САМО ИСТИНАТА ОБЕДИНЯВА

Зора 2016 - Брой 13 (2016)
Печат

Дружба „Родина”, възстановената културнопросветна организация на обединените българи мохамедани и християни, подготвя издаването на документална книга с работно заглавие насилствената асимилация на мюсюлманите в Народна Република България 1970-1989 г.

В тази връзка в книгата е предвидена и специална глава в памет на 17-месечната Тюркян, свидна жертва на сблъсъка между „възродители” и „възраждани”. При направения анализ на публикациите, с които разполагат родинци обаче, са открити странни противоречия било в спомените на очевидци и участници в събитията, било в интерпретациите на този трагичен инцидент, използван като емоционална доминанта и в речите на политици и общественици, във филми и дори в книги, с претенцията за документалност и изчерпателност по отношение на истината. Оказва се обаче, че истината е многолика дотолкова, че свидетелствата на очевидци и популяризатори на този трагичен случай взаимно се изключват и дори обезсилват, докато в същото време расте сянката на мълвата, мултиплицирана от пропагандни клишета, които или сипват сол в раните на едни, или насаждат чувството за колективна виновност в други.

 

Очевидно е, че несъгласията в това отношение неминуемо са източник на напрежение и поради тази причина ръководството на дружба „Родина”, в лицето на съпредседателите акад. Георги Марков, Мустафа Адиков и Здравко Димитров, както и секретарите Петко Колев и Димитър Димитров, е приготвило писмо със свидетелства по спомени и публикации и съответните приложения към тях. Писмото е адресирано до главния прокурор Сотир Цацоров, до председателя на ДАНС Димитър Георгиев, до председателите на парламентарни групи в 43-ото НС, до съпредседателите на ДПС Четин Казак, Рушен Риза и Мустафа Карадайъ, до Корман Исмаилов, председател на НПСД, до главния мюфтия Мустафа Хаджи, и до Лютви Местан, независим народен представител, както и до сдружение „В памет на Тюркян”.

В писмото се подчертава, че целта е да бъде разкрита истината, докато все още има живи участници в тези събития, за да се изясни случаят със загиналата седемнайсетмесечна Тюркян Файзанова Хасанова, родена на 27 април 1983 г. Впрочем, такова е и искането на организацията в памет на Тюркян.

Освен посочените тринайсет версии на „очевидци”, „изследователи”, политици и журналисти, които ще посочим, родинци изтъкват и възможността да се провери и мълвата, че детето е било мъртво преди митинга и е изнесено там, за да се използва за политически цели. Друга версия за смъртта на Тюркян, пак според очевидци, твърди, че детето е убито от рикошет на куршум. Така или иначе, в родното село на Тюркян всяка година се провеждат възпоменателни митинги и поклонения пред издигната в нейна памет чешма. И в това няма нищо лошо. Смъртта на всеки човек е велика загуба за живот, а още повече смъртта на едно невинно дете.

Всички знаем, че само Бог има правото да въздава, но пред истината, както ни учи мъдростта, и боговете понякога мълчат.

Като подкрепяме ръководството на дружба „Родина” във високохуманното им начинание, и ние в „Нова Зора” се присъединяваме към отправения апел до споменатите национални институции и уважавани държавни и обществени лица с призива да прибавят и те своята лична активност в изясняването на истината.

Тази страница веднъж завинаги трябва да бъде затворена, защото общият ни път през историята и бъдещето ни задължава да бъдем отговорни.

И само истината обединява.

 

Свидетелства, спомени и публикации, както следва:

1. Спомени на Карамустафа, С. (вж. Приложение 1):

С приближаването на протестиращите, войниците откриват огън. Стрелят с автоматичен откос. Затова раните на повалените са били на едни и същи места – около кръста и слабините. Тежко ранени са 8 човека. Сред тях три жени. Изпратени са в болница, а от там по затворите. В тази стрелба са убити 4 човека. Сред тях е и Тюркян – момиченце на година и половина. Баба й Айше я носила на гърба си, привързана с кърпа. Баба Айше загива, без да разбере, че бебето на гърба й е вече с отнесена от куршум глава. Гюлфер, тогава 19-годишна, си спомня: „Качих се с ранения си съпруг в линейката и до нас наместиха трупа на бебето Тюркян”. То нямаше глава, беше отнесена”.

2.Спомени на Божков, В. (вж. Приложение 2):

Пред тълпата от протестиращите организаторите умишлено извеждат възрастни хора, жени и деца, които са като предпазен щит...

Протестиращите от първите редици на тълпата започват ръкопашен бой, нахвърляйки се срещу представителите на обществения ред... няколко граничари започват стрелба с автомати във въздуха...

При настъпилата суматоха една част от протестиращите побягва, като започва да събаря и тъпче децата и някои възрастни хора, които се намират пред тях. В този момент 17-месечното пеленаче Тюркян било носено на ръце от неговия дядо. По сведения на очевидци тя е била блъсната и съборена на асфалта. При падането се е ударила в главата. Независимо от продължаващите безредици, Тюркян веднага е била закарана с линейка до здравната служба в Бенковски, която се намирала на 1,5 км от мястото на трагедията. Местният лекар отказва да й окаже първа медицинска помощ, заявявайки, че по всяка вероятност детето е мъртво. Тюркян е била жива, но в безсъзнание, като по-късно почива в здравната служба”.

3. Книгата на Салих Бозов „В Името на... Името”, том втори (вж. Приложение 3)

3.1.3.1. Из спомените на Шуркан Идриз, кмет на община Кирково:

„...Зловещият куршум пронизал сърцето на Тюркян точно на майчината гръд в момент на протест срещу отнемането на майчиното име...”.

3.2.3.2. Из спомените на Лютви Хюсеин:

„...На гърба на майка си бебето Тюркян бе обляно в кръв. Помислих, че майката е ранена и е обагрила с кръвта си детето, но се оказа, че кръвта е на детето. Майката свали бебето от гърба си и го прегърна”.

3.3.3.3. Из спомените на Абдула Йозтюрк, дядо на детето:

„...Някои от нас, мислейки, че на жените и децата няма да посегнат, предложиха те да минат напред в първите редици. Това и направихме. По едно време видях, че снаха ми, а на гърба й внучката ми Тюркян, са на първата редица. Изведнъж настъпи безредие... Разбрах, че светът за внучката ми Тюркян беше свършил, а синът ми и майка му бяха ранени. Тялото на внучката Тюркян беше пренесено първо в Бенковски и след това в Момчилград. Там много не я държаха и издадоха само смъртен акт. В акта беше записано, че е застреляна, но в Кърджали го отмениха, като го поправиха, че смъртта на Тюркян Фезуллах е настъпила вследствие на задушаване от прегръдката на майката”.

3.4.3.4. Из спомените на д-р Фикрет Рюстемоглу:

„...Донесоха в болницата на Бенковски малката Тюркян, цялата обляна в кръв. Рапортът с резултатите от аутопсията беше предаден само в Окръжната болница – Кърджали. Не беше необходим кой знае какъв преглед, за да се установи, разбере и констатира, че детето е мъртво от куршумена рана”.

4. Груев, М., А. Кальонски (вж. Приложение 4):

„С най-голям отзвук сред общността остава смъртта на 17-месечното момиченце Тюркян, загинало по време на протест на 26 декември 1984 г. край с. Могиляне, община Кирково”.

5. Публикация в Blog.bg (вж.: Приложение 5):

...Наблизо до него е и село Могиляне, където възродители застреляха 17-месечната Тюркян в цедилката на гърба на майка й. Бягайки от репресиите на възродителите, майката изобщо не разбрала, че детето й е простреляно, то не е издало и звук...”

„...Майката на загиналото бебе Тюркян не знае къде е гробът му. Това стана ясно от 10-минутен репортаж на турския журналист Гьокан Тузладан. „Питам майката „Къде е гробът на Тюркян?”. Отговаря ми „Ей там някъде, в кьошето, край пътя”. „На надгробната плоча изписано ли е името й?” – това я питам, а тя отговаря „Май пише...” и се обръща към хората около нея за информация”, твърди журналистът”.

6. Публикация в „Хроники” (вж. Приложение 6):

6.1.6.1. Вестник „Стандарт”, 28 декември 2009 г.:

„...Чешмата е изградена в памет на 18-месечния Тюркян, разстрелян в скута на майка си по време на мирните протести на местните жители заради смяната на рождените имена с християнски”.

6.2.6.2. 22-ро извънредно заседание на Парламента, София, 19.06. 2007 г.

...Волен Сидеров протестира, че във филма „Откраднати очи” смъртта на 17-месечната Тюркян е представена като следствие от смачкване от бронетранспонтьор, и то нарочно, умишлено от страна на български служители на властта.

На същото заседание в парламента Лютви Местан опонира на Волен Сидеров: „...От високата трибуна на този парламент вероятно е допустимо да се говори какво ли не, но едва ли е допустимо да се прави такава гавра с паметта на 17-месечно бебе, което не е прегазено, а простреляно в малкото си сърчице”...

7. Публикация в news.bg (вж. Приложение 7):

„...Преди 29 години по време на „възродителния процес” тук загива 17-месечната Тюркян от куршум на жандармерията.”

„...Момиченцето Тюркян не е убито от куршум, а е било изтървано от дядо си и смачкано от побеснялата тълпа, която се опитвала да щурмува кметството, хвърляйки камъни и дори откривайки стрелба срещу милиционерите с ловно оръжие. След това детето живо е било откарано в близката болница за първа помощ, която е отказана от доктора Ахмед Ахмедов и то издъхва след час и нещо”.

8. Писмо от Сезгин Мюмюн до Президента на Р България, 15.12.2014 г. (вж. Приложение 8):

„...Начало на „Възродителен процес” са събитията от 26-и декември 1984 година в района на село Могиляне, тогавашна община Бенковски, Кърджалийски окръг. На въпросната дата милиционери и войници на комунистическия режим откриват огън срещу мирно възстаналото население, събрало се в района и противопоставило се на насилственото сменяне на турските им имена с български такива. Загиват Муса Якуб от Китна, Айше Хасан и седемнадесетмесечното бебе Тюркян от село Каялоба”.

9. Публикация в parvomai.net (вж. Приложение 9):

9.1. „Чичото на Тюркян Мюмюнали Али цитира майката на Тюркян, според която главичката на детето била пронизана от куршум. Тя го носела на гърба си в торба. При сблъсък с кордон от войници проехтял изстрел, като куршумът улучил детето. Според него стреляли старшините от Крастово бърдце”.

9.2. „Според кмета на Китна Мюмюн Мустафа Ялмалъ Тюркян загинала от куршум в главата. Мозъкът е изпълнил детската шапчица. Той твърди, че знае това от свидетел на случилото се”.

10. Публикация в 24chasa.bg (вж. Приложение 10):

„Напрежението се повишава още повече и униформените откриват стрелба. Резултатът е трима загинали, сред които и невръстната Тюркян. Участници в разпръскването на протестиращите твърдят, че бебето не е загинало от куршум, а е било смачкано и задушено от тълпата. Какво точно е причинило смъртта на Тюркян, едва ли има значение. Безспорно е, че тя е най-невръстната жертва на т.нар. възродителен процес”.

11. Архивите говорят № 55 – „Възродителният процес”. Българската държава и българските турци, Том 1 (вж. Приложение 11):

„Този процес, за съжаление, е бил свързан със сериозни инциденти и жертви. Починали и тежко ранени са:

1984-1985 г.

(...)

6. Тюркян Файзанова Хасанова, род. 27.04.1983 г.

12. Турците в България, С. 2012, Vagabond media (вж. Приложение 12)

(„Тюркян чешма край село Могиляне, Родопите, е построена в памет на 17-годишното момиченце Тюркян, което загива на 26 декември 1984 г.”)

Освен тези версии на „очевидци”, „изследователи”, политици и журналисти, сред местните жители се говори, че детето е било мъртво преди митинга и е отнесено там, за да се използва за политически цели, има и още версии на „очевидци”, според които детето е убито с куршум от рикошет. В общественото пространство, публично или не, се разпространяват какви ли не още разкази.

В родното село на Тюркян е издигната чешма в нейна памет. Всяка година пред тази чешма се провеждат възпоменателни митинги и поклонения.

В тази връзка се обръщаме към всички Вас да бъде разкрита истината, докато все още има живи участници в тези събития, за да се изясни за бъдещите поколения как е загинала 17-месечната Тюркян, каквото е и искането на организацията „В памет на Тюркян” (вж. Приложение 13). Недопустимо е да се спекулира така с паметта й” - завършва писмото на дружба “Родина” до споменатите институции у нас.

Приложения:

1. Карамустафа, С. Съпротивата на българските турци срещу насилствената асимилация 1960-1989., Разград 2010, с. 26

2. Божков, В. Заплахата настъпва. Записки на контраразузнавач по турска линия. София, 2006, с. 93-94

3. Бозов, С. В Името на... Името. Том II, с. 221-226. Фондация либерална интеграция, 2011 г.

4. Груев, М., А. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическия режим. С, 2012,

5. http://planinitenabulgaria.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/03/09/bez-komentar.1344513.

6. http://www.lubamanolova.info/analizi/2009/1347-dps-pak-lazhe-i-ni-plashi-dokoga

7. http://news.bg/columnists/aman-ot-tezi-turski-vazrozhdentsi.html

8. Писмо от Сезгин Мюмюн, председател на “Федерация Справедливост – България” до Президента на Р България, вх. № 22-00-89/15.12.2014 г., Министъра на павосъдието, Главния прокурор и Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.

9. http//www.kardjali.bgvesti.net/news/213941/Balgarski-oficer-plakat-na-pogrebenieto-nanevrastnata-Tyurkyan--BTR-pazel-za-reda

10. 24chasa.bg/28.12.2015 г. – “Тюркян Хасан – най-невръстната жертва на възродителния процес”

11. Архивите говорят „Възродителният процес” – Българската държава и българските турци

12. Турците в България – история, традиции, култура, С. 2012, Vagabond media, стр. 174.

13. http://www.blitz.bg/news/article/310613 -

„В Кърджали искат мъст за убиеца на 17-месечната Тюркян”

23.03.2016 г.