ОТ ТРЪН, ТА НА ГЛОГ!

Адв. д-р Тодор ПРЕДОВ
Печат

В края на м. януари 2016 г. се разгоряха бурни дебати и различни обществени прояви срещу замяната на термина „турско робство” със „съжителство” в учебниците по българска история. По въпроса взеха отношение много историци и политици и представиха своите гледни точки.

Проф. Б. Димитров заяви, че и двата термина: „робство” и „съжителство”, не са верни от академична гледна точка, а правилният термин е „владичество”. Проф. Пламен Павлов обясни, че понятията „робство”, „владичество”, „иго” са използвани от няколко века и са дело на хора, които са живели в условията на онзи нечовечен режим. Доц. Веселин Методиев счита, че турското робство е заменено с „присъствиепредвид желанието да се пишат учебници на помирението и добавя, че в първите години това може да се отдаде на наивността на тези, които се появиха на политическата сцена, докато в последните години може да се говори за съзнателно подменяне на фактите и логиката на българската история. На сходна позиция е и Красимир Каракачанов, който подчертава, че замяната на термините в учебниците по история е целенасочено, а пренаписването на учебниците с отпадане на фактите и заменянето на термини се прави от наивност и криворазбран космополитизъм. Той добавя, че определени среди в Министерството на образованието за пореден път скандализират обществото с термина „съжителство”, но такива експерименти могат да доведат до размиване на националното съзнание. По въпроса взеха отношение много политици, общественици, учители и др. В редица възрожденски градове се проведоха масови протести срещу предлагания термин, а няколко от кметовете на тези градове, в национални носии, връчиха протести и на министър-председателя Бойко Борисов.

Общественото недоволство принуди премиера Б. Борисов да освободи като министър на просветата проф. Тодор Танев, който бе заменен с Меглена Кунева. Очакваше се да се тушира народното недоволство и да се приемат нови учебни програми и напишат нови учебници, основно по история, и да се възстановят извадените от учебниците по литература произведения от периода на Възраждането и националноосвободителните борби, както и непосредствено след Освобождението на България през 1878 г.

Смяната на министрите успокои в някаква степен обстановката, а ексминистър проф. Т. Танев дори заяви: „Робство е било, срещу съжителство вдига ли се въстание?!” Към това можем да добавим, че кръвният данък, ангарията и др. също характеризират социалното и политическото положение на българите, наричани презрително „рая” (немохамеданското покорено население в Турската империя, вж. Речник на чуждите думи в българския език, Изд. БАН, 1982 г., стр. 720).

В бр. 6 (9 февруари 2016 г.) в уводната статия на в. „Нова Зора” бе поместен материалът на Людмил Недялков, „Танев си отиде, „съжителството остана”, както и статията на акад. Асен Богданов, председател на Обществената академия за наука образование и култура (ОАНОК) от 01.02.2016 г., озаглавена „Образованието е основа на българщината”, в която се изтъква, че българският език, историята и географията формират българското самосъзнание и народност. В нея подробно се излага примерен вариант на учебна програма по български език и литература и се посочват методологичните основи на учебната програма по история на България. На 18 февруари от 11.00 ч, в пресклуба на БТА, ОАНОК проведе пресконференция на тема: „Образователната политика на България в 21 век – приоритетна задача на правителството на Република България”!? На нея бе подчертано, че „настоящето правителство счита, че с разместванията на анонимни в образованието човешки фигури ще реши основни изконни проблеми на България, както и че „с бездействие, с безотговорни и некомпетентни действия няма да спасят образованието и българщината”. Тези изводи се потвърдиха след месец.

На 16 март във вечерните новини по централната телевизия зам.-министърът на образованието Диян Стаматов обяви, че терминът съжителствоотпада като определение за периода на Османското владичество в учебниците и се заменя с... ”традиции”?! В сутрешния блок пък се похвали, че лично той е провел срещи с над 2 000 учители и техните препоръки са взети предвид при изготвянето на новите учебни програми. В тях според него една от основните цели за промяна на учебните програми е претовареното в момента съдържание да се олекоти, защото сега много неща са задължителни и накрая ученикът нищо не знае...

А как ще знае, добавям аз, като всяка година му се сменят учебниците и се заменят понятията и фактите с фриволните интерпретации от авторите на учебниците, най-често от академичните среди, които не са били никога учители? Затова предпочита да „сърфира” в интернет, да „куфее” в дискотеките или да се дрогира и т.н. А министерството се грижи за повече свободно време и разтоварване от много информация, като олекотява учебните програми?!..

За да не се подвеждам лично и оттам да подвеждам читателите на вестника, цитирам по-долу значението на използваните като за „жонглиране” понятия за робство, иго, владичество, присъствие, съжителство и традиция, съгласно „Български тълковен речник” на издателство „Наука и изкуство” (София 1955 г.).

Робство: 1. Състояние на роб, робуване; 2. Живот под чужда политическа власт; иго. Но сълзи кървави пролива в робство милий наш народ. Д. Чинтулов. 3. Тежък физически труд; мъка. Стр. 754.

Иго: ср. Политическо или социално робство. Под игото на капитализма. Турско иго. Стр. 224.

Владичество: ср. Върховна политическа власт, управление. Турско владичество. Стр. 68.

Присъствие: ср. Явяване, лично пребиваване, наличност. В мое присъствие. Присъствието на членовете е задължително. Присъствие на духа –самообладание, хладнокръвие. Стр. 678.

Съжителство: ср. Съвместно живеене. Незаконно съжителство. Стр. 844.

Традиция: книж. Наследен или поддържан от дълго време обичай; Предание. Стр. 870.

Ако последният термин влезе в оборот на мястото на „съжителство”, не мога да си представя каква ще бъде реакцията на обществеността, но моята е тази: „От трън, та на глог!”.

Това ще се случва дотогава, докато управляващите ни са слуги на много господари. Но никой не ни е виновен, защото ние сами ги избираме, а после ги търпим, търпим, търпим... Докога?.. Ако си спомним записания израз „Народе????”, в тефтерчето на Васил Левски, който даде своя живот за освобождението на Отечеството ни, ако той можеше да види в какво положението сега, с колко ли въпросителни щеше да завърши своята знаменита фраза!