КТБ – КОЙ КРАДЕ, КОЙ ПЛАЩА И КОЙ ПОРЪЧА ВСИЧКО ТОВА? #2

Красимир ХРИСТОВ, Атанас СТОЙЧЕВ
Печат

• Кабинетът „Наглите-2“ – кредитор на банки, от които тегли заеми

В навечерието сме на поредната актуализация на Бюджет-2014. Твърдението на кабинета „Наглите-2“, че тя е наложена от липсващите в няколко министерства средства, необходими им за по-малко и от месец до края на тази година, звучи поне несериозно на фона на огромния фискален резерв, надхвърлящ сумата от 8,8 млрд. лв.

Няма съмнение, пък „наглите“ не го и крият, че внесената от правителството в парламента актуализация, е свързана с проблема КТБ.

От предвидения 4,5 млрд. лв. заем, които правителството би получило, се заделят 2,9 млрд. лв. за отпускане на заем на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ).

Възниква логичният въпрос: защо правителството се превръща в кредитор на 100-процентово частния ФГВБ?

При така създалата се ситуация не е ли по-логично самият ФГВБ да излезе на капиталовия пазар и да си осигури необходимите му заемни средства, недостигащи му за изплащане на защитените влогове на депозитарите в КТБ?

Такава е логиката, но има проблем, който  поставя фонда в невъзможност да извърши тази финансова операция.

За да разберем казуса, трябва да разгледаме структурата на частния ФГВБ.

Влизайки в профила на този юридически субект, откриваме, че „дейността на ФГВБ е насочена към поддържане стабилността на банковата система и доверието на обществеността в нея“.

Цитирани са и неговите основни функции:

• да определя и събира встъпителните и годишните премийни вноски от банките, участващи в системата за гарантиране на влоговете;

• да инвестира средствата си в: ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата; краткосрочни депозити в  банки, и депозити в Българската народна банка;

• да изплаща в пълен размер гарантираните суми по влоговете на физически и юридически лица до 196 000 лв.;

• да защитава интересите на кредиторите и контролира дейността на синдиците в банките в несъстоятелност съгласно Закона за банковата несъстоятелност.

Не е необходимо да сте специалист, за да констатирате, че иде реч за една

изградена на принципите на  взаимоспомагателната каса структура

в състава на която влизат работещите на българския пазар финансово-кредитни институции, с ясно разписани не само от тях, но и от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) цели и задачи.

Освен събраните и инвестирани в касата вноски, в нея няма никакви други активи.

Липсата на активи поставя в невъзможност този юридически субект да емитира облигации, с които би обезпечило задължението си!

Как тогава държавата ще обезпечи евентуалния предоставен на частния ФГВБ заем от 2,9 млрд. лв. и не е ли безумие да прави това със заемен капитал, по който ще се плащат утежнени лихви?

Откъде ще дойдат приходите на тази взаимоспомагателна каса, за да обслужва предоставеният от държавата негарантиран заем?! От средства, които синдикът ще й преведе след извършване на разпределение на осребреното имущество на КТБ ли?

Тези вземания се изплащат по ред, определен в чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност. В този ред ФГВБ не е на първа, а на четвърта позиция!

Опосканата от цесирания маса на несъстоятелността ще доведе до проблеми с изплащанията още на първия ред кредитори, а за тези от четвъртия да не говорим.

А сега малко въпроси.

Защо никой не поставя въпроса за ипотечните облигации на КТБ и за техните собственици, които само чакат произнасянето на съда за несъстоятелността на банката, за да сюрпризират натоварилото се с банкиране правителство?! И само те ли?

Кой ще плаща застраховките по ипотечните облигации, които се сключват не само от техните собственици, но и от трети, застраховали риска лица, зад които се крият големите финансови „акули“?

Пак ли правителството с „добрите си практикище тегли кредит, за да плати на един друг частен фонд, съставен от същите банки, които носят тези рискове?

Липсва аргументация и на въпроса защо при недостигащи му 1,5 млрд. лв. ФГВБ се презапасява с 2,9 млрд. лв., които ще получи необезпечени от държавата?

За какво ще бъде използвана тази блокирана в касата на фонда сума от 1,4 млрд. лв.?

Разбира се, че няма да е за здравеопазване, сигурност и пенсии, а най-вероятно за отпускане на безлихвен заем от взаимоспомагателната каса ФГВБ на някоя друга изпаднала в затруднение банка, за която само можем да се досещаме.

Ако съдим по поведението на ЕК, която настояваше в тримесечен срок да бъде върнат заемът от 1,23 млрд. лв., който ПИБ получи от бюджета на държавата, предполагаме, че връщането ще стане с нов заем, получен пак с парите от  бюджета, но вече от взаимоспомагателната каса ФГВБ.

Подобна правителствена политика с пари от хазната да се подкрепят създадени от банките фондове, които не са в състояние да изпълняват предвидените им от закона изисквания, са на път да превърнат държавата във финансова пирамида, обслужваща проблемни банки или такива, за които има достатъчно основание да се твърди, че са финансови пирамиди.

Безумията обаче не свършват с описаното дотук

От предвидения от Министерството на финансите заем от 4,5 млрд. лв., 1,5 млрд. евро ще са синдикиран заем, взет от чужди банки. Останалите 1,5 млрд. лв. ще бъдат набрани чрез продажбата на държавни ценни книжа (ДЦК) на  т. нар. „наши“ банки!

Кои са тези „наши“ банки, на които държавата ще се превръща в длъжник?

Не са ли това част от същите тези 24 банки, участващи във ФГВБ?!

Разбира се , че да!

Каква излиза тя!!!

Участващи във ФГВБ частни банки са готови да отпуснат един държавно гарантиран заем на правителството, за да може същото с тези пари да отпусне негарантиран кредит на тяхната взаимоспомагателна касичка! Защо с тези 1,5 млрд. лв. банките не увеличат участието си в техния ФГВБ, или пък защо не  отпуснат заем на фонда си? Защо това трябва да го прави правителството с техния заем?!

Това вече не е безумие, а наглост!

С вкарване в Народното събрание на законопроекта за промените в Бюджет-2014 министърът на финансите Владислав Горанов прави опит да узакони този абсурд на банкиране на държавата със средства от бюджета, като прикрива персоналната си отговорност с колективната, тази на кабинета.

Колективната отговорност е най висша форма на безотговорност“ – това са думите на този, който подпали през 1933 г. Райхстага и наложи едноличната форма на управление на държавата.

Да се надяваме ли, че заради хора като Горанов и екипа му няма да бъде употребено Народното събрание за цели, нямащи нищо общо с тези на държавата?

Да се надяваме на мъдростта на част от народните представители, които въпреки че са малцинство, биха могли да предприемат изискващите се правни действия, да забавят, с което и да осуетят, едно безумно решение, вкарващо българския народ във финансово робство.

Ами да се надяваме.

Ха дано, ама надали!..