РАЗКОЛЪТ В НАШЕТО ВРЕМЕ

Леонид РЕШЕТНИКОВ 2015 - Брой 9 (2015)
Печат

• “Ако престанем да сме алтернатива на Запада, ще бъдем победени и ще изчезнем”

Директорът на РИСИ Леонид РЕШЕТНИКОВ в интервю за “Литературная газета” пред Олег НАЗАРОВ


- Леонид Петрович, миналата година руският народ и част от елита показаха как трябва да се защитава националния интерес в ситуация, когато партньорите противодействат на нашия стремеж към независим курс в международен план...

- От това последва и най-важният урок - Русия е длъжна и занапред твърдо и последователно да отстоява позициите си. Ако се откаже, последиците ще са твърде тежки.

Миналата година говорих пред аудитория във френската военна академия. След доклада при мен дойде бившият министър на отрбаната на Франция и каза: “Като Ви слушах, разбрах колко е прав Хенри Кисинджър. Той казва, че трябва да спрат опитите руснаците да бъдат превърнати в европейци. Те имат друг манталитет. Трябва да разделим Русия на части”.

Подобна позиция се озвучава рядко, но тя съществува повече от век. Защото разколът на СССР не им беше достатъчен.

 

- Върху Русия се стовариха санкции от целия “цивилизован” свят. Инициаторът се знае.

- Да, инициаторът не се крие. Обратното, размахва бравурно подвизите си. Американците добре разбират, че възраждаща се Русия е опасен конкурент във военната, в политическата, в икономическата и в културната сфера. По същество Русия е цивилизационен конкурент на САЩ.

Президентът Путин направи много в интерес на сътрудничеството със западните страни. Американските и европейските компании сключиха изгодни договори с Русия. Но след мюнхенската му реч Западът зажадня за смяна на “режима”.

Путин обаче заяви само едно - че Русия е европейска страна, открита за сътрудничество със Запада, при условие, че запазва своята независимост. Западът прие тези думи като предизвикателство, като непослушание. Аха, значи Русия пак надига глава! Та нали я унищожихме!.. Един от бившите директори на ЦРУ пристигна в Москва в началото на 90-те години и прекоси с маршова стъпка Червения площад - все едно е победител.

Западът си бе въобразил, че с руснаците е свършено. И изведнъж, поваленият конкурент се изправя.

- До каква степен днес ръководителите на Евросъюза са зависими от САЩ?

- Вашингтон разполага с големи възможности за шантаж над държавните ръководители на Европа. Разполага с компромати за всеки, спомнете си съдбата на известния френски банкер Доминик Строс-Кан. Той наруши правилата на играта и бързо-бързо го сложиха на място. И не става дума само за нагласена провокация, но имало и компрометиращи документи за него. Германският канцлер Ангела Меркел също послушно се нареди в строя при “санкциониращите” държави, което показва, че и за нея някъде има компрометиращи документи. Във висшия ешелон на европейската политика почти всички са на американска “верижка”.

Американските служби работят много активно и по линия на отделни личности. А компроматът е инструмент, с чиято помощ САЩ управляват елитите на другите страни.

ЦРУ не е просто разузнаване, ЦРУ се занимава с организиране на държавни преврати и победи на избори в други страни, като лансира удобните лица. Когато се срещнах с Джордж Джон Тенет, директора на ЦРУ, разгледах огромния самолет, който използва. Видях огромна компютърна зала, където десетки хора работеха. Те работят денонощно...

- 25 години след рухването на Берлинската стена ние се сдобихме с боеве в Донбас. Дали това са брънки от една и съща верига?

- Естествено, изчезна Варшавскят договор и сега Западът ни създава проблеми в Украйна и дори в Москва. Аз имам своите критики към съветския период, но никога няма да приема тезата, че Съветският съюз всуе е хранил България и други страни. Съветският съюз водеше правилна политика за осигуряване на своите национални и държавни интереси и пренесе отбранителната линия далеч на запад.

Ако искаме да сме велика сила, ние трябва да предложим свой вариант на икономическо, политическо и културно развитие. Все едно дали имперска, или съветска, Русия си е Русия, и Западът винаги я е приемал като своя алтернатива. Ако прекратим нашата мисия да сме алтернатива на Запада, ще бъдем победени и ще изчезнем.

Руският народ не може да изповядва максимата на швейцарците - да се живее комфортно. Ние имаме различна територия, различен климат, и мисленето ни е различно.

Често си припомням думите на бившия френски президент Жак Ширак. Веднъж той каза на нашите държавни ръководители следното: “При вас се спори с кого да върви Русия - със Запада или с Китай. Нима не разбирате, че Русия просто е друга цивилизация? И вие имате всичко необходимо за това?”. Това го каза Ширак! За жалост, подобно разбиране все още е рядкост у нас. И оттук произтичат проблемите ни.

- Кой не го разбира по-точно?

-По-голямата част от руския елит не го разбира, и особено тази част, която е свързана с финанси и икономика. А от тези кръгове излизат политиците, тези кръгове имат важна роля в икономиката и в политиката на Русия, те са като айсберг - във всеки момент може да пробие обшивката на кораба на руската държавност, може да го направи на трески.

- През 2009 г. Збигнев Бжежински отбеляза, че не вижда причини Русия да употреби ядрения си потенциал, тъй като 500 млрд. долара на руския елит са в банките на САЩ. И ехидно добави как още не се знае чий е този елит. Преди две години президентъ Путин обяви стратегията на деофшоризация на икономиката и “национализация на елита”. Има ли резултати, според Вас?

- Има промяна, но няма коренен прелом. Трябва да развиваме духовната компонента, да се борим с липсата на нравственост във всички слоеве на обществото и така да постигнем промяна в манталитета на елита.

- Нека се върнем към трагедията в Украйна... Евросъюзът има ли визия как трябва да се разреши украинската криза?

- Измежду ръководителите на големите европейски държави има политици, които са заинтересовани от разрешаването на кризата. Но са много и онези, които следват американския сценарий. А пък Вашингтон не се вълнува от нормализацията на ситуацията в Украйна. Главната цел на САЩ в Украйна е отслабването на Русия. Целта максимум е да получат стратегическо предимство над Русия в глобален смисъл.

Наскоро имах среща със специалните представители на германското Външно министерство по темата Украйна. Питам ги, какво предлагате, за да се разреши кризата в Югоизточна Украйна? И се разбра, че Русия трябва да се оттегли отвсякъде, да не помага на опълченците. И пак ги питам, ами нали тези хора ще бъдат отчасти унищожени, а пък други ще си съберат багажа и семействата и ще се преселят при нас, в Русия? И това ще повлияе негативно на вътрешната стабилност на Русия? Такъв сценарий ние не можем да приемем.

- Някои политици виждат изход от ситуацията във федерализацията на Украйна, което означава да се осигурят правата на населението в Донецка и Луганска области...

- Всъщност това не беше лоша идея. Но след толкова пролята кръв ситуацията рязко се промени. Това - първо. Второ, днешните киевски власти няма да дадат никакви права на населението в Донецка и Луганска области. Познаваме Порошенко, Яценюк, Турчинов и т.н. украински дейци. Трябва да сме наясно, че радикалният украински национализъм е нещо ужасяващо. Неслучайно Хитлерова Германия използваше активно бандеровците срещу руснаците и срещу Съветския съюз...

У нас, в Русия, и досега може да се чуе безумна реакция към изявите на украинските ръководители: “Не е важно какво са направили... Не им обръщайте внимание...” Но нали тъкмо в русофобските декларации става очевидна същността им! За каква федерализация и спазване правата на населението в Донецка и Луганска области говорим тогава?! Днешните киевски власти никога не биха го сторили.

Та казвам на моя събеседник, германец, “Ако защитавате демокрацията, тогава нека обединим усилия. Нека ОССЕ, Германия, Русия, да проведат свободни избори в Донецка и Луганска области. Както гласуват хората, така и ще бъде”. А той ми отговаря: “Ако подобно предложение се осъществи, ще наруши конституционните права на Украинската държава”. Така че европейците, общо взето, не искат и да търсят решение. На тях им трябва Русия да изостави населението на Донецка и Луганска области, да не им праща хуманитарни конвои...

- и да върне Крим на Украйна.

- За Крим германецът ми каза, че Западът никога няма да ни го прости. И сега излиза, че завинаги сме виновни пред тях. Пред германците! И забележете, че предавам разговора ми с официално лице от Германия.

- Лично аз не мога да простя на германците за моя дядо, убит от тях при Воронеж през 1942 г. Като имам предвид колко са загиналите в годините на Великата Отечествена война, вероятно има доста хора сред потомците им, които изпитват сложни чувства към германците. Особено към такива, които като Ангела Меркел преди година, ни съветваха да не провеждаме в Крим парад в чест на Деня на победата. Те явно са забравили колко кръв проляха в Крим!

- Впрочем, моят събеседник призна, че Русия има силна пропаганда. Той всеки ден получавал писма от германски граждани, които подкрепят Русия и Путин. А аз му отвърнах: “Не е виновна нашата пропаганда. Явно всеки нормален човек разбира, че вашата пропаганда толкова затъна в лъжи, че не може да й се вярва”.

Разбира се, че Русия има съответната отговорност за случилото се в Украйна. Нашето ръководство реши, че газта и парите решават всичко. Но подходът бе чисто материалистичен и съвършено погрешен. И не за първи път “настъпваме мотиката” по такъв начин.

Спомням си как в края на 80-те години шефът на КГБ на СССР Владимир Крючков доказваше с цифри, че Прибалтика няма къде да отиде. И подкрепи твърдението си със зависимостта на предприятията в Латвия, Литва и Естония от доставките на предприятия в други съветски републики.

Но не става дума само за онова, което е в джоба, не по-малко важно е какви идеи носят в главите си хората. Световната история предлага множество примери, когато хората са воювали и правили революции тъкмо заради идеи.

Ако се върнем към примера с независимостта на Украйна, руските власти отново не отчетоха идеологическия фактор. Обхващаше ме ужас, когато гостувам на роднини в Украйна. Там нормалният човек просто не бива да пуска телевизия, върху него се излива поток от гадости и клевети за Русия. Младото поколение украинци израсна напълно зомбирано. В празните им глави бяха запечатани гадостите, в които сега те вярват.

Повече от двайсет години ние живеехме по принципа на Външното министерство на Руската федерация, което контактува само с официалните власти. Но освен Външно министерство трябваше да се развиват широки връзки и от институции, фондации, обществени и политически организации. Те почти не го правеха обаче! Замислихме се преди около две години защо всички нетърговски организации са враждебни към Русия и защо няма такива организации, които да ни подкрепят.

- Вие виждате ли изход от украинската задънена улица?

- Няма основания да предполагаме, че ситуацията ще се подобри в близко бъдеще. Махмурлукът ще е страшен. По-вероятно е украинците да се осъзнаят, по начина, по който и немците се осъзнаха - като получат силен удар по главата.

- Имаше кой да удари немците по главата. Но по главите на украинските нацисти засега удрят само опълченците от Донецк и Луганск...

- “Засега” е точната дума. В руския елит има, разбира се, желаещи да предадат Донецк и Луганск, казват, че “това са украински области. Нека сами се оправят...” Ако опълченците бъдат унищожени, това ще ни донесе само беди, и морално-нравствени, и политически.

В идните месеци политиката на санкциите ще се засилва. И трябва да се отнасяме с разбиране към линията, която следва нашият президент. Вероятно политиката му не е идеална, но е оптимална. Поне засега. На нас, разбира се, ни се искат по-решителни действия, но трябва да следваме мъдра политика.

Мисля, че Донбас няма да се върне в състава на Украйна. А ние трябва да се опитаме да сключим компромисни договори, за да избегнем още жертви. И тактическите ходове са съвсем приемливи в случая.

- Доколко е вероятен сценарият, при който киевската власт превръща Донецка и Луганска област в пустини?

- Ето това зависи до голяма степен от Русия... Желанието на киевската власт да превърне тези две области в пустини, трябва да се сблъска с нашето желание да не го допуснем.

- Ако приемем, че в Югоизточна Украйна може да има пустиня, значи може да се съгласим и с американска военна база на Червения площад.

- Във всички случаи американците могат да разширят системата за ПРО и да контролират територията на Русия дори и отвъд Урал. Но засега не могат, а много го желаят.

Знаете ли, напоследък си спомням често за моя дядо, офицер от Руската императорска армия, който загива през Първата световна война, по време на Брусиловския пробив...

- А пък моят прадядо е загинал на турския фронт през 1915 г.

- Баща ми воюва през цялата Велика Отечествена война... А ние с Вас искаме да преживеем живота си без сериозни геополитически катаклизми, нали? Без да си бием за Отечеството си? Ако искаме да сме достойни синове на предците ни, трябва храбро да издържим на ударите и да отстояваме интересите на нашия народ.

 

* РИСИ - Руски институт за стратегически изследвания

22 февруари 2015 г.