ОБЕЗОРЪЖЕНИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Адв. Тодор ПРЕДОВ, д-р по право, криминолог
Печат

Повод за тази статия е изготвеното предложение за Директива на Европейския парламент и на съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (Брюксел 18.11.2015 г.COM(2015) 750 final 2015/0269 (COD). Директивата е отпечатана и на български, като евродупетатът г-н Ангел Джамбазки пръв озвучи тази тема. На 21 страници се развиват мотиви за промените и самите промени, които много съществено засягат действащото в момента оръжейно законодателство в отделните страни, членове на ЕС, съобразено с основната директива и промяната й през 2008 г., в посока ограничаване законното притежаване и използването на огнестрелно оръжие от европейските граждани, включително в България.

• За оръжейното законодателство в България

Притежаването и употребата на огнестрелно оръжие от гражданите през последните няколко столетия винаги се е смятало от властимащите като дейност с повишена обществена опасност. Затова отделните държави са се стремили да сътворят правни норми, които да въведат определен порядък в тази деликатна сфера на обществените отношения под претекст за защита на обществената безопасност и правовия ред, но и за да гарантират своята власт над народа. Защото въоръженият народ е много по-категоричен в претенциите си спрямо управляващите и е в състояние при определени условия да се противопостави ефикасно на незаконосъобразните им действия.

В българските земи по време на османското робство до 1878 г. притежаването на огнестрелно оръжие принципно е било привилегия на „правоверните”, а за „раята” е имало строги наказания, с изключение на определени категории лица, които са изпълнявали определени функции в услуга на официалните власти (напр. охрана на проходите, мостовете и пр.).

След Освобождението в населението се оказва голямо количество огнестрелно оръжие, придобито по различен начин. Затова по подобие на другите европейски държави, и у нас е изготвен „Закон за носене на оръжие”. Той е приет на 2.09.1877 г. в 11-о заседание на 5-ото обикновено народно събрание – I сесия, а на 10.09.1887 г. е утвърден от новоизбрания княз Фердинанд I и публикуван в Държавен вестник, бр. 134/ 26.09.1887 г. Законът се състои само от девет члена, с които се очертава най-общо правната рамка за оръжейното притежаване. Седем от текстовете третират условията за носене на оръжие, а в два са разписани административно-наказателните разпоредби за нарушаването му.

През изминалите 138 години от съществуването на Третата българска държава оръжейното законодателство се е развивало с различни темпове и е зависело не само от вътрешни, но и от външни обстоятелства. Така например след Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., с който завършва участието на България в Първата световна война на страната на т. нар. Троен съюз, българската армия е тотално разоръжена под зоркото око на Съюзническата контролна комисия. Армията ни е лишена от правото да притежава самолети, кораби, танкове, оръдия и съответни боеприпаси, ремонтни работилници за тях и пр. За въоръжението й се предвиждат само 20 000 пушки, за пограничната стража 3 000 пушки и за полицията и жандармерията още 10 000 пушки.

Пак според договора, страната ни е задължена да обезоръжи и населението си. За целта е приет „Закон за обезоръжаване на населението в България, съгласно Ньойския договор” (Д.В., година XLIV, бр. 84 / 18.VII.1922 г.). С него, под страх от глоба 1000 лева и затвор до 3 месеца, се изисква в срок от 40 дни предаване и изземване на всички видове огнестрелно оръжие използвано в армията – у нас и съседните страни (трофейно), без ловното оръжие и пистолетите и револверите с кал. 6.35 мм и цев не по-дълга от 100 мм, които се считат, че са за самоотбрана.

Правя тази ретроспекция, тъй като 100 години след Ньойския диктат българската армия и полицията се намират в аналогично положение. Като че ли внуците и правнуците на господата от Ньой (ЕС) са преписали клаузите на договора, когато ни поставяха условията за приемане като членове на Европейския съюз, но преди това за членове на НАТО.

Условията бяха да се освободим от излишнитевече оръжия и естествено най-напред от ракетите „СС-23”, танковете, бронетранспортьорите, самолетите, артилерийските системи, а след това и от пехотното въоръжение- картечници, автомати, карабини и т.н.

И всичко това - под благовидни предлози като например съкращаване на прекомерните военни разходи, на ненужните мобилизационни запаси, на ликвидиране на т. нар. малки оръжия след войната в Македония, за да се предотвратяват диверсионно-терористични актове и пр.

Един след друг се навързаха все нови и нови планове - за съкращаване на българските въоръжени сили, премахване на наборната военна служба, разпродаване на активите на армията, на военновременни мобилизационни запаси и т.н.

Подобно разоръжаване последва и в полицията, включително граничната, която охранява българската държавна (а и европейска) граница с пистолети... ”Макаров” с боекомплект от 16 патрона.

С евентуалното приемане на предложенията в директивата, ще се посегне и на оръжието за граждански цели: за лов, спорт, колекциониране и пр.

Случващото се в армията и полицията обаче съвсем не е изолирано явление. Така се постъпи и с промишлеността, селското стопанство, търговията, здравеопазването, образованието и пр. Затова считам, че е налице предумишлен сценарий, за целенасочено погубване на държавата ни !

Историята, казват, е учителка на народите, но когато в една държава ръководителите не помнят историята, миналото се повтаря и всеки път като трагедия.

Българското оръжейно законодателство след 10 ноември 1989 г. и предлаганите промени

След настъпилите в България обществено-политически и икономически промени на 10 ноември 1989 г., в областта на оръжейното законодателство, касаещо гражданите, настъпиха съществени положителни промени. С тях постепенно се доближихме до извоюваното в европейските страни в сферата на лова, спорта, колекционирането, оръжието за самоотбрана, сигналното и газ-сигналното оръжие и др.

Темповете се засилиха след приемането на България за член на Европейския съюз през 2007 г. Благоприятните режими са резултат на уеднаквяването на европейското законодателство, на базата на приетите директиви от ЕС в тази насока.

Последната основна директива е 91/477 ЕИО, изменена с Директива 2008/51/ЕО. С тях са обхванати в широкомащабна регулаторна уредба на ЕС придобиването, притежаването, търговията и вноса на огнестрелни оръжия за гражданска употреба.

За голямо съжаление, през последните няколко години се извършиха терористични актове в Норвегия, Франция и Белгия, които станаха повод за предлаганите днес промени в оръжейното законодателство във всички страни от ЕС.

Основните предложения за изменение на Директива 91/477 ЕИО на Съвета са свързани със забрани за притежание от гражданите на ЕС на полуавтоматични граждански огнестрелни оръжия, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие, както и на деактивирани автоматични огнестрелни оръжия. Забраната включва сигнални и газ-сигнални оръжия, поради евентуалната възможност за тяхното трансформиране в огнестрелни оръжия.

За съжаление тези забрани драстично засягат гражданите, които на законно основание притежават огнестрелно оръжие за различни цели (лов, спорт, колекциониране, самоотбрана и др.). Няма съмнение, че засилването на контрола над оръжейното притежаване е необходимо, но предлаганите силно рестриктивни мерки категорично няма да постигнат желания ефект по отношение на организираната престъпност и терористичните организации. Те няма да доведат до предотвратяване на нови терористични атаки, а само ще направят още по-уязвима сигурността на гражданите, защото този вид престъпления се извършват като правило с незаконно притежавани взривни вещества и огнестрелно оръжие. И направо е смешно да се мисли, те терористи ще си служат с реактивирани огнестрелни оръжия, които преди това са били дезактивирани, или пък с преработени газ-сигнални пистолети и револвери, реплики на огнестрелни оръжия! Още по-малко тези мерки ще попречат на терористите да се снабдяват с необходимите им оръжия от черния пазар и от вноса на нелегални оръжия по всевъзможни канали. Значи не е това целта на начинанието.

Посочените в директивата мерки са по-скоро демонстрация на активност, отколкото постигането на действителни резултати в предотвратяването на споменатите престъпления. Тези мерки нямат нищо общо с действителността и като цяло няма да доведат до предотвратяване на нови терористични атаки. Ситуацията показва нагледно неспособността на силите за вътрешна сигурност да се справят с терористичните атаки, но създадената обстановка е добър повод за “меко” и законово разоръжаване на европейското население. Разбира се, под благовидния предлог за гарантиране на вътрешната сигурност на страните и гражданите. Освен това, както твърди българският евродепутат Емил Радев (в. „Стандарт”, 8 април 2016 г.), забраната на полуавтоматичните огнестрелни оръжия за граждански цели ще засегне осезателно и бизнеса, включително малките и средни предприятия, които се оказва, че годишно произвеждат около 2 милиона единици, които се разпространяват в света от над 200 големи дистрибутора и 14 000 търговци на дребно, а пазарът на ловна и спортна стрелба поддържа повече от 580 000 работни места в ЕС.

Както е известно, „пътят към Ада винаги винаги е покрит с добри намерения” и като правило – зад всяко уж добро намерение винаги се е прикривало грозноватото лице на демагогията и фалша.

В случая коварно се посяга на граждански права и свободи, извоювани през десетилетията и столетията в отделните европейски държави и се води имитация на борба с организираната престъпност и тероризма. Вместо да се атакуват причините и условията, които ги пораждат, на прицел се излагат обикновения гражданин.

Тези промени не са случайни

Те са интегрална част от мащабен проект за дестабилизация, за отслабване и разрушаване на националните общества и държави, на Европейския съюз като цяло. Както не е случайна инвазията на милиони имигранти от Азия и Африка, заплашващи ЕС, но не и Англия, например, както не е случайна и дестабилизацията на социалните системи и целенасочената промяна на демографската картина, на нравите, традициите, а защо не и на границите в Европа. Случайно ли е, че в пълна тайна се водят преговорите за т. нар. Трансантлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ ) между ЕС и САЩ? Наред с изброените „случайности”, изменението на въпросната директива определено цели обезоръжаване на европейското население, което би могло - представете си дори като хипотеза - в определен момент да се противопостави на безумията на провежданата политика от европейските чиновници в Брюксел, които нямат за грижа интересите на националните държави и на ЕС като цяло, а с действията си лишават народите на Европа от възможността за организиране на необходимия отпор срещу безчинствата на пришълците.

Пиесата” с българина Петър Низамов-Перата

показа ясно какво се случва, когато някой реши да защитава териториалната цялост и националния интерес!

При наличието на минимални въоръжени сили на страните от ЕС, макар и членове на НАТО, въоръжените граждански сдружения и формирования биха могли да бъдат при определени ситуации допълнителен гарант както за вътрешната, така и за външната сигурност на своите страни. С предлаганите изменения тази възможност практически се отнема. Наред с това се отнема и възможността на обикновения гражданин да разполага с най-безобидното газ-сигнално оръжие за самозащита при посегателства върху личността или имуществото му, което до момента е на свободен или уведомителен режим (в България) и се продава свободно на всички граждани, навършили 18 години!

Да повторим - основните предложения за изменение на Директива 91/477 ЕИО на Съвета са свързани със забрани за притежаване на полуавтоматични граждански огнестрелни оръжия, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие, както и на деактивирани автоматични огнестрелни оръжия, а също и сигналните и газ-сигналните оръжия поради евентуална възможност за тяхното трансформиране в огнестрелни оръжия. Последното твърдение е нелепо, понеже конструктивно и технологично газ-сигналните оръжия са изработени по начин и с материали, които не позволяват такива преработки, а ако все пак бъдат извършени, те водят до разпадане на „оръжието” и до нараняване на употребилия го.

На 13 април 2016 г. Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията, предложи от трибуната на Европарламента да се забрани притежаването на оръжие като „действащ инструментариум в борбата с тероризма в Европа”, а групата GENVAL, която се състои от представители на министерствата на правосъдието и вътрешните работи в страните, членки на ЕС, е започнала обсъждането на предложението му. Резултатът от окончателното предложение ще бъде публикувано в края на м. май.

България също трябва да изпълни взетите решения и да направи съответни корекции във вътрешното си оръжейно законодателство, защото тази директива не е препоръчителна, а е задължителна и разпоредбите й следва да станат част от вътрешното законодателство на всяка от страните членки в ЕС.

Така наред с директивите за забрана на производството и търговията с „криви краставици”, отглеждане на „щастливи кокошки”, поставяне на огледала и гумени играчки в свинефермите, тунели за костенурките и пр., трябва и да останем без част от досегашните средства за лов, спорт, колекциониране, самозащита и др. А както се пее в една песничка, „что ли еще будеть?”. И излиза, че въвеждането на предлаганите ограничения в оръжейното притежаване е фактическа победа на престъпниците и терористите над гражданите на ЕС, че те не целят да осигурят и подобрят защитата им. Натрапиха ни пътя към Европа, защото уж народът го искал. Но когато стигнахме т. нар. демократичен свят, Европа вече я нямаше...