СВЕТЛИНАТА ИДВА ОТ ИЗТОК

Мирослав ШОМОВ 2015 - Брой 14 (2015)
Печат

Госпожа Ангела Меркел е „женският Наполеон”, заяви тържествено за пресата министърът на финансите Волфганг Шойбле, няколко часа преди официалното откриване на конференцията на управляващата партия ХДС, на 9 декември м.г., на която германският канцлер бе главният герой. Шойбле обясни, че начина, по който сегашният канцлер управлява страната и при изявите си в ЕС и Европа, напомня на Наполеон Бонапарт, и за да не навреди на демократичната й аура, побърза да уточни: „Тя обаче има по-малко от жаждата за власт, отколкото Наполеон”. Това уточнение,  както го поднесе г-н Шойбле, обаче не беше разбрано от журналистите и тези, които я познават...

Гърците пък оприличават своя премиер Алексис Ципрас на титана от древногръцката митология Прометей. Прометей е човеколюбив, ненавижда тиранията, бори се за правда. Прометей на няколко пъти оспорва волята на Зевс и е жестоко наказан от тираничното божество, затова, че е дал огъня на смъртните хора, отнет им преди това от Зевс, а Прометей им го върнал. За наказание бил прикован на една скала в Кавказ и всеки ден огромен орел идолитал и кълвал черния му дроб, който през нощта обаче отново израствал... Това продължило хиляди години...

Гърците, които са борбен и мъдър народ, сигурно имат основание да сравняват сегашния си премиер с титана. С приетия закон за борба с хуманитарната криза, Ципрас, подобно на Прометей, върна огъня на надеждата, а с действията си изгради пред света и обществото образа на човеколюбив и ненавиждащ тиранията на „Тройния Зевс” (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Ципрас намери смелост открито да се опълчи срещу налаганата от Германия погрешна политика на строги икономии и рестриктивни мерки в ЕС, които задушават икономическото развитие на бедните страни от периферията и чиято висока цена плащат обикновените трудови хора. Това бе доказано и от последното изследване на немската фондация „Ханс Бьоклер” - доходите на най-бедните гърци са намалели с 86 %, докато доходите на най-богатите - едва с 16 %. В същото време данъците върху най-бедните са се увеличили с 337 %, а на най-богатите - само 9 %.

Списание „Уик” (Week) представи на корицата си Ципрас като Прометей, който се подиграва на германския канцлер. В превод от старогръцки Прометей означава „мислещ предварително”. За разлика от нашия премиер Борисов, когото дори не можем да оприличим с Епиметей, един от братята на Прометей, чието име означава “мислещ после”. Вече втори мандат Борисов действа въобще без да мисли, нов противното неуморно се опитват да убедят народа ни прислужните медии.

Налага се мнението, че „мислещият предварително” Ципрас много старателно подготвя и планира своите външни изяви и много точно определя целите, които следва да постигне. В нарочно писмо до канцлера Меркел от 15 март и публикувано единствено от британския вестник „Файненшъл таймс” (Financial Times), той предупреждава в прав текст „женския Наполеон” че „Гърция има проблем с ликвидността, и че ако пред него остане дилемата да плаща вноските по дълга или заплатите и пенсии на гърците, ще предпочете второто”. С този си ход Ципрас фактически предизвика провеждането в Брюксел на кръгла маса по проблемите на Гърция на 20 март. В нея взеха участие председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, гръцкият премиер Алексис Ципрас, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, генералният секретар на съвета на Европейския съвет Уве Корцепциус, директорът на ЕЦБ Марио Драги, френският президент Франсоа Оланд, германската канцлерка Ангела Меркел и холандският финансов министър, който е председател на Еврогрупата, Йерун Диселблум, както и специалната покана от германския канцлер за среща в Берлин на 24 март.

Докато нашият премиер Бойко Борисов плюеше по гръцките премиери от Папандреу до Ципрас, и на 20 март се снимаше за спомен с белгийските полицаи, докато „журналистическите ни авторитети“ се надпреварваха да пишат как белгийските полицаи пощурели по Бойко, докато се впечатляваха, че е по-популярен от Кристиано Роналдо сред униформените в Брюксел, от ДПА изтече неинтересно за тях съобщение, че след въпросната кръгла маса Атина ще получи бързо достъп до необходимите й средства, а ЕС отпуска на Гърция 2 милиарда евро! И че тези средства ще бъдат използвани за решаване на проблема с младежката безработица. Жалък, нищожен успех, би казал Паниковски, ако можеше да зърне или да чуе откровението на божието ни наказание Борисов, че: „България 4 години е спазвала всички указания на ЕС и е била с най-нисък бюджетен дефицит!” Нейсе.

Затова пък, съгласно последните проучвания от социологическата агенция Public Issue, 87 % от гърците одобряват действията на Алексис Ципрас, докато 81 % от всички гърци подкрепят усилията на правителството по време на кръглата маса в Брюксел. В същото време във форума на Дир.бг, от 708 отзива по повод визитата на Борисов и изявления му оттам, близо 80 % са негативни за него, а за около 5 % е отбелязано, че коментарът е скрит, защото е извън темата или съдържа спам. Тези, които следят мрежата, знаят какво означава това.

Важна и може вече да се каже успешна за Ципрас беше и срещата му с канцлера г-жа Меркел, състояла се на 24 март.

Срещата, по информация от влиятелния и близък до немското правителството в. „Билд” (“Bild”), преминала в „дружеска атмосфера и взаимно разбиране”. За доброто настроение и взаимното разбирателство без съмнение спомогнала както личната харизма, така и отличното владеене на немския език от Алексис Ципрас.

“Почти седем часа те бяха заедно. Три часа продължи работният обяд и след това разговорите се пренесоха в кабинета на г-жа Меркел, като над десет минути те бяха съвсем сами в офиса. Толкова много внимание, колкото оказа на Алексис Ципрас Ангела Меркел, не е оказвано на никой друг официален европейски лидер”, посочва изданието. „Продължителността на срещата е доста необичайна”, пише завистливо и френският вестник “Льо Монд” (“Le Monde”) и се впуска да обяснява на гастрономите менюто: “вечерите с Ангела Меркел в Берлин приключват около 21,00 часа. Патешки гърди, картофено пюре и червено зеле, придружени от сирене плато”.

“Атмосферата беше добра а дискусията честна – пише „Билд”. - Меркел демонстрира голям прагматизъм и заинтересованост в намирането на взаимно приемливи решения. И двамата изразиха откровено вижданията си”.

За тези, които разбират от дипломация, една такава оценка за срещата може би означава да се хванат за гушите. Защото това бил смисълът на откровения диалог...

Дали обаче в Берлин Ципрас и Меркел са стигнали чак дотам? В буквалния смисъл това, разбира се, не се е случило, но фактът, че разговорите са продължили повече от седем часа, а информацията, която изтече от съвместната пресконференция, бе чисто протоколна, е ясен знак, че те са били много трудни. Близкият до гръцкото правителство в. „Авги” („Зора”) още същия ден повдигна завесата: „Разговорите между министър-председателя Ципрас и канцлера Меркел откриха нов период в гръцко-германските отношения, това обаче не означава, че пътят е осеян с листа от рози и че всички трудности са преодолени. Трудности остават, целта на правителствата на двете страни обаче бе да се намерят решения на трудни проблеми чрез диалог. Премиерът не отиде като молител в Берлин, а като равноправен и с единственото желание да се промени досегашната остаряла порочна система на меморандумите, която оказа разрушителен ефект върху гръцката икономика и общество”, отбелязва вестникът. Повече конкретна информация изтече следващите дни, след отчета на Ципрас в ЦК на „Сириза” и пред правителството. Стана ясно, че Ципрас твърдо е заявил на „женския Наполеон”, че не приема реформите, за които настоява Еврогрупата, да се свеждат само до „затягането на коланите на гръцките граждани”. Те трябвало да доведат „до икономическо укрепване на Гърция, което ще позволи да се връщат дълговете от истински източници, т.е. от функционираща икономика”. В тази връзка Ципрас е запознал германския канцлер с проектоплана от 18 реформи, от които се нуждае гръцката икономика, които ще стимулират растежа и ще направят възможно устойчиво изплащане на гръцкия дълг.

Интересното в този проект е, че изключва нови съкращения на работни места и по-нататъшно намаляване заплатите и пенсиите, срещу което г-жа Меркел и нейният финансов министър най-много недоволстват. В подкрепа на своите тези Ципрас е ползвал като аргументи две нелицеприятни за Меркел статистики. Първата, че Германия е по-голям длъжник от Гърция и въпреки това рестрикции и затягане на колани се прилагат само по отношение на бедния юг. Втората е от британския вестник „Индипендънт” (“Independent”), от чийто доклад става ясно, че най-бедните, гърците, са най-работливите в ЕЗ, защото работят 42 часа седмично, следвани от португалците и испанците, а най-богатите – германците, с 35 часа, заемат предпоследното место в класацията. Може би в това е и смисълът на заключителните думи на Ципрас по време на пресконференцията в Берлин: „Трябва да се прекъсне порочният стереотип в отношенията между двете страни: нито гърците са мързеливи, нито германците, отговорни за злините, които се случват на Гърция”.

Така се развива в общи линии битката на новия гръцки Прометей срещу тиранията на Еврогрупата и „женския Наполеон” от Германия.

Съдбата на истинския герой от историята, Наполеон, е ясна, както и от митологията се знае съдбата на Прометей. Прометей е избавен от Херкулес, който убива орела със стрела, но дотогава, по волята на тираничния Зевс, приятелят на хората минава през много мъки и страдания.

Засега обаче Ципрас не се предава, продължава да се бори и да търси изход и спасение за гърците. Той не скрива, че спасението може да дойде от Русия, която потвърди, че е готова да го освободи от оковите, с които Еврогрупата е приковала Гърция. От Брюксел обаче не закъсняха да попарят тази надежда и обявиха, че Гърция нямала право да търси помощ от Русия, да търси енергийно сътрудничество с нея и да иска да се върне на руския пазар. В отговор Ципрас заяви: „Отговорът ми е ясен. Новата архитектура на сигурност в Европа, която не включва Русия, е фантазия”. И още: „Гърция и Русия са свързани с общи корени, общи борби, обща вяра и култура”. Сакрални истини, съотносими повече за България и Русия, от които нашите безродни управляващи се отрекоха, а лидерите от опозицията „БСП Лява България” се страхуват да изрекат на глас, за да не разсърдят триглавата хидра САЩ, НАТО и ЕС. В Гърция обаче Ципрас се бори за суверенитета на страната си, докато в София нашите управници не знаят що е то.

На 8 април предстои официалното посещение на борбения гръцки премиер в Москва. Пожелаваме му успех и вяра – светлината идва от Изток!