„АНАКОНДАТА” МАЙ СЕ СХВАНА...

Зора 2015 - Брой 15 (2015)
Печат

САЩ губят подкрепа сред европейските държави, пише ирландският журналист Брайън Макдоналд, коментирайки изказването на Ендрю Шапиро, посланик на САЩ в Чехия. Н. Пр. Шапиро има неблагоразумието да разкритикува решението на чешкия президент Милош Земан да участва в тържествата в Москва на 9 май - 70-годишнината от победата над нацистка Германия на Хитлер през Втората световна война.

Журналистът иронизира очакванията на Държавния департамент на САЩ, че понеже Обама бил заявил неучастие, значи и всички съюзни държави ще следват примера на щатския президент.

Според Макдоналд най-изумителното е, че държавен глава на европейска държава решава да се противопостави на американската тирания. “Аз дори не мога да си представя реакцията на САЩ, ако чешкият посланик бе смъмрил Обама задето призна Куба или за подкрепата на незаконния преврат в Украйна” – цитира той думите на Милош Земан.

Брайън Макдоналд подчертава как още по-нелепо става изказването на посланик Шапиро понеже неговата майка също е жертва на холокоста. Въпреки че е възможно чешкият президент Земан да се окаже под натиск от своята администрация, Макдоналд предполага, че Чехия едва ли ще остане изключение. „Унгария, Словакия, Гърция и Кипър вече изразиха недоволство от политиката на ЕС спрямо Русия, а Сърбия и Турция са против антируските санкции, въпреки че очакват влизане в ЕС. Когато нещата в икономиката са зле, мнозина се питат дали е печеливша играта с нулева сума, която следват Вашингтон и Брюксел”, продължава Макдоналд.

Сега Вашингтон ще трябва да избира дали да продължи със заплахите към Източна Европа, с риск да стане свидетел на изчезващата подкрепа за САЩ, или да се вслуша и вгледа в проблемите на региона. Във втория случай, предупреждава журналистът, САЩ ще трябва да признаят глупавата си политика спрямо Украйна, а също и факта, че Русия има ключова роля в Източна Европа. “Така че в Прага и Будапеща би могло да се изпратят истински дипломати, а не пътуващи търговски агенти на Обама” - заключава ирландският журналист.

Всъщност мъжеството на Милош Земан е несъмнено. Също както и показаното от Виктор Орбан и Алексис Ципрас... След думите на Земан, че няма да позволи на никакъв посланик да се меси във външнополитическите му пътувания, очевидно е, че „малка Европа” полудя. Не за друго, а защото Милош Земан е поредният „малцинствен случай”, за жалост, когато държавен глава на държава от бившия източноевропейски социалистически блок, сатанизиран достопочтено и напоително от „демократичните” медии, се държи със завидно национално достойнство, не робува и не подкляква на каквито и да било ценности - от евроатлантическите до демокрацията и т.н., - както сме свикнали да го виждаме ние, българите. Нашите дългоухи и послушни “генерал-губернатори” от туземната неоколониална администрация (по Иван Ценов) не щадят енергия да кимат до отмала на всеки от “големите”. Последиците за страната и за българите са крещящо очевидно и не е нужно да се наднича в никакви тайни и секрети на тази или онази властова структура. Очевидни се до болка - обречени сме на мизерно и скудоумно оцеляване, с неясна продължителност в ниските интервали, и то на територията на най-плодородната земя на континента...

Всъщност наблюденията на журналиста Брайън Макдоналд се потвърждават и от “тревогите на НАТО” покрай разширяването му. Миниатюрният анализ на Андрю Михта за „The American Interest” показва ясно колко струва “доброто” на алианса и какво си мислят “онези горе” под лицемерната маска на жестомимичното приятелство, демонстрирано към “нашите” горнични по високите етажи на властта (ха-ха-ха). Дали пък няма да ги застигне тежък политически ишиас накрая?! То бива поклони, ама чак толкоз...

Та ето какво отбелязва този анализатор и откровен фен на евроатлантизма и демокрацията Михта. Нескрита е дълбоката му печал, че въпреки напъните на „Обама и компания”, нещата не се случват според очакванията им. „Мръсната тайна се пази вътре в Европа – пише Михта, - това са вътрешните разногласия по въпроса кой всъщност е достоен да влезе в изискания и изтънчен клуб на “истинската Европа”. Тоест, доколко всичко е променено (или не е променено изобщо), независимо от реалния политически и икономически прогрес на постсъветските демокрации след падането на “желязната завеса”. Както се казва у нас, в България – от болната на здравата глава (става дума за тегобите, естествено). И още: „Става дума не за старото противостояние, по Ръмсфелд, на “стара” и “нова” Европа. Всъщност континентът днес отново се цепи по културно-исторически признак, “истинската” Европа завършва на Одер, а “не съвсем истинската” Европа се простира далече на изток, до река Буг и балтийската периферия на североизток (включвайки хърватско-босненската граница на юг). А по-нататък, от Украйна на изток и на юг, се намира “не-Европа”. В някои конфиденциални разговори днес звучат нотки, които до болка напомнят настроения отпреди повече 100 години, когато държавните глави спореха дали източноевропейският кичур коса струва живота дори и на един британски гренадир. Новите членки на НАТО, които бяха приети след “студената война”, прекрасно разбират тези нотки. И въпреки че публично настояват уверено как НАТО е надеждна основа за тяхната сигурност както винаги, при закрити врата все по-често споделят, че към тях се отнасят като към бедни роднини на Западна Европа.”

Ама, г-н Михта, ние това вече сме го чували, то се говори отдавна, и едва ли може да се нарече дълбоко прозрение, понеже представлява нашият ежедневен емпиричен житейски опит след „падането на желязната завеса”. Знаем колко безценна е кръвта на гренадира и колко малоценнен е дори кичур коса от някой православен балканец или най-общо източноевропеец. Но всъщност дали не е редно да си спомнят – такива като Андрю Михта и други дежурни глашатаи, - какво точно ще се чества на 9 май тази година?! Да, да, 70 години от победата над нацизма. А и най-напред в блока на Хитлер планираха да дисциплинират не друг, а тъкмо Западна Европа. После се разбра за какво става дума. Ама късно. И сега да не стане като в оная приказка за стомната, дето третия път се счупила... Та така и с „Анаконда” и т.н. планове за господство, понеже и змията може да се схване, колкото и да е силна...