ДР. СИМОВ, ГРЕШИТЕ ВИЕ

Проф. Велко ВЪЛКАНОВ почетен председател на БАС
Печат

На 4 юли случайно попаднах на телевизионно предаване, в което участваше и членът на Изпълнителното бюро на БСП Александър Симов. Предаване като предаване – водещият пита, питаният отговоря. Обичайната тв-скука. Неочаквано обаче ритъмът се наруши. Водещият попита как Симов се отнася към поклонението, което група депутати от БСП, начело с Корнелия Нинова, направили на 29 май пред паметника на Тодор Живков. Симов, без да се колебае, с една подкупваща невинна усмивка, заяви, че това било „грешка”.

Бях леко смаян. За мен това бе съвършено недопустима  проява на отговорен представител на БСП – та нали Симов само преди месец стана член на Изпълнителното бюро на БСП. Очевидно този млад човек, въпреки тъй често проявяваната енергия, се оказва неспособен да даде вярна политическа оценка на една личност, с чието име е свързана цяла епоха от историята не само на партията, но и на България. Живков бе не само успешен ръководител на България в продължение на повече от 30 години, но и активен участник в антифашистката съпротива. Всеки антифашист трябва да се чувства морално задължен да почете неговата памет.

Нека припомня, че само седмица по-късно група представители на  вече  силно изветрялата партия СДС сезира Цацаров за извършеното от депутатите социалисти страшно  престъпление - те били нарушили приетия през 2000 г. закон, обявил комунистическия режим в България за престъпен, и поиска  да им се потърси наказателна отговорност по чл. 108 от НК, който забранявал пропагандирането на антидемократична идеология. В статия, която написах по този повод, решително отхвърлих всякакви основания да се търси каквато и да е наказателна отговорност по възникналия казус. Оказа се,   че др. Александър Симов проявява солидарност не с мен, антифашиста, а с реакционерите от СДС. Така или иначе той не прояви дължимата мъдрост.

Политическата мъдрост изисква да проявим сдържаност, когато трябва да се произнесем по въпроси, които засягат съществени страни от историята на една столетна партия, управлявала страната ни почти половин век. Наложително е да поддържаме в подсъзнанието си здравословния страх, че може би не сме съвсем прави. Във всички случаи сериозни въпроси не бива да получават несериозни отговори по  якои изначално несериозни телевизии. Ако Симов наистина смята, че поклонението пред паметника на Живков е било грешка, той трябваше да заяви това на заседание на Изпълнителното бюро на БСП, а не да създава с лекомислени изявления приятен политически гъдел у нейните врагове.

Със своята проява др. Ал. Симов застана не само срещу историческата истина, но и срещу своите другари от ИБ на БСП. Тя е косвен удар и срещу председателя на БСП Корнелия Нинова, която, както може да се предполага, е предложила да се поклонят пред паметника на Живков.

Най-после Александър Симов застана и срещу хилядите обикновени български антифашисти, които, убеден съм,  решително са подкрепили проявеното от ръководството на БСП почтително отношение към личността и делото на антифашиста Тодор Живков.

Всички вече разбират, че в сравнение с Живков  тия, които днес управляват България,  са направо лилипути – жалки малки човечета, изпълнени с безмерна корист.

Не вярвам Цацаров да се реши да тръгне да търси наказателна отговорност от въпросните наши другари. Но ако той все пак се реши да направи това, тогава трябва да очакваме милият наш другар Симов да бъде един от неговите свидетели.

Сашо, Сашо! Много отрано започна да правиш своите грешки. Не бързай! Би трябвало вече да знаеш, че предоставеното на политиците време за грешки е винаги много малко, дори опасно малко!

5 юли 2016 г.