„БУФЕРЕН” БАЛТИЙСКО-ЧЕРНОМОРСКИ ВОЕНЕН СЪЮЗ?!

О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ
Печат

В НАТО няма единно мнение за опасностите, които съществуват в света и задачите на алианса. Американците настояват силите на съюза активно да участват в световните събития по цялата земя, където се укрепва глобалното лидерство на САЩ. Някои европейски държави пък се отнасят скептично към тази широка трактовка на задачите и целите на НАТО. Новите членове на НАТО обаче, страните от района на Балтийско море, Полша и Румъния, настояват за конкретни мерки, които отчитат предполагаема опасност от Русия. От името на България, за съжаление, в този смисъл говорят и „сламеният човек” Плевнелиев, и външният на България министър Даниел Митов.

По-старите членки на алианса разбират, че за да засилят защитата от Русия, трябва да отделят ресурси и да изострят отношенията си с нея, за което не са готови. Някои от тях дори не виждат опасност откъм Русия за себе си и нямат намерение да развалят утвърждаващия се икономически диалог, който се развива благоприятно в кризата и е нужен както на европейците, така и на руснаците. Затова по-старите членки са наясно с желанието на САЩ да ги вкарат в изтощителен сблъсък с Русия.

В такава обстановка има източноевропейски държави, които смятат, че ако алиансът недооценява страховете им от Русия, то те ще се насочат към идеята да сключат двустранни договори със САЩ за гарантиране на сигурността им.

А това може да доведе до формирането на „ново НАТО”, един незивисим от алианса „буферен” Балтийско-Черноморски военен съюз. Той може да се окаже перспективен за Америка, която ще забие остър клин между тевтонците и славяните, вариант, разглеждан многократно от американските генерали. Познайте до три в този случай позицията на нашия върховен главнокомандващ...

В тази ситуация може да намерим и отговори на въпроса защо базите у нас и в Румъния предвидливо не са натовски, а американски? Не подсказва ли това, че САЩ нямат доверие на съюзниците си? Знае се, че днес 27 % от американските военнослужещи се намират на територията на 130 чужди страни. Според данни на Пентагона, САЩ имат 865 основни бази извън границите си. По други данни те са около 1000.

Не е случаен и прозвучалият наскоро неистов зов в Американския сенат на 86-годишния ястреб Збигнев Бжежински, който в поредната си антируска реч призова Вашингтон да създаде военни бази в Естония и Латвия, „за да не позволи на Русия да окупира тези демократични страни”. С други думи, Бжежински призова самите Щати да окупират Естония и Латвия, въпреки че и двете страни отдавна се намират под немилостивата американска пета.

Стратегията „Анаконда”. Кой говори чрез устата на Бжежински?

Заявлението на Бжежински предизвика на Запад многопланови емоции. Някои му аплодираха, други го посъветваха да помисли за спасението на душата си.

Идеята на престарелия ястреб обаче съвпада и с тайното желание на САЩ, и с мераците на някои източноевропейски държави. Всички те се вписват в американската стратегия, известна като „Анаконда”, която цели обкръжаване на Русия. За нея твърде сериозно преди време предупреди генерал-полковник Леонид Ивашов, президент на Академията по геополитика на Русия: „Около Русия САЩ активно реализират стратегическия план „Анаконда”. По границата ни военни сили стягат примка, в която засега са останали „прозорците” Украйна, Белорусия и Казахстан”.

Принципите на „Анаконда”, проверени на практика в гражданската война и избистрени в щабни и в научни разработки, Америка възприема и прилага до днес. Военните и експерти ги смятат за изключително подходящи за 21 век. Историята показва, че когато са убедени в неминуемата победа, САЩ, верни на неизменната си представа за световна хегемония -

силен юмрук и колт до бедрото

предприемат последния ход - пряко нахлуване в територията на противника.

Стремежите на американската страна са насочени към получаване на достъп до суровинните, енергийните и други ресурси на страните от ОНД, активно са поддържани процесите, насочени към изтласкване на Русия от пространството на нейните традиционни интереси. Не случайно Мадлин Олбрайт веднъж заяви, че Сибир е твърде обширен и богат, за да принадлежи само на Русия. Това било несправедливо. В стремежа си да контролират нефта и газа в Западен Сибир, никой не е в състояние да предрече доколко далеч може да стигнат САЩ.

Според наблюдатели доказателство, че стратегията „Анаконда” продължава да действа, е усилието на САЩ да покорят Иран и стремежа им непременно да откъснат от контрола на Русия удобни за целта територии. А главната потенциална опасност за едноличната хегемония на Съединените щати идва от съюза между Европа, с нейните технологични и финансови възможности, и Русия, с нейните ресурси. Ето защо главен участък, чрез който се цели да се осъществи икономическо „задушаване” на Русия, е средният пояс - страните от Източна Европа, и близкият пояс на санитарния кордон, който откъсва Русия от Европа - Прибалтика, Украйна, Молдова.

Пръстените на анакондата се свиват и на юг – целта е дестабилизиране и откъсване на руския Северен Кавказ, създаване на бъдещи военни бази в Грузия, Азербайджан и пр.

На Вашингтон обаче не му е чужда идеята за създаване на формално независим от НАТО антируски „буферен” Балтийско-Черноморски военен съюз. И първата крачка в този дух може да се смята подписаната украинско-американска харта за стратегическо сътрудничество и споразумението за стратегическо партньорство с Грузия. Предполага се, че в „новото НАТО” ще бъдат включени Балтийските страни, Полша, Украйна, Румъния, България и други държави.

След свиване на пръстена от Юг плътно до границите на Русия, „Анаконда” ще се стреми да откъсне територии от Близкия изток до Източен Сибир. Наблюдатели смятат, че „Анаконда” е

предизвикателство за цяла Евразия

но финалната битка за континента САЩ ще водят с Русия. Не са случайни съвместните учения на американски военни контингенти със съседни на Русия страни.

Със създаването на бази в България и Румъния бе приведена в действие новата американска стратегия за разполагане на сили за бързо реагиране в Източна Европа, несъмнено пак в интерес на “Анаконда”.

В далечния, противоположен край на Русия, в Баренцово море, САЩ периодично развръщат ядрени подводници за симулиране на военни учения, близо до бреговете на Аляска в Берингово море и в Северния ледовит океан.

Арктика, водеща стратегическа ресурсна база на Русия, е следващата „гореща точка” на конфликт на планетата. Най-вероятно в един момент отношенията на САЩ и Русия меже да се окажат по-трудни за поддържане, отколкото в периода на „студената война”.

Но дали на САЩ ще им стигнат силите, които ден след ден се изтощават от икономическата криза, довела ги до гигантска вътрешна задлъжнялост? Според професора от Московския университет Александър Дугин един ден САЩ не само ще се оттеглят от страните в Източна Европа, но и самата Западна Европа ще „върне” тези страни на Русия, за да поеме тя, както някога, грижата за икономичестото им състояние.

Намесата, която усложнява, но не решава проблемите

Подобни мисли и идеи се изказват и на Запад. Водещият наблюдател на „Таймс” Матю Парис в своя статия предложи да се завърши „експериментът с Урайна” и тя да се предостави на Русия. Тази крачка той смята за неизбежно, единствено и ефективно решение на проблемите на Украйна, които несъмнено са започнали сериозно да досаждат на всички замесени играчи.

Украйна? С тежко вдишване аз пиша отново същото, което писах за Ирак на Саддам, Либия на Кадафи и Сирия на Асад. Намесата почти винаги усложнява всичко. Не започвайте онова, което нямате сили да завършите” – пише Матю Парис. И подчертава: независимо от всичко, Западът отново провокира ситуацията.

Наблюдателят на „Русия днес” Ростислав Ишченко смята, че броят на анализаторите и факторите, поддържащи озвучения от Матю Парис подход, расте. Но че тази доктрина няма шанс да стане господстваща до момента, когато САЩ ще признаят своето поражение в геополитическото противопоставяне.

Подобни са твърденията и на ръководителя на украинския Център за евразийски изследвания, който напомня, че по този начин се е изказвал дори самият Хенри Кисинджър. Още повече че никой на Запад няма намерение да воюва с Русия заради Украйна, нито САЩ, нито близките й съседи. Но да се отслаби Русия, да я въвлекат в продължителен конфликт на руската граница, е мечта на американските политици. Широко е известна крилатата фраза, че „американците са готови да воюват с руснаците до последния украинец”.

Къде сме ние?

Когато търсим правилната позиция на България в тази обстановка, се връщаме към една твърде любопитна история от средата на 1966 г., изключително поучителна за нас днес, когато ние маршируваме под командата на американските центуриони.

Френският президент Шарл дьо Гол, единствен от западните лидери, е поканен да наблюдава стартове на стратегически ракети на полигона „Байконур”. След внушителните залпове, замислен, той пита: ”Господин президент, кажете откровено, тези ракети, които ми показахте, са насочени и срещу Париж, нали?” Разбира се, че са насочени в столицата ви, нали там се намира щабът на НАТО” – отговаря му Брежнев.

Скоро след тази визита Франция излиза от военната организация на НАТО, а щабът на пакта е преместен в Брюксел!

Но това е била реакция на великия французин Шарл дьо Гол!

За жалост, дори не бихме могли да сънуваме, че в България днес има такъв политик във властта!..