СВЕТЪТ И БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Проф. Евгений ГИНДЕВ
Печат

Ако внимателно се вгледаме в ставащото в България и още по-внимателно – в ставащото по света, не може да не осъзнаем, че живеем в удивително време, във време на дебилизация на цели народи и държави, във време на гигантски сътресения от всякакъв вид, във време на загубени ориентири и събудени призраци, във време на шамани, предскзатели, ясновидци, гадатели по ТАРО и пр. доказани... тъпанари. На всичко това е дадено и „научно” определение – нарича се слабо структуриран хаос.

На обикновения човек се предписват средновековни лекарства - бъди конкурентно способен, дай всичко от себе си, бъди ефективен, стани звезда и други подобни. А всъщност, същият този обикновен човек, е мачкан безмилостно, от него се изстисква всичко човешко, ведно с остатъците от разума – превръщат го в маймуна.

Цели прослойки от обществото – пенсионери, болни, сакати и недорасли, се обявават за ненужни, за хора, които с нищо не спомагат за прогреса на останалите, които са пречка за човешкото развитие, които са излишни. Ето защо тези хора трябва да бъдат премахвани.

Откъде започна това недомислие, това побесняване на обществото, това животинско желание само определена група от хора да живеят като в рай? По този въпрос е писано и говорено много, аз няма да се спирам на подробности. Само ще отбележа, че за нашето време (този процес не започва от днес), времето, в което ние все още живеем, всичко започна от края на “студената война”, когато самопровъзгласилите се победители решиха, че е дошло времето да остойностят резултатите от „победата”, т.е. да присвоят цялата „печалба”. Трябва да признаем, че постигнаха големи успехи, но ето че се намериха държави, страни и общества, които сякаш изведнъж предявиха искане за преразглеждане на резултатите от края на “студената война”. И всичко се завъртя и размеси.

В този вихър попадна и България. Но както винаги, не осмисли вярно процеса и тръгна в погрешна посока.

Това, което става днес в България, е също опит да се преразгледа резултатът на “студената война” за България. Мисля, че в идващите няколко години ще наблюдаваме точно това преразглеждане.

За какво става дума?

За България “студената война” завърши с джентълменско споразумение между управляващата партийна прослойка от БКП и главния „победител” в “студената война” – САЩ. Това споразумение предвиждаше партокрацията да отвори доброволно вратите на „крепостта социалистическа България” и да поеме задачата да блокира всякакви опити за връщане назад. Срещу тази „услуга” САЩ обещаха да спомогнат важните кадри на БКП спокойно и успешно да се адаптират към новите обществено-политически и обществено-икономически условия без екцесии и опасност от гражданска война. От страна на САЩ това беше мъдро решение, тъй като в България нямаше, за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, подготвени нови управленски кадри – нищожната група от дисиденти и останките на буржоа и монархисти не бяха способни на нищо, освен да викат гръмогласно и да се тръшкат по площадите. Кадрите бяха в партийния „елит”, в ДС и в армията. Така се роди българската новолява „червена” буржоазия с американска благословия.

Демократичните нищожества” не получиха нищо, те бяха поставени в условията на еволюционно изчезване. За тяхна изненада главният удар беше нанесен от Симеон Сакскобургготски, подкрепен именно от новопокръстените „комунисти”. Но минаха години и стратегическите грешки на новите „леви” дадоха своите отровни плодове. Израсна цяло поколение от алчни новобранци, помъдряха и „скелетите от гардероба” и те родиха от „мъртва утроба вековната злоба” на обидения селски аристократ с мръсните потури и огромните претенции на бирници и селски кръчмари. Прояви се генетичната слабост на всеки народ – изключителната способност да забравя миналото си и да фантазира бъдещето. Оказа се, че неговата същност е анархистичната стихия: повече да яде и по-малко да работи, жаждата да има неограничени права и никакви задължения. Атмосферата на безправие, в която българският народ е живял 600 години, го тласкаше към зоологичната естественост на анархията, която допълнително се подхранваше от маргинализирани остатъци на българския капитализъм и от неумението на „червената буржоазия” да управлява новата държава и новото общество.

Точно тази зоологична естественост го доведе до дереджето да не разпознава нито своите приятели, нито своите врагове.

Дойде времето на месиите

Появи се и феноменът Бойко Борисов. Със своя животински нюх от предградията на столицата, той усети, че времето на споразумението БКП-САЩ изтича, че „червената олгархия” е в идеологически дрипи и че е дошло времето да подкрепи меко „скелетите”, като ги държи под око. И информационното пространство се изпълни и със „стари” скелети и с нови замбирани мутанти.

Отново започнаха да ни учат как да живеем позабравените лица на Евгений Дайнов, Евгений Бакърджиев, Асен Агов, Огнян Минчев, Владимир Каролев, Михаил Неделчев, Георги Инфандиев, Емил Кошлукав, Борислав Зюмбюлев, Иво Беров, Иво Инджев, Ст. Гамизов, Соломон Паси, Тодор Тагарев, Симеон Дянков, Желю Желев, Светослав Малинов, Надежда Нейнска, Йордан Василев, Атанас Свиленов, Иван Костов, Филип Димитров, Петър Стоянов, Велизар Шаламанов, Методий Андреев, Тодор Панаров. Към тях трябва да прибавим и новопокръстените Радан Кънев, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Кристиан Вигенин, Кирил Добрев, Георги Кадиев, Валерий Симеонов, Красимир Каракачанов, Румен Овчаров, Ангел Найденов и цяла сюрия още знайни и незнайни  радетили на „капитализма с човешко лице”, начело с ръководството на „най-проатлантическата и проевропейска партия” ДПС. Така завършва първият исторически цикъл от най-новата българска история.

Пиянството на един народ

Ренесансът на българските „демократи” и американофили ще донесе на българина много мъка и страдания. Ще има много жертви, ще разцъфтят погребалните компании. Допълнително ще се изродят здравеопазване, образование, наука, култура, изкуство и армия, при всеки дъжд ще настъпва апокалипсис, гладните ще гладуват, палячовците ще се налудуват, грабителите ще се награбят.

България ще изчезва в мъглата на толерантността, земята й ще се обезлюдява, ще се превръща в безстопанствена територия, която ще бъде заселвана от други, по-витални и умни. Знае ли се, за едно много „интересно” предложение на „възкръсналите демократи” – трудовият стаж при социализма да не са зачита при пенсиониране? Това се нарича вътрешнонационален геноцид. Ето докъде може да доведе „пиянството” на един народ.

Дали всичко вече е загубено или мъжди някаква светлинка в далечината?

Да си спомним великото пророчество на Христо Ботев записано в гениалните му стихотворения „Елегия”, „Борба” и „Гергьовден”.

 

И в това царство кърваво, грешно,

Царство на скърби – зло безконечно! –

Кипи борбата и с стъпки бързи

Върви към своя свещени конец...

Ще викнем ние: „Хляб - или свинец !”

 

Ако ние нищо не правим, може поне да се надяваме свити в своите лични пашкули. Ето ви за последно един обнадеждаващ факт.

Идва месец ноември и с него идва един голям форум на ветераните от Втората световна война, който се очаква да бъде свикан в Пекин. Българските свободни медии не обелват и дума по този случай, а той е много, много интересен и защото ще бъде в Китай, и защото може да разголи истината около ставащото днес по света, за което ние, българите, си нямаме и понятие.

Например България не е заслужила да има представители на този форум, понеже антихитлеристката коалиция е сформирана преди 09.09.1944 г. Първоосновата е поставена с Декларация на Обединените нации от 1 януари 1942 г. Декларацията е подписана от САЩ, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, СССР, Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканска република, Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Панама, Полша, Южноафрикански съюз и Югославия.

Това са 26 държави, създали военно-политическия съюз „Обединени нации” за съвместно участие във Втората световна война. Декларацията е написана на основата на Атлантическата харта. В нея като главен противник е определен военно-политическият съюз „Тристранен пакт” и явлението „хитлеризъм”.

Големите три държави в Обединените нации, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, СССР и САЩ определят съюзническата стратегия във войната. Формулира се на Техеранската (1943), Бретън-Уудската (1944), Ялтенската и Потсдамската конференции (1945).

Кое е интересното?

След дъжд, качулка

Няма ги много държави от „златния милиард”, от Европейския съюз и от НАТО. Няма ги Испания, Италия, Франция, Германия, Турция, Унгария, Румъния, България.

За тяхна сметка тук са всички държави от БРИКС: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Бразилия е член на коалицията „Обединени нации” от 22.08.1942 г. Индия се води в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Вярно е, че много от липсващите държави се присъединяват към коалицията, но това става, след като на тяхна територия са вече войските на коалицията (България става член на 8.09.1944 г.), или както се казва, след дъжд качулка! (Италия- 13.10.1943 г.; Румъния – 23.08.1944 г.; Албания – 26.10.1944 г.; Унгария – 20.01.1945 г.; Турция – 23.02.1945 г.; Финландия – 4.03.1945 г.).

Интересен случай е Франция. Тя се води като член от антихитлеристката коалиция от 3.09.1939 г., но не е подписала Декларацията на обединените нации, което дава основание на САЩ и Великобритания да оспорват тихомълком нейното членство и само решителнота застъпничество на Сталин решава въпроса.

Още се помни трагикомичната сцена при подписването на капитулацията на Германия. При влизането в залата на представителя на Франция фелдмаршал Кайтел изненадано промърморил:

„И французите ли са ни победили?!”

Нужно е да се напомни, че част от Чехословакия (Словакия) и част от Югославия (Хърватия), като самостоятелни държави след разпадането на Чехословакия и кралство Югославия, активно воюваха срещу Съветския съюз, а Испания така си остана фашистка държава и също воюва срещу СССР. Активно воюващи държави срещу СССР бяха и Унгария и Румъния!

Кой как е воювал срещу Съветския съюз, е особено видно от националния състав на военопленниците в СССР за периода 22.06.1941 г. – 2.09.1945 г.: немци (2 389 560) унгарци (513 767), румънци (187 370), чехословаци (69 977), поляци (60 280), италианци (48 957), французи ( 23 136), югославяни (21 822), евреи (10 173), холандци (4729), финландци (2377), белгийци (2010), люксембургци (1652), датчани (457), испанци (452), норвежци (101), шведи (72) (виж универсалният портал „Анага.ру”).

И трябва да се каже открито това, което се премълчава вече 65 години: Във Втората световна война САЩ не защитаваха свободата на европейците, а водеха война, за да не допуснат Европа да стане или германска или съветска. „Ние дойдохме в Европа – пише американския автор Марк Русо – не за да спасяваме французите. Ние дойдохме, защото Америка е заплашена от агресивна и много опасна враждебна държава. Ако европейците трябва да ни благодарят за нещо, то е, че не станаха комунистически държави”.

Генерал де Гол повтаряше не един път: „Американците, загинали за освобождението на Франция, загинаха за САЩ и за никой друг” (цит. по Юри Уляновски във в. „К барьеру!”, 20.04.2010 г.). От 235 000 английски и американски военопленници умират или са убити в плен 8300 души, или 3,5 %. От 5 700 000 съветски военнопленици – 3 300 000 или 57%. Нека всеки сам да си направи изводите.

Ако сравним жертвите от страна на западните съюзници, ще се натъкнем на шокиращи неща,които трудно се възприемат. Та какво са общо убитите и загинали 824 928 британски и американски офицери, войници и граждански лица от близо 1 милиард поданици на Британската империя и САЩ (по-малко от 0,01 %)? Интересно , нали ?

Някой ще каже: те се промениха ! Дали е вярно?

Да помним това

САЩ унищожиха индианците, направиха роби негрите, изпепелиха с атомна бомба японците, разпердушиниха Северна Корея, избиха виетнамци и природата на Виетнам с химическо оръжие, напълниха Югославия (а и част от България, вижте статистиката за рака, доколкото се оповестява...) с обеднен уран, разрушиха Ирак и Афганистан.

На флага на въоръжените сили наСАЩ са закрепени 183 лентички, всяка от които символизира военна кампания. Това означава, че за своята кратка история САЩ са воювали на всеки 15 месеца?! Даже Римската империя е далеч от този рекорд. (Conway W. Henderson, “Understanding International Law”. John Wiley and Sons. 212, 2010).

Не случайно генерал Къртис ле Мей отбелязва: „Ако Америка и Англия бяха загубили Втората световна война, щяха да бъдат съдени за военни престъпления” („Pravda.ru”, 19.09.2014).

Така се очертава истинското лице на „антинацистка Европа”, която днес се мъчи да наложи своите ценности на всички останали европейски държави и „забравя” за нацистките ценности, които изповядваше.

Но дали наистина ги е забравила, или ги е облякла в нови дрехи? Като гледаме какво става по света и в Украйна – в частност, май си имаме неонацизъм. И този нацизъм настъпва с тихи крачки и в България.

Да помним това!