АКО ВЯРАТА НЕ ОСКЪДНЯВА, ВИНАГИ ИМА ИЗХОД

Проф. Евгений ГИНДЕВ
Печат

• ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТКАЗА НА СЪСТЕЗАВАЩИТЕ СЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ

В общественото пространство вече се появиха немалко анализи на резултатите от предсрочните парламентарни избори. Всички те съдържат верни наблюдения и разсъждения, но подминават с мълчание най-важния извод - българският народ отказа на състезаващите се политически субекти правото да управляват България! Стана ясно, въпреки че не е сигурно, че в изборите са участвали 51 % от имащите право на глас. Значи изборите са законни, но големият проблем е, че са морално нелегитимни.

Партиите, влизащи в парламента, са събрали 3 067 482 гласа, или 45% от имащите право на глас! Няма да повдигаме въпроса, че над 83 000 бюлетини са в повече от поставените подписи на гласували в избирателните списъци, което пък повдига въпроса за фалшифициран цялостно вот...

Така или иначе, можем да приемем, че това са най-гнилите, най-отвратителните, най-гаменските избори за последните 25 години. А очертаващата се управленска коалиция ГЕРБ-РБ-ПФ събира 23 % от регистрираните избиратели – каква ти тук представителност!

Вторият важен извод е, че изборите поставят под съмнение упорито натрапваната мантра, че българският народ единодушно подкрепя т. нар. европейски избор на политическата прослойка. Ако от действителните гласове изключим 487 134 гласа на ДПС и признаем избирателите на БСП, „Атака” и АБВ поне за съмняващи се, това прави 790 012 гласа, или 12 %, докато останалите парламентарно представени партии са 26 % (1 790 336 гласа).

При правителството на Орешарски „красивите, умните и успелите” половин година протестираха, че в парламента не са представени повечето от гражданите. Сега в парламента има представени 50 партии (според Божидар Димитров, в. „24 часа”, 7.10.2014 г.), но мнозинството от българския народ го няма.

Ще протестира ли някой по този повод? Не, никой няма да протестира.

В политическия театър на консултациите на ГЕРБ с други партии първият озвучен проблем е

клетвата за вярност

към ЕС, НАТО и следователно, към англо-саксонския модел на бъдещия свят. Твърди се, че целокупният български народ е направил своя „нов цивилизационен избор” и е най-ентусиазираният и верен поддръжник на... задкулисието.

Посланикът на Франция в България (женен за българка) подробно ни обясни, също като в историческо есе, какви западняци сме били и че никога не трябвало да гледаме в друга посока. (Очевидно е, че българката не ще да е изпълнила своето основно съпружеско задължение да превъзпита съпруга си, виж в. „Сега” от 17.10.2014 г.)

Тези два главни извода са достатъчно основание да се усъмним в преекспонираната народна „активност”.

Поначало всякакъв съдържателен анализ трябва да спре дотук, тъй като в самия избирателен процес има драматични деформации, които напълно го компрометират. И все пак наличният емпиричен материал дава основания и за други обезпокоителни изводи.

На първо място, резултатите на “БСП лява България”. Вече се правят определени усилия да бъде пренебрегнат този въпрос, да се омаловажи, или да се подмени с излишна оптимистичност. Подобна тенденция се откроява и в статията на Велко Вълканов с интригуващото заглавие „Нито победителят е победител, нито победеният е победен” („Дума”, 14.10.2014 г.). „БСП не е като другите партии – пише Велко Вълканов, - тя има съвършено различна от тях политическа характеристика. За разлика от другите партии, които са сбор от хора, обединени от някакви временни цели, БСП е кауза, около която се събират граждани, повярвали в тази кауза и готови да водят постоянна борба за нейната победа не само в България, а в целия свят. Социалистическата кауза, върху която е структурирана БСП, е световноисторическа кауза, която вече близо двеста години “броди” не само в Европа, а в целия свят. Както и да се движи количествената характеристика на БСП, тя ще продължава не просто да съществува, а да определя общественото развитие. БСП ще е постоянен победител в различните стълкновения с останалите партии дори и тогава, когато нейната кауза бива зле обслужвана от своя личен субстрат. В определен смисъл БСП, определен неин вариант, ще съществува и днес, и утре, и винаги. Защото и днес, и утре, и винаги човечеството ще изпитва остра нужда от социалната справедливост, която именно поддържа неговото единство. Спокойно, приятели, спокойно, врагове! Не се вълнувайте излишно! БСП в една или друга форма ще пребъде!”

Лично аз бих искал да съм заразен с такъв оптимизъм, но не мога. Обективните факти говорят съвсем друго според мен.

По формален признак БСП не загуби поредните избори, БСП не катастрофира, по-скоро бе разгромена заедно с „лява България”. Жалкото е, че това бе предизвестено от самата партия, и по-точно от ръководството й, от членове и симпатизанти. Най-простото и най-важно доказателство е, че бе решено да се изостави познатата вече коалиционна структура, защото членове и симпатизанти не разпознавали в нея названието БСП... Но какво стана, след като членове и симпатизанти „разпознаха” в новата коалиция БСП, че повярваха как коалиционните партньори са се разтворили в нея? Гласовете намаляха с 280 000 души (220 000 гласуваха за други партии - 70 000 – за АБВ, 30 000 – за ББЦ; 20 000 – за ГЕРБ; 20 000 – за „Движение 21”; 20 000 – за ПФ; 15 000 – за „Атака”; 45 000 – за други). И как да се случи друго, щом като избирателните листи бяха подредени така, че да осигурят на определени фаворити блажено пребиваване в новия парламент. В един свой анализ Георги Атанасов пише за това с явна острота („Уикенд”, 23-29.08.2014 г.). Има и друг аспект - да сте видели и чули ярки прояви на представители на „лява България” по време на предизборната борба и след нея? Дали това означава, че на лява България не й трябват „потребители на червената историческа инерция и носталгия, които умишлено и цинично бягат от челен идеен и политически сблъсък със своите мирогледни противници”, като ги наричат нежно „опоненти”, сякаш са на защита на докторска дисертация. ?!

Ето какви тревожни факти изнася и Георги Пенчев (Тежка загуба с тревожни последици, в. „Дума”, 16.10.2014 г.): „Гласувалите за БСП безработни са само 12,6 %, докато за ГЕРБ и ДПС са по 25,8 %. Или друго сравнение - от гласувалите за БСП с висше образование са 14,6 %, а за ГЕРБ - 37,3 %. И още едно сравнение - избирателите на БСП от село са 18,4 %, а на ГЕРБ - 24,9 %. Доскоро мислехме, че идеите на партията в българското село имат дълбоки корени. Изглежда, и там тези корени са започнали да съхнат. Защо, каква е причината, какво се е променило! Това означава ликвидиране на партията. Трудно е да го кажа, но такава е истината. Дори някои други тъжни факти започват да бледнеят пред тази угроза.”

Вижте какъв лозунг за бъдещето на БСП предлага Анжел Вагенщайн: „Нека си върнем Бузлуджа без диктатура на пролетариата, но и без диктатура на олигархията и парите!” (Анжел Вагенщайн, „Что делать”, „Дума”, 21.10.2014). Ще отговоря на предложението с думите на руския философ Валентин Иванович Толстих: „Преди да задаваме въпроса „Какво да се прави”, трябва добре да се усвои смисъла на предстоящата работа, на предстоящия път” (В.И. Толстых. Сократ и мы. Изд. Политической литературы. Москва, 1981. Стр. 44).

Ако си „върнем Бузлуджа”, това значи да си върнем Маркс, защото точно от Бузлуджа марксизмът слезе в България.

Готова ли е лява България за този път?

Разбира ли за какво става дума? И кой ще я води по него?

Лявата интелигенция беше изоставена на произвола на съдбата през годините от началото на “прехода”, после капитулира точно толкова бързо, както и лявата посредственост. Днес тя говори на „толерантен” език за „постигане на държава и общество на социална справедливост, солидарност и хуманизъм”, без дори да произнася думите „социализъм и комунизъм”, но смутено признава, че това бил подходът на европейските социалдемократически партии, които по същество са дясно центристки (виж обръщението на федерация „Наука и висше образование” към НС на БСП, поместено във в. „Дума”, 22.10.2014 г.). А не дай боже, някой да спомене за „диктатура на пролетариата”... Т. нар. леви интелигенти не дават признаци да разбират нито какво е това „диктатура”, нито какво е това „пролетариат”. Още по-малко какво е „диктатура на пролетариата” днес. Това отново накланя везните към модела на дясно центристка европейска социалдемократическа партия. По този повод Димитър Благоев казваше, че „Социалдемокрацията е катраникът на буржоазията”. И ако приемем този извод,

всяко парче от българския политически пъзел си идва на мястото

На 5 октомври стана ясно, че е трудно да се приеме, че БСП представлява цялото „ляво” пространство. Подчертаната конюнктурност в мисленето и много често преднамерената импотентност в действията, хаосът в организационен план, задълбочаващата се изолираност от сериозни и влиятелни професионални групи като лекари, военни, юристи, артисти, учени, учители, от младежта и от пенсионерите, станаха очевидни. Партия, която лишава със своите действия и със своето поведение членовете и симпатизантите си от нравствени устои, която излъчва съмнителни послания, неминуемо започва да свива своето влияние и да се доближава до някакъв „клуб по интереси”. И ако продължи така, за БСП ще бъде невероятно трудно, и дори невъзможно, да печели влияние, да бъде фактор в съдбините и надеждите на хората.

Въпросът за битието стои пред БСП със страшна сила. (По този въпрос може да се прочете откритото писмо на Димитър Вандов, партиен член с 68-годишен стаж, до Михаил Михов, поместено във в. „Нова Зора”, бр. 42, 21.10.2014 г.) Разчиства се пътят за реанимиране на отдавна забравени сенки от миналото, които освен антикомунизъм и русофобия нямат никаква друга конкурентоспособна „политическа стока”. А това вещае тежки дни за българския народ: бедност, средновековно качество на живота, безперспективност, интелектуално робство и маймунски унижения. Най-ужасното е, че емблемата на тази ужасна перспектива не е друг, а българският президент. Неговата фигура трябва да бъде изсечена в паметник на историческото падение на един народ и на цял един етнос.

Днешната българска политическа прослойка ми напомня политически мутант, при това зомбиран. Все повече са затвърждава убеждението, че това са хора извън дневния ред на обществото, че тази прослойка съществува в някаква стерилна среда, създадена от световното задкулисие, за да промива мозъците на т. нар. обслужващ човешки материал. Изцепките им надхвърлят всичко познато в българската политическа история, напомнят странни създания, родени от мъртвата утроба на т. нар. преход, хора с роботизиран речник и сетива, с лошо зрение за заобикалящия свят, жалко котило на идейно кръвосмешение. Как са оцелели в желязната хватка на тоталитарния социализъм, е сред големите загадки на българската история.

От тук произтича и последният важен извод от изборите: Бойко Борисов е политически феномен, той не трябва да бъде подиграван, той трябва да бъде изучаван. Фактите си остават факти. Личността Бойко Борисов, подчертавам – личността, побеждаваща сама БСП, не е ли феноменално?!.. Ето какво пише по подобен повод Георги Димитров.

В средата на 20-ия век капитализмът беше стъпил във фазата на своята стабилизация и нов разцвет. Това даде допълнителни аргументи на опортюнистите в тяхната борба срещу революционните настроения на Коминтерна. Особено тежък аргумент се оказа “новият американски капитализъм”, изразен с популярния тогава лозунг “Форд победи Маркс”. Очерта се изместване на идеологическата борба от философията към икономиката и от там – към точните науки. Започна периодът на научната организация на труда. От тази организация непосредствено следваше, че стачките са ненужни и дори вредни, че настъпва ерата на класовото сътрудничество. Европейските социалдемократи обявиха, че “социалният въпрос е решен в рамките на капитализма”. Засиленият контрол на държавата върху условията на труда, общата тенденция към държавен капитализъм и превръщането на профсъюзите в изпълнителни органи на капиталистическото общество, всичко това беше въздигнато от теоретиците на реформизма в икономическа демокрация и преход към социализъм. Тази нова обстановка затрудняваше работата на Интернационала поради настъпилото колебание в настроенията на работническата класа. Европейските социалдемократически партии събираха на парламентарните избори до 26 000 000 гласа.

През 1934 г. Георги Димитров със загриженост пише в дневника си: Аз много мислих в германския затвор защо – след като нашето учение е правилно – в решаващия момент милиони работници не тръгват с нас, а отиват при социалдемокрацията, която е действала толкова предателски, или – както в Германия – дори отиват при националсоциалистите... Мисля, че главната причина е в нашата система на пропаганда, в неправилния подход към европейските работници”. (В. Карпов, Генералиссимус, кн 2. “Янтарный сказ”. Калининград, 2002. Стр. 481).

И така, какво става в България?

В своята статия „Сократовата пещера на България” Валентин Хаджийски задава почти Хамлетов въпрос: „Как стана тъй, че богатите и наглите пак заставиха бедните и скромните да гласуват против своите интереси?!” (в. „Нова Зора”, бр. 42, 21.10.2014 г.), и продължава: „Седемдесет хиляди варненци протестираха срещу цената на тока (през 2013 г.), а сега 50 000 гласуваха за ГЕРБ, за да може да доразсипе града им. Пенсионерите гласуваха за ГЕРБ, който ще им ореже пенсиите, а Борисов ще ги хока, че му изяли резерва. Младите специалисти гласуваха за ГЕРБ, за да може Борисов пак да ги прати да пасат овце...” Да, всичко това е Бойко Борисов, но зад неговите мощни рамене незримо присъства едно друго събирателно политическо лице, което създаде и отгледа “българския феномен Б. Б.” по свой образ и подобие, породи и стимулира жаждата за пари и власт в неукрепналия духовно българин и сега пак жъне обилна „политическа реколта”...

Ако се вгледаме в антропологията на днешните претенденти за власт, ще видим либерал до либерала, демократ до демократа, лидер до лидера, интелект до интелекта. И всички те, за жалост, са рожба на „далновидната” политика на БСП. „Емблематичният ляв” политик Кристиян Вигенин жално проплака: „Хората прощават на ГЕРБ, на БСП – не” (в. „24 часа”, 19.10.2014 г.). А струва ли си да прощават и защо да го правят?! БСП, която се обявява за наследница на БКП и значи има историческата отговорност за народа, за неговата държава, не го спаси от преизподнята. А и държавата му е на път за там. Но исторческата прошка се постига в изкуплението, с всеотдайност и жертви. Имахме такава партия. И имаше такива хора. Къде са те сега? Може би е прав В. Вълканов, че партия-кауза винаги ще съществува, защото тя винаги ще е нужна на българите, но това ще бъде друга партия, с други лидери и с други членове и симпатизанти – хора с други обществени и лични нагласи.

Каква партия ще остане БСП, си е нейна работа. Лично аз съм съгласен да работя и с партия на демократичния капитализъм, ако в тази партия членуват макар заблудени, но честни трудови хора. Искам, стига БСП да остане част от „лявото” политическо пространство и с това да даде шанс за неговото единение, защото единението прави силата. Просто трябва да изчезнат всякакви илюзии и едва тогава ще се формират нови обществени нагласи, адекватни на историческия процес в цялото му диалектическо единство.

Партия, членовете на която не коват мечовете на борбата и не шият знамената на гнева, няма бъдеще нито за себе си, нито за другите. Те си остават стадо, на което му секат главите. Или го хвърлят на вълците.

Какво трябва да бъде основното послание на обединеното „ляво”? Казал го е един много известен човек: „Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци”. Не цитирам нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин, това са думи на Бил Гейтс – най-богатия човек на планетата...

Такива са нещата след парламентарните избори през 2014 г. у нас. Но пък и винаги има изход. И затова - нека вярата не оскъднява!