ДЯВОЛЪТ Е В ПОДРОБНОСТИТЕ

Д-р и.н. Валентин ФАЛИН
Печат

На 2 септември 2014 г. Русия отбеляза нов празник - Деня на края на Втората световна война. Дали тази дата е коректна? Защо САЩ и Англия и досега не са разсекретили важни документи от епохата на войната? Как според Сахаров трябвало да бъдат взривени САЩ? Защо военният бюджет на Америка днес е по-голям от аналогичните бюджети на всички страни в света, взети заедно...

За това и за други неща говори Валентин Фалин, доктор на историческите науки, високопоставен международник и дипломат от близкото минало, в интервю пред изданието “Фонтанка”.

Зора

Д-р и.н. Валентин ФАЛИН
за войната и нейните измерения, за операциите „Вайс” и „Немислимо”, за противоречията между САЩ и Германия и за истината, че всяка хлабава струна в политиката издава фалшив тон

- Втори септември е нов празник за Русия - Деня на края на Втората световна война, съвпадащ с деня на капитулацията на японските войски пред СССР и съюзниците.

До август 1945 г. СССР не е във война с Япония, затова съществуват мнения, че няма за какво да отмъщаваме на японците, за разлика от американците например. В този смисъл оправдан ли е новият празник от историческа гледна точка?

- Да, формално СССР не е във война с Япония до август 1945 г., но по време на Втората световна война японците торпилираха наши и американски кораби, които пренасяха стоки за Владивосток по споразумението Ленд-лийз. Общо почти 200 кораба бяха или задържани, или потопени; на задържаните бе конфискуван товарът. Това са конкретни актове на война на Япония срещу нас. А пък след нападението на Германия срещу Съветския съюз, въпреки договора със СССР от 13 април 1941 г. - Договор за неутралитет, - японското ръководство е събрано да решава дали Япония да влезе във войната. Същият Мацуока (по онова време министър-председател на Япония), който подписва договора, е твърдо за влизане на Япония във войната срещу СССР.

Спорът е предимно между сухопътната - най-вече Квантунската - армия и военноморските сили. Представители на японския ВМФ твърдели, че без отмяна на американското нефтено ембарго възможностите на Япония във войната ще бъдат ограничени до голяма степен. Затова е взето решение - да се изчакат решаващите победи на Германия на Източния фронт; и също сигналът за встъпване на Япония във войната със СССР да стане падането на Москва. Сталин е разполагал с данни от разузнаването за тези решения и за дискусиите сред японското ръководство. Но до септември-октомври 1941 г. той все пак не се решил да прехвърля войски от Далечния изток към Западния фронт - а това са ни повече, ни по-малко, милион войници. Той все пак ги прехвърля, но едва след като получава сведения, че Япония готви нападение срещу САЩ.

Впрочем, ние държим още 27 дивизии на южната граница в случай на война с Турция. И “неутралната” Швеция, ако Москва падне, би се поддала на Хитлеровия натиск, също както Финландия, и би встъпила във войната срещу СССР. Именно шведското разузнаване притежава данни за нашата подготовка за контранастъпление при Москва и предава тези данни на Хитлер, а той наистина не повярвал, че може да се осъществи подобна операция.

Друг пример за откровено водене на бойни действия срещу СССР от японска страна е свързан с бактериологичното оръжие.

По време на неговото изпитване през 1942 г. японците пускат бактерии със сибирска язва и чума в река Аргун, която се влива в Амур, като целта е да пламне епидемия по територията на нашия Далечен изток. След войната американците - в замяна на всички японски документи за изпитанията на бактериологичното оръжие - разтвориха чадър над тези опити по време на военния трибунал, въпреки че същият японски генерал правил опити с химическо оръжие и върху американски пленници.

Е, добре, нима това не са военни действия? Затова, да се твърди, че ние нямаме претенции към Япония по време на Втората световна война, е просто легенда, която разчита на непознаването на фактите.

- Но все пак няма военен сблъсък и обявяване на война между нас и Япония. Съветско-японското минало можеше ли да окаже влияние през 1945 г. върху решението на съветското ръководство да постигне капитулация на Япония с военна сила?

- В годините преди Втората световна война Съветският съюз и Япония преживяха няколко сериозни въоръжени конфликта, които не бяха приключени, а просто оставени настрани на 13 април 1941 г., когато подписвахме договора за неутралитет с Япония. Първо, от пролетта до есента на 1939 г. имаше конфликт при Халкин гол, на територята на Монголия; преди това, през 1938 г., имаше серия военни сблъсъци за територията при езерото Хасан, където японците дадоха много жертви, повече от загиналите немци при завземането на Полша; а преди Хасан, в периода 1918-1922 г., преживяхме японска интервенция, въоръжена намеса на японските въоръжени сили с цел да свалят съветската власт в Далечния изток.

Второ, през 1988 г., под патронажа на японската държава бе публикувана книга със заглавието “Истинската история на Великата война, войната за Голямата Източна Азия”. Всичко това – в 102 тома. В тях се говори как още през 1923 г. Япония взела решение да се готви за война със Съветския съюз, война с цел завладяване на Китай, а пък войната срещу Китай естествено се прелива към война срещу САЩ. Тези намерения са потвърдени по-късно, през 1927 г., с меморандума на Танаки (тогава министър-председател на Япония), в който се казва, че Япония първо трябва да завладее Манджурия, Северен Китай, а после да се насочи към Съветския съюз.

Цялата подготовка за агресията - а в книгата се цитират съответни документи, - е била разчетена с оглед към 30-те години Япония да пристъпи към преки военни действия. Организацията на японските офицери “Цъфтенето на вишните” (вишната е национален символ на Япония - бел. ред.) дори настоява пред японския император и правителство за незабавна реализация на военните планове за агресия срещу Съветския съюз. Аргументът им е, че изпълнението на първия петгодишен план в СССР и преминаването към индустриализацията ще затруднят военните действия.

В “Истинската история на Великата война” се казва, че Япония планира да се добере до Байкал, след това една част от войските трябва да тръгнат към Хабаровск и Владивосток, а другата - на Запад; същевременно японците трябвало да предложат на американците да се споразумеят за подялбата на Сибир. Днес като че ли се забравя, но милитаристичните планове на Япония са подкрепени не само от съюзницата й Германия, а и от Великобритания. Веднага след японската агресия срещу Монголия Англия сключва с Япония договорът “Арита - Крейги”; според него Монголия се смята за част от Китай, незаконно откъсната от сепаратистите с подкрепата на съветски войски. Тоест, в случая японската агресия се представя като опит за изтласкване на сепаратистите. Според договора Англия задължава всички свои граждани да не нарушават правото на Япония да поддържа реда в завладените територии. Това става през юли 1939 г., преди Германия да нападне Полша.

А във връзка с обявяването или необявяването на война на Япония... Президентът Рузвелт, като прави преглед на всички военни агресии от периода 1930-1940 г., подчертава, че нито една от тях не започва с обявяване на война. Японците не са обявили официално война на Китай, затова военните действия се смятат за военна експедиция. В резултат на тази “експедиция” впрочем, е завладяна половината държава. По-нататък, италианската агресия в Абисиния също е без обявяване на война. Накрая Германия също не ни обявява война. Значи това не е Велика Отечествена война, а просто военна експедиция? Нали така?!

Предвид на всичко, изложено дотук, може да се обърнем и към самата дата на началото на Втората световна война. Кога започна тя? На 1 септември 1939 г., когато Германия нахлу в Полша? Ами японското нахлуване в Китай, в резултат на което към 1 септември 1939 г. загиват 20 милиона души? Това война ли е или не?

Всъщност, Ноел-Бейкър, представител на британското правителство в Лигата на нациите, официално заявява на заключителната й сесия, че Втората световна война започва през 1931 г. Хенри Луи Стимсън, американски военен министър при президентите Рузвелт и Труман, пише, че Втората световна война започва през септември 1931 г., когато Япония напада Манджурия. Нашите историци и техните аналози “мъдрите политици” решиха, че Втората световна война започва през 1939 г., скоро след подписването на пакта Рибентроп-Молотов.

И още един въпрос - кога всъщност приключва Втората световна война, тоест, дали е оправдан празникът 2 септември, или не?

Според нас наистина е 2 септември 1945 г., когато в един часа и две минути токийско време, на борда на линкора “Мисури”, е подписан договорът за капитулация с представители на японското правителство.

Но ето, че президентът на САЩ Клинтън заяви през 1994 г., че Втората световна война завършва през 1991 г. с края на Съветския съюз. Как да приемаме това твърдение?

- Навремето Вие бяхте завеждащ отдел в Международния отдел на ЦК на КПСС, затова кой друг освен Вас може да оцени реално военната стратегия на САЩ днес в сравнение с времената на СССР? В тези условия как трябва да се държи Русия по линия на Америка?

- Днес американският военен бюджет е почти 800 млрд. долара. Това е повече от военните разходи на всички страни по света, взети заедно. Този бюджет не включва разходите за войната в Ирак и Афганистан, понеже са отделно перо. Освен това американците отделят повече от 500 млрд. долара годишно за нови военни технологии. С каква цел? За борба с тероризма? Но на тях ще са им достатъчни и една десета от тези пари, за да въведат, както се казва, ред по света. Още повече, като си припомним, че например “Ал Каида” и самият Осама бин Ладен са рожби на американското разузнаване; че американците създаваха групи за борба срещу военния контингент на СССР в Афганистан през 80-те години на 20 в., после тези групировки излязоха от контрола на американците и стана много трудно да бъдат заловени, защото именно ЦРУ ги научи професионално да заличават своите следи.

Към САЩ имат претенции и Русия, и Европа, заради нежеланието им да реформират НАТО след разпускането на Варшавския договор и на Съветския съюз. Да го реформират така, че то да бъде предимно политическа организация. Но основната теза на американската глобална военна стратегия гласи “две войни и половина” в превод от английски. Тоест САЩ са длъжни да имат постоянна готовност да водят две войни и половина едновременно. Например в Европа, в Далечния изток и нещо средно в регионите някъде из Средния изток. Да речем, ако възникне напрежение в Далечния изток, не е задължително американците да решават проблема директно с армията си, те могат да отговорят чрез силите на НАТО в Европа. И обратно - проблемите в Европа ще се решават не от НАТО, а от американските войски в Далечния изток. Затова САЩ не виждат резон да реформират НАТО, камо ли да го ликвидират.

Немците имат поговорка - “Дяволът е в подробностите”. Има доста факти, които остават неизвестни и които дават реалното положение по-достоверно от общоизвестните.

През 1988 г., в Бостън, американските физици Акселрод и Каку публикуват книгата “Да победиш в ядрена война: тайните военни планове на Пентагона”. В нея те разглеждат официалната американска политика от края на Втората световна война до края на 80-те години на 20 в. от гледна точка на възможната употреба на ядрено оръжие от страна на САЩ. В книгата се цитира колко пъти досега са се опитвали да го сторят срещу нас, срещу Китай, срещу Виетнам, срещу Индия и дори срещу Уругвай.

Цитират се думите на Кисинджър (по онова време държавен секретар на САЩ), който през 1973 г. заявява, че ако арабите затворят нефтеното кранче, САЩ ще употребят ядрено оръжие срещу тях.

В книгата се отделя специално внимание на плановете за ядрени удари по СССР, в които американците планират да унищожат най-напред местата с най-голяма концентрация на руско население, а с по-малка интензивност да бомбардират Кавказ или Средна Азия примерно. Бжежински (тогава съветник по националната сигурност в администрацията на президента на САЩ) участва в съвещание по тези въпроси и обяснява, че ядрото на СССР са руснаците, и ако те бъдат поразени, всичко ще се сгромоляса.

Впрочем, русофобията от 16 век също бе основна линия на британската политика, на полската политика - от 12-13 век, а сред първите решения на Римската курия бе да обяви, че икономическата и технологичната блокада на Русия датира още от 1348 г., ако използваме днешните понятия. Ето това е връзката между епохите и ако ние не я разберем, нищо няма да променим в съвременната политика...

Та според плановете на Бжежински първият ядрен удар на САЩ срещу СССР трябва да унищожи 113 милиона души; преди това планът е бил да се убият 195 милиона души - този план е бил представен на президента Айзенхауер, но той не го приема. “Аз нямам толкова много булдозери, че да обирам труповете по улиците” - отговорил той.

По повод детайлите във военната политика на САЩ може да се прочете 112-ият меморандум на Съвета за национална сигурност на САЩ... и аз всячески се опитвам да обърна вниманието на днешните ни високопоставени лица към меморандума. В него е записано, че за американците преговорите са “оръжие на политическата война”, което е необходимо, за да се разкъса например “желязната завеса”, да се печели време и да спомогне за прегрупиране на силите... И въпреки това не е съвсем безсмислено да се преговаря със САЩ. Ние примерно целяхме не само да събудим здравия разум сред американското ръководство, но и да повлияем на общественото мнение в страните съюзници на Америка и вътре в самите САЩ. Днес пред руската дипломация стоят същите цели.

- Защо според Вас загина СССР и дали имаше шанс за спасение?

- Американците вкараха СССР в кома, разрушиха го чрез надпреварата във въоръжаването. В “Ню Йорк таймс” бе огласен документ на Уайнбъргър, където се цитира фразата му, че американците са длъжни да воюват срещу Съветския съюз и в мирно време, чрез непрекъснато обновяване на военните технологии, което да обезсили съществуващите военни системи, така че СССР да отделя все повече средства за създаване на нови системи, което на свой ред да срине икономиката му.

Коя държава би издържала на такива темпове на въоръжаване? Към времето на кончината на Брежнев военните ни разходи бяха 22-23 % от БВП, а при американците бяха 7-8 %, при немците - 5,7%, при японците - 1,5 %. А нашата икономическа база бе седем пъти по-зле от американската, европейската и японската - тоест, всеки долар военни разходи за нас бе седем пъти “по-скъп”.

И за всичко това - и за разлика от онова, което днес говорят, - ние, експертите, не сме мълчали, писахме черно на бяло, има останали документи, има всякакви протоколи. Аз съм говорил с Хрушчов неведнъж, с неговите приемници, че ние се надпреварваме във въоръжаването не със САЩ, а със себе си, че като го правим, обслужваме именно доктрината да унищожаването на Съветския съюз. Разказвах на Брежнев и на Громико, че още през 1905 г. Берта фон Зутнер, участничка в пацифисткото движение, което доведе до решението от Хага за методите за водене на война, получи Нобелова премия за мир заради изследването “Надпреварата във въоръжаването като норма за водене на война”. Но те ме прекъсваха на мига - “Коя е тази Зутнер?.. Какво ни влиза в работата тази Зутнер?..”

През 1946 г., по времето на президента Труман, в САЩ е прието принципно решение - каквато и политика да води съветското ръководство, самото съществуване на Съветския съюз остава несъвместимо с американската сигурност. Ако вземем предвид тази постановка, а тя е крайъгълен камък във всички американски доктрини, - не се предвижда под никаква форма мирно бъдеще между САЩ и СССР.

Повечето такива документи вече са разсекретени. В плана “Дропшоп”, одобрен от Труман като основа за външната военна политика на САЩ и НАТО, е изложено как да се разпокъса СССР на 12 държави, всяка от тях неспособна да се защитава самостоятелно и икономически зависима от чужбина.

За да спасим Съветският съюз, ние трябваше да постъпим съвсем простичко... това е истината, това е последният извод, споделяна впрочем и от Андрей Дмитриевич Сахаров. Ние бяхме длъжни да създадем „ен” на брой 100-мегатонни бомби, да ги разположим близо до американското атлантическо и тихоокеанско крайбрежие, на дъното на океана, и ако американците ни нападнат, да взривим тези бомби, и тогава от САЩ няма да има и следа. Обаче тогава Сахаров бе овикан от академиците Капица и Там - “Какво си измислил, бе, Андре””? А той им отговаряше: “Иначе те нас ще ни смажат”. Което се и случи.

- Споменахте за пакта Рибентроп-Молотов (23 август 1939 г. – Бел. ред.), чиято поредна годишнина е наскоро. Според Вас принципно важно ли е да се спазва разбирането за историческия контекст на събитията и точността на фактите при политическата оценка на едни или други моменти от миналото?

- Само по себе си подписването на секретните протоколи Молотов-Рибентроп е абсолютно в канона на тогавашното международно право и няма никакво нарушение в този случай. Нарушени са само ленинските принципи на външната политика, което впрочем е отразено в постановлението на конгреса на народните депутати. Подобни секретни протоколи немците са подписали и с Литва, и с Естония. Англичаните също имат договори с немците към момента на подписването на пакта Рибентроп-Молотов, също и с италианците, и както вече казахме, и с японците.

В изказване на сесия на Върховния съвет на СССР Молотов аргументира предложенията си за необходимостта да се ратифицира този договор, като казва: “Ние нямаме избор”.

През юли 1939 г. англичаните и французите нарушават сключената военна конвенция със СССР, която все пак би могла да повлияе на немските действия. Сривът на преговорите в Москва по същество е покана към немците да изпълнят задълженията си към антикоминтерновския пакт - да подкрепят японската агресия от изток с агресия от запад; всичко това е било добре пресметнато от англичаните...

Фашисткият план “Вайс” - плана за нападение на Полша, включва завземане на Литва, по-голямата част от Латвия, или както казвали - “до източната граница на Курландия”. Ето така трябвало да започне войната с нас.

Затова е уместно да попитаме - а защо досега американците и англичаните не разсекретяват ключови документи за Втората световна война, за които нашето разузнаване бе осведомено? Защо обещават да го направят едва през 2045г.? Защото, за жалост, интерпретацията на историята, както е угодно, се превърна в обичайна практика за голямата политика... През 1984 г. президентът Роналд Рейгън намекна, че с десанта на съюзническите сили в Нормандия през 1944 г. е започнала най-важната страница от историята на Втората световна война.

Фактите обаче трябва да се разглеждат в целия им обем и пределно точно да си служим с тях. Когато работех в изследователския център на Комитета по информация, където подготвяхме документи - първо за Сталин, а после за приемниците му, аз бях приучен да се опирам само на факти и на документи. Изискването беше категорично - само една грешка в изписването на фамилно име, дата или цифра се наказва строго, а повторението на грешката се наказва с уволняване. Но как да си служим днес с подобни факти? Да речем действията на съветските войски в Афганистан дали са били само война на СССР с афганските метежници? Защо днес никой не споменава, че американците обучаваха муджахидините да боравят с оръжие и с други технически средства, снабдяваха ги със “Стингър”, които сваляха нашите вертолети и така господството ни по въздух бе сведено до нулата.

По времето на Кейси (тогава директор на ЦРУ) американците правеха снимки от Космоса за придвижването на нашите войски в Афганистан, включително до батальон, и после съобщаваха данните на муджахидините. Така че това не беше война на СССР с афганистанските метежници. Военните действия срещу законното правителство на Афганистан - тогава държавата бе кралство, започнаха през 1976 г. откъм Пакистан. Водеше ги Хекматияр. После през 1978 г. започна априлската революция на офицерите, които трябваше да бъдат разстреляни рано сутринта. Впрочем, списъците с имената на офицерите за разстрел те самите бяха получили или от брата на Амин (Иди Амин – бел. ред.), или от самия Амин, но не от Москва. А всичко, каквото сега пишат по този повод, е от лукавого.

Още нещо по повод обективното използване на фактите. През съветско време аз настоявах да се каже цялата истина за Катин, но същевременно и поляците да обявят истината за съдбата на 120 хиляди руски войници, които през 1920 г. попадат в плен при Пилсудски. По днешни данни 84 000 души са били убити, като само в един от лагерите загиналите са 22 000 души - тоест, повече отколкото в трите руски лагера. А сега казваме, че полската тема е закрита. За кого?

- Малцина знаят, че новият празник в Русия можеше и да не съществува, особено предвид Вашите думи, че “...следвайки Чърчиловата операция “Немислимо”, след Втората световна война, на 1 юли 1945 г., трябваше да започне Третата, и основната ударна сила срещу съветската армия трябваше да са ... отново немците”.

Има ли документи, потвърждаващи този факт?

- През март 1945 г., скоро след като Сталин спасява американците и англичаните от големи неприятности на фронта в Ардените, Чърчил пише на Сталин в телеграма, че ореолът на тази руска постъпка ще се запази през вековете, а потомците ще ценят подвига високо. Но също през март Чърчил дава заповед да се събере трофейното оръжие, да се складира прецизно, понеже може да послужи в бъдещата война срещу руснаците. Той дава и заповед на своите началник-щабове да разработят операцията “Немислимо”, според която войната срещу СССР наистина трябва да започне на 1 юли 1945 г. Предвижда се участието на 110 дивизии - американски, британски, полски, канадски и т.н., плюс десет немски дивизии. Англичаните всъщност ги интернират, били настанени в Южна Дания и в региона Шлезвиг-Холщайн, неразформировани, с оглед на това, че впоследствие, при новата война, немците да разполагат с около 40 бойни части.

Целта на операция “Немислимо” била да нанесе тотален удар по Съветския съюз, така че той да се подчини на волята на САЩ и Великобритания. Англичаните дълго отричаха, че Чърчил е давал подобни заповеди, твърдяха, че това било контрапропаганда на СССР, но през 1988 г. изненадващо предадоха на Русия копия от заповедите и плановете за операция “Немислимо” и дори ги публикуваха в пресата. Доколкото разбирам, Сталин не е видял тези документи, но разузнаването е доложило, че се разработва подобна операция. Затова Сталин предупреждава Жуков, а по-късно и Соколовски, да са готови за евентуално нападение от Запада.

Една от причините за берлинската операция на съветските войски през 1945 г., която заплащаме с толкова загуби, е стремежът да се попречи на предполагаемото осъществяване на “Немислимо”. И капитулацията на немските войски в Реймс също е част от този план. В Реймс пристигат нацистките генерали Йодл и адмирал Фридебург по директива на Дьониц (от 30 април до 23 май той е начело на германската държава и главнокомандващ въоръжените сили на Германия). Генералите съобщили, че войната на запад е прекратена, а войната срещу СССР ще се води до последния патрон, като западният фронт ще замени немският източен фронт.

- Вие дълго време работихте като посланик на СССР във Федерална република Германия. Кажете какви са днешните проблеми на Германия със страните членки на НАТО и на ЕС? Русия трябва ли да заложи на германо-американските противоречия?

- И досега немците са сериозно задължени на САЩ и Европа. Практически те продължават да изплащат репарации. 40 % от бюджета на днешна Европа се образува от немския принос. Ако ги сравним с репарациите, които трябваше да изплащат по Версайския договор, преизчислени към днешния курс, тези от Версай са два-три пъти по-малко, отколкото средствата, които Германия вложи реално за финансиране на натовските структури. Шрьодер се опита да ги приравни към вноските на Франция и другите страни от НАТО, чиято сума е определен процент от съответния БВП. “Не. Остава си, както е било!” - беше отговорът, който получи Шрьодер. И най-активни в съблюдаването на статуквото бяха англичаните, които смятат, че и за в бъдеще е редно да доят немската крава. А пък военният контингент на Германия след обединението е по-малък и от френския.

Идеята за Общия пазар също е невярно представена. Французите обвързаха съгласието си за създаване на западногерманска държава през 1947 г. с участието й в структури като Евратом, Обединение за въглища и стомана, Общоевропейски аграрен пазар... В резултат Германия всъщност плати за реформирането на селското стопанство на Франция, Италия и други европейски страни чрез споменатите структури. И продължава да го прави и сега. Немците и досега са против еврото и смятат, че въвеждането му бе голяма грешка, понеже цените се покачиха поне с 30 %. Немците загубиха икономическата си гъвкавост.

Преди Китай Германия бе страната номер 1 по износ в света, те можеха да използват марката като икономически лост, а сега в зоната на еврото това е много-много по-сложно, защото американците ги заливат с евтини долари, въпреки че общото количество “гущери” в обращение по света надхвърля 2,5-3 пъти националното богатство на САЩ.

Американците поначало разглеждат Обединена Европа като икономическа база на НАТО, документ в такъв дух бе публикуван от Кенеди и Аденауер. После тази база излезе от американската опека, въпреки че и до днес остава под влиянието на САЩ чрез лицензионните и прочие структури.

Американците никак не са доволни от факта, че трябва да използват военните си бази в Германия с изричното съгласие на германското правителство. Затова ги пренасят в Полша, Румъния и България, или в Словакия. А базите в България и в Румъния са извън суверенитета на страната и значи американците могат да ги използват срещу когото си поискат, без да питат никой. Същото е и в Грузия, Азърбайджан и Узбекистан.

В своята политика Русия трябва да отчита противоречието между Германия и САЩ, но може ли да заложи на него?.. Това е повече въпрос на миналото.

Една индийска пословица казва, че който свири на хлабава струна, чува фалшива музика. Ние трябва да заложим на своите струни, и то добре настроени, и едва тогава може да се надяваме на успех, както и на позитивни резултати за държавата ни.

- Защо СССР пропусна финансовата изгода при решението за обединяване на двете германски държави и извеждането на своите войски от там? А и досега немците поставят пред нас въпроса за пренасянето на ценностите...

- ...Значи пак да говорим за Горбачов... По този повод толкова го ругах, цитирах конкретни цифри... На Горбачов му казвах, че устните ангажименти, нератифицирани от американския сенат, нямат задължителна сила за бъдещите президенти, а той с пренебрежение отвръщаше “Ти си песимист!”. Казвах му, че има доста примери как САЩ не си изпълняват ангажиментите, ратифицирани от техния сенат...

Всъщност основната заслуга на американската политика след войната е в това, че САЩ я превърнаха в продължение на войната с други средства; Клаузевиц казва, че войната става толкова по-войнстваща, колкото повече се политизира... Извеждайки руските войски, ние оставихме в Германия ценности за трилиони, така че спокойно можеше да искаме милиарди. Да речем по времето на Ерхард (канцлер на ФРГ в годините 1963-1966 г.) ни предлагаха - срещу съгласието за обединяване на Германия - 125 млрд. марки. Днес това е най-малкото два пъти повече. А при Горбачов получихме всичко на всичко 14 милиарда, за изграждане на казармите, но половината от тях бяха разграбени.

Във връзка с пренасянето на ценностите от Германия направих доклад за Пергамонския музей преди две години, в който сложих точката над всички немски „i”-та. Те ограбиха и унищожиха 200 миллиона руски книги, а пък искат да им върнем някаква библиотека. Така че според мен трябва да се каже: “Дори да бяхме изнесли от Германия всичко, от флейтата на Фридрих Втори до последния ръждив пирон, пак нямаше да запълним и частица от щетите, които вие ни нанесохте. Това не бе войнишки грабеж, това бе вашата държавна политика, целяща да лиши руския народ от минало и следователно и от бъдеще”.

- Доскоро се носеха слухове, че под формата на помощ за дружеските партии КПСС изнася на запад “златото на партията”. Истина ли е това, Валентин Михайлович, или...

- ...естествено, че е налудничаво. Мога да ви разкажа следното за “златото на партията”. При мен дойдоха швейцарски банкери, които много ме уважаваха след едно изказване в Базел. На сбогуване ми подариха златен франк. Аз, разбира се, им благодарих и веднага позвъних на шефа на ЦК на КПСС Кручин. “Подариха ми златен франк, на кого да го предам?” - питам аз. Той изпрати човек със съответна записка, на която бе фиксирано предаването на франка, посочен бе еквивалентът му в рубли и т.н. Ето това е всичко, което зная за “златото на партията”.

А по повод помощите на приятелите от другите страни... През войната бе създаден фонд на дружеските партии, които ни оказваха материална помощ - даваха ни пари за закупуване на храни, на медикаменти... Така че ако пресметнем какво сме получили, благодарение на активността на нашите приятели по време на войната, и какво сме им върнали след нея чрез създадения “Фонд за солидарност”, цифрите са доста различни.

Във “Фонда за солидарност” внасяха пари всички социалистически страни, но вноските бяха мизерни, приносът на СССР бе 12 милиона. И тези пари отиваха за заплащане на пътните разноски на нашите приятели, когато ги канеха у нас, и за лечението им тук. Тези пари се използваха и за мероприятия от сорта на празничен юбилей на вестник “Юманите”, на “Унита”. А също така за почивка на партийните ни делегации от Министерски съвет или от Върховния съвет. Когато дойдох на работа в ЦК и завеждах Международния отдел, веднага забраних подобни пътувания. За последно бе платено от този фонд почивката в Гърция на Назърбаев и семейството му, въпреки моите протести.

- Вярно ли е, че Вие сте били текстописецът на Хрушчов?

- Да. Той ни поръча на мен, на Трояновски и на Лебедев да напишем изказването му през юни 1961 г., по повод 20-годишнината от нападението на Германия над Съветския съюз. На двайсети ме повикаха в ЦК и ми казаха: “Утре трябва да е готов текстът на изказването на Никита Сергеевич”. На сутринта пристигна Хрушчов. Ние му изчетохме текста и той го хареса. “И досега съществува мнение, че нашите загуби през Втората световна война са 14 милиона души, 7 милиона - цивилно население и 7 милиона - военни. Но това не е вярно...” - казах му аз. Хрушчов ме попита: “А колко са всъщност?” “Според моите изчисления са повече от 23 милиона души, но няма точни данни. Нека си послужим с израза “повече от 20 милиона...” След това стана популярна фразата “повече от 20 милиона”.

- Вярно ли е, че Рудолф Хес е бил убит?

- Да, той не се самоуби, убиха го. А би могъл да ни каже нещичко за “аферата Хес”, понеже имаше контакт със сина си... Впрочем, докато бях посланик на СССР във Федерална република Германия, работех за възможното освобождаване на Хес.

Той, разбира се, лети до Англия по заповед на Хитлер, дори го е казал на американския полковник, малко преди да го удушат. Дежурният полковник в Моабит го попитал: “Но все пак не е било Ваша лична инициатива да летите за Англия?” А Хес отвърнал: “Нима сте толкова наивен да си мислите, че това става без знанието и съгласието на фюрера?” А го удушиха, за да не говори. И досега всичко си остава засекретено.

- Вярно ли е, че веднага след оставката Горбачов избягвал да се среща с Вас?

- Да, вярно е. Това беше в института на Бар (Егон Бар, министър-председател на Германия. - Бел. ред.), който се занимава с анализ на световните проблеми и сигурността. Михаил Сергеевич постави условие, че ще пристигне, ако не съм сред присъстващите. Не искаше да се среща с мен. Брант (Вили Брант, от 1966 до 1974 г. канцлер на ГФР) каза, че съвестта му не била чиста. Сигурно е така, но Михаил Сергеевич не от тези, дето ще се покаят...

Интервю на Лев СИРИН,

“Фонтанка. ру”