СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

Радко ХАНДЖИЕВ
Печат

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 49

Обратът

Доскоро в международната политика липсваше фундамент, върху който можеха да се постигат и съблюдават конструктивни споразумения. Свидетели сме как през последните 25 години се игнорираха напълно договореностите на заключителния акт (1975 г., в Хелзинки) на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа. Игнорираха се напълно и договореностите в Техеран-Ялта-Потсдам за следвоенното устройство на Европа на базата на принципите на Атлантическата харта и устава на ООН. Продължи разпадът на Версайската система. След разпускането на Организацията на Варшавския договор военно-политическият блок НАТО не само не прекрати съществуването си, но си позволи открито да пренебрегва фундаментални международноправни принципи, присвоявайки си „правото“ да се намесва във вътрешните работи на други държави без санкцията на ООН. САЩ се въздигнаха до световен хегемон, налагайки волята си над малки и големи нации.

И днес (ноември 2014 г.) официален Вашингтон продължава да храни илюзията, че е в състояние да поддържа система от съюзи при запазването на лидерската си роля. Впрочем, още преди да е паднала Берлинската стена, американският президент Джордж Буш-старши вече мечтаеше за създаване на алианс „от Ванкувър до Владивосток”, но под американска егида. Не от Атлантика до Урал, за каквато Европа мечтаеше паневропеецът Шарл де Гол!

Доскоро обаче, защото с избора на Владимир Путин за президент, Русия започна бавно и полека да осъществява стратегически пробив за реално завръщане към многополюсния модел на устройство на света. При това Русия осъществява политиката си не със силови средства, а на основата на принципи – същите тези „западни“ принципи, които САЩ и съюзниците им поне на думи декларират, че отстояват.

Обратът е обусловен не само от възраждането на Русия като фактор на международната политика; а и от потребността да се обуздае „контролираният хаос“, който все още заплашва бъдещето на планетата, а доскоро чудесно обслужваше хегемонистичните цели на Вашингтонската върхушка. „В баланса на силите на световната сцена са настъпили неочаквани промени“, констатира и неотдавнашна публикация на лондонския „Файненшъл таймс“.

Наистина, днес Русия е достатъчно силна и икономически, и военно-стратегически, и морално, за да осъществи обрат. Ползва се и с широка международна подкрепа не само от страните на БРИКС. Повечето европейци осъзнават, че са били принудени да подкрепят банкрутиралата американска икономика и все по-затъващите в бездната на кризата американски банки; че Путин олицетворява собствените им надежди за възстановяване на националния суверенитет, лично достойнство и културна идентичност; че руската политика ратува за свят, в който икономическото сътрудничество да бъде основано на общовалидни ценности и норми; че се нуждаят от Русия повече, отколкото Русия се нуждае от тях.

Неочакваното, стъписало авторитетния британски вестник, не е толкова възходът на Русия, който от години е наблюдаван и прогнозируем, колкото промяната на отношението на все по-нарастващ брой страни-членки на ЕС към официалната политика на върховния им съюзник САЩ и НАТО.

Неочаквано, на обикновения европеец вече е ясно, че ЕС просто е „васал” на официален Вашингтон. Не са малко и западноевропейските държавници и бизнесмени, които също така неочаквано настояват за промяна на тази политика. Катализатор на тези неочаквани настроения се оказа „кризата“ в Украйна.

Проблемът „Украйна“ става все по-горещ с настъпването на студената зима. Никой не може да даде отговор кой и как може да подсигури съществуването на 45 милиона украинци. Украинската икономика е в колапс заради изтребителната война в източната част на страната, срива на националната валута, ендемичната корупция, загубата на Донбас и Крим. След като 82 % от енергийните потребности на държавата идват от Донбас, който киевската хунта продължава да разрушава, а минималният размер за оцеляването на един украинец е 50 долара месечно, както сочат анализаторите, то през зимния сезон ще са потребни не по-малко от 13-14 милиарда долара само за оцеляване на хората.

От кадрите, които „демократичните“ медии услужливо не показват, се виждат ежедневните гневни протести, стигащи до насилие. Вижда се как хората открито се снабдяват с автоматично оръжие на пазарите в Киев и в други украински градове. Вижда се и как премиерът Арсений Яценюк изпада в паника в усилията си да спасява хунтата: „На Украйна й трябва мащабна международна финансова инжекция“.

Според разчетите на Международния валутен фонд (МВФ) страната се нуждае от минимум 36 милиарда долара до края на 2015 г., за да избегне „черната дупка“, иначе казано – дефолт, банкрут. Обещаният от фонда „спешен“ заем от 17 милиарда долара засега е в сферата на „ще видим“. Въпросът откъде ще дойдат тези средства, продължава да виси, както и логично произтичащият въпрос „накъде“?

Накъде ще тласнат Украйна нарастващите народни вълнения, които наблюдатели, включително западни, с неохота провиждат като непредсказуеми? И въобще ще има ли такава държава на картата на Европа идната пролет?!

Прекъсването на газовите доставки няма да дойде от Русия, а от разгневените украинци. Именно техните действия ще тласнат колебливите западноевропейски лидери да преговарят с Путин. Совалките отдавна са факт, но все нещо не им достига и на Меркел, и на Оланд, и на другите, да се отърсят от мантрата на „атлантическите ценности“. Изправени пред все по-засилващ се домашен натиск и най-вече пред непредвидимия хаос в Украйна, те ще бъдат принудени най-сетне спешно да предприемат съвместни международни действия за овладяване положението в страната. Защото „кризата“ в Украйна заплашва и европейския мир, и нормалната стопанска дейност на континента. Ирелевантни са начинът и формата, с които ще бъде наложен такъв ангажимент. Под руска егида, разбира се, доколкото Русия има морален дълг към своите украински съплеменници. „Украйна винаги е имала специално значение за Русия. Грешка е да не се осъзнава това“, съветва преди седмица и Хенри Кисинджър. Освен това Русия е единствената държава, която твърдо отстоява целостта на историческите украински земи. Целостта на Украйна е стратегическа предпоставка за целостта на Русия.

Резултатът от тези мерки ще бъде консенсусен: установяване на международен контрол над цяла Украйна. Разходите по прилагането му ще трябва да бъдат разпределени справедливо между страните от НАТО, които с действия или бездействие допуснаха разрушаването на страната. Историята познава подобни прецеденти. Наложените на Австрия непосилни репарации след края на Първата световна война при условията на стопанска разруха и галопираща инфлация принудиха съюзниците да възложат на специална постоянно действаща комисия, с мандат от Обществото на народите, да предприеме мерки по администриране на страната и изхранване на населението.

От само себе си се разбира, че цялата киевска хунта ще бъде изправена пред международен трибунал като Нюрнбергския, за да отговаря за престъпления срещу собствените си съотечественици. Опитите на официален Вашингтон да попречи на този процес, ще се сблъскат с активната съпротива на мнозинството европейци. По такъв начин войната в Украйна ще прерасне във война на Европа за независимост от САЩ.

В началото на анализа посочихме, че за разлика от Крим, три области от днешната територия на Украйна – Лвовска, Задкарпатска и Черновицка – никога не са били част от руската държава. Тези области са дадени на Съветския съюз след края на Втората световна война с международното съгласие на съ-победителите Великобритания и САЩ. Полша, Унгария и Румъния обаче и днес претендират за тези територии, считат ги за част от изконните си исторически земи. Анализът на руската политика показва, че тя се стреми към възстановяване на историческата справедливост в съответствие с новите реалности и в съгласие с желанията на засегнатото население.

Посочихме също, че и трите области се обявиха за самоопределение след проведени референдуми, които централната власт в Киев флагрантно суспендира. При условията на наложен международен контрол над Украйна трите държави-претендентки могат да поемат администрирането на съответните области било под формата на кондоминиум, било под някаква друга форма. При едно условие: че излязат от военния блок НАТО. Няма правителство, което да откаже на такова предложение.

Унгария и Румъния незабавно ще се съгласят. След кратки пазарлъци ще ги последват и поляците.

Към нови реалности

Този акт верижно ще отключи „ефектът на доминото“. Чехия, Словакия, Германия, а вероятно Словения, Испания, Франция и Гърция ще последват трите страни-отцепници. За десет европейски държави това ще означава да възстановят суверенитета си, а за Германия – и освобождаване от т. нар. канцлер-акт. Формалното разпускане на военнополитическия блок НАТО – тази реликва от епохата на „студената война”, ще бъде само въпрос на време.

Паралелно с разпускането на НАТО ще започне процес на разпадане на Европейския съюз в сегашния му вид. Нека не забравяме, че ЕС е заченат през 1951 г. под формата на монополното Европейско обединение за въглища и стомана. Монополно, нямащо нищо общо с принципите на свободния пазар! Далечният замисъл обаче бе да се създадат необходимите политико-икономически предпоставки за реализиране на хегемонистичната политика на САЩ. И действително, с десетилетията ЕС се превърна в ефективен инструмент на официален Вашингтон за налагане на неолибералното статукво.

Днес едва 34 % от европейците подкрепят Евросъюза. Очевидна е нуждата от промяна. Въпросът обаче е каква обединена Европа ни е нужна?

Според бившия премиер на Чехия Вацлав Клаус Евросъюзът трябва да бъде заменен с една свободна търговска асоциация на европейските страни, която няма да има за цел политическа интеграция. Нека допълним – Европа на суверенните национални държави, които имат еднаква, републиканска форма на управление. Самото съществуване на монархическата форма в Европа отдавна е средновековна отживелица. Нещо повече, тази форма драстично престъпва Европейската харта за правата на човека; позволява съществуването на различен статут на гражданите; създава неравенство по достойнство и права; противопоставя ги по признака на произход и обществено положение.

Нужна ни е обединена Европа, освободена от кривите краставици на брюкселската бюрокрация; с драстично свити разходи по администриране; с единна съдебна система и еднакви процесуални правила; в която прехвърлянето на активи в офшорни зони е прогласено за криминално престъпление. Актовете на новия Европейски съюз да не могат да накърняват националния суверенитет, прогласен от международното право за неотчуждаемо качество на независимата държава.

За да се съхранят и развиват националните специфики, културните особености и традиции на отделните народности в този нов съюз, считаме за удачно съюзната законодателна власт да се постави в ръцете на двукамерен парламент с еднакви правомощия: Камара на националностите, в която всяка държава праща еднакъв брой свои представители; и Камара на областите, в която всяка област също праща еднакъв брой свои представители. Така каталунци, корсиканци, венецианци, фламандци, баварци и другите исторически създали се икономо-географски територии (провинции), освен в Камарата на националностите, ще избират свои представители и в Камарата на областите, където ще търсят хармонизиране на интересите си с тези на другите области.

Новият Евросъюз, естествено, ще има нужда от нова столица и тя трябва да бъде във физическия център на Европа. Като най-подходяща считаме Будапеща, която е на еднакво разстояние от всички най-отдалечени точки на континента.

ООН ще се преобразува в международна организация, която ефективно ще гарантира суверенитета на националните държави, ще осъществи всеобщо разоръжаване, ще създаде условия за глобално изграждане на свят без нищета и страх. Съветът за сигурност ще се разшири до 12 пълноправни членове вместо сегашните пет, а именно: Русия, САЩ, Китай, Европейски съюз, Индия, Япония, Бразилия, Австралия, Индонезия, Иран, Египет, ЮАР.

Създаването на Банката за развитие на базата на БРИКС е решителна стъпка към отхвърляне на сегашната международна финансова система, основана на лъжата и измамата. Новата международна финансова институция ефективно ще замени неоколониалните Световна банка и МВФ и ще ликвидира господството на „хартията“, печатана от Федералния резерв.

Ходът на събитията от последните месеци, резюмирани в изложеното дотук, показва, че такава възможност е реално осъществима.

Народите все по-настоятелно искат справедливост, истинска справедливост според старозаветния принцип: „уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право.“

Затова смятам, че съдбата на Европа, а вероятно и на света, ще се реши тази зима.

Империята на лъжата, разбира се, ще продължава с яростната си пропаганда, дрънкане на оръжие, санкции, натиск върху рублата, манипулиране цените на петрола и т.н. Но официален Вашингтон едва ли ще започне пълномащабна „топла война“. Демонстрациите на сила в действителност са признак на слабост, реакция на страха. Знайно е, че досега САЩ не са воювали на собствена земя. Загубите за Русия при една „топла война“ сигурно ще са колосални. Но Русия винаги се е възраждала след всяка поредна агресия. Което едва ли ще се случи на САЩ.

Впрочем, Русия никога не започва войните, тя ги завършва. И нека отново припомним предупреждението на бившия президент на САЩ Джордж Буш-старши: „Русия никога не забравя!“

Край