже ние сме най-подготвени”, каза той в нощта след изборите. После, в свой стил, отмени насрочената пресконференция на своята партия. Все едно, че единствената му експертиза не е в сферата на борбата с пожарите, а при първото му управление от август 2009 до февруари 2013 г. не е имало „калинки”, една от които (Румяна Желева), дори се опита безуспешно да стане еврокомисар. Само в Министерството на здравеопазването бяха сменени четирима министри, като г-жа Анна-Мария беше „харесана” от Бойко Борисов „на един разклон за Велико Търново”. Накрая на министерския стол седна „тежката артилерия” на ГЕРБ Десислава Атанасова, чиято “експертиза” нямаше нищо общо с медицината. Да не говорим как управляваше финансите на България Симеон Дянков или енергетиката Трайчо Трайков...

Ами скандалите с незаконните подслушвания и полицейските арести, когато шеф на МВР беше бившият даскал по физкултура Цветан Цветанов, вече осъден на първа инстанция на четири години затвор и подсъдим по още три дела? Забравихме ли онова „Ало, Ваньо” и подслушаната „седянка” в дома на Борисов в Банкя, на която се обсъждаха кадрови проблеми на прокуратурата и се търсеха начини за въздействие върху нея за прекратяване на наказателно преследване срещу герберския министър на земеделието Мирослав Найденов?

Съвсем логично беше всичко това да завърши с още по-голям скандал – този, със заловените в печатницата на общински съветник от ГЕРБ в Костинброд „надпечатани” към 500 хиляди изборни бюлетини.

Но дори последният скандал действително да е понижил изборните резултати на ГЕРБ на предсрочните парламентарни избори от 12 май 2013 г., все пак герберите получиха 97 мандата в 42 НС. Пак бяха първа сила, но върнаха мандата за съставяне на правителство, понеже никоя от останалите три парламентарно представени партии не се съгласи да им стане „патерица”. Тогава от ГЕРБ ревнаха за нови избори незабавно, без да ги интересува финансовото положение на страната, чийто фискален резерв бяха опоскали като марокански скакалци.

Днес положението е още по-сложно

ако се вярва на апокалиптичните картини, които рисува Борисов. И въпреки това, декларира, че е готов да поеме риска на управлението. Само че не той рискува с управлението на България, а България рискува с евентуално повторно управление на Борисов. Така че колкото и да го ругаят за проявената политическа апатия, българският избирател показа инстинкт за самосъхранение, като не позволи на ГЕРБ да доминира в парламента както първия път. И когато гласува „с отвращение”, и когато не гласува, българинът изразява отношение към тъй наречената политическа класа. Той наказа БСП за това, че коалирайки се два пъти с ДПС, в името на „партньорската лоялност” позволи на противоконституционната партия да преяде с власт. С което бе компрометирана и идеята за социална справедливост, социална чувствителност и закрила на слабите. Но и шамарът, който избирателят удари на ГЕРБ, е не по-малко оглушителен и заслужен. Защото въпреки 12-ата си “победа над БСП”, ГЕРБ непрекъснато свива парламентарното си представителсто: от 117 депутати през 2009 г. и 97 след 12 май 2013 г., до 85 след 5 октомври 2014 г. Ако тази тенденция се запази, ГЕРБ ще се маргинализира и службогонците в нея ще се разбягат. Защото те нямат идеология, а само интереси. Когато партията не е в състояние да ги удовлетвори, губят интерес към членството в нея и тръгват в по-перспективни направления. Включително към ДПС – единствената партия у нас, която непрекъснато разширява сферите си на влияние, подпомогната и от изборното законодателство. Благодарение на последното, например, известният Бат’ Сали (Александър Методиев) трябва да стане „народен представител” на Кюстендил, където не искат да чуят за самоковския „инкасатор”. Избраният с гласовете на изселниците в Турция да представлява Кюстендил, където няма етнически малцинство – това е кощунство! Да не говорим как са го „избрали” хора, които не говорят и не четат на български. Въпреки това Лютви Местан се гордее с разширяването на своя електорат чрез купуване на циганските махали...

И така, предстоят пазарлъци за бъдещото управление. Само че декларациите, правени от различни партии, че било важно да има консенсус около националните приоритети, а не за това кой да е премиер, намирисват на инфантилизъм. Защото и най-добрата програма, осъществяването на която е поверено на Бойко Борисов, е обречена на провал. Защото Борисов не е свикнал да се консултира, а да командва, както го прави в ГЕРБ. При това сутрин казва едно, а до вечерта два пъти се отрича от казаното. За неговото, а не на България оцеляване, е важно той да е начело на правителството.

Никакво поемане на отговорност няма да има, както нямаше и за февруарските бунтове през 2013 г., довели до „хвърлянето на кърпата” от ГЕРБ. Най-вероятно ще бъде скалъпен еднопартиен кабинет, подкрепян от едно „плаващо”, но достатъчно заинтересовано от запазването на статуквото парламентарно мнозинство. В него ще влязат ДПС като цяло, части от ББЦ и РБ (хората на СДС и ДБГ), отделни депутати от БСП (някои от тях дори говорят за коалиция с ГЕРБ) и “Патриотичният фронт” (ПФ). Единственото условие на ПФ е ДПС да не участва в управлението пряко. Само „Атака” изглежда непреклонна, изтъквайки като най-важни приоритети повишаването на доходите на населението и премахването на колониалното робство чрез скъсване на неизгодните договори с американските ТЕЦ, ВЕИ и ЕРП–тата.

Едно е сигурно – дори еднопартиен кабинет начело с Борисов ще мине в 43 НС, ако ГЕРБ се договори (задкулисно) с ДПС и си купи отделни депутати от други парламентарни групи. Приятелството на Реджеп Ердоган с Бойко Борисов, както и затоплените отношения с ДПС, са основата, върху която ще се опрат ГЕРБ и ДПС при дележа на държавната баница. При условие, че това съдружие остане неформално, Борисов ще получи и подкрепата на ПФ и ББЦ. Подкрепата на Божидар Лукарски и Меглена Кунева му е осигурена и заявена публично. А щом веднъж кабинетът се закълне пред НС, свалянето му с вотове на недоверие става почти невъзможно. Защото винаги могат да бъдат напазарувани чужди депутати, които ще отхвърлят предложението за недоверие.

Освен това, кой от депутатите в 43 НС е сигурен, че при нови предсрочни избори отново ще се озове в парламента? Гладът е по-силен от страха, но за некадърника, свикнал да получава, без да работи, лишаването му от облагите на властта е равносилно на лична катастрофа!

Макар Борисов да свари да се оплаче на Жозеф Дол, че ако няма стабилно парламентарно мнозинство, ще има нови предсрочни избори, по-голяма е вероятността да се състави правителство. Еднопартийно или коалиционно – все едно! То може да изкара и цял един четиригодишен мандат, без по улиците да маршируват „млади, красиви и интелигентни” протестиращи срещу задкулисието и Делян Пеевски. Защото тези, които ги финансираха и подстрекаваха срещу кабинета „Орешарски” ще са на власт, а Делян Пеевски вече не е враг на Бойко Борисов.

Само гневът на народа

превърнат насила в опозиция на собствената си държава, може да накара паразитите, самонарекли се „политически елит”, да свършат нещо и за него. А както пише в Декларацията на независимостта, която е приложение към Конституцията на САЩ: „Когато каквато и да е форма на управление стане разрушителна за тези цели (гарантирането на неотменимите и дадени от Твореца права на живот, свобода и преследване на щастието), право на народа е да я промени или свали и да установи ново правителство”.

Животът на новото правителство, ако то бъде сформирано, ще зависи не само от интересите на подкрепящите го да изкарат един пълен мандат, безделничейки и обогатявайки се незаконно под закрилата на депутатския имунитет. Той ще се определи и от съгласието и търпението на управляваните.

И ако е вярно твърдението, че обявеното от служебното правителство повишаване с 10% на цената на тока е довело до рекордно ниската изборна активност и недостатъчната „победа” на ГЕРБ, тогава можем да очакваме, че опитът му да „спаси” КТБ с държавни пари и теглене на нов външен заем ще има за последица неговото сваляне, както през февруари 2013 г. Защото е неморално ГЕРБ, която орева света заради заема, който кабинетът „Орешарски” взе при най-изгодна лихва, за да допълни фискалния резерв, днес да представя тегленето на много по-голям и по-неизгоден заем като „спасение” на България. Защото и този заем ще го изплащат децата и внуците ни.

Боже, пази България от такива „спасители”!

 

Сбъркахте!


На 8 октомври стотици жители на Кюстендил и Дупница, се събраха на граждански протест срещу вероятността Александър Методиев (известен като Бат Сали), водач на листата на ДПС в региона, да получи мандат и да влезе в парламента, съобщи агенция “Фокус”. Протестиращите донесоха макет на черешово топче, издигнаха десетметров транспарант с надпис “Кюстендил е град на патриоти, нищо общо с ДПС и Бат Сали”.
“Кюстендил е рибената кост в гърлото на ДПС. Да знаете, че оттук цяла България ще пламне. Сега сбъркахте. Оттук се отрови цялата ви корупционна схема”, се обърна към протестиращите кметът Петър Паунов.
Кметът на Кюстендил публикува на страницата си във фейсбук и разпространи в социалните мрежи отворено писмо, което в. “Нова Зора” предлага за размисъл и поука не само на своите читатели, а и защото малцина са българските граждани, които имат куража да назоват нещата с истинските им имена.
“Приемете обръщение от гражданин и кмет на един БЪЛГАРСКИ град.
Град, известен като града на Майстора и Стоян Венев, като града на Асен Василев и Марин Големинов, като града на дядо Ильо Марков и Димитър Пешев.
Град под небесното покровителство на Свети Иван Рилски и Свети Йоаким Осоговски, с хилядолетна история и с граждани изпълнени с ВЯРА в доброто.
Напомням - БЪЛГАРСКИ град.
Защо решихте, че тук ще изпратите за депутат човек с прякор Бат Сали- същият, изпроводен ни от партия чиито избиратели във всички репортажи на българските медии не искаха или не можеха да говорят на български език. Горд съм, че тази партия тук(въпреки бруталното купуване на гласове) остана на 8-мо място с „огромните” 1.47 (едно цяло и четиридесет и седем стотни) процента. И вие пак решихте, че ще ни изпратите за депутат Бат Сали.
Смятате ли, че ще оставим да наказвате един български град само заради отказа му да си продаде историята и вярата?
Сбъркахте!
Нито града на МАЙСТОРА ще превърнете в града на Бат Сали, нито БЪЛГАРИЯ от страната на Свети Свети Кирил и Методий и страната на Васил Левски ще превърнете в страната на сараите, „Ментата” и простащината.
Никой не е недосегаем от БОГ и от БЪЛГАРСКИЯ НАРОД “.