ГЛОБАЛНОТО ЗЛО

Проф. Орлин ЗАГОРОВ 2015 - Брой 9 (2015)
Печат

• И НЕГОВИТЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОСТУЛАТИ

Днес необходимостта от укрепване на националната идентичност се обуславя преди всичко от възраждането на амбициите за „Monarchia Universalis” (световна монархия). За нея са мечтали крале и императори от древността до германския кайзер Карл V през ХV век, Наполеон Бонапарт през ХIХ, Хитлер, през ХХ, а в края на ХХ и началото на ХХI век САЩ са обладани от същата амбиция. Тя е формулирана в „Американска глобална стратегия”. В нея са закодирани основните цели, главната от които е: „упражняването на американската „имперска“ мощ“ (Бжежински, Зб. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви. Изд. “Обсидиан”, С., 1997, с. 16). С тази разлика само, че на мястото на религията като единствена обединяваща духовна сила в миналото, днес до нея е поставен и политическият й еквивалент – либералната демокрация, чрез която се защитават икономическите, геополитическите и финансовите интереси на една олигархия, начело със световна монархия.

Крайната цел на американската глобална стратегия ясно и категорично е разкрита както от нейните критици (Чомски, Н. Имперски амбиции. ИК „Бард“, С., 2006, с. 9), така и от нейните апологети. Ф. М. Платнър например, пише, че това е „свят, в който има само един господстващ принцип на политическа легитимация – демокрацията, и само една свръхсила – Съединените щати” (Платнър, Ф. М. Демократичният момент. Спектър, № 79, 1992, с. 68). Збигнев Бжежински също подчертава, че крайната цел на американския глобализъм е „позицията на Америка на единствената и фактически първата действително глобална сила, в което американците виждат предопределена съдба” (Бжежински, Цит. съч, с. 7). И двамата автори са убедени, че „понастоящем тази безпрецедентна американска глобална хегемония е без конкуренция”.

Харвардският професор Самюъл П. Хънтингтън е още по-ясен: „Един свят, лишен от върховенството на Съединените щати, ще бъде свят с повече насилия и безредици, с по-малко демокрация и икономически растеж... Продължителният международен превес на Съединените щати е основополагащ за благоденствието и сигурността на американците и за бъдещето на свободата, демокрацията, отворената икономика и международния световен ред”. (Huntinton, Samuel P. Why International Primacy Matters. International Security Spring 1993, 83 – По Бжежински, Зб. Цит. съч., с. 39)

Збигнев Бжежински разкрива и връзката между американската глобална стратегия и идеята за единна Европа, която се използва за манипулиране на наивните политици в света. Главната цел на Америка, според него, е „да се изгради една Европа, основаваща се на френско-германското сътрудничество, една жизнеспособна Европа, свързана със Съединените щати и разширяваща обсега на своята демократична международна система на сътрудничество, от която толкова зависи ефикасното упражняване на американското глобално превъзходство” (Бжежински, Зб. Цит. съч., с. 85).

На второ място, важно е да се отбележи, че след разпадането на „съветския блок” осъществяването на тази глобална стратегия има за главно препятствие пред себе си единствено националната идеология, основана на националната идентичност, на националния характер, на националния дух и националната държава, която гарантира националния суверенитет. Ето защо още от самото начало нахлуването на либералната идеология в страните от бившия „източен блок” бе свързано с обявяването на националната идея, на национализма и стремежа към национална идентичност за главна опасност за либералната демокрация. В името на тази „демокрация” от народите се изисква да се откажат от националната идея, от правото си да отстояват своята национална независимост и суверенитет, своята национална идентичност, своите национални интереси, без дори да се прикрива, че те застрашават нечии национални интереси.

Озадачаващото в случая е сляпата покорност на политическия елит в националните държави. С малки изключения държавните мъже с изумително старание и напълно безкритично припяват на идеологическите внушения на новите претенденти за световно господство с голяма доза престараване, като обявяват всяка проява на национално достойнство за ксенофобия, шовинизъм, нацизъм и т.н. и преследват истинските си патриоти. Кокошата слепота на самозабрава им пречи да видят как на Запад – Западна Европа и САЩ, расизмът и различни прояви на фобии се подвизават в тяхното всекидневие.

А политическата кохорта от десетки партии и политически движения в „новите демокрации“ не забелязват сякаш как всички те, чрез ръководното си тяло, са въвлечени в машината на националното обезличаване, за да се създаде един свят без национална идентичност, без суверенитет и национални идеали.

Малцина са тези, които разбират, че историята опровергава внушенията за скорошното изчезване на нациите като остаряла форма на човешка общност, че нацията в наши дни представлява остатъчно явление на постмодерните времена. Историята е категорична: една държава може да бъде разрушена със сила, но нацията – не. Съвсем очевидно е, че и в бъдеще нацията ще се утвърди като устойчив социокултурен еквивалент на гражданското общество, а националната държава – като условие за цялостна реализация на социалната справедливост.

При съвременните условия нацията и националната държава още дълго време ще играят ролята на съществена обединителна сила на суверенните народи, които са в състояние да отстояват основополагащи идеи, ценности и цели, без които не е възможно съществуването на нито една човешка общност като първостепенна антропологическа потребност.

Збигнев Бжежински е принуден да признае, че „националните държави продължават да бъдат основните единици в световната система”. Но премълчава, че глобалната стратегия е предназначена да обслужва тясно егоистичните интереси на финансова, икономическа и политическа олигархия, че тя се осъществява за сметка на милиони хора, лишени от елементарни права и свободи, чийто труд и интелектуален потенциал се ограбва и експлоатира от шепа хора, начело със „световната монархия”. Известно е, че още сега тя представлява 1 % от населението на планетата, но притежава повече от 50 % от световното богатство (както пише Джон Пилджър, съотношението вече е 1% към 99%. - Бел.ред.).

Факт е, че чрез т. нар. „меки“, „цветни“ революции, „арабска пролет“ и т.н. навсякъде по света по един и същ начин всички правителства със социални ангажименти и леви нагласи скорострелно се заменят с протежета на компрадорски олигархични среди. Така става в България, Грузия Прибалтийските републики, Румъния, Украйна и т.н., което е поставено като стратегическа задача още през 90-те години на миналия век (Бжежински, Зб. Цит. съч., с. 100).

Опити се правят и в Русия, но там национално-патриотичните сили бързо се съвземат и обръщат посоката на развитието си след връщането през 2012 г. в Кремъл на Владимир Путин. И затова той е обявен за враг на САЩ. Иначе, в уязвимите държави, където управляващият елит се опитва да отстоява правото си на независим политически и цивилизационен избор в съответствие със своите национални традиции, бива обезглавен заедно със своето най-близко обкръжение по варварски начин – убити или съдени за „престъпления”, които никога не са доказани.

Атаките срещу националната държава имат своите „аргументи“. Преди всичко противниците на националната държава изтъкват, че генетично тя носела в себе си насилието, насочено навътре – към малцинствените (етнически, религиозни, езикови, културни и т.н.) групи и криела опасност за многообразието и различието. Те обаче упорито премълчават, че новият „световен ред”, еднополюсният свят, наложен от глобалната олигархия, представлява „глобален тоталитаризъм” и диктатура, насочени и навън, и в които са заложени не по-малко опасности с непредвидими последици.

Противниците на националната държава я противопоставят на смяната на системата, като премълчават истината, че това е начин на налагане на друга, порочна, несправедлива, алчна и бездуховна, агресивна и корумпирана цивилизация.

Срещу националната държава се използва още един „аргумент“. Същността му се състои в това, че националната идеология, националното съзнание изобщо били причинили многобройни кръвопролитни сблъсъци между народите през последните няколко века.

Известно е, че до появата на националните държави в Европа доминиращата идеология оправдава безсмислените кръвопролитни сблъсъци. Специално обучени фанатизирани групи тръгват на кръстоносни походи, за да наложат своята идеология. Сега това го вършат „силите за бързо реагиране” на НАТО навсякъде, където народите се съпротивляват на опитите за налагане на модел на развитие, който противоречи на националните им традиции. Какво правят например войските от контингента на НАТО в Украйна? Кому е нужен Военен щаб на НАТО в София?

Робърт Рейч от Харвард (САЩ) още в началото на 1992 г. предупреждава, че идва краят на националните икономики, че задачата на нацията и държавата в световната икономика се променя, че патриотизмът в неговия традиционен смисъл все повече губи своето значение.

Истината е, че действията на световната мафия и нейните слуги навсякъде по света са мотивирани от рефлексивния страх, че народите от перифериите неизбежно ще въстанат и един ден ще обявят война на виновните за тяхното нещастие. Жак Атали предупреждава: „борбата за овладяване на настъпващия световен ред бледнее пред потенциалните конфликти между двете очертаващи се пространства и експлоатираната периферия, на чиито създатели ще бъде отказано да вкусят от богатствата на света”. „Капитализмът ще бъде пропаст между богати и бедни номади... Светът на изобилието може да загине във века на недостига” (Атали, Ж. Хилядолетието. С., 1992, с. 80, 130).

За да се избегне това, глобализмът като доктрина за световно господство на една-единствена и първа суперсила, има нужда от възраждане на племенния строй във всичките му варианти. В този строй идеята за суверенитет е изгубила смисъла си поради неподатливите на решение вътрешни и световни проблеми, пред които е изправено човечеството по вина на силите, борещи се помежду си за световна превъзходство. При това положение държавите ще бъдат по-лесно и по-скоро анексирани, отколкото интегрирани. (Пак там, с. 129.)

Всъщност въпросът за националната държава започва да се избистря във внушението, че България трябвало да се откаже от нацията за време от 20–25 години, за да изгради „истинска демокрация“. Като аргумент се изтъква, че нацията и национализмът не са били съзнателен избор на днешните българи, а инерция от колективизма и комунизма. Като алтернатива се предлага глобализъм, индивидуализъм и космополитизъм (Мишев, Т. Зло ли е националната държава? – в. “Нова Зора”, бр. 10, 24 март 1998). За щастие на оцелелите през тези години, днес сме свидетели как времето опровергава тези апокалиптични пророчества.

За сметка на това идеологическите корени на глобалното зло се виждат пределно ясно, от една страна, в предпочитанията към либерализма с неговите основни пороци като индивидуализъм, космополитизъм, глобализъм, трибализъм, нулев суверенитет, обезличена национална идентичност и държавност, и от друга – в отричането и отхвърлянето на хуманистичната цивилизация с нейните принципи като колективизъм и благоденствие за всички, солидарност и социална справедливост.

А историята недвусмислено потвърждава, че в държава, в която обедняването и обезличаването застрашават основните права на хиляди хора, не може да се говори нито за демокрация, нито за национално единство, нито за гражданско общество, нито пък за национална сигурност.

И накрая - един недотам теоретичен въпрос: ако изчезването на нацията, на националната държава, на националния суверенитет и идентичност е задължително условие за победата на демокрацията от неолиберален тип, как тогава да се обясни фактът, че през 1996 г. САЩ провъзгласяват нова „Стратегия за национална сигурност чрез ангажираност и разширяване през 21 век”, в която се обявява, че „дълг и най-важна мисия на администрацията е сигурността на нацията”, която трябва да се укрепи “с военни сили, готови за борба, и с ефективно представителство в чужбина”, с цел да се осигури „американско водачество в чужбина”?

И защо апологетите на американската демокрация у нас виждат своя дълг и своята най-важна мисия в ликвидирането на българската нация, на нейната сигурност и независимост?