ДРАМАТА НА КОБАНИ

Зора
Печат

Когато след едно посещение в Анкара американският вицепрезидент Джо Байдън заяви пред сбирка в Харвардския университет, че главният проблем на САЩ в Средния изток са съюзниците като Турция, избухна дипломатически скандал. От Белия дом и Държавния департамент на САЩ се опитаха да замажат гафа, обяснявайки, че думите на вицепрезидента Байдън са били неправилно изтълкувани. Той, видите ли, имал предвид важната роля на Турция в региона. Плува ли корабче в окото на Ердоган?!

На 28 октомври турският ежедневник в. „Миллиет” извести, че Байдън отново идва в Турция. Вероятно, за да се опита отново да склони турските власти да ударят по суша силите на терористичната организация „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД). Но несъмнено ще му бъдат представени 99 причини, поради които това няма да се случи.

Турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че Турция има трима врагове на своите граници: сирийският режим; групировката ИД; Кюрдската работническа партия (РКК) и нейното продължение в Сирия – Партията за демократично единство (PYD). „Последните събития – каза Давутоглу, - показаха, че има желание за прехвърляне на сирийската криза в Турция. Изключително важно е обучението и въоръжаването на Свободната сирийска армия (ССА), за да бъде свален режимът на Асад”.

Р Турция и ИД

Както казвал римският сенатор Катон: „Прочее, Картаген трябва да бъде разрушен!”

И Давутоглу, и президентът Ердоган отхвърлят категорично всякакви намеци, че Турция подкрепя терористите от ИД и други подобни групировки. Но оправданията им за пасивното наблюдаване на драмата в Кобани и за възпрепятстването на помощта с хора и оръжия за обсадените защитници са направо смехотворни. Турция никога не била допускала през нейна територия да преминават въоръжени пешмергета, а спасяването на град Кобани било просто резултат на една много по-голяма и по-широка криза в Сирия. Според турския премиер: „И да падне Кобани, процесът на решаване на кюрдския проблем в Турция няма да свърши. Но ако в града се настани турска войска, международната общност ще ни засипе с критики”. (Международната общност критикува Турция и заради военната окупация на Северен Кипър, но това не й попречи единствена в света да признае Севернокипърската турска република).

При завръщането си с президентския самолет от посещение в Литва и Естония президентът Реджеп Ердоган изложи „некои съображения”, които би трябвало жестоко да жегнат Белия дом. Той каза, че по 1295-километровата граница с Ирак и Сирия се разиграва голяма игра, организирана и ръководена от „по-висш разум”. Случващото се в Кобани не било обикновена, случайна, проста игра. Под „по-висш разум” Ердоган очевидно е имал предвид американската администрация, защото уточнява: “Поведението на Обама не може да бъде одобрено. След разговора, който проведохме с уважаемия Обама, се направиха много измислени съобщения и коментари. Това, което му казах, беше следното: „Не можем да одобрим помощите, които ще бъдат оказани на PYD, защото тя и РКК са двойка терористични организации. PYD може да приеме, или да не приеме това, но ние познаваме техните практики ръководни кадри на РКК да се сражават в редиците на PYD. Не можем да одобрим това. Веднага след разговора ми с него, уважаемият Обама е стоварил с три самолета С-130 оръжия и боеприпаси в Кобани. И какво стана? Една част от оръжията паднаха в ръцете на ИД. Има ли разлика между това и случилото се в Мосул? Няма. При наличието на всички тези неща, защо за САЩ Кобани е толкова стратегически важен? Би трябвало да е такъв за нас, защото е на нашата граница и тамошният район няма никаква връзка със САЩ. Но на този въпрос не могат да ми дадат смислен отговор”.

Игра в играта

Според Ердоган, стореното от САЩ е „екипирай, без да обучиш”. Турция, според него, била направила повече отколкото й се полага, но му опонирали с твърдението, че ако Кобани падне, ИД ще се хвали, че е победила Америка и коалиционните сили. “А аз настойчиво казвах на Обама: в този момент Кобани е един празен град. 200 000 души от него се намират в моята страна. Нашата страна оказа помощ на преминалите на наша територия на стойност 4,5 млрд. долара. Никой не ни пита с какво ги храним, с какво ги обличаме”.

По-нататък Ердоган изтъква, че без провеждането на сухопътна операция е невъзможно да се разгроми ИД, но не скрива, че изборът на Турция е в полза на Свободната сирийска армия (ССА). “На уважаемия Обама казах, че на първо място избираме ССА. С тях ще разговаряме... Свободната сирийска армия прие изпращането на 1300 души (пешмергета от Северен Ирак, които Масуд Барзани трябваше да изпрати на помощ на своите сънародници в Кобани – б.р.). Много интересно: отначало PYD беше готова да отхвърли тези 1300 души, после бе принудена да ги приеме. Но и тук направи нещо различно, казвайки: „Нека да им открием отделен фронт”. Тоест, игра в играта. РКК и нейното продължение PYD не искат мир”.

Ето така Ердоган прехвърля на сирийските кюрди, на Иран и дори на Русия вината за трагедията на Кобани. И разбира се - с много по-голямо основание, на САЩ, които не разсъждавали както за Кобани при окупацията и „смяната на режимите” в Ирак и Либия..

Запитахте ли се кой ще дойде, ако си отиде Саддам? Изпратихме Саддам Хюсеин, но запитахте ли се кой ще дойде на мястото му? Казахте ли кой ще дойде, ако си отиде Кадафи?”.

Президентът ислямист най-безцеремонно изтъква своите заслуги към сирийските кюрди. “Казвах на Асад - това са твои поданици. Приемете ги за граждани, дайте им паспорти. Тогава ние защитихме правата на кюрдите. Сега някои говорят, че Ердоган никога не е защитавал правата на кюрдите. Те нямат хабер за направено”.

Измеренията на илюзията

Обаче „направеното” за кюрдите в самата Турция също не е за хвалба. Независимо от сключеното примирие с РКК и широко рекламирания „процес на решаване” на кюрдския проблем, когато 121 000 кюрди в Тунджели протестираха масово срещу забраната на турското правителство да се притекат на помощ на своите сънародници в Кобани, срещу тях бяха изпратени бойни самолети Ф-16, защото “били нападнати полицейски и жандармерийски участъци”.

Ако някой все още храни илюзии с турска помощ да разгроми ИД, той е голям наивник. Турция не е част от решението на този проблем, тя е самият проблем! Осъждайки на думи тероризма, продължава да приютява на своя територия както бойци на ССА, така и лидери на ИД. Впрочем, тази терористична организация се отдели именно от ССА и беше въоръжена и финансирана от Катар, Саудитска Арабия, Турция и редица западни страни.

Чудовището на д-р Виктор Франкенщайн погуби своя създател...