Минските договорености КРАТКА ПАУЗА ЗА УКРАЙНА

Ростислав ИШЧЕНКО президент на Центъра за системни анализи и прогнози 2015 - Брой 8 (2015)
Печат

Минските преговори в „нормандския формат“ се състояха. Докато в „неясния формат“ не постигнаха нищо. За Украйна те практически повтарят Минск-1 в далеч по-лош вариант.

Киев трябва да изпълни като минимум всички поети задължения (дори да съгласува действията си с опълчението), преди да може да установи контрол над границите.

И ако постигне това, едва ли има съмнение, че “украинските граничари”, които ще контролират граничните пунктове, ще бъдат от граничните служби на ДНР и ЛНР.

Считам, че Киев няма да изпълни и настоящите споразумения, доколкото обяви за неприемливи дори ония условия, които бяха регистрирани в първото споразумение от Минск (септември 2014 г.) и отказа да ги изпълни. Самият отказ на Порошенко да преговаря с опълчението и назначаването на пенсионера Кучма за посредник са ясно свидетелство за това. За да се договаряш с някого, трябва да разговаряш, нали? Ако Киев не желае да разговаря с ДНР и ЛНР, очевидно не иска да се постигне договореност.

Впрочем, киевските власти не крият, че изискват от опълчението безусловна капитулация, но понеже не могат да я постигнат със силата на оръжието, настояват Русия да я наложи. Което си е още един нонсенс. Защото за Русия – която въпреки сериозните си политически и икономически затруднения, почти цяла година подкрепя борбата на населението на Донбас за гражданските му права – това би означавало да се съгласи да предаде хората, които защитават не само себе си, но и самата Русия, на един режим със съмнителна легитимност и несъмнена престъпност. Меркел и Оланд, разбира се, могат да симулират, че на преговорите присъства обединеният Запад, но в действителност те не представляват дори Евросъюза.

Цялото френско-германско влияние свършва там, където започват интересите на САЩ, прокарвани от ония източноевропейски страни, които граничат с Украйна и Русия (които никога не са се възползвали от “добрата възможност да замълчат”) и с активната подкрепа на Великобритания. Отсъствието на масата на преговорите на Съединените щати, които официално дезавуираха слуховете, че канцлерката и президентът изпълняват съгласувана (с официален Вашингтон) посредническа мисия, приравни двамата европейски лидери до нивото на Кучма: не е ясно кой и с какви пълномощия е тръгнал да се договаря за уреждане на кризата, върху развитието на която изобщо не е в състояние да повлияе. Накрая, Путин и Порошенко не могат да разговарят за нищо. Русия и Украйна не са в състояние на война, Москва и Киев нищо не могат да урегулират.

Украйна може да бъде една от темите на преговори с Москва, но тези преговори трябва да се водят с Вашингтон, а съдбата на Дебалцево Порошенко трябва да обсъжда със Захарченко и Плотницки. Но ако трима ангажирани политици летят до Минск, това със сигурност не е за да се снимат с Порошенко, или да доставят на Лукашенко удоволствието да поучаства в съдбовни за света решения, макар и косвено. (Както Техеранската конференция през 1943 г. вписа Иран, по това време второстепенна държава, от две години окупирана от СССР и Великобритания, в историята на Втората световна война.) Но в Техеран тримата големи се събраха (както лидерите на Русия, Франция и Германия сега в Минск) не за да вдигат престижа на шаха, а защото там е било по-удачно.

И така, няма с кого и за какво да се говори.

Противоречията от Минск-1 не са отстранени

Напротив, и в руско-американските, и в киевско-донецките конфронтации ситуацията само се изостря, позициите на страните стават все по-непримирими. Киевските “журналисти” и “експерти”, разбира се, сигурно ще изтъкват, че целта на Путин е да наложи федерализация на Украйна и както твърдят, да блокира с помощта на Донбас украинската политика към “евроинтеграция”. Те и не искат да разберат, че тази политика и сега е блокирана от самата Европа и че за Русия е смешно да разходва средства и усилия за нещо, което се случва от само себе си, без нейно участие.

Онова, което на първо място не устройва Русия, е присъствието на собствените й граници на нацистки режим, дори и “балансиран с Донбас”. Нацистка, русофобска Украйна, ориентирана за война с Русия, не може да съществува. Ако един Саакашвили създаде на Русия много проблеми в малка страна като Грузия, а на четвъртата година от властването си успя да започне война, какво да кажем за Украйна, която има над 1 000-километрова лесно достъпна граница с Русия и славянско (неотличимо от руското) население, наброяващо до началото на конфликта една трета от населението на Русия!

Това означава, че Путин не може априори да подкрепя каквото и да било споразумение, което да удължава съществуването на киевския режим. За това няма нито условия, нито възможности, нито необходимост. Тогава кому бяха нужни многобройните часове на бдение, доклади, меморандуми, точки и др? Прекратяването на огъня така и не бе постигнато. Около Дебалцево се водят боеве, Луганск е под обстрел, Десният сектор се заканва да продължи войната и дори възнамерява да извади една трета от армията (17 териториални батальона) от подчинение на Министерството на отбраната. И най-важното – никой не се съмнява, че това може да стане. Тези неща, които са ясни на десетки блогъри, са още по-ясни на лидерите на суперсилата.

Така че

не от скука Путин отлетя за Минск

и прекара там една безсънна нощ в не особено интересна компания.

Интересът на Киев е ясен: той загуби поредната военна кампания, затова му е необходима глътка въздух, за да възстанови боеспособността си и да опита още веднъж. Интересът на ЕС също е ясен: те разбраха, че са пресолили манджата и утре пожарът може да дойде при тях, но не могат открито да се противопоставят на САЩ, които ги въвлякоха в тази самоубийствена украинска история. Трябва им някой, който да ги извади, като пожертва за това собствените си интереси. Оказва се, че това може да бъде само Русия. Затова се отправиха да преговарят с Путин. Те разбраха, че ЕС няма да получи Украйна, за нея се бият Русия и САЩ. А самият процес на противоборство разрушава Европа много по-бързо от сериозните проблеми между Вашингтон и Москва. Слабите винаги умират първи. Първа се оказа Украйна. Сега е ред на Евросъюза. Временното урегулиране ще позволи на ЕС, дори да не реши проблемите си (едва ли са се надявали, че Путин ще им подари победата си), да отсрочи окончателния крах на Украйна и докато тя продължава да гори, да получи малко време, за да потърси пътища за спасяване на Европа.

А какво получават Русия и Донбас?

На първо място, когато намеренията и целите на опонента ви са напълно ясни, а те не биха могли и да бъдат други, лесно и приятно е да се води играта, дори 16 часа непрекъснато да си говорите празни приказки. На второ място, трябва да припомним, че през януари именно Киев наруши примирието; киевските власти подготвиха офанзивата и дори предварително обявиха периода между 15 и 20 януари като най-вероятното време за начало на военната си операция. Опълчението посрещна киевската армия на противоход, разгроми ударните й групировки, подобри позициите си, но претърпя значителни загуби и не постигна разпадането на фронта.

Киев разчиташе на Богоявленските студове за осъществяване на блицкриг. Ала започна пролетно размразяване. На юг зимният период е с постоянни температурни промени и не е най-добрият сезон за сериозни боеве.

На трето място, след поредното й поражение, киевската армия започна бързо да се разлага. С всеки изминат ден намалява кадровият й състав. Новомобилизираните бързо се поддават на настроенията на окръженци и пораженци. Когато всяко настъпление завършва в „котел”, доверието на войската в щаба пада до нулата. Накрая, особено когато няма активни бойни действия,

протяжната война води до загуба на вяра в постигане на победа

както и до разпространението на антивоенни настроения в армията и в обществото. Четвъртата мобилизация вече е осуетена; в Киев започнаха да ловят мъже, от 20 до 60-годишна възраст, по магазини, офиси, предприятия. Такъв контингент, събиран с полицейски акции за пушечно месо, не само няма да воюва, но ще ликвидира онова, което е останало от дисциплината и боеспособността.

На четвърто място е влошаване на социално-икономическата ситуация в Украйна на фона на изостряне на фракционните борби в редиците на властта. Вината за всички провали (и на фронта, и в тила) ще отнесе Порошенко. Днес всички говорят за

неизбежност от преврат в Киев

Нещо повече, за преврат говорят поддръжници на властта, дори поддръжници на Порошенко не крият опасенията си за неговата съдба.

На пето място е допълнителният фактор – нацистките бойци, които вече се инфилтрират в редовните армейски части, не са само в доброволческите батальони и Десния сектор. Нацистите откровено смятат, че Порошенко и Коломойски, Яценюк и Турчинов, Тимошенко и Кличко съвсем не са техните нацистки водачи, макар да издигат нацистки лозунги. Те не искат повече да бъдат използвани за пушечно месо от “оранжевата” олигархия. Смятат, че е дошло време сами да вземат властта. Това е друг рисков фактор, не само за Порошенко, но и за целия елит на статуквото. Ситуацията е такава, че властта няма сила да ги озапти, защото няма на кого да се опре; но нацистите вече са готови да стрелят срещу властта.

Елитът на статуквото е в омагьосан кръг

Опитва се да търси изход в ожесточаване на репресиите, какъвто е случаят с журналиста Руслан Коцабой, но губи подкрепа и увисва.

Накрая, преговори с опълченците с участието на Русия ще доведат до поредната дестабилизация в Киев. Различни елитни групировки започват да се страхуват, че вътрешните им конкуренти могат да получат в хода на преговорите преимущества, и че ако Русия даде подкрепа на някой (например Порошенко) в замяна на правилно поведение, този някой може рязко да се засили. За да не се случи това, опонентите на Порошенко – от средите на депутатите и военачалниците, до Яценюк и Турчинов – правят всичко възможно, за да провалят постигането на споразумение.

В този контекст Русия показва добра воля.

Бавно, но сигурно получава от световната общност легитимация за новите геополитически реалности, без да поема риск, тъй като от самото начало е известно, че още на следващия ден договореностите няма да бъдат изпълнени. Което развързва ръцете на опълчението.

Това означава, че Русия получава най-голямата награда - политическата. В съзнанието на европейските политици и в общественото мнение на страните-членки се утвърждават постигнатите (както и бъдещите) победи на Русия. А Европа започва да се чувства уморена от неадекватността на Киев.

Напоследък се добавя и още един страх: че украинците ще разрушат не само собствената си икономика, но и уютния европейски дом. Така всички предимства от дори формалното и вероятно краткотрайно примирие в украинския конфликт ще са от полза за Русия, докато за Съединените щати

остава почетното право безмислено да продължават да финансират киевския режим

който не само не е в състояние сам да се сдържа, но дори с американски пари не е способен да води война.

Ето защо САЩ се противопоставят на всяко мирно споразумение и от март 2014 г. последователно блокират всеки опит да се договорят условия дори за един временен, макар и нестабилен компромис. На тях не им трябва ситуация, в която ще харчат милиарди за поддържането на нацисткия режим в Киев, а пък този режим да не може да върже ръцете на Русия... Ако този режим не е в състояние да се бори, значи трябва да се провали с най-голям трясък.

Само наивните киевски “eвроинтегратори” и московските либерали вярват, че САЩ няма да изоставят Украйна, че искат да я превърнат във витрина и пример за Русия. Ха, ха, значи затова унищожиха основите на държавата, доведоха на власт нацистки бандити, организираха опустошителна гражданска война.

Само тези примери са достатъчни за днешното поколение руснаци да разлюбят завинаги “ценностите на свободния свят”.

Ако отношението „цена - качество“ престане да устройва Вашингтон - най-проамериканският режим изчезва, и Америка повече няма да харчи парите си за него. Сериозните наблюдатели спорят не дали ще се възобнови войната в Украйна, а след колко дни или седмици ще се случи. Според военните експерти най-подходящо е през май да се подновят бойните действия, когато е сухо и пътищата са проходими. Политиците смятат, че събитията ще експлодират по-рано. Преценката им се основава на динамичното развитие на напрежението в Киев, където Порошенко възнамерява да обяви военно положение. Публиката обаче е в очакване на свалянето на Порошенко, а нацистите се готвят за чистка на останалата опозиция – дори само на заподозрените в нелоялност – по най-жестокия сценарий.

Всяка дестабилизация в столицата ще отключи ефекта на доминото, както се случи с Янукович, който за един ден загуби всичко и системата му изведнъж се разпадна. Но понеже украинското политическо пространство е прочистено толкова качествено, че всяка смяна във властта ще изтласква нагоре все повече и повече бесни нацисти, всяка дестабилизация в столицата ще означава засилване на войната.

Иска ни се да вярваме, че киевският режим няма да бъде в състояние напълно да затвори границите, така че поне част от хората ще успеят да се измъкнат в последния момент от ада, в който властта се готви да превърне и останалата част на страната, която досега не бе засегната от боевете. Но когато войната стигне до улиците на Киев, жителите на Донецк, Горловка, Луганск и други градове, вече няма да умират. И това е може би добрата новина...

Превод д-р Радко Ханджиев

politikus.ru