ЗАЩИТАВАМЕ УКРАЙНА ОТ “РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ”?

Джейсън ХЬОРТЛЕР 2015 - Брой 12 (2015)
Печат

Как руската мечка се събуди от зимен сън

В своята “История на западната философия” Бертран Ръсел обобщава подходите на католическия теолог Тома Аквински по следния начин: “Преди да започне да философства, Аквински вече знае истината - тя е обяснена в католическото вероучение. Ако той съумее да намери убедителни рационални аргументи за едни или други части от вероучението - толкова по-добре; ако не успее - Аквински просто трябва да се върне към откровенията. Но да търсиш аргументи за извод, който е предварително направен, това не е философия, а система на преднамерената аргументация”.

Същата природа има и американската външна политика. Желани полезни цели. Благородни оправдания, които им пасват. Доверчивото население бива мамено. Войната изкуствено се подгрява. В глобален мащаб империите отправят особени молитви. Например САЩ и съюзниците им съвсем точно знаеха какъв да е образът на украинския конфликт пред оглупеното от тях западно население. Нужно им бе само да изфабрикуват събитието и да го доукрасят, да му придадат необходимата форма чрез фалшификация - просто няколко мазки с четката в каноните на геополитиката.

Изводите са известни предварително и на правителството, и на медийните му васали. А те не са кой знае колко дълбоки - Русия е агресор, Америка защитава свободата, НАТО са сили за сигурност, които трябва да се противопоставят на агресивната Москва. Основният блюстител, който тълкува баснята, това е администрацията на Обама, описващ надълго и нашироко и с много лъжи подробностите за конфликта. И тази форма ежедневно се разпраща на прес-агентурата.

Първа лъжа - Путин трескаво води експанзионистична политика

Не съществуват никакви доказателства за подобно твърдение, но то се повтаря да втръсване на Запад. Едва ли присъединяването на Крим може да бъде пример за подобна политика. Мнозинството кримчани гласуваха за отделяне от Украйна. Русия бе удовлетворена от съществуващите договорености с Киев за дълги години напред по повод базирането на Черноморския флот в Севастопол. Така че именно киевският пуч застави Русия да действа. Съществуват маса данни за това как Путин изпраща поток военни доброволци за борба рамо до рамо с блокираните “метежни сепаратисти” в Източна Украйна. Но нима това е империалистическо престъпление - да изпратиш войници, които да защитят нападнатите етнически събратя? Е, сигурно е трудно да се намерят контрааргументи за подобно нещо.

Също така Москва отдавна заяви, че няма да позволи разгръщане на натовски бази по своята граница - и това е чисто отбранителна позиция. Западът добре го разбира, но това е планът му - наясно е, че като овладее Киев и сложи на власт няколко западни технократи, по-скоро ще провокира Русия да си прибере Крим, отколкото да жертва черноморския си аванпост.

И това цинично изкушение позволи на Вашингтон да представи за самоотбрана агресията си, а пък защитата на Москва - като агресия. По аналогия, дали можем да си представим как ще реагират САЩ, ако Китай и наркобароните внезапно направят преврат в Мексико с намерение да разположат свръхзвукови самонасочващи се ракети в Тихуана. Но кога ли вашингтонското презрение към дипломацията е било оправдано!

Още една добре известна лъжа

- Русия е виновна за катастрофата с полет МН 17.

Обама постоянно повтаряше това нелепо изявление от трибуната на ООН. Нямаше доказателства, а косвените говореха за обратното - че обвиненията не струват - например къде се изгубиха записите на разговорите на диспечера на въздушно движение, къде са данните от спътника за изстрелването на ракета “Бук”, къде са следите от снарядите по остатъците от кабината и в туитъра на украинската авиодиспечерска служба, които пряко сочат Киев за виновник, и т.н. Само няколко часа след катастрофата обаче Барак Обама заяви на света, че “отговорността пада върху сепаратистите, които Русия подкрепя” и че Москва трябва да бъде наказана. Та така, едва ли някой познава сюжета по-добре от самите САЩ.

Трета лъжа

- Виктор Янукович бил свален в обстановката на “демократично въстание”. Любопитно е, че такива въстания се случват винаги там, където “стратегическите интереси на Америка” са заплашени. Единствено тогава трескавият стремеж към представително управление овладява разсъдъка на тълпата.

Като оставим настрани фантазиите, най-обоснованото заключение - не само по признанията на Виктория Нюланд и самия Обама, - е, че тъкмо САЩ организираха преврата, като използваха за авангард фашистите главорези и организираха стрелба под чуждо знаме, за да принудят Янукович спешно да напусне страната. Странното е, че това стана тъкмо когато Янукович, след много кривуличене, отхвърли споразумението за асоцииране в ЕС заради по-изгодното руско предложение. (Нека отбележим, че и в Сирия избухна насилие веднага след решението на Башар Асад да се откаже от катарския тръбопровод, поддържан от Запада, и да избере иранския. И в двата случая умишлено подстрекаваните инциденти дадоха пример как имперската провинция отхвърля диктата на “Рим”.)

Четвъртата лъжа е

че западните санкции срещу Русия са напълно заслужени, тъй като са отговор на руската агресия. Обаче Държавният департамент, обител на надутото негово преосвещенство държавния секретар Джон Кери, никога не се е изказвал толкова рязко. Вместо това бяхме информирани, че Русия е наказана заради “нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна”, понеже е “ерозирала демократичните процеси и институциите в Украйна, заплашила е мира, стабилността, сигурността, суверенитета и териториалната цялост и е участвала в незаконно присвояване на активи”.

Можем да си представим нямата покорност на медийната прес-агентура, която се съгласи да озвучи грамогласно диктовката свише. Но високопарните слова не отменят факта, че превратът бе неправомерна стъпка за допълзяването на НАТО до границите на Русия.

Анонимните гъзолизци

Да, да, точно те, като истински медийни полевки, се строиха зад официалната риторика!

Безмерно покорните западни корпоративни медии изпълняваха с апломб руските уроци през целия месец. В четвъртък (5 март т.г.) “Таймс” си тури заглавие - “САЩ и Европа работят за спиране на сраженията в Украйна”. Съботният брой (7 март) разтръби: “САЩ порицават Русия, а боевете в Източна Украйна се разпалват с нова сила”. Заглавието в “Икономист” звучи още по-категорично: “Войната на Путин със Запада”. Отдолу се мъдри колаж на руския президент, който твърдо държи винтчетата, управляващи всяка марионетка. Редакционна статия на “Вашингтон пост” ни облива със сарказъм, опитвайки се да ни представи Обама като един нов Невил Чембърлейн, триумфатор-миротворец пред лицето на тирана срещу себе си. “Тревожна е пасивността на Белия дом, който трябва да се погрижи “да стегне юздите на Владимир Путин”.

Това не е изтънчена пропаганда. Това не е застраховка, нито обикновена загриженост. Това е безпределно лъготене. Явно, авторите на тези публикации имат възможности каквито никой от нас не притежава, така че да стане ясно как САЩ и безгръбначните лакеи от ЕС, увиващи се като бръшлян, се опитват да провокират конфликт между ядрени държави в Източна Украйна. Те искат Русия да спре подкрепата си за опълченците на изток, да позволи на НАТО да си разположи базите по нейната граница, или да се намеси в скъпоструваща война “на чужд гръб”. В първия случай крайната цел е Москва да се разграничи от Европа. А във втория - значително да се намалят възможностите на федерацията за подкрепа на съюзниците алевити и шиити в Близкия изток, които са пречка за трескавата мечта на Вашингтон за регионална хегемония.

Нито един от двата варианта не предвижда надежда за жителите на Донецка и Луганска области и близките региони.

И въпреки това “Таймс” е начело на западния свят и във всяко американско “Старбъкс”-кафе по света ехти безсмисленият припев как нашите високоморални и ръкостискащи се великодушни ръководители се стремят към мир. Впрочем, това става въпреки неутолимите имперски амбиции на руския президент Владимир Путин, който не спира с провокациите си, за да възстанови предишната слава на Съветския съюз, откъдето надзъртат времената на Сталин. Колко ли време остава до момента, когато ще започне да се раздува и терминът “хан”? Вече има сенатори-милитаристи, които вадят фалшиви снимки и свадливо обявяват, че Обама е безсилен пред лицето на подобна историческа заплаха.

Гаубици за мир

Въпреки истеричните вопли - “Обама - гълъб на мира”, въпреки трепетния уплах пред Путин, който без никаква съпротива ще се разходи из континентална Европа, американският Конгрес одобри нови санкции срещу Русия в навечерието на Рождество. Съвсем в стила на Оруел, “Актът за подкрепа и свобода на Украйна” имаше за цел да принуди Владимир Путин “да си плати за нападките срещу свободата и сигурността в Европа”, както каза съавторът на акта сенатор Лари Коркър, от Републиканската партия, който скоро ще оглави сенатския комитет по международни отношения.

Но какво са санкциите без капка смъртоносна помощ?

Актът гарантира на Киев такава помощ - 350 млн. долара. А по подразбиране - “противотанково и бронебойно оръжие, амуниции за екипажите, противоартилерийски радари за откриване и прицелване на артилерийски батареи, прибори за управление на стрелбата, далекомери, оптично снаряжение за ръководене и контрол, тактически разузнавателни безпилотни летателни апарати и защитени системи за командване и връзка”. Казват, че сега президентът Обама, на когото му омръзнало да създава илюзия за дипломация, премисля препоръките на винаги полезния Брукингс институт да се ускори военната помощ за Украйна на сума 3 млрд. долара, включително и за ракети, дронове и бронирани ХМВ (от англ. - High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle, бронирани високопроходими джипове, бел. ред.). Та погледнете тази галерия от сурови лица, светли, праведни и непреклонни в защитата на масовите убийства в Източна Украйна, където ООН осъжда и двете страни в конфликта - подкрепяното от Запада украинско правителство и подкрепяната от Русия армия на Новорусия. Осъжда ги заради хаотичното обстрелване, чиито жертви несъмнено са стотици граждански лица, и то само за последната седмица. Милиони хора вече избягаха в Русия, защото собствената им национална армия разрушава енергийната и медицинската инфраструктура, и това бе първата стъпка към съсипията на региона. Прибавете тук и физическите мъки от икономическия стрес заради споразумението на Киев с Евросъюза.

САЩ обещаваха на Киев и помощ за развитие на енергетиката - като антидот на руските заплахи да прекратят газовите доставки - така поне твърдят медиите. Но кой забеляза, че Киев не си плати дори планираните 2 млрд. долара задължения за предишни доставки. Явно, такава е рецептата на Запада или пък е предварително условие срещу помощта?

Нека да отбележим едно крещящо противоречие. Киев дължи на Русия 2 млрд. долара. Вицепрезидентът Джо Байдън обещава 50 млн. долара помощ за енергетиката, от които и един долар няма да отиде в Москва. После идва президентът с 350 млн. долара военна помощ и обмисля потресаващите допълнителни 3 млрд. долара. Също така предлага да се съберат още 46 милиона за сигурността по границата и т. н. Сметката е 3,35 млрд. долара допълнително, за да се срине още повече и без това разклатеното украинско общество, както и 57 млрд. долара помощ за възстановяването му. Извинете ме, сигурно съм много тъп, но това ли е миротворчеството? А пък държавният секретар Кери, сенатор Джон Маккейн и другите в Конгреса постоянно разпределят ролите в конфликта и употребяват най-вече отбранителна терминология за всевъзможните фалшифки, само и само да си начешат тщеславието.

Следващият звуков сигнал бе от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който заяви, че Алиансът ще удвои силите за реагиране до 30 000 души. Франсоа Оланд призова Украйна да влезе в НАТО.

Размразяване?

На фона на всичко това, с преднамерено войнствена поза, под светкавиците на фотоапаратите, Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко подписаха второто минско споразумение за прекратяване на огъня, което влезе в сила от неделя, 8 март. Напълно възможно е това да се превърне в последното усилие на ЕС, който се стреми да печели време и да предотврати ожесточена опосредствана война, или пък да е само лицемерна дипломатическа поза, за да се прикрие западната агресия. Във всеки случай стана видимо отсъствието на Вашингтон, въпреки че той оказа голямо влияние върху срещата. Ключовите точки на споразумението предвиждат изтегляне на тежкото въоръжение извън определената буферна зона, амнистия на пленниците, извеждане на чуждестранните и разоръжаване на незаконните формирования, децентрализация на регионите, контролирани от въоръжените сили на Новорусия вероятно в рамките на конституционна реформа. А също така украински контрол по границата с Русия до края на годината. Въпреки споразумението боевете за град Дебалцево продължиха, а опълченците - според езика на Киев “терористите”, - накрая победиха и принудиха украинската армия да отстъпи.

Да се залага на мир при тези обстоятелства, не е особено разумно. Киев вече е раздиран от радикални становища, същото се случва и в средите на опълченците, които осъждат споразумението. Изглежда, че нито една от страните-участнички в Минските събития няма контрол върху тези среди. Самият Порошенко обяви, че се е съгласил с първото минско споразумение, за да даде възможност на своите войски да се прегрупират, и категорично отхвърля точката за реформа на конституцията.

Вашингтон също не показа сериозен интерес към изпълнението на мирния план. Фактът на финансовите загуби на Белия дом води към хипотезата, че това не е символичен конфликт, а част от по-мащабна имперска стратегия, която според някои експерти обаче просто не съществува. Но все пак такава има.

Вижте стратегическия план на съветника по национална сигурност на Картър Збигнев Бжежински, който е изложен в книгата му “Голямата шахматна дъска”. После вижте как се появиха апостолите на този план в движението на неоконс, и как през 1992 г. той бе преформулиран от Пол Волфовиц в “Ръководство по отбранително планиране” на администрацията на Клинтън. После бе копиран и в налудничавия проект на администрацията на Буш за реформиране на Близкия изток.

Както винаги - пълно доминиране, идилия или кошмар, според това от коя страна на имперската ограда се намирате.

www.counterpunch.org