България и Турция: ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИЯ СПОРТ

Петко ПЕТКОВ
Печат

И в България, и в Турция борбата – класическа и свободна, се смята за национален спорт. Но понятието „борба” се пренася и в политиката, съчетано с термини като тероризъм, организирана престъпност, корупция, бедност, неграмотност, природни бедствия, климатични промени и така нататък. Всяка страна, всеки народ, всеки политик – управляващ или в опозиция, както и всеки гражданин, си има своя борба. Едни се борят срещу затлъстяването, други – за да залъжат стомаха си с парче хляб. И борейки се с живота, не усещат как той изтича като вода между пръстите им. Но само властимащите притежават дарбата да опустошават чуждия, а понякога и собствения живот. Нужен им е само малък тласък и... природно умопомрачение! Тоест, „главозамайване от успехите”, както пише Бащата на народите Сталин.

България: не става само с катарзис, трябва и акъл

Такъв тласък получи премиерът Бойко Борисов, след като младият финансов анализатор от Лондонското сити, Иван Киселов, го запита на на пресконференцията в българското посолство дали като се погледне в огледалото не вижда Делян Пеевски. Че като настъпи един „катарзис” – свят да ти се завие! Борисов първо наруга питащия, после метна гръм и мълнии към онези „гадове мръсни” и „медии бухалки”, дето му отричат „успехите” и моралната чистота. После „изока” от Брюксел: „Спирайте всички обществени поръчки, около които витаят съмнения!”. Не пропусна да благодари на Киселов, който с въпроса си го бил жегнал и тласнал към спомени и размисли.

От премиерския катарзис пострадаха магистрала „Хемус”, спортната зала с басейн в Бургас и пречиствателната станция за Слънчев бряг, Дворецът на спорта и канализацията във Варна, и дори почистващата фирма на летище София.

Автомагистрала „Хемус” “изгоря” заради витаещи съмнения, че в нагласената обществена поръчка са участвали фирми на Делян Пеевски и Валентин Златев и ще бъде „понижена” в скоростен път. Но ако изобщо започне да се реализира този проект, ще се финансира от държавния бюджет, вместо от еврофондове. И Пеевски, и Златев отрекоха да са замесени в обществената поръчка, но кел файда? Само дето и Пеевски го налегнаха угризения, та реши да се оттегли и от управата на „Булгартабак”, за да не се въвличала фирмата в интриги, той щял да продаде и акциите си в тютюневия холдинг.

Ако това не е успех на премиера Борисов, какво е успех? С един замах той направи излишни един бюлюк институции, които трябваше да контролират законността и честността при провеждането на търговете по големи обществени поръчки. Завръщайки се от чужбина, реши и проблемите на чистачките на летище София, заплашени с уволнение от фирмата, спечелила търга за почистването на обекта.

Доволен от свършеното, Борисов се фотографира с метла в ръка, подарена му от благодарните труженички, за чиито заплати се говори, че надхвърлят тези на докторите... Три от тях се появиха на 22 февруари в предаването на Антон Хекимян по Би Ти Ви и още веднъж изразиха възторга си от премиера: първият, приел да разговаря с чистачка. Хиляда пъти браво! Бойко не е премиер, ами направо нов селски цар Ивайло, или славен падишах. Докато Доган в най-добрия случай е само Стамболов. Или Левски – прости, Господи!..

Е, през това време на ГКПП с Гърция Бойко го благославят наши и чужди шофьори и собственици на транспортни и други фирми, но за толкова и дъщерята на ходжата имала кусур. Корумпираните и престъпниците да му мислят, защото след като беше оправдан по всички дела, Цветан Цветанов стана председател на парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност. Сигурност може и да няма, но председател има!

Що се отнася до правосъдието, председателят на ЕК Юнкер каза, че вярва на своя приятел Борисов и е убеден, че до края на мандата на Еврокомисията мониторингът над България ще бъде вдигнат. Може да поизостанем малко от Румъния, но по-добре късно, отколкото никога. Ако и министрите ги налегне катарзис, като нищо ще изпреварим мамалигарите. Само да ги нямаше тези „гадове мръсни”, които все гледат да спрат устрема на правителството.

С малко помощ от “мама Ангела” и едно рамо от “падишаха” Ердоган, кабинетът ще докуцука до края на мандата си, а ние ще се доберем до сладкия живот. Треперете, престъпници и корумпирани магистрати! И вие, олигарси, дето се правите на разсеяни и не си плащате за успешното управление, ами криете парите си в офшорки и швейцарски банки. Защото Бойко, според собствените му думи, вече е „спасил” от тях към 5 млрд. лева. Живот ли бе да го опишеш...

Само че наскоро се случи нещо, което свърза Борисов и Пеевски с една съдба: и двамата бяха заплашени със смърт, та се наложи НСО да им назначи специална охрана. Хайде, Пеевски е „цар на цигарената контрабанда” (според „Дер Шпигел” и турския „Сабах”) и е изменил на Лютви Местан. Но защо наглеците са изпратили на Борисов плик със заплашителен текст, набран с вестникарски букви, плюс негова снимка и един куршум?

Тук могат да се направят следните „обосновани предположения”: или Борисов и Пеевски са се „поръчали” взаимно, или като ортаци в „усвояването” на еврофондове са накърнили интересите на трето лице или лица. Сиреч, занапред НСО ще ги пази, както един от друг, така и от „неизвестен извършител”.

За разлика от корупцията, борбата с организираната престъпност не може да се води само с „катарзис”. Тя непременно изисква подкрепата на западните посланици и те безусловно са я дали на Борисов.

Турция: Борбата с терора взриви турската външна политика насред Анкара

На юг от нас, Бойковите „приятели” Ердоган и Давутоглу също водят епична борба. Но докато съдът в Италия разследва президентския син Билял Ердоган за пране на пари и укриване на данъци, баща му се „бори с терора”. Не с този на „Ислямска държава” (ИД), а с „терора” на кюрдите от ПКК, PYD (Партия за демократично единство на сирийските кюрди) и отрядите за самозащита на населението YPG. Последните две са подкрепяни от САЩ, Русия и Башар Асад заради самоотвержеността, с която воюват срещу джихадистите от ИД и „Ал Каида” (сирийския й клон фронтът „Ал-Нусра”). Главният съветник на сирийския президент Бусейна Шабан дори заяви: „YPG са част от нас”, докато за Анкара те са „терористи” и „пионки” на Русия и Башар Асад. А какво да кажем за САЩ, които ги наричат „нашите сухопътни сили”? Анкара дори ги обвини за терористичното нападение на 17.02.2016 г. в центъра на Анкара, при което загинаха 28 души (20 военни със звание и 8 цивилни) и над 60 бяха ранени. Лидерът на PYD Салих Мюслим, когото Ердоган неведнъж е канил и посрещал в Турция, докато симулираше „процес на решаване” на кюрдския проблем, отрича хората му да са свързани с този атентат, но Ердоган твърди, че разузнавателните служби са се сдобили с документи и доказателства, показващи обратното. Същите тези служби обаче не могат да обяснят как така са проспали атентата в Суруч и двата атентата в Анкара, последният от които на пъпа на столицата. Извършителят на терористичната атака, осъществена само на 300 метра от сградите на ГЩ и командванията на Сухопътните сили и ВВС, роденият в Сирия Салих Наджар, е влязъл в Турция през 2012 г. като бежанец от „терора на Асад”. После наел кола в Измир с фалшив паспорт и фалшива кредитна карта, поставил й фалшиви регистрационни табели близнаци, и без да я върне, изминал над 2850 км, преодолявайки системите за проследяване на регистрационните номера. Пристигнал необезпокояван в Анкара, където сглобил бомбата, след което изчакал колите с военни да се наредят пред червения светофар на улица „Мерасим” и натиснал бутона за взривяване. Беглец от „терора” на режима в Дамаск, който жертва себе си, за да убие враговете на този режим!

Подобна нелепост може да хрумне само на изпаднал в безизходица тиранин. Защото днес Ердоган твърди, че зад атентата в Анкара стои режимът в Дамаск, а до вчера го обвиняваше за бежанския поток. И то при положение, че така и не бяха установени организаторите на предишните две терористични нападения, чиито жертви бяха предимно кюрди, привърженици на Демократичната партия на народите (ДПН), начело със Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Отчитайки логическите противоречия в отношението на властта към различните терористични прояви и провала на разузнаването, заместник-председателят на ПГ на Народнорепубликанската партия (НРП) Йозгюр Йозел каза: „Това не е слабост, а позор на разузнаването! Заради сирийската политика, на пъпа на столицата беше взривена външната политика на Турция”. Председателят на НРП Кемал Кълъчдароглу настоя да бъде намерен политически отговорният за случилото се, а Йозел заяви по адрес на Ердоган, Давутоглу и министрите: „След този случай не бива да ги оставяме в креслата им!”.

Според публикация в сайта km.ru (20 февруари т.г.), терористичният акт в Анкара е провалил плановете на Ердоган за въздушно нахлуване в Сирия. Може би загиналите военни са били пилоти от ВВС, отиващи на инструктаж за подготвяната въздушна операция в Сирия? А според друг материал, разликата между „Болния човек на Европа”, както наричаха Османската империя през 19-и век, и Република Турция на президента Ердоган е тази, че днес е болно не тялото, а главата на държавата. На Ердоган трябвало да се изкаже благодарност за това, че е свалил маската на Турция.

Наистина, при неговото президентство Турция успя да се скара с всичките си съседи, плюс две велики сили като Русия и САЩ. Дори българското правителство бе принудено да обяви за персона нон грата дипломата Угур Емироглу, аташе по религиозните въпроси към консулството на Турция в Бургас. В отговор Анкара поиска отзоваването на българския консул в Истанбул. Още по-добре щеше да е, ако бяха “отзовали” българския посланик в Анкара Надежда Нейнски. Тогава и българското правителство щеше да се осмели да натири турския посланик Сюлейман Гьокче, заради намесата му във вътрешните ни дела. С такива „приятели” България няма нужда от врагове! Доброто е, че Анкара е включила в забранителния си списък над 160 депутати и други активисти на ДПС. Може пък това да помогне ДПС да се превърне в нормална българска партия, а не в център на „обръчи от приятелски фирми” и ретранслатор на интересите на Турция. Както и да е.

На четвъртия ден от атентата в Анкара неизвестна кюрдска група, нарекла се „Ястреби за свободата на Кюрдистан”, пое отговорността, като уточни, че камикадзето Наджар е бил член на „Безсмъртния батальон”. По всяка вероятнос, това е поредният опит на управляващите в Анкара за заблуждаване на световната общност, която става все по-критична към турския оръдеен обстрел на позиции на сирийските кюрди и бомбардирането на убежища и бази на ПКК в Северен Ирак. Във форума на km.ru е обяснено, че изразът „Батальонът на безсмъртните” е бил използван от персите при техните нахлувания в Гърция – т.е. преди векове. Следователно няма как кюрдите да заимстват персийската терминология, защото дълго време са били преследвани от Иран, наследника на Персийската империя. По-вероятно е „безсмъртните” да са турски провокатори...

Изключването априори на ИД от списъка на заподозрените за атентата в Анкара от 17 февруари направо крещи за съществуването на таен ислямистко-джихадистки съюз! Нали атентатите в Суруч и Анкара от миналата година бяха доказано дело на ИД? Разликата им с този от 17. 02. 2016 г. е, че при първите два жертвите бяха кюрди, леви студенти и алевити, а при последния – турци. Но и миналата година, вместо да атакува ИД, Анкара започна да бомбардира кюрдските села в Северен Ирак, обявявайки ги за тренировъчни лагери на ПКК. Последният атентат също беше използван като предлог за нанасянето на авиационни удари срещу ПКК в Северен Ирак (в района на планината Кандил, Хакур и др.) и за артилерийски обстрел срещу позиции на настъпващите на изток от Азез кюрдски отряди за самозащита на населението (YPG). „Правителството търси повод” - казва на живо по „Йозгюр радио” („Свободно радио”) съпредседателят на ДПН Фиген Юксекдаг(цитиран от „Джумхуриет”, 19.02.2016).

Може ли Турция сама да започне сухопътна операция в Сирия?

Според британския „Файненшъл таймс”, без одобрението на САЩ Турция не може да влезе в Сирия. Не и докато руските ВВС и зенитно-ракетните системи С-400 осигуряват въздушно прикритие и поддръжка на отрядите на YPG и армията на Башар Асад. А и говорителят на Държавния департамент на САЩ Джон Кърби сподели, че Вашингтон е предупредил Анкара: „Не преминавайте отвъд границата!”.

Написаното в британското списание „Икономист” е още по-неприятно за Ердоган: „Обама ще си отиде, Асад ще остане, а Турция е на ръба на войната”. Единствените пречки за това са руското военно присъствие в Сирия и американската подкрепа за сирийските кюрди, която според Джон Кърби ще продължи. От Вашингтон съветват Анкара борбата с терора да се води върху собствената територия на Турция. Освен това Русия и САЩ се договориха за обмен на разузнавателна информация и прекратяване на огъня в Сирия, което не включва терористичните организации като ИД и сирийския клон на „Ал Каида” фронтът „Ал-Нусра”.

Разбира се, Анкара продължава да настоява за създаването в Северна Сирия на „зона на сигурност” и „зона, забранена за полети”. Причината е проста: за да може под формата на „хуманитарна помощ” да продължи да снабдява „умерената” сирийска опозиция, тоест туркмените, с оръжия и боеприпаси. Но както пише един автор в сайта km.ru: „Родените да пълзят, не могат да забранят летенето! Въвеждането на зона, забранена за полети над Алепо, би опростило задачата на Турция по снабдяването на терористите”. Което не пречи на Ердоган да се опита „да подкваси морето”, налагайки едностранно, макар и само 10 км дълбока, „зона за сигурност”... на туркменските „бунтовници” в Сирия!

На 20 февруари, с церемония и молитви и личното присъствие на вицепремиера Ялчън Акдоган, за района на Баир Буджак, населен с туркмени, бяха изпратени 56 тира с помощи. В своята реч Акдоган оприличи Путин на Сталин, припомняйки как последният е избил „стотици хиляди”; и как е качил на влакове и изпратил на заточение „турците от Ахъска” (грузинския район Месхетия).

А какво е разбирането на Ердоган за международното право? Той казва: „Онези, които не могат да обяснят собственото си присъствие в района на Близкия изток, трябва да уважават операциите на Турция. Не могат да ни ограничават, ангажирането ще се разшири” („Миллиет”, 21.02.2016).

Отговорът на председателя на НРП Кълъчдароглу на подобни бълнувания е убийствен: „Турция се набута в блатото на Близкия изток. До вчера управляващите казваха: „Ние сме най-силната страна в района. Никой не може да тества нашата сила!” Обаче сега дори племенните вождове в Близкия изток започнаха да се опълчват на Турция”.

НАТО няма да участва в сухопътна операция срещу ИД в Сирия. САЩ подкрепят PYD иYPG, а Русия, освен тях, подкрепя и „режима в Дамаск”. На всички тя осигурява авиационна поддръжка и ПВО-прикритие. Какво остава на Анкара, освен износ на тероризъм и намесата във вътрешните работи на страни като България?!

Четири дена след атентата в Анкара, в населения предимно с алевити квартал „Захраа”, на западния сирийски град Хомс, бяха извършени два бомбени атентата, при които загинаха над 50 души. Тоест, с живота се простиха повече невинни граждани, отколкото в Анкара на 17 февруари 2016 г. Най-лесното за Башар Асад бе да обвини Анкара, изхождайки от отговора на задавания при такива случаи въпрос: „Кому е изгодно?” Вместо това Асад декларира готовност за прекратяване на огъня, при условие терористите да не укрепват позициите си. На подобни жестове Анкара отговаря с обвинения, че Русия използвала дори мирните преговори в Женева, като „димна завеса”, зад която да продължи да бомбардира „умерената” опозиция.

За вътрешна консумация, Давутоглу предлага нова стратегия на сигурност за столицата Анкара и 81 области. А на туристическия бизнес предлага „екшън план”, предвиждащ парични стимули за фирмите, които осигуряват определен брой туристи. Това очевидно е провокирано от факта, че започна масова разпродажба на хотели в турските курорти, поради липсата на клиенти от Русия, Германия и други страни.

Другото оръжие на Анкара е бежанският поток, с който тя шантажира ЕС: за увеличаване на паричната помощ, за отмяна на визовия режим за турски граждани и за ускореното приключване на преговорите за членство. Според гръцкия в. „Катимерини” само за четири дни (от 16 до 19 февруари включително), от Турция в Гърция са преминали 11 000 бежанци. Не се съмнявайте, че въпреки идващата пролет, бежанците и нелегалните имигранти ще бъдат насърчавани „да изберат” сухопътния маршрут към Европа - през България и Македония. Това в Анкара наричат „борба с нелегалната имиграция” и „съдействие за решаване на бежанската криза”. И тази „борба” е толкова „сериозна”, колкото и „борбата с терора”, разделяща терористите на „умерени” и други.

Същата философия властва и в борбата с корупцията. Както се казва в една духовита сентенция: „Корупцията е далавера, в която аз не участвам”.

Междувременно град Килис (на турско-сирийската граница) кандидатства за Нобелова награда, понеже е подслонил 150 000 сирийски бежанци, т.е. повече от собственото му население, състоящо се от около 90 000 души. След като получи наградата, може и да ги препрати към българско-турската граница...