РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТ ПОЛОВИН ДУМА!

Людмил НЕДЯЛКОВ 2015 - Брой 7 (2015)
Печат

• Управленски мир и политически роботи

Голям човек е дакелът!”, казваше един от героите във филма „Топло”. Днес можем да добавим, че и роботът е голям човек. В хумористичната рубрика „После” (в. „Сега”) бе публикуван фейлетонът на Весел Цанков „Животът ни като виц”, в който авторът подрежда в причинно-следствена връзка три информации. Първо, за изпитанията във ВМС на САЩ на робот-пожарникар; второ, за разпространяваните у нас слухове, че американците оглеждат Варна „за нещо си”; трето, за това, че пожарникарите се стягат за протест срещу предстоящите съкращения на незаетите щатове в и без това оредялата им служба.

И тъй като в нашия глобализиран свят всички явления са свързани, авторът очертава и съответната събитийна верига: американците изпращат у нас робот, уж да гаси пожари, а на предстоящите местни избори той става кмет на Варна. На следващите парламентарни избори създадената от „тенекиения” политик „Партия на съвсем стабилното търпение” (ПССТ) вкарва в парламента 121 депутати и роботът пожарникар става министър-председател. Президентът, който според някои по това време ще е бивш пожарникар, работи чудесно със своя колега робокоп и с доминирания от неговата ПССТ парламент. В резултат в България царят „управленски мир и любов и разбирателство от половин дума”... А проблемът с протестите на истинските пожарникари се решава още днес, като съкратените биват насочени към митниците, където се търсят нови митничари с неизкривени от занаята „ценностни ориентации”. Казано по-просто, още не усвоили тънкостите на корупцията... Нарисуваната от Весел Цанков хипотеза обаче съвсем не е неосъществима. Точно така се разви политическата кариера на редица наши преходни политици, начело с Бойко Борисов, с тази разлика, че не всички имат толкова героично минало като него.

Не звучи ли също толкова анекдотично, че днес земеделец оглавява Военното министерство, а пък адвокат – Министерство на икономиката? С какво повече е заслужил поста президент Росен Плевнелиев, когато лично Борисов му издърпа ушите вечерта след президентските избори и поръча да му топли стола до следващите президентски избори? Друг е въпросът, че Плевнелиев толкова „загря” този стол, че яйцата, на които се насади, трябва да са станали запъртъци! Както е известно, Плевнелиев е голям почитател на електронното правителство. Такова няма и до днес, но той беше назначил дори служебен министър на електронното правителство. И тогава, и днес обаче, чиновниците от различните административни равнища си остават господарите на рекета и размотаването на граждани. Сменят се персоните, „лошите навици” остават. Решението на този проблем е очевадно: пълна роботизация на управлението, която да включва и премиера, и президента, и съда, и прокуратурата. Те и без това се управляват дистанционно от Брюксел и Вашингтон, а по-непосредствено – от съответните западни посланици в София. Нарежда им се да саботират „руските” енергийни проекти и те изпълняват като роботи. С тази разлика, че Росен Плевнелиев го прави с нескрита радост, а Бойко Борисов – със „загриженост”. Дори недоумява пред американските бизнесмени, че на Турция е позволено да има руски ядрени реактори, а на България това се забранявало. И кани „Уестингхаус” да дойде като инвеститор на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, а не като продавач на технология с държавни гаранции! Според собствения му вицепремиер Румяна Бъчварова, Борисов е спрял лично три руски енергийни проекта, последният от които „Южен поток”, но бащата на породата „българско овчарско куче” моли Турция и Гърция да не ни заобикалят с „Турски поток”. Тоест, да се съгласят на наша територия да има едно „хъбче”, от което и ние да точим газ, остава само ЕК да убеди Путин и „Газпром”, че „Южен поток” не е мъртъв. Но руснаците вече съгласуваха с Турция сухопътното трасе на газопровода „Турски поток”, по който на първо време ще текат 47 млрд. куб. м руски природен газ. Както се вижда от схемата, публикувана във в. „Миллиет” (10.02.2015), 180-километровият газопровод няма да минава през България.

Тези количества природен газ можеха да протичат през България, ако проектът не беше провален с дружните усилия на Вашингтон, Брюксел и София. Сега мечтата на Борисов и компания е с 2,2 млрд. евро от ЕС на българска територия да има поне едно „хъбче”, към което да тече руски и азерски газ от Турция. Що се отнася до цената, нея ще я определя Турция и със сигурност ще ни излезе по-скъпо, отколкото ако беше реализиран „Южен поток” през България. Но както се пее във филма „Белоруската гара”: „Мы за ценой не постоим”... Ако и тогава русофобите от управляващото мнозинство, включително тези от ПФ, питат защо плащаме най-скъпата газ в Европа, значи са изгубили всякакво чувство за срам. Днес плащаме по-скъпо от Германия, понеже не участваме с нищо в разработката на газовите находища в Русия, а и стоки не изнасяме там заради наложените от ЕС санкции. Утре ще плащаме още по-скъпо, понеже ще купуваме газта от Турция. Дотук ни докара „политическият елит”, спазвайки безпрекословно наставленията и на Вашингтон, и на Брюксел. Не действаха ли поредица български правителства през изминалите 25 години като роботи или зомбита на Запада? Какво избираше българският гласоподавател за президенти, депутати, кметове и общински съветници? Хора или роботи? Нещо по-лошо, гласуваше за една алчна политическа пасмина, която е колкото корумпирана, толкова лесно управляема отвън. И която „прослави” България като най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. В замяна американските визи и шенгенските бариери остават, понеже не сме изпълнили всички условия. Всъщност пътят към Европа минава през Вашингтон. Защото и Брюксел, подобно на София, е на дистанционно управление от американската администрация.

Разбира се, в Европа има и изключения на национални равнища. Например Австрия, Гърция, Чехия, Словакия и Унгария се опълчиха на новите санкции срещу Русия, позовавайки се на своите национални икономически интереси. Значи можело и така да се членува в НАТО и ЕС. Сякаш окуражени от съпротивата на малките страни, лидерите на Германия и Франция също започнаха да се дистанцират от авантюрите на САЩ. Доказва го последната визита на Меркел и Оланд в Киев и Москва, разговорите им на четири очи с Путин и изявленията след това, че „ЕС ще изгражда сигурността на Европа заедно с Русия, а не против Русия” (като израз на растящото безпокойство на Германия от намеренията на САЩ да доставят тежко въоръжение на хунтата в Киев).

По този повод руският вестник „Експерт”(5 февруари) обясни защо Западът няма да въоръжи Украйна. Според „Експерт” НАТО няма да достави летални (смъртоносни) оръжия на Украйна, въпреки призива на президента Петро Порошенко. „Защото това ще доведе до прекъсване на преговорите за мир и до ескалация на конфликта: сценарий, който не отговаря на интересите на никоя от страните, с изключение на Киев”. Причините, според „Експерт”, са няколко. Първо, неблагоприятният за Киев развой на сблъсъците между сепаратистите и армията на Украйна (особено изгубената битка край летището на Донецк). Второ, провалът на новата вълна на мобилизация, показал, че украинският народ не желае да бъде въвлечен в гражданска война. Точно след този провал Порошенко се обърна към Запада с молба за доставки на тежки оръжия и заяви, че не се съмнявал в решението, което САЩ и другите западни партньори ще вземат – да доставят тежки оръжия на Киев. Според „Експерт” обаче Западът храни сериозни съмнения по този въпрос. Той напомня противопоставянето на френския министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан и на германския канцлер Ангела Меркел преди това. Очевидно между позициите на САЩ и ЕС има различия, като позицията на ЕС спрямо украинската криза е по-гъвкава. Разбира се, в САЩ има редица влиятелни привърженици на въоръжаването на Киев с тежки оръжия. Барак Обама бе упълномощен от Конгреса на САЩ да извърши оръжейните доставки в рамките на „Закона за подкрепа на свободата на Украйна”, но Белият дом не изглежда да бърза да приложи това си право. Първо, от една страна, подобен акт би допринесъл за ескалацията на конфликта; и второ, би торпилирал процеса на преговори; трето, доставките на тежки оръжия на Киев са против интересите на САЩ и Европа, които и без това не съвпадат изцяло.

„Европа, пише „Експерт”, иска да замрази конфликта, докато Вашингтон би предпочел да го поддържа на ниско ниво на интензивност. Каквото и да е, за реализирането на едната, както и на другата програма, трябва Порошенко да признае едно „локално поражение” (в Дебалцево) и да приеме да преговаря със сепаратистите. Нещо, което той отказваше да направи. Разбира се, признаването на поражението е рисковано, но американците, както и европейците, изглеждат убедени, че сепаратистките бойци няма да се възползват от това, за да лансират атака на Север и Запад. От своя страна, Владимир Путин, който вярва във федерализацията на Украйна, въпреки всичко ще подкрепи идеята за една унитарна Украйна. Досега той не реагираше на доставките на нелетални американски оръжия за Украйна, но ако там се появят западни тежки оръжия, Кремъл ще бъде принуден да „ребалансира огневата мощ на страните”. Тогава ще станем свидетели на „гореща” война, „която не е в интерес на никоя от страните, с изключение на Киев”.

Прави впечатление, че винаги, когато „доброволците” и „антитерористите” от Националната гвардия на Украйна бъдат хванати в котел от опълченците, президентът Порошенко писва за помощ и Западът подхваща поредните „мирни преговори”. Преговори, на които Украйна бива представена от хора без никаква власт като бившия президент Леонид Кучма. Веднага след като се подпише поредното споразумение, то започва да се нарушава тъкмо от киевската хунта. Днес „новото” е, че още преди да са започнали преговорите в Минск, украинската армия обстреля с ракети Донецк и подпали химическия завод там. Ясно е как Киев ще използва и евентуалните бъдещи „мирни” споразумения. Но „Украйна не е само Украйна”... Тоест, случващото се в Източна Украйна е следствие и на чужда, преди всичко американска намеса.

Как подобни провокации се отразяват в роботизираните и „политически коректни” български медии от така наречения мейнстрийм? Естествено, без да се посочват конкретните виновници за възобновяването на стълкновенията и техните евроатлантически ментори. Все едно че опълченците са започнали да обстрелват собствените си домове и близки, за да обвинят „миролюбивия” Киев в нарушаване на споразуменията. Нещо повече, сочат се цифри за 50 000 убити (по данни на германското разузнаване) и стотици хиляди бежанци, без да се каже какъв е етническият им произход и „майчиният език”, на който говорят.

В предаването „Свободна зона” на „TV плюс” (9 февруари), водещият Георги Коритаров, с оповестения вече псевдонима „Алберт”, изрече ннещо, от които би почервенял самият Гьобелс: „Героичният украински народ води борба с нацисткия режим на Путин”. А „героичният” украински народ гори повиквателните и бяга в съседните страни, за да не участва в разпалената от Вашингтон и Киев гражданска война, наричана „антитерористична операция”. Съвсем уместна бе препоръката, която един от зрителите отправи към бившия наемник на радио „Свободна Европа” „Престанете да се занимавате с политическа проституция!”. Нека отбележим обаче, че подобни жреци на свободното слово биха възхвалявали със същия апломб и султан Абдул Азис, както и тогавашния управител на Дунавския вилает Митхат паша: „Митхат паша, блага душа!” Ето защо не говорим за нуждата от роботизация на българските основни медии: тя отдавна е факт! Пази, Боже, от българин, кога се погърчи и от циганин, кога се потурчи!” - казвали у нас по време на „онова присъствие”. Заменете думата „погърчи/потурчи” с „европеизира” и ето ви вече в 21 век...

Независимо от резултатите на преговорите в Минск, опасността от голяма, и то „гореща” война в Европа не е преминала. И този път българските политици очевидно няма да оставят България извън пожара. Въпреки успокоителните тиради на бивши и настоящи министри на отбраната, на вътрешните и външните работи, България става фронтова държава и мишена на ответния удар на Русия.

Колкото и да се представя за нещо рутинно, развръщането на натовски команден център в София е част от подготовката на западната военна агресия срещу Русия. Същото важи и за американската система за ПРО, която уж щеше да поразява ракетите на Иран и Северна Корея...

Разбира се, за киевския режим няма да се сражават нито американци, нито британци, нито германци или французи. За българите, не сме толкова сигурни... Великите западни сили, особено „най-демократичната” от тях, наистина са готови да се сражават за Украйна до последния украинец...