JE SUIS ERDOGAN!

Петко ПЕТКОВ
Печат

В центъра на „опорните точки” на Б. Борисов в 30-минутната реч по време на работната среща със заемащи отговорни постове в централната, областните и общинските администрации (на 17 април), изглежда, повече озадачи участниците, отколкото да ги вдъхнови за нови трудови успехи и победи, поради една стряскаща фраза: „Когато правите някои неща, помислете каква ще е обществената реакция. Ако докопам някого от вас в корупция, милост няма да има!” Но защо, ли, боже, та нали знаем, че у нас министрите не “бъркат в кацата с мед”, поради което и не влизат в затвора?! За разлика от Румъния, например... Нима душманите на ГЕРБ и осигурената от партията „политическа стабилност” няма да изтълкуват думите му като признание, че на въпросната служебна седянка са били събрани най-корумпираните и грабежоспособни партийци... Забележително е, че след корупционните скандали в Държавна автомобилна инспекция (ДАИ), Държавна агенция за бежанците (ДАБ), агенция „Митници”, МВР, държавния фонд „Земеделие”, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, Министерството на отбраната и други, Б. Борисов започна да чува не само протестиращите на Орлов мост, а и твърдения и слухове, разпространявани в публичното пространство.

Той дори нареди да се отменят няколко обществени поръчки, за които имало „обосновани предположения”, че били нагласени, така че да ги спечелят точно определени фирми, например на Делян Пеевски, на Валентин Златев и т.н. Като следствие - проектът за автомагистрала „Хемус” ще трябва да бъде преработен, за да се намали стойността му, и трасето на магистралата ще се промени така, че да се избегне необходимостта от прокопаване на три тунела, а максималната скорост на движение да се намали от 180 на 140 км/час. Промяна ще претърпи и проектът за АМ „Струма”: скъпият и радиационно опасен тунел ще бъде заменен с мостове и виадукти, въпреки несъгласието на защитниците на костенурките и кукумявките.

В основата на тези икономии обаче стои един простичък аргумент - ЕС ни орязва парите за инфраструктура, защото Европа е в криза, бежанска, политическа, икономическа, мултикултурна и т.н. Освен това след 2020 г. спират всички европрограми и всеки метър магистрала ще се плаща от националния бюджет. Край на апетита и голямото европейско плюскане. Ето така престоят във властта, смисълът на който е и „понахранването на партиите” и „разпределянето на порции”, ще стане доста безинтересен, дори за Доган и Местан... Но дали това ще резултира в намаляване и ликвидиране на корупцията? Вероятно не, обаче укриването и прането на пари от нечисти и престъпни далавери в офшорни зони и фирми ще се превърне в основен национален спорт за политици, чиновници и бизнесмени. А понеже политическата корупция не може да вирее под светлината на медийните прожектори и обществения контрол, властта ще търси, както и досега, цаката на медиите и жреците на „свободното слово”. Първо ще им показва морков във вид на щедри рекламни договори, а ако това не ги „опитоми”, ще се пристъпва и към размахване на тоягата. Резултатът е известен - или цензура, или автоцензура! Накратко - тоталитаризъм в демократична опаковка.

Нека припомни, че на 13 април, в сутрешното новинарско предаване „Здравей, България”, на Нова телевизия, бе показана видеокарикатура на Чавдар Николов, изобразяваща Аспарух със завързана на копие конска опашка, и Бойко Борисов, развяващ “свинска опашчица”. Карикатуристът очевидно визира премиера, който първо похвали доброволните „ловци на нелегални мигранти” в Странджа, а после ги обвини в злоупотреба със сила, което е наказуемо, дори представи въпросните „свински опашчици” като обида за мюсюлманите. След този обрат ръководството на телевизията внезапно реши, че сайтът Vbox с видеокарикатурите на Чавдар Николов е с „ниска гледаемост” и прекрати договора му. От страна на „основните медии” – ни вопъл, ни стон! Единствено в. „Сега” препечата карикатурата със „свинската опашчица” в ъгъла на последната си страница. Борисов обаче освети синия екран и обвини ръководството на Нова телевизия, че със своя гаф му било „извадило очите” - сиреч, създало впечатление, че той е настоял за прекратяване на договора на карикатуриста.

Изплашен както от обществената реакция, така и от гнева на Борисов, шефът на телевизията Дидие Шосел си направи самокритика и увери, че на карикатуриста е разкрит нов сайт. Значи не  била „ниската гледаемост”,  а нещо друго е продиктувало първоначалното решение на телевизионното ръководство?!

Така или иначе, митът за „независимите медии” у нас бе развенчан окончателно. Те са независими само от зрителите, слушателите и читателите. Ако телевизиите се ръководеха от рейтинга на своите предавания, би трябвало да снемат от екран всички риалити” от рода на „ВИП брадър”, „Фермата”, „Сървайвър”, „Папараци”, „На кафе”, „Дневникът на Венета” и т. н. А така също и сапунените сериали и екшъни от индийски, турски и американски произход. Те се гледат само от скучаещи и полуграмотни безделници и допринасят допълнително за затъпяването на топящата се българска нация. А тя умира първо умствено, после и физически. Но долнопробните телевизионни продукти продължават да шестват по екраните, защото не са опасни.

Не е случаен фактът, че по показателя „свобода на медиите” България е на 106-о място в света; по качество на продукцията може би сме още по-назад. Със сигурност след нас са някои азиатски и африкански страни, плюс Косово и Македония, но това едва ли е основание за хвалба и превъзнасяне на българската демокрация. Вярно е, че у нас не вкарват в затвора журналисти за обида на държавния глава, но и Плевнелиев не е Ердоган или Ким Чен Ун, нали?! Случвало се е МВР да нахлува в някоя телевизия или банка, да изземва компютри, камери и документация, но за толкова и дъщерята на ходжата имала кусур. Преди избори такива акции дори са препоръчителни. Както пише Алеко Константинов по повод изборите за 8-мо обикновено Народно събрание: „За кой бяс е тази законност и свобода, ако не се изтрепят барем хиляда избиратели!”.

Съчетаването на корупцията със сплашване или купуване на „четвъртата власт” прави така, че народът да не вярва нито на политиците, нито на медиите и журналистите, които ги обслужват. Включително и на медиите, които се мъчат да останат независими от властта, отказвайки щедрите й предложения. Но най-лошото е, че българинът започва да възприема корупцията като неизбежно зло, също както наводненията, градушките, земетресенията и свлачищата. Както казва героинята на Белтолд Брехт Майка Кураж: „Подкупността на хората е също като милосърдието на Дядо Господ. Подкупът е единствената ни надежда. Докато има подкупи, ще има леки присъди и дори невинните ще бъдат оправдавани в съдилищата”.

Хубаво е, че нашите „народни избраници” още не са се сетили да включат в Наказателния кодекс член 103 от германския наказателен закон. Той е известен като „Законът за Шаха”, понеже действително е бил въведен, за да не се рискуват германските интереси в Иран при царуването на шахиншаха на Иран Мохамад Реза Пахлави. Шахиншахът беше прогонен от Хомейни през 1979 г., но текстът в германския наказателен закон си остана. По същество този член гарантира защитата от критика на чуждите „особи”: били те монарси или президенти. Нарушителите ги грозят присъди до 6 години затвор.

От този член се възползва адвокатът на турския президент Ердоган Михаел-Хубертус фон Шпренгер, за да заведе две дела срещу хумориста Ян Бьомерман, автор на стихотворението, записано като песничка за видеоклип, излъчен по две германски телевизии. Едното дело е за обида на Ердоган; другото – понеже Бьомерман отказва да обещае, че повече няма да изпълнява стихотворението.

Бившият германски министър Кристина Шрьодер обвини Ердоган в призоваване към война. Според нея, използвайки германското законодателство, той иска да управлява живеещите в Германия турци и граждани от турски произход. („Джумхуриет”, 18.04.2016). „Меркел сведе глава пред Ердоган”, констатира още вестникът. Докато германският вестник „Билд” е още по-критичен: „Меркел: „И аз съм Ердоган!”. („Je suis Erdogan!”). Остава германският канцлер да поиска не само сатирикът Бьомерман да бъде хвърлен в затвора, но и да бъдат свалени имунитетите на депутатите, които критикуват нейната сделка с Ердоган...

Що се отнася до новия турски „падишах” Ердоган, в. „Миллиет” разказва любопитна случка с негово участие. Присъствайки на сбирка, организирана в спортния салон „Синан Ердем” от турския Диянет (Управление по религиозните въпроси), в рамките на една програма на тема „Светото Рождество” (на пророка Мохамед), Ердоган разказал как баща му отговорил на неговото питане: „Ние лази ли сме или турци?”. „Синко, рекъл баща му, прадядо ми беше молла. Попитах го „Ние лази ли сме или турци?” (Лазите са етническа група в Турция, близка до грузинците). Според Ердоган прадядото на баща му дал следния отговор: „Внучето ми, утре ще умрем. Аллах за нас е Господ. Той ще ми задава въпроси за Пророка и вярата, а няма да ме пита за народността ми. Когато и теб запитат за народността, ти кажи: „Слава Богу, мюсюлманин съм!”. И отмини.”

Значи днешна Турция се управлява от президент лаз и министър-председател кримски евреин? У нас на такива им казват „потурнаци”. Но както е известно от историята на Османската империя, дьонметата са ставали по турци от турците. „Пази Боже, от българин, кога се погърчи и от циганин, кога се потурчи!” - гласи една българска народна мъдрост.

След парижките атентати нашите „десни и либерални евроатлантици” се окичиха с плакати „Ние сме Шарли” и „Ние сме парижани”, а след атентатите в Брюксел се провъзгласиха за „брюкселци”. Дали скоро няма като Меркел да заслужат етикета „Аз съм Ердоган!”? Иначе, по отношение на корупцията и злоупотребите с европейски и държавни средства те отдавна са постигнали световна известност.