РЕПЛИКА ОТ ЗАДКУЛИСИЕТО

Георги ХРИСТОВ
Печат

Защо ревете сега, бе джанъм?! Е, ревахте за по-малко държава – била лош стопанин и всичко трябвало да се приватизира. Никакви държавни регулации – частната инициатива трябвало да се вихри свободно. Камък върху камък не трябвало да остане от прогнилата държавна собственост, преди да започне градежът на новото. Свободната търговия и келепирът били майката и бащата на благия живот. Всеки трябвало най-напред да оправи себе си, пък после да оправя другите. Пазарът трябвало да е над всичко. Да живеел (как му казвахте, една сложна дума) – неолиберализмът... Свободата на инвестициите и износът на капитали  били двете перли в короната на демокрацията...

Добре, всичко стана както искахте.

А сега какво – пак крещите!

Държавата трябвало да се грижи за социално слабите, за онкоболните, за самотните майки, за семействата с ниски доходи, за хората с трайни увреждания. Държавата трябвало да озаптява монополите, цените на тока, хляба,такситата и... какво ли не още...

Хайде бе, от какъв зор? Няма угодия.

Не разбрахте ли?

Няма вече държава, тъпанари такива. Има само знаме, герб и територия, обозначена с границите на Република България. И платени фигуранти,които трябва да ни помогнат да дооглозгаме остатъците.

Няма вече президент и правителство – има марионетки, ние сме ги поставили. Няма вече Народно събрание – има Европейски парламент. Няма вече българска армия – има НАТО. Няма вече Българска народна банка – има Световна банка и МВФ. Няма вече големи български компании – всичко ви взехме, всичко...

Нямате суверенитет. Нямате самостоятелна нито вътрешна, нито външна политика. За всичко трябва да питате нас.

Няма, няма, няма, няма и да има!

От държавния капитализъм (социализма) ви засилихме към цивилизования див капитализъм (неолиберализма) и ще ви люшкаме, докогато трябва. Важното е да сте ошашавени и разделени. Да говорите в несвяст и двама души да имат три мнения. И да не шавате много, нали знаете, че като се източва кръв, трябва да си неподвижен.

Това социални недоволства, протести, и не дай си боже бунтове – не, в никакъв случай. И без това вече сме ви внушили, че нищо не можете да промените. Трябва да сте като антилопите гну – когато лъвовете изяждат една от тях, другите гледат отстрани и чакат своя ред.

Какво да правите ли? Нищо. Умирайте! Вече не ни трябвате.

Изнесохме производствата си в Китай, а за обслужващ персонал са необходими не повече от 2-3 милиона български граждани, за предпочитане е да са роми, защото не са много придирчиви, по-сервилни са и умеят да се веселят по-добре от останалите. Пък и непрекъснато ще идват нови имигранти – готови на всичко – да работят без договори, без социални осигуровки, за по-малко пари, съгласни са на всичко, за да оцелеят.

Така че умирайте, но не вкупом, защото ще се усетите. По-добре е постепенно, един по един и без ред, егенето не е важно. Като приключим, ще засеем тази хубава страна с райграс. С този дебел хумусен слой и четирисезонният климат ще избуи бързо.

И тогава ще решим какво да правим по-нататък.

Много ви здраве!

 

Гласът от задкулисието

Георги ХРИСТОВ

 

Послеслов: Не разбрахте ли, глупаци с глупаци, че държавата като всяка човешка джаджа може да се използва и за добро, и за лошо. Както китарата, с която можеш да възпееш, или дазаклеймиш, или както пушката, с която можеш да спасиш живот, или да убиеш. А вие какво? Вместо да направите живота си песен, налапахте дулото и натиснахте спусъка с големия пръст на десния крак. Лека ви пръст, ще се видим в рая, във ВИП-ложата,когато идвате да я почиствате...