Откритието на Исландия: МОЖЕЛО И БЕЗ ЕС. А БЕЗ НАТО?

Людмил НЕДЯЛКОВ 2015 - Брой 12 (2015)
Печат

„Голям шок за ЕС! Отказаха се от присъединяване. Министърът на външните работи на Исландия Гунар Браги Свенсон уведоми с кратко изявление за печата временното латвийско председателство на ЕС, че е оттеглил молбата на своята страна за присъединяване”. Това написа в. „Миллиет” на 13.03.2015 г. А в рубриката „Горещи новини” на електронния вариант на в. „Сега” това събитие бе отбелязано с неутралното заглавие: „Исландия се отказа от ЕС”.

По-късно стана ясно, че Исландия не желае основният й поминък риболовът да бъде „регулиран” от ЕК. Тоест, Брюксел да й диктува колко риба да лови и къде да я продава. Ден по-късно, същият печатен орган цитира още едно „шокиращо” изявление, този път от страна на гръцкото правителство, начело с Алексис Ципрас: „Ако напуснем еврозоната, Италия и Испания са следващите”.

Казано с езика на един от Вазовите герои от произведението му „Чичовци”, въздухът трепери в Европа!

Тромавата и свръхбюрократизирана структура, наречена Европейски съюз, се пука по шевовете и става все по-малко привлекателна за страните кандидатки за членство. И докато някои пророкуват разпадането на Русия на Путин, току виж се оказало, че сме се качили на същински европейски „Титаник”. И причините, поради които той ще потъне, са много повече, отколкото при сблъсъка на оригиналния „Титаник” с айсберга в Северния Атлантик през 1912 г. Най-сериозните от тези причини, стимулиращи европейския „сепаратизъм”, са: зависимостта на общата европейска външна политика и политиката на сигурност от капризите и интересите на Вашингтон; бюрократичната тирания на Брюксел по отношение на по-малките страни членки на ЕС (стигаща до регламентиране на дължината и формата на краставиците и на кокошето щастие); превръщането на Европа в заложник на американските планове за изолиране на Русия и „смяната на режима” в нея. Най-голямата по територия и природни богатства страна в света, половината от която е в Европа, изкуствено се превръща във враг на Европа. И то, за да се поддържа илюзията за някакви „евроатлантически ценности”, главната от които се оказва енергийната независимост от Русия.

След осуетяването на „руските” енергийни проекти в България като нефтопровода Бургас Александруполис, АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”, Европейската комисия блокира и руско-унгарските договори за изграждане на АЕЦ „Пакш” и доставка на руско ядрено гориво за унгарските АЕЦ. Докато чакахме отговора на Будапеща, България получи предупреждение от Русия, че ще трябва да си прибере отработеното ядрено гориво, което досега руската страна съхраняваше на своя територия. Да видим как ЕС и НАТО ще ни спасят от новата беля.

Впрочем, отговорът на този въпрос е отработен: с утешителни декларации и с напомняне докъде води енергийната зависимост от Русия. Сякаш ако АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене” бяха оборудвани с реактори на „Уестингхаус”, САЩ, ЕС или Япония щяха да приемат за съхранение на своя територия отработеното в тях ядрено гориво!

Що се отнася до натовските гаранции за националната ни сигурност, те се оказаха толкова символични, че евроатлантическите „ястреби” у нас трябва да премислят още веднъж дали си струва да предизвикват с думи и дела руската мечка.

На 14.03.2015 г. по телевизия „България On Аir” изтече изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че НАТО няма да интервенира в Източна Украйна, понеже тя не била член на НАТО. Най-важното било да се спазват минските договорености. Евроатлантическият Пилат Понтийски си уми ръцете от кашата, която забърка в Украйна и ще съзерцава финала на драмата, започнала по негови внушения.

НАТО няма да се намесва военно в Източна Украйна, обаче ще провежда на украинска територия военни маневри. Които, естествено, както и елементите на противоракетната отбрана (ПРО) в Източна Европа не са насочени срещу Русия. В споменатите натовски маневри в Украйна са „поканени” да участват и български военни. На това София, в лицето на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев и военния министър Николай Ненчев, разбира се, ще отговори положително. Що се отнася до украинския президент Петро Порошенко, той искаше миротворци в Източна Украйна, а получи натовски маневри в Западна Украйна! И то, въпреки че страната му не е член нито на НАТО, нито на ЕС. Което не пречи от Брюксел, Вашингтон и МВФ да й обещават финансова „помощ” под формата на кредити. По този начин на Украйна се отрежда ролята на вечен длъжник. Също както на Гърция или на България след „оня заем”.

Пак на 14.03.2015 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи да бъде създадена европейска армия в състав от 50 000 души. Това щяло да отправи ясен сигнал към света, че повече няма да има войни между европейски държави. От НАТО реагираха хладно на идеята, изразявайки опасения, че новата армия ще дублира НАТО и ще намали бойните му способности. Всъщност натовци се боят, че изграждайки собствена армия, Европа ще се еманципира от САЩ, ще отхвърли военната си зависимост от тях и ще направи НАТО излишна. А ако някой ден ЕС приеме за членове Турция, Украйна и Русия, това ще е краят на американската хегемония в Европа и света.

Междувременно, докато на Запад тиражираха измислици за заболяването, умората или отстраняването на Владимир Путин, а в Киев децата фантазираха отвличането му от извънземни (естествено, без никакво участие на управляващата хунта), неговият рейтинг в Русия достигна космически висоти от 88 % одобрение. Върху рейтинга му не повлия и клюката, че Алина Кабаева била родила дъщеря и Путин отсъствал именно заради нейното раждане. Дай, Боже всекиму такава „болест”! Няма никакво значение, дали във Вашингтон, Лондон, Берлин, Брюксел, Киев или София го харесват или не – Путин е президент на Русия и е важно да го подкрепя руският народ. А той го избра за трети път за държавен глава. Що се отнася до „заболяването”, „отстраняването” или „умората” на Путин, да не забравяме колко пъти САЩ обявяваха кончината на кубинския лидер Фидел Кастро, а той надживя няколко американски президенти. Провалиха се и над 600 опита за физическото му ликвидиране.

Днес, с безогледната си пропагандна кампания срещу Русия, Западът направо бетонира Путин на президентския пост в Москва, забравяйки удобно, че на два пъти Русия е спасявала Стария континент: през 1812-1815 г. от Наполеон и през 1941-1945 г. от Хитлер. Но както се казва, няма добро ненаказано. Когато по време на Кримската война (1853-1856) и Австро-Унгария се присъединила към антируската коалиция, руският император Николай I отбелязал самокритично: „Познавам само двама глупави императори, които са спасявали Австрия, без да видят нейната благодарност: себе си и Ян Собйески!”.

В по-нови времена към неблагодарната Австрия се прибавиха и лилипути като България, Румъния, Молдова и Грузия. Всички, поклонници на евроатлантизма и най-вече на САЩ.

От САЩ обаче, страдат най-много тези, които им се подчиняват безпрекословно: по убеждение или по принуда. Дали и нас Господ не ни наказва заради това послушание на световния жандарм, изпращайки ни наводнения, снежни преспи, лавини, свлачища и други бедствия?!

Когато над 600 селища в страната бяха лишени със седмици от ток, вода, хляб, лекарства и връзка със света, а за някои това бедствие продължава и към днешна дата, управляващите предоставиха гостоприемство на някакъв натовски команден център в София и още два други, единият от които ще е в Горна Малина. Освен това се готвеха да приемат „до 350” американски военни с „до няколко десетки” бойни машини и няколко хеликоптера в базата в „Ново село”, където на 15 март започна съвместна американско българска тактическа подготовка. За какво и срещу кого - това е покрито с „мрака на неизвестността”. Военният министър Николай Ненчев, този „неосъществен председател на ТКЗС, назначен за министър на отбраната, за да показва присадената си коса” (според Стефан Солаков от телевизия “Скат”), дори не знаеше точния брой на американските военни и на бойните им машини, а използваше обтекаемото „до”. В замяна г-н Ненчев се похвали, че американците били инвестирали в „Ново село” 30 млн. долара. Само че местните жители нищо не са разбрали от тази „инвестиция”, нито пък са почувствали някаква полза българските военни.

Със или без тази „инвестиция”, през май тази година родната ни авиация ще остане само с два читави “МиГ-29”, а правителството на шесторната коалиция ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ, ДПС и БДЦ отрича, че голяма част от огромния заем от 16 млрд. лева ще отиде за закупуване на западни самолети. Най-вероятно американски “F-16”, втора или трета употреба.

В същото време в Родопите очакваха като месия 101-ви алпийски батальон, дислоциран в Смолян, да им разрине пътищата, а военни хеликоптери да им донесат инсулин, или да откарат някоя родилка до по-големите областни болници. Ами ако батальонът не съществуваше или беше дислоциран другаде? Ако нямаше читави военни хеликоптери и всички трябваше да чакат пристигането на роторни снегорини от Югоизточна България? Да не говорим, че 101-ви батальон можеше да бъде изпратен и на маневри в Украйна...

Вероятно и на нашите евроатлантици им се ще, както на Порошенко, целият свят да мисли какво да направи за България, но не е зле да си припомнят казаното от Великия комбинатор Остап Бендер за спасението на давещите се... То не е грижа нито на ЕС, нито на НАТО, нито на Господ ако щете. „Бог помага, но в кошара не вкарва”- е казал българският народ далеч преди да има НАТО и ЕС.

Югоизточната ни съседка Турция е 7 пъти по-голяма по територия и 11 пъти по-голяма по население от България, но това не е единственото й предимство. Без да робува на европейски директиви и американски внушения, тя успява да защити националните си интереси, да запази висок темп на икономически растеж, въпреки световната криза. И не си усложнява сама живота, присъединявайки се към западните санкции срещу Русия. Напротив, възползва се от тях, за да развива търговски и бизнес отношения с Руската федерация, като строи „руска” АЕЦ в Аккую и възнамерява да построи друга с японска помощ в Синоп. Да не говорим какъв подарък й направиха от Брюксел и Вашингтон, принуждавайки Русия да замени проекта „Южен поток” с „Турски поток”.

Ако някой е глупак, то е завинаги!

На 14.03.2015 г., привеждайки в изпълнение решението, взето по-рано от министрите на външните работи на страните от ЕС, ЕК обяви, че ще продължи санкциите срещу Русия заради кризата в Украйна. Убедени сме, че правителството в София ще козирува и ще изпълни поредното безумно решение на ЕС. Противното би било истинско чудо. Да видим, обаче, как нашите „приятели на Сирия” ще преглътнат обрата в отношението на Вашингтон към сирийския президент Башар Асад. Защото държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че САЩ са принудени да преговарят с Асад. Тоест, администрацията на Барак Обама призна, че поне по отношение на Сирия руският президент Владимир Путин е бил прав. „Да им имаме на американците (и българите) втория акъл!” - биха казали турците.

Онова, с което Турция, Гърция, Унгария, Австрия, Словакия, Чехия, Сърбия и дори Македония се отличават от България, е качеството на политическия, най-вече на управляващия „матреял”. Там се сменят правителства и дори режими, но никой не загърбва националните интереси, както у нас. Който посмее да го направи, свършва или в затвора, или на бесилото. Турският премиер Аднан Мендерес  увисна на въжето, защото изпрати на смърт турската бригада в Корея. Да не говорим, че последният турски султан Вахдеттин няма дори гроб в Турция: останките му са погребани в Дамаск. Няма милост за човек, допуснал разпадането на империята и чуждата военна окупация на Истанбул и голяма част от Анадола. И днес Турция не се стреми към членство в ЕС на всяка цена, а управляващите заявяват, че повече ЕС се нуждае от Турция, отколкото Турция от ЕС.

Сърбия също не изглежда склонна да възприеме русофобията в замяна на обещания за членство в ЕС, който отложи с пет години своето разширяване. Малката Македония също отказа да изтъргува името си за членство в НАТО. Що се отнася до Косово, то иска, но няма да получи европейско членство. Между впрочем, Хашим Тачи, за чиито мафиотски наклонности Западът знае отдавна, но се правеше на разсеян, се оказа и собственик на харем насред Прищина. Какъв демократ, какъв европеец?!

У нас подобна строгост към управлявалите политически грешници не може да се случи. Единственият премиер, лежал в затвора след 10.11.1989 г. - Георги Атанасов, беше осъден за това, че е дал апартаменти на сираците на борци против фашизма. Какво престъпление!

Днес, при всичките обещания за изкореняване на корупцията, изтръгнати от ЕК било със заплахи от санкции, било с критични доклади и мониторинг, цял народ плаща за източването на КТБ. А нейният мажоритарен собственик Цветан Василев си стои в Белград, понеже е „ценен инвеститор” и собственик на завода за стъкла в Парчан.

За изминалите 25 години на „преход”, комай единственото ни истинско демократично завоевание е свободата на словото. От това обаче нищо не помръдва в политическото ни и юридическо тресавище. Само дето вече сме в положението на югославското куче, което по времето на Тато решило да емигрира в България. На българско-югославската граница го посрещнало охранено българско куче, което пък отивало в Югославия. Нашето куче казало, че бяга, защото чорбаджията му го хранел, но не му давал да лае. А югославското отговорило: „На мене ми разрешават да лая, но не ме хранят и затова съм на този хал!”. На нас ни разрешават „да лаем”, но нито ни хранят, нито ни осигуряват работа, с която да се изхранваме.

На тези, които упрекват българския народ в пасивност и нечувствителност към реформите, морала на политиците, демокрацията, евроатлантическите ценности, гражданското общество и др., трябва да напомним марксистката теза, че битието определя съзнанието. Умиращият от глад, студ и болести първо трябва да се нахрани, облече, стопли и излекува, преди да започне да мисли за по-велики и духовни неща. Последна грижа са му нескончаемите експерименти, наричани „реформи”, които се свеждат само до съкращения, партийни чистки и назначения на свои „калинки”. А така също и „енергийната независимост” на България, след като цените на тока, парното, водата, горивата, храните и здравните услуги само нарастват, а НИСИ отчита „дефлация”. К

Когато на международните пазари цените на енергоносителите падат, а у нас растат, значи повредата е в нашия телевизор. Дали вместо да си сменим чипа, не е по-добре да си сменим „политическия елит”?