ДИАЛОЗИТЕ – ПЪТ КЪМ ИСТИНАТА

Кирил МОМЧИЛОВ
Печат

Неотдавна Крум Василев, журналист и общественик, отпразнува своята деветдесетгодишнина по своеобразен, неповторим начин. Зарадва приятелите и познатите си с книгата-диалог „Невъзможни разговори” (изд. „Захарий Стоянов”), В предисловието й авторът казва: „Ако си станал на 90 години и внезапно си осъзнал, че живееш на този свят четири, даже пет пъти по-дълго от своите другари, загинали преди да навършат 20, не можеш да избегнеш  нощите, в които ставаш съдия на самия себе си. Дългите нощи, в които се срещаш очи в очи с тях, неостарелите. Те питат: Победихте ли? Построихте ли живота „по-хубав от песен”? Щастливи ли щяха да бъдат децата и внуците, които не можахме да родим? Невъзможни разговори? Но аз ги водих!..”

Безбройни са навярно нощите, в които Крум Василев дълго е разговарял със загиналия му съученик-партизанин Коста Тодоров, ненавършил двадесет години. Безмълвни са били среднощните диалози, които в книгата са вместени в четири разговора:

Докъде стигнахме.

Социализъм на бъдещето – що е то?

Загадката Китай.

Хора без идеал – птици без криле.

Невъзможни или възможни са били тези разговори? – ще се запита непредубеденият читател, разтворил книгата, а когато стигне до последната й страница ще заключи: не само че са възможни, а крайно необходими!

Диалозите като форма на изложение още по времето на Сократ и Платон са се приемали като изпитано средство за общуване и духовно обогатяване.

Конфуций разяснява философската същност на своето учение под формата на разговори с учениците си.

От въображаемите разговори между античните философи, през „писмата” на мислителите от Ренесанса и Просвещението в днешното ни време преките диалози не са ли „изящна форма за достигане до истината” (Сократ)?

На първия въпрос – спасила ли се е четата, когато на 1 март 1944-та партизаните от Шуменско-Преславския отряд са попаднали в засада, а Коста и Весо е трябвало да заблудят врага, Крум Василев му отговаря: „Четата се спаси, но без тебе, без Весо...” Един след друг следват идват въпросите и отговорите за промените през последните 70 години: от социализъм отново към капитализъм, от БКП към БСП, през НАТО в Европейския съюз, където България е рекордьор по нищета – от най-голяма бедност до най-висока смъртност.

Мястото не ми позволява да се спирам на отговорите на десетките въображаеми въпроси по страниците на книгата. Някои читатели ще се съгласят с тях, други – не, още повече че Крум Василев няма еднозначни отговори на много въпроси. За Китай, който е посетил през 1958 г., а и до днес следи с особен интерес политическите, икономическите и социални преобразования в тази велика страна, авторът ни предоставя богата информация, почти енциклопедични познания. Ако някои все още се питат що е то „китайското чудо”, авторът ни дава отговор - „социалистическа пазарна икономика, китаизиран марксизъм”.

В четирите разговора на тази своеобразна публицистична беседа, вярвам, че читателят ще почувства тревогата на Крум Василев за бъдещото политическо и социално развитие на човечеството в новия технологичен свят, ще проследи търсенето на нови хоризонти пред социализма, за който се бориха и отдадоха живота си хиляди безименни герои. А връщането назад към миналото, към началото на социалистическото движение, търсейки в него отправна точка за бъдещото развитие и отстояване на идеала никак не е излишно!

Струва ми се, че разговорите на Крум Василев с бойния му другар Коста Тодоров ще са особено полезни за днешните двадесетгодишни, те са полезно четиво особено за младите, за родените след 1989 година. Можем да се доверим на автора за всичко, което ни казва, за което се изповядва, тъй като той не скрива заблудите, грешките, пропуските... Авторът остава верен на идеалите от ремсовото време, на социалистическата идея и е убеден в Ботевата вяра „в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство”. Много от отговорите му са опровержение на фалшификатите за историческия преход в България през втората половина на 20 век. В други разобличава убедително лъжите за възхвалявания „преход” към демокрация в най-новата ни история, за времето, в което станахме свидетели и потърпевши от ударите на шоковата терапия, глобализма и неолиберализма.