България: ДЕСНИ СЪНОВИДЕНИЯ

Зора
Печат

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”

Христо Ботев, „Смешен плач”

 

Освен в този откъс от Ботевия фейлетон „Смешен плач”, безнадеждните усилия за промяна на непроменимото са охарактеризирани и от капитан Петко войвода в едноименния филм. Той казва: „Луд да тешиш, умрял да цериш, пиян да черпиш”.

Има обстоятелства, при които всеки опит да се налее малко разум в нечия „капачуна” завършва с провал. Така е с провалените български „десни”, които 25 години хранят електората вместо с хляб, с пещерен антикомунизъм, яростна русофобия и „евроатлантически ценности”. Вземете обръщението на президента Плевнелиев пред Европейския парламент (ЕП). Добавете към него сезирането на прокуратурата от групата „Дом” на бившия секретар на СДС Иван Сотиров относно „престъплението” на ръководството на БСП начело с Корнелия Нинова, изразило се в поднасянето на цветя на паметника на Тодор Живков в Правец, и ще разберете защо у хората нараства носталгията по времето на Тато. Което, според другия „евроатлантик”, президента на Република България Росен Плевнелиев, било престъпно и истината за него трябвало да се разкрие докрай, за да не се повтори тоталитаризмът. А според г-н Сотиров, управлението на Живков било комунистически тоталитарен режим, а самият той бил диктатор. Комунизмът, казва бившият седесар, бил обявен за престъпен с решение на Народното събрание. От което следвало, че и полагането на цветя пред паметника на „диктатора” е престъпление, наказуемо, както пропагандата на национал-социализма в Германия, Австрия и други западни страни.

Сотиров може да го разберем: имал роднини, лежали в затвори и лагери, та човекът има да си  връща... Но твърдението му, че комунистите са ликвидирали след 9 септември 1944 г. „цвета на българската интелигенция”, че са унищожили икономиката и селското стопанство на България, прилича на бълнуване насън.

Особено издиша тезата му, че преди 9 септември 1944 г. България е била на четвърто място в Европа по икономическо развитие. И кои са били нейните икономически чудеса? Мелниците и тютюневите фабрики, или маслобойните? За „производителността” на селското стопанство, което било хранело цяла Европа, можем да съдим по една реч на Иван Багрянов в Камарата (Народното събрание), в която той казва: „Изнасяме мъката на селяните и глада на добитъка”.

Истинското отношение на бившия седесар към селяните пролича от казаното от него по една от телевизиите: „Те дойдоха с цървулите в София и тя се напълни със сиви панелни комплекси”. Как са посмели? Загрозили са значи тези „цървулковци” града на „аристократа” Сотиров, чийто „благороден” род навярно е дошъл от някое съседно шопско село. Например от Бояна, чиито жители не са искали да дадат безплатно дори камъни за постамента на Паметника на Апостола. Или са били от онези „кореняци софиянци”, на които не са стигнали 143 години, за да открият къде са погребани или захвърлени костите на Васил Левски.

Относно общото икономическо и културно развитие на България до и след 9 септември 1944 г., за Сотиров и компания меродавни са не статистиките на ООН, нареждащи страната ни сред първите 26 в света, а докладът на Петър Младенов пред пленума на ЦК на БКП след свалянето на Тодор Живков. Там Младенов „открива” че външният дълг на България е 9 млрд. долара, че страната ни внася картофи и други селскостопански продукти от чужбина и т.н. Защо един „демократ” като Иван Сотиров е опрял до един комунист перестройчик в стремежа си да обори нещо, което никога не е било построено у нас - комунизма? Тайна великая эст!

Поне да беше прочел какво е написал Маркс за етапите на бъдещото комунистическо общество или определението за комунизма, дадено от 32-рия конгрес на КПСС!

Що се отнася до изтребването от комунистите на „цвета на българската интелигенция”, дали Сотиров е забравил  как този „цвят” е приел убийствата на Гео Милев, Христо Ясенов, Никола Вапцаров и други представители на лявата интелигенция? Александър Цанков и Богдан Филов не бяха ли професори? Но първият остана в историята с прозвището „кръволока”, а вторият – с това, че присъедини България към хитлеристката ос Рим-Берлин-Токио, прокара в парламента мракобесния Закон за защита на нацията, изпрати окупационни войски в Сърбия и Беломорието и обяви „символична” война на Америка и Англия. В резултат англо-американските бомбардировачи превърнаха София в руини. Не руснаци, а англо-американци разораха скъпия на сърцето на Иван Сотиров град София! И за това ли престъпление не трябваше да се търси съдебна отговорност?

Но това не е всичко.

Връх на безпаметността е точно „десни” като Радан Кънев и Иван Сотиров да предлагат за общ десен кандидат президент сина на секретаря на ОК на БКП в Благоевград Росен Плевнелиев, самият той бивш щатен комсомолски секретар и сътрудник на ДС по линия на военното разузнаване (според политолога Антон Тодоров). Ами гостуванията им в предаването „Свободна зона” на “Тв+” с водещ Георги Коритаров или „агент Алберт”? Това поведение е също толкова шизофренно, колкото „опозиционерството” на ДСБ без кадрите му да напуснат заеманите властови позиции. Забравили как „Царят” ги измете с един замах през 2001 г. и как собственият им електорат „му гласува”, те още сякаш не са осъзнали, че антикомунизмът носи дивиденти до време. Рано или късно избирателите с дясна ориентация разбират, че са заложили на куц кон. Сиреч, доверили са се на „демократи”, фалшиви толкова, колкото фалшиви са били и като номенклатура на БКП.

По-смешни от техните вопли са само анатемите срещу комунизма на хора, родени след 10 ноември 1989 г. Те, видите ли, били чели книги за страшното време. Чели, но не разбрали нищо, понеже са се задоволявали с „литература” като в. „Демокрация” и „Анти”. Или са гледали „независимите” телевизии, навързани на яслата на управляващите и на чуждите фондации като „Америка за България”. Но нищо не може да ги разубеди, понеже рационалните доводи са безсилни пред убеждения, придобити по ирационален път, основно, чрез внушения, граничещи с хипноза.

Точно такива „дисиденти” говорят за „хибридна война”, разбирайки я като едностранен акт  на Русия и Владимир Путин. А тя винаги е съществувала, макар и под различни имена: студена, пропагандна, психологическа и т.н. В Сухопътните войски на САЩ дори има устав за водене на психологически операции. Елемент от „хибридната война” на Запада е клишето „евроатлантически ценности”.

Една от тези „ценности” – свободният обмен на хора, стоки и капитали, се оказа направо пагубна за българската нация. Вместо чужди капитали и инвестиции, в България дойдоха ГМО продукти, наркотици, бежанци, нелегални имигранти, турски имами, джихадистки терористи и гей-парадиращи, а от страната излязоха повече от 2 млн. души млади образовани българи.

За втори път след онова „присъствие” цели райони, села и градове са обезлюдени, а някои села бяха заличени от картата на административното делене. Сякаш това се случва някъде другаде, нашите русофоби продължават да цитират Раковски относно заселването в Русия на бягащи от турския ятаган българи. Нима е трябвало Русия да ги остави на милостта на башибозука?!

Кой е виновен за новото „велико преселение” на българите на Запад и на напиращите от Изток бежанци и мигранти? Русия или Америка, която тръгна да „демократизира” Близкия изток, да организира и насърчава „Арабски пролети”, да разпалва „цветни революции” и други „демократични намеси”? Кой е виновен, че България опустява и вече се правят планове за заселване на бежанци в опразнените селища? Нали имаме демокрация, свобода на словото и на пътуването и заселването? Ами ако Великобритания излезе от ЕС и той започне да се разпада, къде ще отидат българските гастарбайтери от Западна Европа и САЩ? Нали родните им домове вече ще имат нови обитатели?

Според такива като Иван Сотиров, и за това са виновни комунистите, които трансформирали политическата си власт в икономическа, приватизирайки държавните предприятия. Имало е, значи, нещо построено по времето на „комунизма”, което да се приватизира от „демокрадците? Добре, но нали голямата РМД-приватизация, наречена „разбойническо-мениджърска” и „братовчедска”, беше осъществена от правителството на ОДС? А „ликвидацията” на селското стопанство беше дело на ликвидационни комисии, назначени от правителството на СДС, начело с Филип Димитров. Самото им име показва каква мисия са изпълнявали и тя съвсем не е укрепване на селското стопанство. Това е истината, а не „политически коректното” интерпретиране на фактите.

Както е истина и това, че мутризацията на страната е рожба на „прехода” и никога не си е отивала през изминалите 26 години. Дори в късния социализъм нямаше мутренски групировки, като тези, дето вилнеят сега в „Слънчев бряг”.

Мутризацията е продукт на неолиберализма. Ако не е Митьо Очите, ще е някой друг. Но те не биха могли да си разиграват коня  без държавно-политическа протекция. Само че човек трябва да чете чужда преса, за да научи, че точно Митьо Очите е изпълнявал поръчки на МВР. Една от тях е била да открие и върне откраднат джип “Аudi Q 7” с регистрационен номер Tr 16 ACH 92, собственост на български преселник в Бурса, преотстъпен на Националната разузнавателна организация на Турция (МИТ). Натъпкан с подслушвателна апаратура уж за проследяване на канал за цигарена контрабанда, джипът бил оставен от 4 агенти на МИТ в затворения гараж на хотела на брата на заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов, намиращ се в квартал „Драгалевци”. После джипът и подслушвателната апаратура били задигнати от „неизвестен извършител”. Според в. „Миллиет”(15 януори т.г.), компетентните политици, полицията и специалните служби на България се мобилизирали и потърсили за съдействие Митьо Очите. Подземният бос се свързал с крадците, платил им 20 000 евро и джипът бил намерен изоставен в покрайнините на София. Обаче държавата измамила Очите, като не му изплатила 20-те хиляди евро. Оказала се, значи, точно толкова мафиотска, колкото и смятания за бос на мафията по Черноморието Димитър Желязков...

Голяма борба с организираната престъпност се води, голямо нещо! Човек започва да се пита, кой кого ръководи и покровителства? МВР ли опъва чадър над престъпността или престъпността пази ведомството на г-жа Бъчварова? А народа – кучета го яли!