СПАСИ НИ, БОЖЕ, ОТ „СПАСИТЕЛИТЕ”!

Зора
Печат

Като заваляха едни консултации, едни преговори – цял месец! Довчера кръвни врагове, замерящи се с епитети от рода на мутри, милиционери, крадци, олигархични кукли, ченгета от ДС, възродители, ксенофоби и дори фашисти, днес гробокопачите на България – според масата негласували българи, са запретнали ръкави да я спасяват. Естествено, не от себе си, а от другите, от лошите! А лекарствата, които се мъчат да предложат на пострадалите от техните „реформи”, са по-вредни от болестта.

Герберите например размахват едни 18 „опорни точки”, които са просто реминисценция на практиките, довели до свалянето през февруари 2013 г. на първото правителство на Бойко Борисов. С тази разлика, че докато сега тупкат топката, симулирайки старание за сформиране на „правителство на споделената отговорност”, назначеният от президента служебен кабинет върши част от мръсната работа, с която иначе би се натоварило „нормалното” правителство. А тази “мръсна работа” е да се оберат негативите от неблагоприятното (главно за вложителите) развитие по казуса с КТБ, да се подготви предложение за актуализация на бюджета и за теглене на многомилиарден външен заем.

 

С част от него щели да се изплатят гарантираните влогове във фалиралата институция на Цветан Василев, с друга ще се заметат следите на „обира на века”, в който са замесени политици, магистрати и кредитни милионери.

Да не забравим и „приноса” на кабинета Близнашки към „стабилизирането” на енергетиката чрез десетпроцентното увеличаване от 1 октомври на цената на тока.

Бременни с революция

Когато видят новите си сметки, гражданите отново може да се съберат на улицата, но този път Борисов ще излезе целият в бяло. Още повече, че не той, а бившият социалист Георги Близнашки смени ръководството на „независимата” ДКЕВР, поставяйки начело Светла Тодорова, която има съществен принос за енергийната криза.

Разбира се, обещанията на енергийния министър и шефа на ДКЕВР, че от януари 2015 г. няма да има ново поскъпване, са приятни за ухото, но не е за вярване. Защото „дупката” в НЕК е почти колкото тази в КТБ... Ерго, каквото и правителство да бъде скалъпено, обстановката в страната остава бременна с революция.

При това положение, натискът на ЕК незабавно (от 21 октомври) да бъдат изплатени гарантираните влогове в КТБ, намирисва на международно участие в далаверата, приписвана на Цветан Василев. „Българско” ще е само изплащането на последиците от нея.

Ако негово величество избирателят беше поверил цялата власт в ръцете на Бойко Борисов, „спасението” на България беше ясно: актуализация на бюджета, теглене на огромен външен заем от МВФ и наливане на „ликвидност” в някогашната банка на властта КТБ, уж за спасяване на банковата система.

Всъщност няма положителен изход от кризата с КТБ: нейният фалит ще прикрие дирите на т. нар. лоши кредити, раздавани на свързани лица и фирми, а спасяването й ще бръкне отново в джоба на данъкоплатеца. Ако в ГЕРБ не се срамуваха и не ги беше страх от обществената реакция, въпреки формалните различия по въпроса за източването на КТБ, отдавна щяха официално да се съортачат с ДПС, вместо да се пазарят с капризни „естествени съюзници” като Реформаторския блок (РБ) или непретенциозните войводи от Патриотичния фронт (ПФ). Казусът КТБ само привидно разделя ГЕРБ и ДПС. Борисов заяви, че никога няма да се коалира с ДПС, но кой не знае неговото „никога”, което всъщност означава „може би”, и дори „да” при определени условия. И казусът „Пеевски” ги разделяше преди една година, а герберите приеха за нормално избирането му за евродепутат и после за обикновен народен представител в 43 НС.

Защо сега не протестират?

Какво ли не прави едно каймаклия кафе, изпито с Лютви Местан насред Кърджали?!

Без дори да му е поискана подкрепа, ДПС обеща 300 дни толеранс на новото правителство, независимо кой ще го оглави. Всъщност депесарите никога не са поставяли под съмнение кандидатурата на Борисов за премиер. За разлика от ДСБ, което чрез Радан Кънев поставяше като предварително условие за подкрепа на правителството Борисов и Цветанов да не бъдат негови членове.

На свой ред и Борисов направи един примирителен жест към ДПС на Лютви Местан и НП „Чест и достойнство” на Корман Исмаилов и Касим Дал, като обеща да назначи „най-малко 10 заместник-министри мюсюлмани”. Подробностите по тази политическа сделка със сигурност са били уточнени извън НС, скрити от погледа на медиите. Къщата на Бойко Борисов в Банкя буквално се е превърнала в явочна квартира. Но познавайки коварството на новите си скрити ДПС-„фенове”, Борисов гледа да привлече на своя страна други парламентарни сили, та да не зависи изцяло от капризите на Местан. Той отхвърли услугите на ББЦ, която му се предложи като евтина работничка от района на Лъвов мост, но към РБ и ПФ прояви невероятна търпимост. Дори изрази загриженост за единството на РБ, въпреки че Радан Кънев (зад който прозира дългата ръка на Командира), неведнъж му е вгорчавал живота. Останалите „лидери” като Божидар Лукарски (СДС), Меглена Кунева (ДБГ) и Корман Исмаилов са „опитомени” и спечелени с щедри назначения, предстоящи или вече осъществени от служебния кабинет. Така стриптизьорката Ива Йорданова, за която се твърди, че е интимно близка на Божидар Лукарски, бе назначена за шеф на Агенцията за българите в чужбина. След острата негативна реакция на същите тези българи, тя подаде оставка, обещавайки да спечели евентуалния конкурс за същата длъжност, който трябвало да се проведе в присъствието на журналисти и да се предава на живо по интернет. Но „кадровикът” Бойко Борисов със сигурно ще удари в земята проф. Близнашки.

Миналата седмица в публичното пространство се завъртяха имената на Лукарски и Кунева като бъдещи министри в „правителството на споделената отговорност” - колко непривично мило звучи за нашия хал все пак! Интересно дали ще има и министър от ПФ, въпреки декларациите на Валери Симеонов, че фронтът ще подкрепя програма, а не министри.

Иначе, която и партия да приеме участие в това правителство, неминуемо ще трябва да се откаже от част от своите предизборни обещания.

Пропагандният арсенал

Да видим как ще се примирят подготвените от двама от потенциалните коалиционни партньори противоречащи си законопроекти. Например проектът на РБ за снемане на давността за престъпленията на комунистическия режим, и проектът на ПФ за закриване на Комисията по разкриване досиетата на доносниците и агентите на бившата ДС. Или предложението на Красимир Каракачанов (ПФ) за провеждане на референдум относно членството на Турция в ЕС и намеренията на Корман Исмаилов за официализиране на “майчиния” турски език.

Свалянето от дневен ред на тези инициативи ще лиши техните автори от основния им пропаганден арсенал. Така ще остане само „евроатлантическата ориентация”, която никой в България, с изключение на ПП „Атака”, не поставя под съмнение.

Що се отнася до русофобията, тя очевидно е приватизирана от „реформаторите”, макар да не им носи особени дивиденти. При тази липса на сериозни мотиви, освен участието в дележа на държавната баница, „широкото подкрепящо мнозинство” скоро може да се разпадне и Борисов да се види отново принуден да хвърли кърпата, посъветван в късна доба от американския посланик в София. Да не говорим за прозрачността на едно управление, което я загърбва, преди да е дошло на власт.

Най-големите душмани на задкулисието например, тези от РБ, се примъкнаха миналия вторник вечер в офиса на ГЕРБ, за да преговарят за общото си управление. Сякаш не са демократични политици, а нелегални имигранти, които по кози пътеки преминават през турско-българската граница...

Голяма борба със задкулисието ще падне!

„Реформаторите” се примириха с присъствието на националистите от ПФ, но европейските либерали посъветваха Борисов да не се коалира с ПП „Атака” и ПФ. А точно ДПС е член на Либералния интернационал. Така че докато се опитва да помири лидерите на различните партии от РБ, Борисов е на път да се лиши от подкрепата на ПФ и на ДПС.

Ако тази коалиция „орел, рак и щука” трябва да се сравнява с някой извън България, това е точно „умерената” сирийска опозиция. Неотдавна кореспондентът за Средния изток на американското списание „Форин полиси”, Дейвид Кинър, описа улична свада, на която е бил свидетел в град Шанлъурфа на 22 септемри т.г. Сблъскали се представители на Сирийската национална коалиция (СНК) – политическата организация на „умерените” опозиционери, и членове на Свободната сирийска армия (ССА) – въоръжената организация на същите „умерени” опозиционери. От СНК били обещали да изплатят по 150 долара на всеки ранен боец от ССА, но когато последната изпратила 343 ранени да си вземат парите, оказало се, че имената на 50 от тях са сменени с имена на лица, които ССА не познава. Според ССА, представители на СНК са сложили в джобовете си 7500 долара...

Подобно е и сдружението на нашите „реформатори”. Те използваха партийната субсидия на ДБГ на Меглена Кунева, за да вкарат за втори път в Европарламента костовиста Светослав Малинов, а водачката на „обединената” листа г-жа Кунева изхвърлиха посредством преференциалния вот. Сега се пазарят за нероден Петко, тоест за облагите от евентуалното участие в правителството на Бойко Борисов.

Нищо ново под слънцето...

Дали Борисов ще управлява 300 дни, две години, както искаха първоначално от РБ или цял мандат, все едно. „Коалицията на споделената отговорностнай-безотговорно ще изгуби на България още една или няколко години от безмилостно изтичащото време. Да видим кой ще ни спасява после от тези „спасители”.

 

Колко струва свободата?!

 

Новината е страхотна - албанската държава окончателно си възстанови собствеността над електроразпределителното дружество в страната, приватизирано преди години от ЧЕЗ, след като правителството в Тирана и чешката компания подписаха споразумение.

През 2009 г. ЧЕЗ купува 76 % от акциите от тогавашното държавно дружество за 102 млн.евро. През януари 2013 г. (годината на човекът-факла Пламен Горанов!!!) държавният енергиен регулатор в Тирана отне лиценза на ЧЕЗ поради “липса на инвестиции в енергийната система и невъзможността да гарантира снабдяването с ток”. След това ЧЕЗ завежда дело в Международния арбитражен съд. Обаче още при влизането на албанския пазар ЧЕЗ се оплаква от огромните кражби на ток и загубата на електричество поради лошата мрежа. (Същото оплакване царства и в милата ни родина...) Новото правителство на социалистите, начело с премиера Еди Рама, през юни постигна извънсъдебно споразумение с ЧЕЗ и бе прекратена процедурата в Международния арбитраж. Тирана се съгласи да заплати 95 млн. евро обезщетение на ЧЕЗ и си възстанови на сто процента собствеността на дружеството. Изплащането трябва да стане на няколко вноски до 2018 г.

Въпросът е дали и България е в състояние да постъпи по аналогичен начин спрямо задушаващата електрическа прегръдка?! Дали?! ДКЕВР ли?