КАК СЕ ОПИТОМЯВА МЕЧКА

Зора
Печат

Интервю на Любка ЗАХАРИЕВА с Николай ХАЙТОВ

- Г-н Хайтов *, казахте, че от духовното присъствие на България ще остане само спомен, ако се приеме депозираният в Народното събрание от бившия министър на образованието Марко Тодоров Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета!

- Твърдя го и сега: две десетилетия образование под железния диктат на Световната банка са напълно достатъчни, за да изтрием от съзнанието на младежта всичко българско. Надявам се да сте прочели проектозакона на Марко Тодоров и да сте забелязали пълното съвпадение между писаното в него и небезизвестния Меморандум на тази банка по нашето образование от октомври 1993 г.

- Проектозаконът е публикуван във в. „АзБуки” през ноември миналата (1994 г. - Бел. Н.З.) година, но който го е прочел, надали ще го свръже с Меморандума на Световната банка, защото той не бе обнародван. Каква е връзката между двата документа?

- Схемата на отношенията ни със Световната банка относно образованието е горе-долу следната: общият размер на проекта е равен на 99 млн. долара, които заемът от банката ще покрие в размер на 65 млн., а българското правителство ще финансира останалите 34 млн., като размерът на проекта е изчислен при обменен курс на долара 28 лева, а при оценката на проектните разходи се е приемало, че митата и данъците ще възлизат на около 10 %. Във финансовата част има и едно изрично условие на кредитора – Световната банка предоставя единствено необходимата чужда валута по проекта и не предвижда ресурси за образователни институции. Какво означава това?

Делът на Световната банка от 65 млн. се връща изцяло на Запад под формата на разходи за чуждестранни консултантски услуги, заплащане на работни групи от чужденци, на специалисти чужденци, задгранични „учебни” пътувания, вносни материали и обзавеждане, западна интелектуална собственост и т.н. Капиталните разходи за инвестиции в образованието са си оставени изцяло на нас с циничното пожелание да си ги осигурим „с икономии”, след като самият проект ни вкарва в огромни, напълно излишни разходи.

Какво получаваме срещу това? Напълно ликвидиран национален суверенитет в сферата на образованието: постановленията на Министерския съвет трябва да бъдат „удовлетворителни за Банката”, назначаването на просветния управленски персонал „ще бъде предмет на съгласуване с Банката”, нещо повече – ще „включва” чуждестранни членове и консултанти, за новите учебници ще има „конкурс, приемлив за Банката”, „критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства” от фондовете за висшето образование и изследователската дейност „ще бъдат тези на Банката” и т.н.

За да се постави обаче образованието „под надзор”, както е казано в Меморандума, необходимо е това да стане по законодателен път. И ето, въпросният законопроект е вече на конвейера в Народното събрание. Разбира се, в него за Световната банка не се споменава нито думичка, но всеки би могъл да се убеди, че той е точно съобразен с поставените от нея условия. Достатъчно е да се погледнат Меморандумът и съпътстващите го приложения, където е ясно формулирано условието: „Законът за училищното образование да бъде изменен...”

И ето ви го сега това проектозаконче готово, а тези, които ни го сервират, се правят, че не виждат връзката му със Световната банка. Може би тук е добре да припомним, че съвсем наскоро Международната федерация за правата на човека осъди същата Световна банка „заради глобалната криза, която тя е предизвикала в сферата на човешките права”.

/.../

А колкото до целите на образованието ни в предлагания сега „удовлетворителен” за Световната банка проектозакон, ето ги: „изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия”. Ето ви ги тия „единни държавни стандарти”, които ни ги иска Световната банка. Както виждате, за първа, основна цел на образованието ни се предвижда ние, българите, да уважаваме правата на другите, техните езици, култура, религия. Но за българския език, за българската национална култура, а и религия – не е изтървана нито една дума. Забележете, че думите „национален”, „национално”, не са употребени в проектозакона.

- Допускате ли, че Световната банка би заплатила милиони долари за една политическа, по същината си непроизводителна инвестиция?

- Световната банка нищо не ни плаща – тя си прибира парите обратно заедно с лихвите, пробутва ни съмнителна западна стока и осигурява работа и хонорари на свои хора. Политически овладяната страна е и добре овладян пазар, а от пазарното овладяване до контролирането на суверенитета на една държава има не дори крачка, а много по-малко. Неслучайно Световната банка се подвизава главно в т. нар. трети свят, в недоразвитите страни на Африка, Азия и Латинска Америка...

Един просветен народ мъчно изтърпява каквито и да са видове принуди, ето защо основно положение в проекта е образованието – средно и висше – да се заплаща, и то скъпо. Нещо, което не е било никога досега в историята на България! Записано е черно на бяло в законопроекта. А преди да е написано там – може да го прочетете като изискване на Световната банка!

- Не смятате ли, че помощта от 65 млн. долара би могла, ако се премахнат някои от неизгодните изисквания на Световната банка, да помогне за изправяне на образованието ни на крака?

- Този „заем” със скъпо заплащаните съвети и консултации, под каквато форма се дават сега рушветите, за да се организира в просветната администрация и в парламента необходимото лоби, ще се окаже само един допълнителен върху хазната ни огромен товар. Не е случайно, че никъде в Европа Световната банка не успя да се вмеси в образованието на която и да било страна!

Знаете ли как се опитомява мечка?

Най-същественият момент е избиването на зъбите на мечката и след това прекарването през носа й на халката. Зъбите се изкъртват, защото мечката, която има естествено чувство за гордост, побеснява при лошо отношение на мечкаря и въпреки халката на носа напада и хапе. Националното самочувствие, родолюбието са пък „зъбите” на всеки народ. Ако тези му зъби при нормално национално образование и възпитание са непокътнати – вари го, печи го, коли го, беси го, все някой остава, за да продължи борбата за свобода.

Ако понятието „родина” не е в кръвта ти, в съвестта и съзнанието ти – държавата е отсечено дърво. Трябва само да го ритнеш, за да го събориш.

На Балканите никой не си продава образованието.

Балканските мечки лесно не дават да им се слагат халки през носа. Те по едно или друго време на своето развитие са яли попарата на опитомяването. Убеден съм, че ако в Гърция би се появил министър на образованието като Марко Тодоров и би предложил „удовлетворителния” за Световната банка проектозакон, съденето му щеше да е в кърпа вързано и бял ден в живота си нямаше да види.

Проектът ще бъде пробен камък и за Народното ни събрание. Дали ще допусне например предвидената общинска училищна автономия, при която кметовете ще откриват и закриват училища, назначават директори и учителите ще направляват учебно-възпитателния процес. Има у нас райони с вече осъществено на практика местно автономно самоуправление, както е в Кърджалийско, Лудогорието, а и по други места. Ако и просветата премине в ръцете на тази администрация, ще изчезне и последната им връзка с българската държавност. По всяка вероятност това е и една от съкровените цели на добре запознатата с нашите етно- и геополитически проблеми Световна банка. /.../

* Интервю на Любка Захариева с Николай Хайтов от 1995 г., публикувано в т. 2 на изследването й ”Николай Хайтов. Срещи и разговори, анализи и писма”, в два тома, Монтана, 2015 г.