„ЗЛАТЕН ВИТЯЗ” – СТРАЖ НА ДРУЖБАТА И ДУХОВНОСТТА

Зора
Печат

На брега на Българското Черноморие уникалният комплекс „Камчия“ бе средище на културата, духовността и дружбата между православните славянски народи. Престижният славянски форум на изкуствата „Златен витяз“ се проведе в комплекса от 25 до 29 април 2015г. Той бе организиран от Международния филмов фестивал „Златен витяз“ и фондация „Устойчиво развитие за България“, с подкрепата на кмета на Варна Иван Портних. Освен на сцените на комплекса изкуството завладя и залите на Община Варна, на Фестивалния и конгресен център и на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

От ляво на дясно - Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, поетът Боян Бойчев,  Минчо Минчев, главен редактор на в. “Нова Зора”, Варна, 26 април 2015 г.

Международният кинофорум „Златен Витяз“ се провежда от 23 години, като има повече от 70 издания, с участници от 60 държави. Културното събитие представя най-доброто от славянската култура. Преди шест години с благословията на руския патриарх Кирил се ражда ново явление – Славянски форум на изкуствата, съзвездие от различни фестивали – кинофестивал, театрален, литературен, музикален фестивал, фестивал на изобразителните изкуства, на руското бойно изкуство и кинофорум на екологичното кино.

Форумът се проведе за първи път в България. С личния самолет на министъра на извънредните ситуации пристигна група от 38 изтъкнати дейци на културата на Руската федерация, водена от президента на „Златен Витяз“ Николай Бурляев, който е един от най-популярните руски артисти и режисьори. Сред придружаващите го гости от Русия бяха и народните артисти на Русия Людмила Зайцева и Инга Бурляева, известният режисьор от Сърбия и лауреат на наградата „Златен Витяз“ – Йован Маркович; както и главни редактори на водещи издания в Русия – на в. „Култура“ Елена Ямполская, на „Национален контрол“ Александър Егорцев, зам.-главният редактор на списание „Наш современник“ Александър Казинцев, известните писатели Владимир Крупин, Константин Скворцов, Капиталина Кокшенева, учените – проф. Елена Гускова – историк и проф. АлександърУжанков – зам.-ректор на литературния институт „М. Горки“, проф. Татяна Марченко и др. Събитието бе отразено от журналисти от водещи телевизионни канали и печатни издания на Русия. Сред гостите бе и Андрей Дьомин, генерален директор на компания „Руски медиен алианс”.

България бе представена от литературни творци, режисьори и учени, главни редактори на издания: председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, Лъчезар Еленков, Йордан Милев, Христофор Тзавела, Минчо Минчев, Надя Попова, Матей Шопкин, Атанас Звездинов, Елка Няголова, Вълко Мишев, Георги Стоянов, Маргарит Николов, проф. Орлин Загоров, председателят на Координационния съвет “България - Русия” Любомир Коларов, председателят на Славянското дружество в България Стоил Фердов и актрисите Добринка Станкова, Аня Пенчева и др.

„Славянският форум на изкуствата „Златен витяз“ отстоява идеалите и общочовешките ценности, завещани от великите класици. Той е невероятно явление, което никакви ветрове не могат да съборят“, заяви при откриването на българското издание на престижния фестивал неговият президент Николай Бурляев. С топли думи към всички гости се обърна и Станка Шопова, председател на фондация „Устойчиво развитие за България“, която подчерта стремежа на комплекс „Камчия“ да се утвърждава като важно международно средище на изкуствата и културата на славянските творци и народи, като място за духовност и дружба. От името на посланика на Русия в България Юрий Исаков бе прочетен поздравителен адрес от генералния консул на Русия във Варна Сергей Лукянчук. Участниците и гостите на форума изслушаха и поздравителния адрес на председателя на Комисията по вероизповеданията и на групата за приятелство България – Русия към Народното събрание – Красимир Велчев. Гостите бяха приветствани в сградата на Варненската община от кмета Иван Портних и екипа му, както и от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

В дните на форума бе открита дарената изложба от 18 репродукции на съвременни руски икони от Изложбения център на руския град Владимир.

В зала Пленарна на Варненската община под ръководството на Николай Бурляев се проведе международната конференция „Духовни традиции. Литературата на Славянския свят“, на която писатели, учени, главни редактори, дейци на културата дискутираха по проблемите на културната среда в славянските православни страни и значението на традициите за облагородяването и хуманизирането на обществото и отношенията между хората, за отговорностите на писателите и творците за това. С интерес варненските зрители посрещнаха представянето на филмите „А утрините тук са тихи“ и „Иваново детство“ и творческите срещи с участващите в тях актьори – народните артисти на Русия Людмила Зайцева и Николай Бурляев, както и общуването с творчеството и със самите български актриси Добринка Станкова и Аня Пенчева, представени от режисьора Георги Стоянов.

Във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ Николай Бурляев се срещна и със студенти. Постигнато бе и споразумение с ръководството на университета за учредяване на кино-клуб „Златен витяз“, а като начало Николай Бурляев ще дари 30 игрални филма.

Известният руски актьор и режисьор покани академичния университетски театър да вземе участие и в театралния “Златен витяз“, който ще се проведе през есента в Москва. Част от гостите посетиха старопрестолния град Велико Търново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Вълнуващи бяха и литературните четения на гостуващите поети в Славянския център на СОК „Камчия“.

По време на форума гостуваха и представители на Министерството на извънредните ситуации (МЧС) на Руската федерация. От началото на април в министерството действа Институт по култура, който се оглавява от Николай Бурляев. А сред гостите по линия на МЧС бяха и поети, писатели, музиканти, учени и дори диригентът на представителния оркестър на министерството.

Руските гости и българските домакини почетоха паметта на загиналите за свободата на България и поднесоха венци и цветя на Пантеона и на Старите варненски гробища, както и пред паметника на подводничарите-антифашисти в к.к. „Камчия“.

Организаторите на фестивала Николай Бурляев и Станка Шопова бяха единодушни, че неговото продължение ще се състои през есента, но в по-голям формат и с участието на повече изкуства и представители на славянските страни.

По време на официалното закриване прозвучаха отново стихове и песни на руски и български език, думи на благодарност и пожелания за успешен път на общата славянска идея и за дълга на творците за нашето бъдеще. Всички присъстващи споделят общата идея и цел да бъде съхранено славянството и православието и неговите културни и духовни постижения, за което е необходима и приемственост между поколенията, както и близки връзки между творците.