ИРОНИЯ НА СЪДБАТА

Петко ПЕТКОВ
Печат

НАТОВСКАТА СРЕЩА НА ВЪРХА ВЪВ ВАРШАВА

На 8-ми и 9-и юли т. г. в полската столица Варшава се проведе 28-мата среща на високо равнище на НАТО. В нея взеха участие президенти и премиери, министри на външните работи и на отбраната от 28-те страни членки, включително Черна гора, ръководители на 26 партньорски страни, представители на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Световната банка и други международни организации. Като прибавим и 2500-те акредитирани журналисти, общият брой на участниците в това Вавилонско стълпотворение достигна 6000 души. Това наложи форумът да се проведе на 58-хилядния национален стадион до река Висла, за чиято сигурност бяха взети драконовски мерки.

Срещата на върха бе прикривана от въздуха от самолети „Ауакс” на Англия и Франция, в координация с които летеше един турски самолет за предупреждение и контрол. Все едно че терористичната организация „Ислямска държава” се беше прехвърлила в Полша, или Путин бе обявил тотална военна мобилизация в Руската федерация и еразвърнал няколко армии по руско полската граница!..

В такава полувоенна атмосфера участниците в сборището обсъждаха натрапените им от Вашингтон теми като руската военна заплаха за Източна Европа и Черноморието, обстановката в Сирия и Близкия изток като цяло, борбата срещу глобалния тероризъм и специално този на ИД, бежанската криза и бъдещето на Алианса след „Брекзит”, разтърсил дълбоко другия инструмент за поддържане на американската хегемония  в Европа – Европейския съюз.

Бандата на четиримата

Както отбелязва турският журналист Джемил Ертем във вестник „Миллиет” (07.07.2016), имаше такива, които намираха ирония във факта, че срещата на НАТО се провежда в града, в който бе подписан Варшавският договор, саморазпуснал се през 90-те години на 20 век.

Ирония бе и моментът на провеждане на форума, протекъл под сянката на предизвиканата от „Брекзит” криза на ЕС. Сякаш НАТО остава единственото нещо, което още държи заедно страните от Западна, Централна и Източна Европа.

Ирония бяха и проведените в рамките на форума двустранни срещи, като тези на турския президент Ердоган с германския канцлер Ангела Меркел и украинския президент Петро Порошенко. Тъй като Ердоган беше обвинил Меркел за приемането от германския Бундестаг на закона за признаване на арменския геноцид в Османската империя през 1915 г., сама по себе си тази тяхна първа среща след кризата с геноцида буди недоумение. Що се отнася до срещата му с Порошенко, след извинението на Ердоган към Путин заради свалянето на руския бомбардировач Су-24 над Сирия и убийството на пилота Олег Пешков, всяка среща с „идиотите” от Киев, както Обама нарече управляващите в Украйна, изглежда като проява на анадолско коварство. Още повече, че Порошенко заведе на форума неотдавна разменената за двама руски граждани Надежда Савченко, осъдена в Русия на 21 години затвор заради убийството в Донбас на двама руски журналисти. А Ердоган включи в състава на делегацията шефа на Турската национална разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан. Какво би трябвало да си помисли Путин, получил съвсем наскоро предложения от турска страна за нормализиране на двустранните отношения? Че постъпката на Ердоган е опит за посредничество с цел сдобряване на Киев с Москва, или че това е поредният турски рекет срещу Русия, спекулирайки с турско-украинското „партньорство” и „приятелство”? Нали доскоро Букурещ, Киев, София и Анкара щяха да създават обща флотилия в Черно море, която да противодейства на Черноморския флот на Русия? Бойко Борисов развали заговора на четиримата президенти, но темата съвсем не е затворена, ако се съди по изявленията на Росен Плевнелиев за увеличаване на натовското присъствие в района на Черно море. Явно играта на доброто и лошото ченге у нас продължава.

Но това не е всичко. “Същинската ирония, пише Джемил Ертем, беше в това, че един пакт, създаден да предотвратява тотална война, чиято главна задача беше възпирането, знаеше, че тотална война няма да избухне. Обаче се правеше, че не забелязва как на нейно място се настанява едно безкрайно и устойчиво военно положение”.

Разбирай, постоянно военно напрежение, съпътствано от регионални и локални въоръжени конфликти.

Иначе форумът протече

според спуснатия от Вашингтон сценарий

Русия отново беше заклеймена като страна агресивна, окупаторска и дестабилизираща Европа, която не зачита международното право. И макар г-жа Меркел да изтъкна, че без Русия не може да има сигурност в Европа, тя намекна и за изгубеното доверие към Москва, породено от неспазването на международните договори. Разбирай, „анексията” от Русия на населения предимно с руснаци полуостров Крим и подкрепата на Кремъл за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Сякаш западните военни интервенции в Близкия изток с цел смяна на непослушните към Чичо Сам режими, наречени претенциозно „Арабска пролет”, са в пълен унисон с международното право... Да не говорим за турската окупация на Северен Кипър или приноса на НАТО за разпада на бивша Югославия. Ако Русия се управляваше от човек като Елцин и той раздаваше суверенитет на всеки, който поиска, нямаше да има по-обичан от него в САЩ и НАТО.

И генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта значението на диалога и партньорството с Русия в борбата с глобалния тероризъм. Дори увери, че ще бъде възобновена дейността на съвета НАТО - Русия, но участниците във форума се занимаха първо със засилването на военното присъствие на НАТО в Източна Европа и Черно море. Решено беше в Полша, Литва, Латвия и Естония да бъдат разположени на ротационен принцип по един многонационален батальон в състав от 1000 души. Те, видите ли, не представлявали заплаха за Русия, само показвали решимостта на НАТО да защити страните членки при евентуална руска агресия. Специално за страните от Черноморския регион – Румъния и България, бе разпоредено в най-кратък срок да доложат какви мерки вземат за укрепване на своите отбранителни способности, имайки предвид дисбаланса на силите в полза на Русия.

Май е дошъл краят на шикалкавенето на българската колониална администрация?! Правителството на Бойко Борисов ще трябва да изтегли нов външен заем, за да превъоръжи армията и флота по-скоро, отколкото предвижда „Стратегия 2020”. Борисов говори за демилитаризация на Черно море, за мир, любов, платноходки и пълни с туристи плажове, но президентът ястреб Росен Плевнелиев е на противното мнение. А именно, че трябва да се засили натовското военно присъствие в Черно море. Обещаната му високо платена служба в евроатлантическите структури трябва да се заслужи, нали? Затова той прелива от възторг, че Черно море ще се милитаризира. Борисов явно е бил осведомен за „гениалната” идея на Методи Андреев за демилитаризация на Черно море и я огласява като своя лична, но Плевнелиев се информира от друго място и действа „политически правилно”. Не е чак толкова наивен за да вярва, че Русия ще съкрати едностранно силите си в Черно море, откъдето няколко пъти е била нападната от Запада: в Кримската война (1853-1856), през Първата световна и през Втората световна война. Сталинската депортация на кримските татари, колкото и нехуманна да изглежда, е била мотивирана от тяхното сътрудничество с враговете на СССР.

При сегашното състояние на ВМС на Румъния, България и Украйна демилитаризацията на Черно море предполага едностранното разоръжаване само на Русия и Турция. Останалите няма какво да съкращават в Черно море. А тъй като Турция е член на НАТО, тя автоматично ще бъде изключена от демилитаризацията на Черноморския регион. При наличието на Конвенцията от Монтрьо, която впрочем не е подписана от САЩ и Германия, военни кораби на нечерноморски държави не могат да престояват в Черно море по-дълго от 21 дни, и то ако са с ограничения от нонвенцията тонаж. Могат обаче да носят ракети, понеже при подписването й такива оръжия още не са били изобретени. Значи, за да се възстанови  „нарушеният” баланс на силите в Черно море, ще трябва да се до въоръжат черноморските държави членки на НАТО. Отваряйте кесиите, българи! Магистралите на Борисов не са армия и флот...

Освен споменатите по-горе четири батальона в Полша и Прибалтика, натовци решиха да развърнат една многонационална бригада в Румъния. България обеща да изпрати в нея до 400 войници, макар и с уговорката, че може да бъдат и по-малко.

Треперете, руснаци!

Господ е на друго мнение

И защо е цялото това „дрънкане на оръжия и бойни викове до границите на Русия”, както квалифицира натовските маневри в Полша германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер? За да се напомнело на Москва, че НАТО е готов да защити всяка една от своите страни членки. От кого? От Русия? Значи борбата с глобалния тероризъм и ИД остава на втори план?

Щом Алиансът отклонява своето внимание от ИД и го насочва към Русия, значи изобщо няма намерение да се бори с джихадистите и техния терор. НАТО просто се върна отново към стратегията от времето на “студената  война”. Въпреки обещанията за диалог с Русия, натовци и специално САЩ ще разположат система за противоракетна отбрана (ПРО) и в Южна Корея. Естествено, за да възпира балистичните ракети на Ким Чен Ун, а не тези на Китай или Русия, да речем.

Но Господ сякаш е на друго мнение. Защото точно по време на форума във Варшава САЩ се разтресоха от протести на чернокожи срещу полицейския произвол, довел до убийството на няколко „афро-американци”, и на няколко бели полицаи в Далас и в град Сейнт Луис, щата Мисури. Междувременно, в Атланта е бил намерен обесен на едно дърво чернокож, за който местните жители твърдят, че е станал жертва на бялата расистка организация „Клу Клукс Клан”. Кандидатът за президент от Демократическата партия Хилари Клинтън заяви: „Тези събития показаха, че нещо в страната ни не е наред”. Двамата съперници в борбата за президентския пост –Хилари Клинтън и Доналд Тръмп, прекъснаха предизборната си кампания, а действащият президент Барак Обама съкрати по средата планираната обиколка в Европа. САЩ, лидерът на „свободния свят” и на НАТО, вече не са в положение да дават на другите уроци по етническа, расова и религиозна толерантност, по демокрация и евроатлантически ценности. Защото за цели два мандата Обама не можа да наложи забрана или ограничаване на притежанието на огнестрелни оръжия. И въпреки че през 2015 г. полицията е застреляла към 900 души, масовите убийства в училища, киносалони, клубове, църкви и други места продължават. Владимир Путин няма абсолютно никаква вина за това, че американците психясват все повече и се превръщат в масови убийци.

Има нещо гнило, но не в Дания, а в „страната на неограничените възможности”.

Надежда всяка тука оставете

Другият стълб на атлантизма, Обединеното кралство, също не е наред. Първо, разцепи ЕС със своя референдум. После показа как се прави война с фалшиви аргументи. Комисията „Чилкот”, която проучваше обстоятелствата около британското участие в „Удара срещу Багдад”, публикува своя разтърсващ доклад. Той разкрива, че за своята измислица, че Саддам произвежда оръжия за масово поразяване, британското разузнаване се е вдъхновило от един филм на Холивуд! А бившият британски посланик към ООН Джеръми Грийнстън допълва, че Вашингтон е упражнил натиск върху премиера Блеър, за присъединяване на Великобритания към военната авантюра в Ирак. Блеър настоявал за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, а Белият дом смятал, че няма време за това. Демокрация, евроатлантически ценности и други измислици: надежда всяка тука оставете!

Тресе се от проблеми и азиатският стълб на атлантизма Турция. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, той и върховен главнокомандващ на втората по численост армия в НАТО, призовава за „обща борба с терора” и в същото време се оплаква, че НАТО е оставила Турция сама срещу бежанския поток. Голямата му грижа е, че САЩ отказват да признаят за „терористи” хората от Партията за демократично единство на сирийските кюрди (PYD) и формированията за защита на населението (YPG ). Т, обаче, включиха в списъка на терористичните организации фронта „Ал-Нусра”, с който Анкара поддържа най-топли връзки. Съпредседателят на PYD Салих Мюслим казва, че САЩ и Русия разполагат с документи, които ще изправят Ердоган пред Международния наказателен съд. („Джумхуриет”, 7 юли 2016). Как да не обявиш партията му за „терористична организация”?!

Според същия вестник, самата Турция е била включена в „позорния списък на човечеството”. Защото в доклада на Държавния департамент на САЩ за глобалната търговия с хора през 2016 г. се посочвало, че Турция се е превърнала в транзитна страна на хора, занимаващи се с принуждаване към проституция и нечовешка експлоатация на човешки същества.

Една публикация на в. „Миллиет” (8 юли т.г.) твърди, че в Турция има 3000 брака след изнасилване. Председателят на 14-ото отделение на Върховния касационен съд, Мустафа Демирдаг, който гледа делата за сексуални престъпления, казва пред парламентарната комисия за разследване и предотвратяване на сексуални престъпления  следното: „Трима души отвличат някое момиче и го изнасилват и тримата. След като един от тримата се ожени за момичето, наказанията и на тримата се отменят... Всяко дете от 5 до 18 години може да бъде подложено на сексуална експлоатация”.

Обаче вместо да преследва отвличанията, изнасилванията и принуждаването към  проституция на млади момичета, властта в Анкара задължава жените да раждат по 3-4 деца и да носят забрадки. А бившият вицепремиер Бюлент Арънч дори искаше да се забранят  смехът и целувките на улицата. Всеки протест, всяка критика срещу произвола и тиранията водят до съдебни дела „за обида на държавния глава”. Осъденият на 5,5 години затвор (за разгласяване на държавни тайни, политически и военен шпионаж и опит за сваляне на правителството) главен редактор на в. „Джумхуриет” Джан Дюндар бе удостоен с наградата „Leuchturm” („Фар”) на германското дружество на разследващите  журналисти Netzwerk Recherche, в което членуват 700 журналисти. Въпреки предупреждението на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, че тази награда е и послание към Анкара, няма гаранция, че Дюндар няма да бъде върнат в затвора. Особено, след като призова за „обща борба срещу всички потиснически правителства”.

Азиатска балканизация

НАТО обаче не се занимава със защитата на отделния човек, то се грижи за „спасяването на човечеството”. А кой ще го спаси от такива „спасители”?

Истината е, че НАТО си търси оправдание за своето съществуване и ако не беше ИДИЛ, щеше да бъде създадена друга подобна организация. В противен случай производителите и търговците на оръжие ще останат без препитание. Ето защо вътре в душата си те са благодарни на ИДИЛ и на Путин, който възроди Русия като велика сила.

Збигнев Бжежински в своята книга „Вторият шанс” рисува една карта на американската хегемония в зоните без демокрация, но с богати находища на енергийни източници. На тях той предлага едно статукво на „политическа стабилност”. Според Джемил Ертем, тази карта започва от Анкара, включва Арабския полуостров, бреговете на Северна Африка,   целия Кавказ и степите на Русия, и стига до Китай. Що се отнася до „втория шанс”, това е шансът на неоконсерваторите (неоконс) да наложат американската хегемония в един район на „азиатска балканизация”, обявен още от Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши за „район на война”. Това било едновременно и втори шанс за Европа, плъзгаща се между обединението и отделянето, да формира един европейски център под водачеството на Германия и Франция. Днес някои си мислят, че като се има предвид кризата в ЕС, започнала с британския референдум, има шанс за повторно обединение на Европа около НАТО. Един вид, НАТО да замени разпадащия се ЕС. Блажени са вярващите!

Напомняме, че предсказанията на Бжежински, направени  в „Голямата шахматна дъска” относно разпадането на Русия не се сбъднаха. Което не му пречи да сънува розови сънища за САЩ, страната, която продължава да го приютява. Понякога вторият шанс се оказва последен. Надяваме се и на това българският избирател никога повече да не дава шанс на политици от рода на Плевнелиев, Митов и Ненчев, готови да ни въвлекат във военен пожар, за да се харесат на отвъдморските си господари.