ДЕМОКРАЦИЯТА Е В ОПАСНОСТ, АМЕРИКА Е КАТО СЛОН НА СТЕРОИДИ

Зора
Печат

С режисьора Оливър СТОУН разговаря Мей РЮНЕ (“Aftenposten”, Норвегия)

Оливър Стоун: Насилието е част от нашата култура. Не само благодарение на телевизията и киното, но и защото пронизва обществото и отношението ни към вещите. И ако си израснал в Америка, това със сигурност ти е повлияло. Ние всмукваме насилието още с майчиното мляко...

С Оливър Стоун се виждаме три дни след трагедията в Орландо от началото на лятото. В Мюнхен, в разкошен хотел, носителят на Оскар за режисура сяда на удобния диван и е готов да разговаряме за новия му филм „Сноудън”. Последните събития явно са му оказали голямо влияние. Стоун има няколко филма със сцени на насилие, включително и „Убийци по рождение” (1994 г.)

- Всичко е свързано с ценностите, с които си отгледан. Нас, американците, от детство ни учат да бъдем „яки” (“cool”). Аз самият пораснах с мисълта, че войната е нещо романтично и героично. Но сега мога да кажа категорично, че войната не е романтична, и не е цивилизована.

Стоун е прочут с честното си мнение за американската политика и режими, а войната е тема на много негови филми.

Във „Взвод” (1986 г.) войната бе показана като всичко друго, но не и като романтика. В „Джей Еф Кенеди. Изстрели в Далас” (1991 г.) режисьорът се съсредоточи върху безспорните истини покрай убийството на Джон Кенеди.

Оливър Стоун е роден в Ню Йорк на 15 септември 1946 г. Напуска университета в Йейл, тъй като предпочел да вземе участие във Витенамската война. Награден е с военните отличия „Бронзова звезда” и „Пурпурно сърце”. След войната започва да пише. Първият си „Оскар” получава за сценария на „Среднощен експрес” (1978 г.). Получава високо признание след филмите „Салвадор” и когато става носител на „Оскар” за „Взвод” през 1986 г. В следващите години създава редица филми, които са високо оценени в гилдията, въпреки че оценките са противоречиви, като например „Уолстрийт” (1987 г.), „Роден на 4 юли” (1989 г.), „Доорс” (1991 г.), „Джей Еф Кенеди. Изстрели в Далас” (1991 г.), „Убийци по рождение” (1994 г.), „Никсън (1995 г.), „Буш” (2008 г.).

От консерватор – до бунтар

Семейството на Стоун е консервативно. Бащата е брокер на борсата в Ню Йорк и същата съдба била подготвяна и за Оливър. Той постъпва в университа в Йейл в същата година, в която и Джордж Буш, но напуска след една година, за да тръгне за Виетнам – искал да възмъжее. Нищо не предвещавало, че Оливър Стоун ще израсне като един от най-критичните творци в американското кино.

- Безусловно войната във Виетнам много ме промени. Там всичко бе отвратително и жестоко, войната е най-страшната и деструктивна стихия на света. Ако си припомним историята, тя ще ни разкаже защо започнахме тази война. Изкушен съм да кажа, че за американците това е нещо, което сякаш витае във въздуха. И сигурно затова много от филмите ми са посветени на нея.

Първият си „Оскар” като писател и сценарист Стоун получава за „Среднощен експрес” – през 1978 г. Пробивът като режисьор обаче идва с филма „Взвод”, отличен с „Оскар”.

„САЩ са длъжни да станат част от големия свят”

След години на напрегната творческа работа Стоун заминава за Куба и се среща с Фидел Кастро. Резултатът е филмът „Команданте” (2003 г.). После се концентрира върху историята и заснема телевизионния сериал „Неразказаната история на САЩ”. Някои определят Стоун като привърженик на конспиративните теории.

Какво казва самият той обаче?

- Винаги съм търсил истината. След Виетнамската война, съвсем не автоматично, разбира се, започнах да я търся, започнах да задавам въпроси, доста неудобни, по повод нещата, които ни представяха истината от позиция на последна инстанция. И ще продължа да го правя.

- Но има ли решение?

- Ние трябва да изградим нов баланс на силите, САЩ трябва да станат част от големия свят – от света, където не САЩ решават всичко. В Америка съществува идеята, че има право да доминира в света. Сериозно се усъмних в „цивилизационната роля на Америка”, когато Роналд Рейгън дойде на власт. Според мен американска цивилизация не съществува, по-скоро тъкмо напротив – възвръщаме варварството.

-Силно казано...

- Да, но след Рейгън започна регрес, а началото му бе още при Никсън, Хувър и Макарти. Във времената на Джордж Буш-младши регресът се прояви откъм най-мрачната си страна. И въпреки че режимът отново и отново се проваляше във военните операции, те все пак успяваха да се изплъзнат от отговорността за хаоса, който родиха. Ами вижте какво става в Ирак, в Либия и в Сирия!

Забравете за Тръмп. По-добре се страхувайте от Клинтън

Оливър Стоун не вярва, че американската външна политика ще стане по-приемлива, ако президентът е като Хилъри Клинтън - от Демократичната партия.

- Не, не, не си мислете, че нещо ще стане по-добре, ако на власт дойде Хилъри Клинтън. Тя самата го отрича, но всъщност е неоконсерватор. А неоконсерватизмът е разновидност на политическа идеология, която цели да налага демокрацията и американските интереси дори с помощта на военна сила.

- Ама ние в Европа се страхуваме повече от Доналд Тръмп, не толкова от Хилъри...

- Това е защото вие просто неглижирате лудостта. Да, Тръмп изрече доста глупости, но всъщност според мен той няма да спечели изборите. Би трябвало да се страхувате повече заради Клинтън.

- Защо?

- Тя винаги следва твърдата линия. И докато беше държавен секретар, взе множество погрешни решения. Мисля, че американските политици са загубили способността да бъдат дипломатични. Клинтън винаги се е борила за военни решения и никак не изглежда да се е научила на каквото и да било. Хаосът в Либия, който бе създаден и с нейните ръце, отключи днешните проблеми с „Ислямска държава”. Мисля, че тя не го разбира, което е доста опасно. Ако си политик, трябва да си гъвкав, но у Клинтън няма гъвкавост.

- Кой ще изберат за президент в САЩ?

- По-добре не питайте. И двамата са ужасни...

„Аз не съм циник”

Критиката срещу Клинтън ясно проличава и в една от финалните сцени на новия филм на Оливър Стоун. Косвено той я нарича бъдещият тиран.

- Най-вероятно тя ще е следващият ни президент, поддържат я военните кръгове във Вашингтон, но какво ще стане, ако вкара САЩ в още една война? Не мисля и че ще е против масовото следене на собствените си граждани, които биха се осмелили да й опонират. А това значи, че ние ще се озовем на пътеката, водеща към полицейска държава.

- Вие обрисувахте толкова мрачно бъдеще... Циник ли сте?

- Не, не съм циник. Аз винаги очаквам нещо по-добро, но съм скептичен. Това ме кара да продължавам да търся истината.

Масовото следене не сработи

В новия филм на Оливър Стоун се разказва за Едуард Сноудън, информатора, който разобличи масовото следене в САЩ. През 2013 г. той предаде секретни документи за глобалното следене, ръководено от АНС (Агенция за национална сигурност – бел. ред.) в САЩ на в. „Гардиън”.

- Във филма Сноудън казва, че следващото поколение няма да знае що е това личен живот. Така ли е според Вас?

- Това ме плаши, нали всеки от нас има по нещичко да скрие, нещо, за което другите не бива да знаят... И това няма връзка с някакви престъпления. Обаче в мига, в който разбираш, че управлящият режим е по-важен от индивидите, става ясно, че работите отиват на зле.

- Нима всичко е толкова ужасно наистина?

- Да, защото следващата стъпка е да пожертваш личната си свобода. Свободата ще ни я дава правителството. Но не забравяйте, че именно ние, гражданите, натоварваме правителството с някои права. Така че властимащите не са длъжни да предполагат, че автоматично получават право и върху нашия личен живот, обаче за жалост, сега се случва тъкмо това.

- Властите обясняват следенето с по-голямата сигурност за нас самите.

- Няма никакви доказателства, че случайното масово проследяване е разобличило някой. За да е ефикасно проследяването, необходима е добрата стара работа на детективите. Повечето полицаи знаят, че най-добрата нишка върви отвътре навън в такива организации.

- Но защо тогава всички говорят за масово следене?

- Има разлика между масовото следене и стратегическото проследяване на отделни лица и групи. Да вярваш, че всички трябва да се следят, за да се улови някакъв намек, който ще помогне за предотвратяване на евентуално събитие – е, това е типично по американски. И всъщност, това изобщо не осуети насилието в Орландо. По същия начин водим и всичките си войни. Америка е като слон, който взема стероиди.

“Холивуд” не искаше да се снима филм за Сноудън

- А Вие разбирате ли защо Сноудън пожертва всички?

- Да, той искаше да разкаже, че следенето е излязло от контрол. Той разбра, че у нас не може да има истинска демокрация, ако нямаме личен живот.

- Филмът предава плашеща картина за това колко лесно могат да ни следят. Доколко това е реалистично?

- Ние стъпваме на консултациите от самия Сноудън. Исках да направя филм, в който човекът е въвлечен в персонаж, който те завлича все по-далеч и по-далеч, в света на компютърните кодове. Компютърните ефекти имаха за цел един „уау-ефект” (wow-efect, тоест възторг. – бел. ред.), за да се види до каква огромна степен нашият живот се управлява от машини. В някакъв смисъл те също са персонаж във филма, нещо като всевиждащото око.

- А вярно ли е, че трябваше да отидете в Европа, за да заснемете филма?

- Това е доста дълга история! Нито една компания в Холивуд не искаше да се захване с проекта, но слава богу, намери се добър дистрибутор в „Спотлайт” (“Spotlight”). И в крайна сметка една немска компания, в сътрудничество с Франция, се погрижи филмът да стане. Точно затова по-голямата част заснехме именно тук, в Мюнхен.

- Последен въпрос: какво можем да направим, за да спрем тази опасна тенденция?

- Трябва да сме наясно, че става дума за нас самите, за нашия собствен живот. Не може да се каже, че Сноудън е някакъв титаничен хуманист, той обаче разбра, че по този път не бива да се тръгва. Промените са бавни, а всичко започва с това, че принципите ерозират и освен това на нас всички ни е все едно...

14 септември 2016 г.