НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИДЕОЛОГЕМА „25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ - 4

Проф. Васил ПРОДАНОВ, д.ф.н., чл.-кор. на БАН
Печат

Статистиките за намаляващите или стагниращи доходи на две трети от населението дори в САЩ от 70-те години на 20 век насам и в същото време рязкото увеличаване на доходите на 1 % дори в условията на криза, е индикатор, че това става по същество чрез отнемане на собствеността на мнозинството. Ето как 85 души могат да притежават толкова, колкото колкото 3.5. милиарда като цяло.

По времето на „25 години свободна България” неолибералната свобода на движение на капитали и хора се прояви на първо място в гигантския грабеж на натрупаното преди това в страната. Грабеж, осъществен от страна на глобалния капитал от държавите на капиталистическия център, които са особено заинтересовани именно от това състояние на страната, даващо възможност за извличане на гигантски ресурси от нея чрез няколко основни механизми и чрез нейната ускорена периферизация.

Няколко са

основните механизми на гигантски грабеж

скрит зад идеологемата за свободата.

Първо. Пристигането в страната на чужди капиталистически компании, които получават концесии или купуват наши предприятия и като монополисти извличат големи печалби, които отиват навън, към по-богати държави, а тук остават обезкостените или все повече амортизирани основни фондове.

Типичен пример в това отношение са монополистите в енергетиката и водната мрежа, които печелят тук и изнасят другаде печалбата си. Подобна е ситуацията с банковата система – кредитът у нас е почти изцяло под контрола на чужди банки. При това почти няма сделка с чуждестранна фирма, която да не е била в ущърб на националните интереси и да не са продадени под цената – като се почне от “Нефтохим”, мине  се през БТК и авиокомпания “Балкан” и се стигне до сделките с ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 от “Марица-изток”, които след това са характеризирани като “национално предателство”. (5)

Второ. Докато в центъра на капиталистическата система в Западна Европа и САЩ протича процес на създаване на икономики на знанието, у нас се реализира противоположната тенденция - на унищожаване на институции и структури на знанието, на отмъкването им под лозунгите за “свобода на движение” на човешкия капитал. Така в САЩ, с привличането на един учен-обществовед от чужбина, икономисват средно 235 хиляди долара, на инженер – 253 хиляди долара, за лекар – 800 000 долара. В Русия са изчислили, че през 90-те години на 20 век само чрез този грабеж, под лозунга за свобода на движение на хора, САЩ и Западна Европа са задигнали от тях около един трилион долара, което е било стимул за растеж на американската икономика по времето на президента Клинтън. (6) Дори бившият президент Желев признава: „В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара” (7)

Е, и къде е свободата на България тук?!

Такъв мащабен грабеж на национално богатство под маската на неолибералния лозунг за свобода на движение на хора няма дори при директното колониално владеене на Африка, Азия и Латинска Америка през 19 век от страна на западните колониални държави.

Трето. Ключов елемент на неолибералното понятие за свобода е свободното движение на капитали, от което по същество обаче печелят развитите капиталистически държави и това се превръща в ключов механизъм за ограбване на държавите. Доминирането на чуждите банки и активното участие на офшорни фирми в нашата икономика рязко улеснява износа на финансов капитал от страната. Според изследване на базираната във Вашингтон компания “Глобъл файненшъл интегрити” в периода 2002-2011 г. от страната ни са изтекли нелегално 25 585 млрд. долара, което прави

средно 2 559 млрд. долара годишно

гигантска сума, която би била достатъчно за решаване на основните проблеми на българското общество. Тя обаче е извличана от страни като нашата и отива да подхранва чужди икономики. (8)

Четвърто. Неолибералната свобода е свързана със

зверската експлоатация на човешки труд

Либерализираните трудови пазари като цяло водят до намаляване на заплащането, като в същото време отслабва контролиращата роля на профсъюзите. В страната остават нискодоходни места, главно в услугите или в трудоемки производства. От чужбина идват тук инвеститори, например в шивашката индустрия, където срещу нищожно заплащане работят при полуробски условия десетки хиляди жени, заплатени толкова, че едва да оцеляват. Според данни на Евростат от 2012 г. 27 % от наетите в България, или близо 600 000 души, са нископлатени работници с доход под прага на бедността. Такива са на първо място работещите в шивашката, текстилната, обувната и кожарската промишленост, търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради и озеленяването, селското и горското стопанство.

Типичен пример на такава експлоатация е случаят например с изработваните от шивачки в Източна Европа луксозни дрехи за известната марка “Хуго Бос”, за което те получават мизерни заплати, от които не може да се живее. В същото време ушитите от тях дрехи в единични бройки се продават на астрономически цени. В постсоциалистическите страни на Източна Европа има около 700 000 официално регистрирани текстилни работници на “Хуго Бос”, а нерегистрираните - онези, които работят без всякаква социална осигуровка, възлизат вероятно на около 350 000 души. Мизерното заплащане, съотнесено с екзистенц минимума, е по-ниско дори от това в бедните азиатски държави. (9)

Същата такава зверска експлоатация обаче откриваме и при голямата част от търсещите препитание стотици хиляди имигранти в Западна Европа.

При изследване на трудовата миграция от колектив, начело с Духомир Минев, подготвено за КТ “Подкрепа”, се констатира, че българите, които работят в чужбина, нерядко се оказват в положението на робите на Европа. На редица места в страните приемници се раждат огнища на свръхексплоатация и принудителен труд за нашенците. Стотици българи са жертви на нелегален трафик, свързан със сексуална и трудова експлоатация. Като цяло тенденцията е трудовата миграция да се превръща в експлоатация и трафик на хора. (10)

В резултат на това е създаден един зверски по своя характер капитализъм, от който хората се опитват да избягат по два основни начина. Първият са самоубийства, включително чрез самоизгаряния – за първи път в нашата история хората се опитват да избягат от ужаса на днешното състояние, самоизгаряйки се. През 2013 г. страната ни е на първо място по самоубийства в Европа, като около 1 600 души годишно се самоубиват, а населението в същото време е с около 2 млн. души по-малко, отколкото през 1989 г. Част от тези хора се самозапалват – нещо, което никога не го е имало преди това в българската история. Никога толкова хора не са се самоубивали у нас, опитвайки се избягат от т. нар. свободна България... на президента Плевнелиев. В резултат на т. нар. демократични промени – евфемизъм за налагането на корумпиран, глобализиран и грабителски капитализъм, - България днес е на едно от първите места по самоубийства на деца, т.е. превърнала се е в едно от най-ужасните места за децата в света. Само през последните десет години са се самоубили над 11 000 души. Това е с пъти повече, отколкото в трудовите лагери от първото десетилетие след 1944 г., любима тема на антикомунистите. Структурното капиталистическо насилие убива много повече от субектното социалистическо насилие.

Вторият основен начин на бягство от този капитализъм са алкохолизмът и наркоманията.

През 1989 г. в България има между 140 и 170 наркомани, сега, в условията на т. нар. свобода и демокрация, по различни данни, това са между 200 и 300 000 души. Обществото е създало условия триста хиляди души да бъдат убивани. Т. нар. демократично и свободно общество! 50 души всеки ден стават наркомани. Над 120 000 ученици са се „друсали” с наркотик поне веднъж, според Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Но ако питате днешните „демократи”, те днес са „свободни” за разлика от „черното робство” преди 1989 г.

Осъществен е

преход към периферен и силно корумпиран капитализъм

социалната структура на обществото е дегенерирала, милиони хора са декласирани и маргинализирани, което формира лумпенско и маргинално съзнание, допълнително захранващо популистки лозунги.

Никой не носи и няма изгледи да понесе каквато и да отговорност, да не говорим за лично чувство за вина за това. По-лошото е обаче, че няма трезви опити за анализ на това състояние. Толкова силни и разбира се, ирационално наложени в главите на хората са идеологическите щампи на „края на историята”.

Светът на българина е в руини, а край него разни хора продължават да крещят с патоса на доктор Панглос (герой на Волтер от “Кандид”. - Бел. ред.): „Ние живеем в най-добрия възможен свят! Ние живеем в най-добрия свят!”. А ако не се е получил както трябва, разбира се, виновни са „комунистите” и „ченгетата”. Както казва Сартр в знаменитото си есе за евреите: „Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени”. В катастрофиралия свят на нашите либерални „демократи” и пазарни фундаменталисти оптимизмът на доктор Панглос е възможен само ако ежедневно и ежечасно се продуцират евреи. Така този свят става все по-магически, все по-ирационален и все по-деструктивен.

Затова и става дума за един ужасно несвободен свят. За него, реагирайки на идеологическата шумотевица „25 години свободна България”, Кеворк Кеворкян  написа статия под заглавие „Свободата се оказа лайно”, в която отбелязва: „В политическата секта непрекъснато се пазарят, като конекрадци, за пари за здравеопазването, а вие говорите за Свобода; университетите са се превърнали в просяци – а вие говорите за Свобода; лекарите и изобщо кадърните ни хора полагат неистови усилия, за да останат предани на страната си – а вие говорите за Свобода; бандитската приватизация завинаги лиши от правила стопанския живот в страната – а вие говорите за Свобода; изстъпленията на „десните“ черносотници разклатиха задълго българската Църква – а вие говорите за Свобода; един цар заложи българската корона заради някакви пикливи имоти – а вие дрънкате за Свобода. Изхвърляте Ботев от учебниците, а пък вкарвате симпатичния титан на мисълта Бат Сали в Парламента – а ми говорите за Свобода.

Всичко това са жестове на Безумието, колкото да ни отдалечат от истинската Свобода, може би завинаги. С подивели от немотия цигани и със слепци, които си въобразяват, че могат да фалшифицират Инвентарната книга на Прехода, никаква „свобода“ няма да успеете да пробутате.” (11)

 

5. Вж. Йолчева, Теодора. Цветан Василев: Още не сме видели дъното, в. Преса, 5 април 2012,

6. Вж. Гапоненко, А.Л.  и Т.М.Орлова. Управление знаниями. Как превратить знания в капитал, М., Эксмо, 2008, с. 62

7. Желев, Ж. Революционерите станаха излишни, в. Стандарт, 8 ноември 2009 г.

8. Вж. Kar, Dev and Brian LeBlanc. Illicit Financial Flows from Developing Countries: 2002-2011, Global Financial Integrity, December 2013, p. 30

9. Вж. Шият „лукс”, а получават „мизерия”,

10. Вж. Костова, М. Робите на Европа, в. Преса, 05 октомври 2012

11. Кеворкян, Кеворк. Пълен консенсус: Свободата се оказа лайно